Велуреното отражение

| от | |

books-text

Ясен Илиев

Сюзън беше странно момиче – с дарба и проклятие. Тя имаше кафяви бадемови очи, лъскави извити мигли и черна коса със закачлив бретон. Човек би завидял на чарa й, на сплотеното й семейство, финансовото превъзходство на рода й, богатия й културен живот и списъкът му пак нямаше да е пълен. В средата на 20-те си години, Сюзън бе щастлива да има не една, а две кариери, изкусително готино гадже и апартамент с изглед към Централ Парк, Ню Йорк. Като всяка история напомняща на приказка и тази история си има зли вещици и отровни ябълки. Сюзън имаше синдрома на Турет. За тези от вас, които не са запознати, това е генетично неврологично заболяване, при което хората получават внезапни двигателни и речеви тикове.

Въпреки, че посещаваше психотерапевт, който и помагаше да овладява симптомите, младото момиче се развиваше в среда като Голямата ябълка, където странностите бяха нещо обичайно и дори ценно, предвид това, тя нямаше особени социални проблеми. Да, хората я наричаха с имена и я зяпаха, смееха й се, но, освен че вече беше свикнала, тя всъщност никога не е имала затруднение в комуникацията с хората. Когато някой извикаше нещо зад гърба й, тя обикновено се засмиваше на първичността му подигравателно и продължаваше по пътя си. Понякога, ако някой успееше да я обиди, тя отвръщаше с остроумна пиперлива реплика, която го вбесяваше.

Както вече споменах, Сюзън бе щастлива да развива кариерата си в два бранша със сходен характер. През седмицата тя бе сценарист на сутрешно шоу, а по време на прайм-тайма, имаше по няколко участия на седмица като стенд-ъп комик. Работата й като комик беше това, което наистина я радваше. Тя се забавляваше искрено търсейки смешното в ежедневието заедно със своята публика – все по-различна и по-интересна всеки път. Самоиронизираше, осмиваше и печелеше неконтролируемите овации на широкоскроените посетители на нюйоркските клубове.

Често публиката ставаше герой на нейните пърформанси – отговаряйки на въпросите й, провокирайки я със смешните реакции на шегите й, понякога дори с прекомерната употреба на алкохол. Една вечер в края на лятото Сюзън направи невероятно шоу. Аплаузът на публиката не стихна в продължение на три часа, сълзите през смях хвърчаха нагоре-надолу по превиващите се от смях нюйоркчани, заведението едвам събираше парите в касата, която се пълнеше скоростно с всяка една минута. Това не беше първото такова представяне на Сюзън. През целия си живот тя не е оставяла човек без усмивка, е… освен онези сноби, които не намират нищо за вълнуващо. Този път обаче беше различно, именно заради такъв един сноб.

В края на шоуто, след поздравленията, подаръците и цветята от редовните и клиенти, Сюзън забеляза, че изпълнителния директор на телевизията, в която тя е продуцент е била на участието й. Това беше нещо ново. Госпожа Лесли Райт – скулите й бяха остри и изпънати като копия, които само косата й, гарваново черна, къса, на милиони заострени с каменен гел опасни шипове, можеше да пречупи. Бял мрамор – това е най-близкия еквивалент на кожата на тази кралица на мрака. Дрехите й – животни, жертви войната с висшата мода, не криеха костите, които стърчаха от нея. Тази модерна вещица знаеше за успоредната професия на младата продуцентка, но никога не проявяваше никакъв интерес към нея, до сега.

Лесли, жена със стоманено изражение – осезаемо бясна, стана от масата в ъгъла, която стратегически бе избрала и се насочи към Сюзън. Ноздрите й бяха разтворени в признак на отвращение и гняв, напомнящи за тези на петия, неопитомен конник на апокалипсиса. Очите й, мъртвешки сиви, толкова концентрирано бяха впити в комедиантката, че изглеждаше като паметник на яростния Арес, готов да извади сърцето й с голи ръце. Портите на отвъдния свят бяха по-леко притиснати една в друга от устните й.

Сюзън я виждаше, но бе прекалено екзалтирана от овациите на публиката си, за да забележи наближаващата буря. Г-жа Райт мина зад нея хвана я рязко под ръка, притискайки я силно плътно до себе си и я попита тихо с престорена усмивка за пред хората, но през зъби, скърцащи от злоба:

– Има ли къде да поговорим, насаме?!
– Да, разбира се! – отвори изненадано Сюзън измъквайки се от смъртоносната хватка. – Моля, последвайте ме! – прикани тя с привидно нежелание да напусне тълпата от почитатели, но от наложимо уважение към работодателя си.

Сюзън отключи гримьорна номер 4 и двете влязоха вътре. Оставяйки цветята и подаръците, които заемаха ръцете й тя попита:

– Какво ви води на мое участие, г-жо Райт? Мислих, че не обичате комедийния жанр? Признавам, че ме изненадвате с визитата си.
– Не се прави, че не знаеш, скоклива нещастнице! – заби разговора директно Лесли. За следващата си реплика тя се доближи до Сюзън и я притисна върху тоалетката удряйки главата й в огледалото. – Петнадесет години градя кариера в тази телевизия! Знаеш ли колко мъже съм разкарала, колко постове в други фирми съм отказала, колко пъти децата ми са ми казвали, че ме мразят и колко пъти сестра ми е спирала да ми говори през това време? А ти дойде, с подскачащото си лице и хвърчащи ръце и за една година преобърна ВСИЧКО!

Обърканата Сюзън не знаеше какво се случва и как да реагира, тя се измъкна за втори път от положението, и отиде в другия край на стаята. Тя загуби контрол над симптомите на Турет и лицето и започна да трепери – веждите й не спираха да се движат, устните й едвам се впрягаха в реч, а ръцете й, които тя притискаше към тялото си, за да успокои, трептяха като лист. Никога през живота си Сюзън не бе губила контрол над Турет в такава степен. Тя се разплака, тя – вечното слънце. Пое си въздух и едва успя да изрече:

– Не знам, какво искате от мен, но моля Ви… Моля! Вървете си… На никого няма да се оплача просто… Вървете!
– Да вървя?! Да вървя?! – Лесли крещеше и блъскаше вещите из гримьорната. – Ще те смачкам! Ще те
унищожа! – тя хвана огромната ваза препълнена с цветя и я счупи пред краката на Лесли. –Ако заслужаваше и една десета от това, което съдбата ти е дала, една десета поне… Нямаше да си наказана да подскачаш като подплашен заек, щеше да имаш контрол над собствените си нерви, но ти… Ти си наказана! Да! Защото заслужаваш! – тя бавно се приближаваше към Сюзън, притискайки я този път към дивана с черните си велурени ръкавици Шанел. Момичето плачеше със затворени очи, шепнейки безсилно, сякаш отправяйки молитва: – Вървете си, вървете!

Внезапно в този миг влезе охраната на заведението, повикана от чистачката, на която и се сторило, че чува шум. Мъжете изхвърлиха Лесли от заведението, а Сюзън изпи един бърбън на бара и се прибра в недоумение.

Когато същата вечер, тя провери имейла си, Сюзън разбра, че е повишена в изпълнителен директор на
телевизията, в която работи.

Две седмици по-късно комедиантката случайно чу до машината за вода на работа как колегите й си
говорят, че преди 14 дни бившата им шефка е била блъсната от пикап на 20-та улица, пред известен стенд-ъп комеди клуб и не е оцеляла.

Мислейки си за кармата, Сюзън се прибра в офиса си и погледна многозначително през прозореца. Тя се чувстваше виновна. Като рефлекс, подбуден от онази нощ, логично, тя бе пожелала възмездие за себе си.

Сякаш вече не заслужаваше поста на директор. Въпреки това тя си каза, че тези чувства ще отминат. Та не заслужаваше ли тази жена това за постъпките си, а и не беше ли естествено след петнадесет години някой друг да заеме поста и?

Секретарката й почука и влезе с пратка:

– Джон ти изпраща подарък за годишнината ви, Сюзън.

Комедиантката махна бялата сатенена панделка от черната метална кутия и извади отвътре черни велурени ръкавици Шанел.

 
 

Гадни улици, кръстени на велики личности

| от |

Представете си, че ей сега в този момент Цариградско шосе вече не се казва така, ами се казва с вашето име. Вие ще сте един от един от мацината удостоени с честта да нарекат този път на тяхно име. Заедно с Ленин и Хитлер. Но въпросът е – ще се радвате ли на мародерствата, които се случват там. Най-вероятно не.

Защо тогава кръщаваме тъмни, гадни улици на велики личности? Или по-скоро, защо допускаме улиците, кръстени на велики личности, да тънат в депресия?

улица „Алабин“

Алабин е едно тъмно, каширано уличе, което започва със Съдебната палата и свършва в площад Македония. Преди да обясня с какво е характерен площад Македония, искам изрично да отбележа, че нямаме нищо против хората с каквато и да е сексуалност. Проституцията обаче е нещо, което граф Пьотър Алабин не заслужава върху улицата си.
Той е инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение, а също така, докато е губернатор в София, подпомага изграждането на паметника на Левски. Все хубави работи.

улица „Парчевич“

Общо взето всичко от ул. „Витошка“ към Руски паметник е като всичко от булевард Дондуков към Сточна гара – старият град. Гледали ли сте „The Interview“? Когато Джеймс Франко беше в Северна Корея и се разхождаше по улиците й по тъмно, видя, че всичко беше само фасада. Та на „Парчевич“ е така. Някой въобще живее ли там? Или Големият брат иска да си мислим така? Не знам. Мистерия.
Императорът на Свещената римска империя удостоява с баронска титла Петър Парчевич. Той е един от най-големите българи през 17 век.

булевард „Цар Борис III“

Ако велоалеята е най-безопасното място на улицата ти, значи нещата не са на център. Този и следващият булевард са единствените места в София, където да видиш дюнери не е обещаващо. Освен това, булевардът води към Нов Български Университет.
Няма да обясняваме кой е Цар Борис III.
Но докато сме на темата:

булевард „Княгиня Мария-Луиза“

Там е ужас. Криминален, черен, бежански ужас. Не че всички бежанци са задължително лоши хора, но изглеждат страшно. Само вижте какви са цените на квартирите около булеварда и около Руски паметник. Все едно мястото не е в столицата.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. По-добре да си в горите на брат Симеон, отколкото на нейния булевард.

Това най-вероятно е част 1 от серия текстове, които ще направим на подобни теми. Защото има цели квартали, кръстени на националните ни герои, в които обаче се случват най-позорни работи.

Да не говорим пък за отборите.

 
 

Продукт на седмицата: Lactoflor Opti 6

| от chronicle.bg |

Представете си следната картина: плажен чадър от слама, мек пясък, крясък на гларуси, ледена бира в изпотена халба, човешки говор, грохот на вълни, гальовен вятър…хубаво е, нали? Лято е. Наслаждавате се на синия ден, на чувството за свобода, на безпричинно доброто си настроение…и в този момент ви прорязва корема. Остро и належащо.

Час по-късно не можете да мръднете от тоалетната, страхувате се да мърдате и да дишате, чувствате се все едно през тялото ви е преминало стадо бесни бизони и искате само да се приберете вкъщи. И да умрете.

Честито, хванали сте летен вирус. В добрите случаи ще ви държи само един ден, в лошите – цяла седмица. В още по-лошите: поне месец след това ще изпадате в паник атака при всяко усещане за свиване на стомаха, леко гадене или невинна регургитация.

Всички познаваме сюжета на кошмара, наречен „ентеровирус“, и не желаем да ставаме участници в него. И въпреки това, стотици хора през лятото, особено по морето, медитират върху фугите на плочките в тоалетната, вместо да се отпускат върху морската вода и да гледат небето.

Затова тази седмица избрахме за продукт на седмицата Lactoflor Opti 6 – синбиотик, съдържащ разнообразни видове млечнокисели добри бактерии и фибри.

Всяка капсула LactoFlor Opti 6 съдържа 10 милиарда жизнеспособни добри бактерии от 6 различни щама за поддържане активността на полезната микрофлора на гастроинтестиналната система, подпомагайки правилното функциониране на имунната система и възстановителните функции на лигавицата на червата, фибрите (пребиотик) спомагат за подобряване храносмилателните процеси и по-доброто усвояване на хранителните вещества.

Lactoflor_Opti6

Съответно редовният прием на капсулите, особено през летните месеци, значително намалява шанса да бъдете тръшнати от коварните ентеровируси, които дебнат зад всеки ъгъл и всяка вълничка. LactoFlor Opti 6 подпомага дейността на имунната система, възстановява баланса на чревната микрофлора, подпомага храносмилателните процеси, които могат да възпрепятствани от огромните количества миди, които поглъщаме през лятото, и помага за оптималното усвояване на хранителните вещества.

Затова, когато приготвяте багажа за почивката си, не забравяйте банския, джапанките, кърпите, чадъра, слънцезащитния лосион, самобръсначката, душ гела, аспирина, урбазона, парацетамола, мазилото за ухапвания от комари и…Lactoflor Opti 6. Защото какво като не ви сърби ухапаното от комар и сте с гладки крака, ако не може да мръднете на сантиметър от оста тоалетна-легло?

Всеки ден очакваме да се измислят хранителни добавки за нови неща – като махмурлук, разбито сърце, патологичен мързел др. Но дотогава можем спокойно да се възползваме от тези, които вече са измислени. И ако благодарение на една капсула дневно можем да се предпазим от провалени летни дни, да. Взимаме я.

 
 

САЩ показа първото активно лазерно оръжие

| от chronicle.bg |

Американските военноморски сили разполагат с първото в света активно лазерно оръжие.

Репортаж на CNN показва успешен тест на LaWS (съкращение от Laser Weapons System, лазерна оръжейна система), при който е свален безпилотен самолет с насочване на лазерния лъч.

„Това вече не е научна фантастика, не е експериментално. Разположено е на борда на транспортния кораб USS Понс и е готов да открие огън по цели всеки ден“, се казва в репортажа.

Капитанът на кораба Кристофър Уелс твърди, че LaWS е по-точен от куршум. За разлика от други системи, които могат да се ползват само срещу въздушни цели или само срещу сухоземни цели, лазерното оръжие е многоцелево.

Лъчът му се движи със скоростта на светлината, като изпреварва 50 000 пъти скоростта на интерконтиненталната балистична ракета. Оръжието не се влияе от скорост или посока на вятъра, нито от далечина на обхвата.

Ударът по тестовата мишена – дрон – идва тихо и невидимо. Лъчът действа в невидимата част на електромагнитния спектър, не издава звуци и е изключително ефективен, казва лейтенант Кейл Хюз, който оперира системата. В същото време, намалява риска от нанасяне на поражения по външни обекти при неточен ракетен обстрел.

Лазерната система струва 40 милиона долара и единственото, от което има нужда, за да работи, е електричество от малък генератор, обслужван от трима офицери. Няма нужда от ракетна установка за милиони, нито от амуниции.

Според Кейл Хюз, цената на един изстрел е около 1 долар.

В момента Вонноморските сили разработват второ поколение на лазерната система, която е по-мощна и може да елиминира по-сериозни обекти, включително ракети.

 
 

7 знака, че ви изневеряват емоционално

| от chronicle.bg |

Какво правим, когато не можем да определим дали рязката промяна, която виждаме в партньора, се дължи на обикновена депресия или има нещо по-дълбоко? Напълно е възможно той/тя да ви е верен/вярна физически, но не и емоционално.

Значително по-трудно е да сложим определение на емоционалната изневяра, а от там – много по-трудно да кажем дали сме участници (преки или непреки) в такава. Дори когато сме с някого от много време, е много по-трудно да кажем дали това, което до вчера е било обикновено приятелство, днес не е нещо повече, без наше знание.

Ако все пак в дадена ситуация параноята заговори, добре е да се огледаме за следните 7 знака, че нашият човек може да мисли за някого другиго. (местоименията за условни – написаното се отнася и за двата пола)

Има промяна в сексуалния живот
Когато някой има емоционална връзка с някого, която все още не е преминала във физическа, е напълно възможно да има „положителна“ тенденция в сексуалния живот на двойката – така страстта към другия човек се освобождава в рамките на вече съществуващата връзка, твърдят американски психолози. И разбира се винаги съществува другата, далеч по-логична крайност – сексуалният живот да се влоши с изчезването на емоционалната привързаност.

Той се отдалечава и става безразличен
Ако партньорът ви получава каквото му е нужно в емоционален план, той все по-рядко обсъжда с вас това, което се случва в живота му. А когато все пак го прави, нещата приличат по-скоро на новините по телевизията, вместо на мелодраматичен сериал (което винаги е за предпочитане). Това е така, защото винаги насочваме енергията си към обекта, към когото сме най-привлечени. Ако пък започне да прекарва повече време с някого, отколкото с всички други от обкръжението си, това е сигурен знак, че е време да поговорите.

„Нови“ технологии
Ако в последно време ви пише по-рядко, прекарва прекалено много време в социалните мрежи, или просто е постоянно прикован за телефона си, това може да е индикация за нещо друго. Друг признак е, ако започне да дава прекалено много детайли за човека, с когото си комуникира… уж за да ви увери, че няма нищо нередно. А всъщност самият той съзнава вината си, знае как това ще ви се отрази и иска да облекчи както вас, така и себе си.

Отношението му към вас се е променило
Освен да ви отблъсква или изолира от детайли от живота си, е вероятно партньорът да започне все по-често да ви критикува. И то по отношение на неща, които никога досега не са представлявали проблем за него. Това е особено силна индикация, тъй като сравняването с новия обект е неизбежно. А когато прехвърляме емоционалната си енергия към някого (особено някой нов), обикновено го виждаме в най-добра светлина… с досегашния ни партньор е съвсем обратното.

Вмъква другото име постоянно
Да, всички двойки говорят за приятелите си. Но когато единият започне често да вмята нечие име, става притеснително. Тук е идеалният момент за другата страна да атакува. Да го попита за въпросния човек и да наблюдава реакцията. Ако партньорът се настърви и започне да защитава „приятелството“ им, наблягайки неколкократно на това, че няма нищо между тях, или пък настоява на всяка цена да му повярвате, е добре да проучите въпроса.

Спори с вас по друг начин
Ако чуете необичаен коментар или забележка в скандал на тема, която водите от известно време има вероятност да е доверил на някого за проблемите във връзката ви и да е попил чуждото мнение.

Започвате да се чувствате като третото колело в собствената ви връзка
Да речем, че двамата сте на парти, на което се появява другият човек. И партньорът ви веднага ви зарязва за да му се притече на помощ. Това е огромен червен флаг. Ако не се чувствате като приоритет номер едно и всичко важно не е споделено първо с вас, земята под връзката със сигурност се клати.

Разбира се нищо от тези неща не бива да се взима като чиста монета. Всеки човек е различен, а когато двама души са във връзка нещата стават още по сложни и нееднозначни. Но ако параноята ви завладее и виждате някои от тези прояви в поведението на партньора ви, винаги е по-добре да проведете разговор, за да е ясно, че (дали) всичко е наред.