Войната с тероризма се печели не с оръжие, а с иновации

| от Георги Камов |

Петък вечер в Париж, 13-ти ноември. Публиката на концерта на Eagles of Death Metal в залата Батаклан, зрителите на приятелския мач с Германия на Стад дьо Франс и посетителите на няколко ресторанта във френската столица едва ли са очаквали да се превърнат в бойно поле на терор, ужас и гняв с повече от 120 жертви.

Светлите лъчи в кошмарните часове са таксиметровите шофьори със спрени апарати, които извозват парижани по домовете им и хората, които с хаштаг #PortesOuvertes в социалните мрежи приютяват хора по улиците, които не искат да останат там. Следва вълна от подкрепа с хаштаг #PrayforParis, в който някак си неловко най-отгоре се появяват модни лица и нови колекции дрехи, така характерни за образа на Париж, който сме си изградили с времето. Марката е @PrayforParis, но молитвата този път е друга.

Всичко това се случва в контекста на разпада на “провалените” държави като Сирия, Ирак, Афганистан и Либия, безпрецедентния приток на бежанци към Европа, затварянето на държавни граници и плановете за изграждане на нови заграждения по границите. Гласовете на европейски организации с екстремистки възгледи стават все по-силни, а оръжията на екстремистите от Близкия Изток – все по-смъртоносни.

Думите на държавните лидери съдържат призиви за солидарност с жертвите и за единство в борбата с тероризма и екстремизма. Проблемът е, че същата тази война с тероризма, както и мерките за справяне с бежанската криза, както и безизходицата в провалените държави, както и адресирането на общественото напрежение, ни водят единствено до познати до болка решения и подходи. Вече сме виждали десетки пъти как те не работят.

Прочетете личните истории на семейства бежанци от Сирия или на момчета от Германия, заминали към Сирия, за да се присъединят към Ислямска държава или на момичета, израснали в някое от banlieue-тата на Париж. Това, което в крайна сметка ще усетите, е желание за по-добър начин на живот. Прочетете и личните истории и на всички жители на градове и села в Европа, които се страхуват от това, което се случва. Това, което ще усетите, е страх за собствения им начин на живот.

Ако перефразирам една мисъл на Джеръми Рифкин, терористичните организации обещават кауза, за която, според тях, си струва да се умре. Това, което трябва да покажем ние, е начин на живот и развитие, за който си заслужава да се живее.

Истинската война с тероризма и екстремизма се води на бойното поле на социалните проблеми. За да разрешим големите предизвикателства в Европа, трябва да поставим социалните иновации като приоритет. Трябва да търсим, намираме, създаваме, прототипираме, тестваме и прилагаме нови решения за образование, работа и развитие на средата и общностите. Тези решения трябва да работят както в Париж, Лампедуза и София, така и в Хомс, Кандахар и Тикрит. Както иновациите в бизнеса завладяват корпоративния свят и се превръщат в основно предимство, така и иновациите в обществото трябва да завладеят политиките на държавите.

Винц, героят на Венсан Касел във филма “Омразата” от 1995-та, показващ 24 часа от живота на трима приятели от едно парижко предградие, казва: “Нали знаете историята на онзи, който падал от небостъргач, и докато падал все си казвал – дотук добре, дотук добре. Е, това е история за общество, което пропада надолу. И докато пада си казва – дотук добре, дотук добре… Но не е важно как падаш, а как се приземяваш”.

Вчера Париж и всички ние се приземихме много тежко. Време е да помислим как ще се изправим и продължим напред.

Текстът е публикуван първо в личния блог на автора.

 
 

Президентът основа собствена модна линия – „БОСС“

| от |

Президентът Румен Радев основа своя собствена модна линия, наречена „БОСС“. Фешън колекцията ще съчетава български народни мотиви с кришнарски елементи и ще залага на естественото излъчване, подчертаната голота и дружбата между източноправословните модни патерни и кришнарските модни елементи.

След мощния отзвук в социалните мрежи на президентската снимка от двора на резиденция „Бояна“, на която Радев е бос с потник на трайбъл символи, съпругата му е получила пиарски инсайт и двамата заедно са основали новата марка.

„И двамата смятаме, че президентската длъжност не опира само до водене на адекватна политика, а и до даване на пример на народа, включително в направления като мода, стил и етикет. Затова решихме да направим свой собствен бранд, който да вдъхновява българите да се обличат удобно през лятото“, коментира Десислава Радева.

Стартирането на модната линия съвпадна със среща на генерал Радев с разгневените нудисти от плаж „Делфин“. Президентът подкрепи хората в устрема им да не затварят телата си в железния обръч на банските костюми и направи обръщение към нацията, в която призова българите „да бъдат себе си“ и да не се притесняват да показват тези части от телата си, които харесват.

Относно негативните коментари във Facebook, в които раздразнителни от жегата хора подметнаха, че президентът прилича на тираджия, водачът на народа коментира така:

„Не смятам, че ходенето на босо е някакъв грях. Още народната певица Роси Кирилова призоваваше феновете си да ходят боси по асфалта, кришнарите се доближават до слънцето през контакта на кожата със земята, а нестинарите са едни от най-уважаваните хора на плаж Нестинарка. Живеем в демократична държава и правото на разголване трябва да се уважава“.

На въпрос от буден журналист дали същото право на разголване се отнася и до 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад – Сузи, която скандализира моралните българи в предизвикателен видеоклип, президентът отговори така:

„Човек трябва да прави това, което обича. Наречете ме популист и народняк, но не намирам нищо нередно в това едно дете да осъществи мечтата си да туърква от отворения прозорец на БМВ пред погледите на татуирани бургаски батки. Всеки трябва да следва мечтите си, защото в противен случай рискува да остане емоционално бос.“

 
 

Linkin Park направиха изявление след смъртта на Честър

| от chronicle.bg, БТА |

Музикантите от групата Linkin Park заявиха, че са с разбити сърца след смъртта на водещия й вокалист Честър Бенингтън.

Бандата отбеляза, че „вълни от мъка продължават да заливат семейството ни, докато се опитваме да си дадем сметка какво се е случило“.

41-годишният Бенингтън се обеси в спалнята в дома си близо до Лос Анджелис миналата седмица.

Групата увери, че Бенингтън е засегнал може би повече животи, отколкото човек може да си представи.

Linkin Park планираше да тръгне на турне тази седмица, но го отмени след смъртта на вокалиста й.

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.

 
 

Индия е третата държава с най-много тероризъм в света

| от chronicle.bg |

Индия измести Пакистан като третата страна в списък с държави с най-много терористични нападения в света, съобщава „Times of India“, позовавайки се на доклад на Държавния департамент на САЩ.

Данните, анализирани от национален консорциум за изследване на тероризма, който работи с Държавния департамент на САЩ, разкриват, че Индия заема трето място след Ирак и Афганистан по най-смъртоносни терористични нападения. Преди третата позиция се заемаше от Пакистан.

От 11 072 терористични атаки в света през 2016 г., в Индия са извършени 927, 16% повече от 2015 г. (798). Също процентът на загиналите хора в Индия е нараснал със 17% от 289 през 2015 г. до 337 тази година, докато броят на ранените се е увеличил от 500 през 2015 г. до 636 миналата година.

В същото време терористичните атаки в Пакистан са намалели с 27 на сто до 734 през 2016 г. от 1 010 през 2015 г.

В анализа като третата най-опасна терористична организация е посочена Naxals. Тя е след ДАЕШ („Ислямска държава“), талибаните и пред „Боко харам“.

Около 55% от всички атаки са извършени в Ирак, Афганистан, Индия, Пакистан и Филипините. Засегнати са общо 104 държави. 75% от смъртните случаи са в Ирак, Афганистан, Сирия, Нигерия и Пакистан.

Като цяло през 2016 г. в световен мащаб има спад на терористичните нападения с 9% (11 072) в сравнение с 12 121 през 2015 г. Има и спад на смъртните случаи с 13% през 2016 г. (25 621) в сравнение с 2015 г. (29 424).