Вратарят

Николай Крижитски

Тази спортна история се e случила в онези праисторически времена, когато всички са ходели по стадионите за да подкрепят мачове между заводите или учрежденията в които работят. Имало е разни междуградски спартакиади и квартални съревнования. Общо взето, съществували са всякакви оспорвани състезания между колективите от градските чиновнически предприятия или между извънградските заводи.

С две думи – духа на канцеларната и цеховата конкуренция са оживявали на зелената морава по столичните стадиони.

Та, конкретното състезание за което ще стане въпрос – е било футболен турнир между два металургични комбината.

Само че, тъй като е било август – са отсъствали повечето от стандартните титулярни играчи поради традиционното време за годишните отпуски. Затова в отборите набързо са били добавени хора от агитката на съответното предприятие. Агитките, на която в наши дни викаме „фенове“. В единия от отборите за вратар е бил назначен фрезовчика чичо Мишо. Човек срамежлив не само по природа, но и по принуда, защото още в началото на кариерата си в металургичния завод претърпял ужасна химична авария. Тя обгорила двете страни на лицето му и го лишила от по-голяма част от ушните му раковини.

Горкият човек, по принцип рядко излизал дори до кварталната бакалия, защото се срамувал от външния си вид, а сега му се налагало да се покаже пред цял стадион, пълен с родни и противникови агитки. Но, какво да се направи – вратаря на отбора бил в отпуск до края на месеца, а мачът бил през почивните дни.

Медицинската комисия на неговия завод умувала цели два дни какво да го прави, тъй като в този абсурден вид е било изключено чичо Мишо да се покаже на публиката. И накрая, малко преди началото на мача успяла да реши въпроса: член от Комисията си спомнил за някакъв стар медицински склад, където след спешно ровене изнамерил чифт бутафорни гумени уши. С тяхна помощ, клетия чичо Мишо ще можел да преодолее неприемливия си външен вид, пък и да се съсредоточи изцяло в спасението на поверената му мрежа.

В съблекалнята прикрепили ушите към черепа на чичо Мишо, а минути по-късно играта почнала.
Всичко било наред – новоизпечения вратар бързо преодолял сценичната треска. Дори спасил мрежата от две -три агресивни и точни попадения.
„Чичо Мишо е герой, ура!“ – викали съотборниците му през почивката – „Ура, ура, ура!“.

Новото полувреме започнало с неочакван пробив на другия отбор.
И ето – нападателя минава през защитата…той се приближава опасно близко до вратата…..той е на десетина крачки…….
ооо…..неееее…..шут! …
И топката попада право в лицето на чичо Мишо….а ушите му се разлетяват в разни посоки!

………

Свидетели на сценката казват, че противниковия нападател е припаднал от шока с изфръкналите уши, а след като лекарите са го свестили с лекарства – човека все пак не е могъл да продължи мача.