Васил Гюров: Преходният период на пиратството отмина, бъдещето е в онлайн платформите

| от | |

vasilgurov

Васил Гюров, зам.-председател на УС на „Музикаутор” в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: За тенденциите на музикалния пазар, за развитието на българската музика и възможностите това развитие да бъде подпомогнато, ще разговаряме в следващите минути. А наш гост е Васил Гюров – заместник-председател на Управителния съвет на „Музикаутор”. 
Какви са вашите наблюдения? Има ли интерес към българската музика, харесва ли се, търси ли се, оценява ли се това, което българските музиканти творят и създават?
Васил Гюров: В самото начало на разговора искам да уточня, че съм член също така и на ПРОФОН, пак организация за колективно управление на сродни права, както „Музикаутор” е на авторски права и също така съм и член на Българска музикална асоциация, която в случая има най-много отношение към въпроса, който дискутираме – а именно развитието на българската музика. Основните цели на тази асоциация са точно това – подпомагане развитието на българската музика във всичките й жанрове. Ще започна с това, че през последните 3-4 години се наблюдава събуждане на пазара. Имам предвид това, че вече проблемите, които имаше с пиратското теглене, а именно това, че и технологиите се смениха, вече хората минават на един по-друг модел на слушане – живото слушане или така нареченият стрийминг. Вече хората не свалят отделни песни или произведения, не си ги даунлоудват, както е по-познато. Вече хората са свикнали като платформи като Youtube, Spotify и така нататък, най-различни. Влизат и директно слушат каквото искат да чуят, вместо да го качват по телефони, компютри и така нататък. Това допринесе до събуждане на пазара, световния, не само българския. Бяха прескочени доста от пиратските модели, защото хората предпочитат да дадат някакви малки суми от по 2, 3, 5, максимум 10 евро на месец, за да могат да слушат цялата световна музика. Като при това положение не е нужно да свалят някакви неща, да качват, да се занимават с пиратски копия и така нататък.

Водещ: Какво се случва в магазините, които предлагат музикални продукти? Има ли все още хора, които предпочитат да си купят албум на един български музикант да речем, в неговия оригинален вариант като носител ?
Васил Гюров: Да ви кажа нямам много поглед в самите магазини какво се случва. Така или иначе това вече е замираща функция. Но със сигурност винаги ще има хора, аз самият съм такъв, които ще искат по някакъв начин да имат нещо материално, което могат да пипнат. Дали ще е диск, имам много приятели, които са фенове на плочите, даже има и групи, които правят всичко възможно, за да издадат плоча. В този смисъл това никога няма да отмре напълно, но така или иначе тенденциите са много затихващи. В смисъл такъв, че вече никой не разчита на продажбите на твърди носители, да ги наречем най- общо – плочи, дискове и така нататък. Бъдещето е в онлайн платформите, а този преходен и труден период на пиратстването вече е прескочен. Сега вече се създават модели, много по-удобни и за ползвателите, и за правоимащите, авторите.

Водещ: А как стои въпросът с концертите на живо? Вече много световни звезди изнасят концерти в България. Знаем какъв е интересът към тях, а какъв е интересът към концертите на българските изпълнители?
Васил Гюров: За радост интересът към концертите – той никога няма да падне. Това е едно от устойчивите неща в нашата работа. Макар че аз не го възприемам като работа, ако трябва да съм точен. И българските, и чуждите изпълнители, винаги е имало интерес към тях. Друг е въпросът, че аз предпочитам да говоря за българските, какво може да се подобри в средата, в която те работят. Има много неща, които могат да се подобрят. Именно и като работа тук на ниво България, и като работа извън България. Защото не е тайна за всеки един български изпълнител, смисълът е да може да се развива извън България. От тази гледна точка пак ще спомена Българска музикална асоциация, която има и вече работи по такива проекти за развитие на балканско ниво на обединение на балканска музика. Говорим за популярна и нормална европейска музика. Проведени са разговори с турци, сърби, гърци, румънци, да започнат да се правят някакви неща, включително да се изгради обща база данни за музика. И естествено да се развива концертна и клубна дейност.

Водещ: В нашия ефир директорът на „Музикаутор” Иван Димитров каза, че легалното разпространение на музика е инвестиция в културата и че трябва да се намерят механизми музикалният бизнес да бъде стимулиран, така че да се развива и да стане конкурентоспособен не само в България. Какви мерки могат да помогнат за развитието на българската музика, тази която се създава от български автори, композитори, текстописци, музиканти?
Васил Гюров: Както казах, едно от нещата е това, че в последно време световните модели за разпространение на музика намериха по-добър вариант. А именно това, че вече хората свикнаха с малки плащания срещу месечни абонаменти да слушат всичко, което има на пазара. На практика цялата световна музика. Това от една страна работи и за цялата световна музика, естествено и за българската. Специално за българската, много е важно както говорихме преди малко – живото изпълнение. От тази гледна точка сме в контакти с балканските страни, с които имаме уговорки за развитие на обща база данни, която ще може да се слуша онлайн и да се продава, естествено. И естествено, говорим за живо свирене – клубни и участие на различни сцени, които на базата на обмяна на групи, на изпълнители между различните страни, да се вдигне нивото на местната, балканската сцена. Това са едни от моделите, като говорим за българска музика, които биха подпомогнали живото свирене, клубни участия и по-добро разпространение онлайн. Но другите неща, които като говорим за държава, трябва да сме наясно, че има и механизми в нормалните европейски страни, които отдавна работят за подпомагането не само на музиката, но и на изкуството като цяло. Един от много важните механизми, който липсва тук, който за съжаление преди 2-3 години беше махнат като закон, който го имаше всъщност и който в момента, в който се опитахме да направим нещо така, че то да се спазва, направо на управляващите им беше по-лесно да го махнат като закон, това е именно т.нар. чл. 26 от Закона за авторско право, който визира компенсационните възнаграждения върху възпроизвежданите празни носители, устройства за звукозапис и възпроизвеждане и т.н., който всъщност с две думи, компенсира това, че се произвеждат празни дискове, флашки, харддискове и т.н. и срещу един минимален процент от производствената цена на тези продукти, който варира между 1 и 3-4 в различните държави, да отиват за права и от тях да се ползват авторите. Имам предвид автори не само на музика, но и на филми, на художествени произведения. Този Закон за компенсационните възнаграждения отдавна работи в Европа и той е доказал своята полезност. За съжаление, у нас, в момента, в който опитахме нещо да направим, под влиянието и лобито на доста по-силните IT бизнеси в България, той беше махнат. Само ще спомена държави като Германия и Франция, които взимат годишно по 300 млн. само от такива компенсационни парва и стигаме до някакви много по-малки държави от България, като Словения, Словакия, Литва и т.н., които пак взимат милиони, с които може вече достатъчно добре да се подпомага и да се компенсира културата.

Водещ: И още в посока законодателството. Знаем, в други страни като Франция например, законово е регламентирано в радиостанциите, определен процент от музиката, която се излъчва да е родно производство и да е на роден език за страната. У нас обаче няма такъв регламент и радиостанциите, които излъчват българска музика се броят на пръсти. Радио „Фокус” е едно от тях. Възможно ли е такъв закон да бъде приет и в нашата страна и по този начин да се подпомогне развитието на българската музика? 
Васил Гюров: Естествено, че е възможно. Само ще кажа, че не само във Франция, през последните години в редица европейски държави беше приет такъв закон. Ще спомена само Португалия, френско говореща Белгия, Полша, в Австрия, доколкото знам и на много други места.
Аз говоря за едно изследване отпреди 3 години, а тъй като това е проблем, който се наблюдава през последните 5-6 години, общо взето държавите взимат решения в движение и това нещо става практика, мога да кажа, в половин Европа вече. Така че, аз съм убеден, че един такъв закон ще помогне. Ние сме имали много дебати по медиите и в парламента също. Ходили сме в Комисията по култура и сме получили уверението отдавна, че всички парламентарни групи и от предишния формат на парламента и сега, че са много „за” един такъв закон и всичко биха направили той да се случи, обаче до този момент нищо не се случва. Минават си годините, те са „за” и нищо не се получава, докато се занимават с някакви други закони от сорта за тютюнопушенето или за МВР и за някакви много по-важни за тях неща, отколкото културата. Така че, ако ме питате дали е възможно – възможно е, друг е въпросът доколко имат желание управляващите да вкарат такъв закон, защото в момента не е тайна, че по в повечето радиа, не само че не се толерира българската музика, напротив, има неофициална забрана повече от 1 българска песен да се пуска на един час. Това е факт, това може да се провери на много места. И това е съвсем обяснимо при положение, че се знае, че медиите вече са собственост, радиа и телевизии на чужди компании, които имат съвсем други интереси. От тази гледна точка, ние ако не помогнем на българската музика, няма кой да се загрижи за нея и тя след време ще изчезне съвсем.

Водещ: Един последен въпрос, тъй като вече сме в края на годината, каква беше тя за българската музика? Как можем да я обобщим 2013 година ?
Васил Гюров: Ами добра беше, със сигурност по-добра беше за българската музика. Надявам се 2014 г. да бъде още много, много по-добра, защото планираме 2014 г. да стартираме платформа за българска музика онлайн, на която имаме амбицията да предложим цялата, наистина цялата българска музика. Имам предвид още от 30-те, 40-те, 50-те години нагоре, което по някакъв начин ще даде достъп на обикновения слушател до цялата българска музика и ще бъде един от факторите, който ще подпомогне развитието на бъдещето на българската музика. Така че се надяваме 2014 г. да бъде още по-добра.

 
 

Васил Гюров: Преходният период на пиратството отмина, бъдещето е в онлайн платформите

| от | |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.

 
 

Васил Гюров: Преходният период на пиратството отмина, бъдещето е в онлайн платформите

| от | |

Най-добрият български тенисист Григор Димитров е тазгодишният господар в Синсинати, побеждавайки Ник Кирьос с 6-3 7-5 във финала на Мастърс турнира. Това е първа титла от категория АТР 1000 за българина и трета през сезона, след като вече триумфира в Бризбън и София.

И двамата започнаха мача солидно и доминираха в подаванията си, а сервисът на австралиеца работеше безотказно и нанасяше сериозни щети. Първи пред брейкбол се изправи българина, когато в петия гейм поведе 30-15, но направи две поредни двойни грешки. В следващото разиграване нашият игра хубав форхенд от движение по диагонала и опонентът му сбърка – дюс. После без да влиза в разиграване затвори частта.

 

 

При 30-30 в следващата част Ник заби форхенд в мрежата, а на брейкбола Григор прати ретур в краката и опонентът му отново сгреши с втория си удар в разиграването, за да предаде подаването си – 2-4.

Димитров поведе 30-15 в седмия гейм, но направи двойна грешка. В разиграването след това форхендът му закачи филето и падна в грешната половина – 30-40. Първата ни ракета обаче отрази опасността и затвърди.

Григор сервираше за сета при 5-3 и не отпусна точка.

В откриващия си сервис гейм за втория сет българинът направи едно от най-добрите отигравания в мача, след като взе първата точка, а в следващата извади няколко невъзможни топки със светкавичното си придвижване по основната линия, за да завърши с неочакван дроп шот – 30-0. Накрая затвори частта на нула – 1-1.

При 30-30 в седмия гейм Ник разходи съперника си няколко пъти и реши да завършва разиграването на мрежата, но апроучът му бе в аут – 30-40. Австралиецът спаси брейкбола с ас, а после и нова опасност без да влиза в разиграване преди накрая за поведе 4-3.

До заключителната част и двамата се представяха силно. Ник направи двойна грешка при 15-15 в единадесетия гейм, а после и нова при 30-30, с което осигури скрита шампионска точка за съперника. В следващото разиграване Кирьос влезе отпуснато и изкара форхенд – 5-6. При този резултат Димитров сервираше за титлата и си я заслужи.

 

TennisKafe.com

 
 

Васил Гюров: Преходният период на пиратството отмина, бъдещето е в онлайн платформите

| от | |

Lenovo обяви актуалните си финансови резултати и малко изненадващо те не са добри. Китайският производител губи доминиращата си позиция на глобалния пазар на персонални компютри, а мобилното им подразделение продължава да е на загуба.

За периода април – юни 2017 г. компанията отчита загуби от 72 милиона долара, на фона на очаквани 32.9 милиона долара печалби.

Реакцията на борсата не закъсня и акциите на Lenovo паднаха с 4.2 процента, достигайки най-ниско ниво за повече от година насам. Така в шест от последните седем тримесечия компанията регистрира отрицателен резултат.

Най-зле стоят нещата на РС пазара, където Lenovo предаде водещата си позиция. Печеливши са НР и Dell, които изглежда са успели да си върнат част от загубените клиенти. HP излиза с много малък процент на първа позиция.

 
 

Васил Гюров: Преходният период на пиратството отмина, бъдещето е в онлайн платформите

| от | |

Популярната актриса от британските сериали Пола Уилямсън възнамерява да се венчае за един от най-закоравелите английски рецидивисти – Чарлз Бронсън, излежаващ доживотна присъда, съобщава в. „Дейли мейл“.

Това ще бъде третият брак за 64-годишния затворник. За своето 43-годишно пребиваване зад решетките той е успял да смени 120 места за изтърпяване на наказанията. По време на пребиваването си в тях 38 години той е излежал изолиран в единична килия. Бракът ще бъде сключен в затвора в Уейкфийлд.

„Въобще не съм си представяла, че животът ми ще претърпи подобен обрат, коментира актрисата. Любовта може да бъде зла, но Чарлз в никакъв случай не е чудовище! Ние искаме да бъдем нормална двойка и в деня на венчавката ни той няма да бъде затворник, а младоженец!“.

Бронсън направил предложение на Пола през месец февруари 2017 година. Истинското име на затворника е Майкъл Гордън Питърсън, но той се прекръстил на известния холивудски актьор и взел имената му за свой псевдоним. Първата си присъда той получава през 1974 година за въоръжен грабеж. Чарлз не веднъж е пребивал надзиратели и съкилийници, с което си спечелва славата на най-жестокия затворник в историята на Великобритания. През 2008 година излезе филмът „Бронсън“, разказващ за жизнения му път и в който Том Харди изпълни главната роля.