Време е за нов катарзис

| от |

Александър Цонков

Това е катарзис номер 2, но този път е истински. След едногодишна агония, по ирония на съдбата думите на Станишев за катарзис всъщност се сбъднаха. Но този път не за Делян Пеевски, а за ръководството на БСП. И този път е наистина. Въпросът е кому беше нужно да изтърпим цяла година да гледаме как господата и госпожите от т.нар. “експертен кабинет” да потъпкват всякакви общочовешки и морални норми в името на личното облагодетелстване и сервилно поведение в полза на московските интереси? За много, много от нас това не бе нужно. Беше излишно, беше губене на ценно време особено в смутни времена като днешните, предвид европейската геополитическа обстановка. Но всяка сага има своя край. И поредният край се вижда.

stanishev_mestan

Няма и да се спирам на поредната им тъпа предизборна кампания за евроизборите в медиите с малоумни негативни асоциации и жалки опити за внушаване на мъдрост “въпреки всички предателства и т.н.” (да, визирам клипа със Стефан Данаилов). Да не говорим колко пари са похарчили за тези глупости.

Поредният край в крайна сметка бе ясно оповестен на евроизборите на 25 май. Червените другари лъснаха отвсякъде. Лично аз не си спомням да съм гледал толкова много репортажи на разследващи журналисти, които абсолютно явно и недвусмислено показват и доказват документирано и записано, такъв огромен брой престъпления под формата на купуване на гласове и всякакви други съпътстващи ги действия също като платени застъпници и наблюдатели и какво ли още не. И всички тези подмолни политически изборни похвати са от страна на БСП. Доказано и документирано. И естествено това съвсем не е от днес, а датира от доста години назад. Също така доказано през годините. Но какво ще се случи от всички тези “разследвания” за купуване на гласове? За жалост, в най-добрия случай ще го отнесат един-двама цигани примерно. Някакви си бедни продажни душици, които знаят единствено келепира като средство за по-доходно препитание. Истинските инициатори и виновници в лицето на партията ще останат ненаказани. Уви, БСП не е единствената партия, която прибягва до такива низки похвати за печелене на гласове.

Южен поток. С решението си уж (да уж, защото всичките им решения да половинчати – аха-аха) да строят Южен поток въпреки предупрежденията от ЕС, окончателно се откроиха като въобще неевропейски политици. Така поне паднаха картите и си пролича цялата им зависимост от Москва. Логично лека-полека замразиха някои плащания по определени еврофондове – каква изненада, нали? А и открай време подобна политика разделя хората на проевропейски и русофилски настроени българи. И се започнаха едни словесни престрелки в нета….

Безизходицата на червените другари стигна дотам, че да се напише абсурдна смесица между нещо смешно, жалко и отчаяно в сайта на партийния в-к “Дума”. Само тези редове от тази статия са достатъчни: “Преди една година, в деня, в който Народното събрание избра Делян Пеевски за председател на ДАНС, настояхме за отговори. Поискахме изчерпателно и отговорно обяснение на случващото се. Защото не само на БСП, на България много хора дължаха тези отговори.” Аз ли нещо не си спомням, че червените другари също така са негодували от избирането на Пеевски за шеф на ДАНС? Всъщност всички тези спонтанно организирани контрапротести са били един вид несъгласие със случващото се в тогава и погрешно изтълкувани от нас?! Та те са искали отговори и затова са п(л)ращали.. пардон.. спонтанно са организирали хората от селата, за да дойдат тук в столицата на “жълтите плочки”, за да настояват за отговори.

Дано този катарзис им е последен. За тяхно и за наше добро.

 
 

Време е за нов катарзис

| от |

Музейният обир в Бергенския университет е най-големият в историята на страната, като злосторниците са похитили над 400 експоната, много от които се отнасят към епохата на викингите, съобщава ТАСС.

Ударът е бил добре подготвен. Миналия уикенд във временно музейно хранилище са били разположени много експонати, които в понеделник е било предвидено да бъдат отправени на по-сигурно място.

Злосторниците са действали в музея час и половина, като за това време сигнализацията се е задействала два пъти. Но дошлите на място служители от частната охранителна фирма, отговаряща за опазването на колекцията, не открили нищо подозрително.

Сред откраднатите предмети фигурират гривни, фибули, огърлици, брошки от злато, сребро и бронз. Стойността им не е висока, но те представляват огромна културна и историческа ценност. Престъпниците са проникнали в музея миналата събота, но кражбата е била открита едва в понеделник.

 
 

Време е за нов катарзис

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Време е за нов катарзис

| от |

Актьорът Даниъл Крейг, който потвърди, че ще се снима за пети път във филм за Джеймс Бонд, ще настоява тематичната песен на лентата да бъде поверена на инди рок състав, съобщава Контактмюзик.

Екранният 007 много харесвал алтернативната американска банда „Кар сийт хедрест“ и щял да положи усилия честта да изпълнят главния хит в 25-ия филм за Джеймс Бонд да се падне именно на нея.

Известен е фактът, че мнението на Даниъл Крейг се уважава от продуцентите на култовата шпионска сага. Така например по препоръка на актьора Адел бе избрана да изпее тематичната песен в „007 координати Скайфол“ от 2012 година.

Крейг настояваше „Рейдиохед“ да изпълнят хитовата композиция в 24-ия филм за Бонд „Спектър“,но тяхната песен впоследствие не беше използвана.

 
 

Време е за нов катарзис

| от |

Lenovo обяви актуалните си финансови резултати и малко изненадващо те не са добри. Китайският производител губи доминиращата си позиция на глобалния пазар на персонални компютри, а мобилното им подразделение продължава да е на загуба.

За периода април – юни 2017 г. компанията отчита загуби от 72 милиона долара, на фона на очаквани 32.9 милиона долара печалби.

Реакцията на борсата не закъсня и акциите на Lenovo паднаха с 4.2 процента, достигайки най-ниско ниво за повече от година насам. Така в шест от последните седем тримесечия компанията регистрира отрицателен резултат.

Най-зле стоят нещата на РС пазара, където Lenovo предаде водещата си позиция. Печеливши са НР и Dell, които изглежда са успели да си върнат част от загубените клиенти. HP излиза с много малък процент на първа позиция.