Водата

| от | |

books-text

Деница Ончева

Годината е 2436 или 263 след изчезването на водата. Земята е пустиня, милиони километри пръст и камъни. Слънцето е по-силно от всякога, през деня температурата е толкова висока, че можеш да се свариш в собствената си кожа. Затова ние вървим само през нощта.

Болестите се разпространяват по-бързо от всякога. Тръгнахме преди два месеца, след свършването и на последната консерва с вода в цяла Канада. Преди три седмици почина баща ми, водачът на нашата група. Докато вървеше и падна, покрусен от треска, не се изправи колкото и да го молех. След известно време ме издърпаха от вече изстиналото му тяло, трябваше да продължим. Оставихме го край пътя без да го заровим и без някакъв ритуал. Сега в началото на колоната сме майка ми, аз и малката ми сестричка, която също е болна.

Вървим по дъното на Северният Атлантически океан, разказват, че е бил пълен с вода и със същества наречени риби. Бил е огромен и е разделял континентите, пресичането му е било възможно само с някаква машина наречена кораб. Запътили сме се към Русия, казват че там все още има вода. Консервирана и затворена в стари бункери някъде в Сибир. Някога там е било най-студеното място в стария свят, а сега е най-топлото. Старите казват, че пътешествието ни е безмислено, че всички ще умрем по пътя. Ориентираме се по една стара карта и компас, останали от стария народ.

Историята за края на стария свят я знае всеки. Водата е изчезнала след подаването на фалшив сигнал, че Сащ напада Русия с ракети. От централата в Екатерининбург изстрелват ракета, но става объркване в насочването и така ракетата се разбива в атмосферата и се образува дупка с размерита на Антарктида. В течение на 20 години водата изчезва.

Нещо свещено, но вече загубено. За щастие знам как е изглеждала и познавам вкуса и. Старият народ не са погубили само себе си, те са убили цялата планета.

Старите бяха прави, всички умряха. Останах сам, но не за дълго. Треската ме повали в покрайнините на Киев. Само на няколко стотин километра от заветната цел. И така умрях аз, последният човек на земята, с надеждата за свещената течност.

 
 

Водата

| от | |

След Лондон, Париж, Ница и Брюксел, тероризмът акостира и в Испания. Бял ван се вряза в туристическия център на Барселона, прегазвайки пешеходците. До момента трагичната равносметка е от 13 загинали и стотици ранени.

Сред жертвите има и чужденци, потвърдена е самоличността на трима немци и един белгиец.

Издирват се двама българи

Двама български граждани се издирват от техните близки след атентата в Барселона“ – заяви българският консул Борислав Евлогиев. Те не могат да ги намерят по телефона. Първият сигнал е получен веднага след нападението, а вторият няколко часа по-късно.

Става въпрос за български граждани, живеещи в Барселона, а не за туристи.

Към момента няма данни за пострадали българи, сред загиналите има и чужденци, потвърдена е самоличността на трима немци и един белгиец.

Телефоните на българското консулство, на които можете да подавате сигнали за ваши близки или да потърсите информация за тях са: 0034 913 455 761 и 0034 913 456 651.

Испанските власти разпространиха и още два официални номера:0034 932 142 124 и 0034 900 400 01.

Кои са терористите?

Задържани са двама души – единият е Дрис Укабир от Северна Африка, а другият е с испанско гражданство, но роден също в Мелийа, испанска анклав в Северна Африка.

Намерен бе втори ван, използван от терористите в град Вик, северно от Барселона.Полицията разпространи снимка на Дрис Уакабир, чийто паспорт бе намерен в колата. Той е и човекът, наел микробуса.

Засега Уакабир твърди, че са му откраднали превозното средство. Но все още се издирва шофьорът на вана.

Според някои испански медии, 28-годишният Укабир може наистина да е невинен. Още повече, че се е предал в полицията в Рипол, каталунският град, където живее. В момента подозренията са насочени срещу брат му – 18-годишният Муса Укабир, който е пристигнал в Барселона от Мароко едва миналата неделя.

За момента не е ясно колко точно са били терористите и къде се намират. Арестувани са двама души, единият от които Укабир, друг мъж, който прегази полицаи при контролен пост бе застрелян, а шофьорът на злополучния фургон все още не е намерен.

Със сигурност не става дума за атентат на терорист – самотен вълк, а за организирана клетка.

 

Втората атака в курортния град Камбрилис

Междувременно в един часа през нощта на крайбрежната улица в Камбрилис, курортен град на морето близо до Терагона, се прави опит за втори атентат. Отново схемата е била да се връхлети с превозно средство върху пешеходците.

Полицията е стреляла по нападателите и петима от заподозрените терористи са мъртви. Някои от тях са носели колани с експлозиви.

Полицията предполага, че хората от Камбрилис са свързани с атентаторите от Барселона. Целта е била „да се убият колкото се може повече хора“.

След престрелката има шестима ранени минувачи и един полицай, те не са в тежко състояние.

На няколко места през нощта са правени контролирани взривове.

„Работим с хипотезата, че случилото се в Камбрилис е терористична атака. Предполагаемите извършители са обезвредени“ – написа каталунската полиция в Twitter.

Камбрилис е курортен град на 120 км от Барселона, целта на нападателите е била крайбрежната улица, където вечер се разхождат туристите.

Какво се случи в Барселона?

Вчера Ислямска държава пое отговорност за атаката, чрез един от сайтовете, които използва.

В пет часа бял микробус Фиат излиза от пътя и се врязва в тълпата в препълнения туристически пешеходен площад Ла Рамбла в Барселона. Той гази хората наред, като пешеходци и колоездачи са изхвърлени на 500 метра от мястото.

След това шофьорът избяга и полицията започна да го гони, търсейки допълнителни превозни средства, използвани от терористите. Още един микробус на терористите бе намерен по-късно в град Вик, северно от Барселона.

Булевард Лас Рамблас – сърцето на Барселона

Мястото на атаката е стратегически избрано – булевард Лас Рамблас, централен булевард, дълъг 1,2 километра, който минава през центъра на града.

Улицата тръгва от градския площад Каталуня до паметника на Христофор Колумб на морето. Районът е много популярен сред туристите, заради пазара, магазинчетата, баровете и ресторантите.

Това лято Барселона е изключително натоварена туристическа дестинация, даже имаше протесит от страна на местните жители заради големите струпвания на туристи.

Имало ли е втора атака?

В 21.24 в четвъртък, на полицейски контролен пункт в Барселона, двама полицаи са прегазени от автомобил. Няма доказателства, които да свързват случая с атаката в Рамблас.

Но силите на реда правят връзка между атентата и експлозия в сряда вечерта в Алканар, на 200 километра южно от Барселона. Инцидентът се случва в къща, която е напълно разрушена от взрива, има един загинали и седем ранени.

Къщата е била пълна с бутилки с пропан-бутан.

Минута-мъчлание в 12 часа

Местните власти изразиха увереност, че Барселона – град на мира и на гостоприемството ще превъзмогне този труден момент. Кметицата Ада Колау обяви минута -мълчание в памет на загиналите, която ще се състои точно в 12 часа местно време. „Няма да позволим терористите да унищожат нашия начин на живот. Ние сме силен град, по-силен от терористите, и го показваме в момента. Ние сме мултирелигиозен и космополитен град и ще продължим да бъдем такъв и след това нещастие“ – заяви градоначалничката.

 
 

Водата

| от | |

Намерението на Дейвид и Виктория Бекъм да построят модерно селско имение в стил арт деко за над 7,7 милиона щатски долара ще се осъществи, след като управата на графство Оксфордшър най-накрая им разреши да изградят басейн и допълнителни постройки, съобщи в. „Дейли мейл“.

Звездното семейство планира да изгради екологичен басейн, който ще се пълни с пречистената вода, използвана в домакинството, включително тази от тоалетната. Размерите му ще са 12 х 7 метра и ще е дълбок малко над 1 метър. За почистването му няма да се използват химикали, а биофилтрационна система.

Освен плувния басейн в имението си, семейство Бекъм има намерение да построи градинска арка и сламени покриви на постройки в двора.

Двойката купи селския имот през декември 2016 г., но строителните дейности вървяха много бавно, тъй като бяха под наблюдение на властите. Звездите се надяваха да се преместят от дома си в Лос Анджелис до края на лятото. Техни представители отказаха да дадат коментар по въпроса.

 
 

Водата

| от | |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Водата

| от | |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.