Вампирът

| от | |

books-text

Нона Михайлова

Вампирът я погледна със светещи очи, знаеше, че я е страх. Чувстваше го. Но Лия не искаше да го покаже и храбро стоеше на мястото си. Не беше типичното вцепенение на ужаса, не. Тя не искаше да покаже страха си, това беше всичко. Отрони сълза и бързо я изтри, погледна вампира и каза:
– Ще дойда.



Лия остана по пижама. Леко отмести завивките, но тъкмо, когато мислеше да се пъха под тях, замръзна. Имаше някой зад нея. Чувстваше ледения му дъх върху раменете си. Беше се появил изведнъж, без да издава какъвто и да е шум. Лия се обърна бързо и черните ѝ очи срещнаха ледените му сиви очи. За миг времето спря и момичето почувства как едно странно чувство я разтърсва. За части от секундата си спомни този хладен и надменен поглед. Бе го сънувала, бе мечтала за него. 

Лия леко се отдръпна и седна на леглото. Вдигна поглед към двете пронизващи я очи и видя надменната усмивка. Бе влюбена в него. Отдавна го сънуваше и сега най-после разбра, че той наистина съществува.

Една черна къдрица падна на челото му и той грижливо я отмести назад. Клекна срещу нея и очите им се срещнаха отново.

- Здравей, Лия – отрони.

Шепотът на гласа му я извади от вцепенението. Лия нежно погали бузата му, но той рязко се отдръпна. Повдигна се бавно и заговори с леден тон:

- Изпратиха ме, за да те отведа с мен. Очаква те сватба, вечен живот и изобщо всичко, което поискаш… ще получиш всичко, за което си мечтала, дори и това, за което нямаш смелост да мечтаеш. Само трябва да се съгласиш. Всичко е подготвено за тази нощ. Но все пак трябва да размислиш добре преди да кажеш каквото и да е… това ще промени живота ти напълно, а господарят ми не иска някой ден да съжалиш за избора си.

- Господарят ти? Аз мислех, че… – погледът и угасна и разочарованието я обзе и едва изрече: – Мислех, че си ти…

- Не, друг е – каза с безразличие вампира.

- Кой? – попита Лия без вълнение, почти с тъга.

- Сатаната.

- Ха! А аз си мислех, че ти си Сатаната. Надменния ти глас, ледения поглед… Ако не си ти… то тогава бих искала да бъдеш, защото обичам теб!

- Аз съм просто пратеник.

Отново тази прекрасна смразяваща усмивка, а погледа му… толкова надменен, че почти ѝ причиняваше физическа болка.

- Обичам те!! – изрече Лия, а отвътре чувстваше, че това е някаква подигравка. Не бе възможно Дявола да я иска. За какво му бе нужна тя?

- Не се учудвай – изрече вампира, който сякаш четеше мислите ѝ. – Ти си красива.

- Защо тогава не ти харесвам?

- Кажи ми просто ще дойдеш ли с мен? – отвърна той нервно, не му бе приятно тя да му говори по този начин, за това се опитваше да игнорира упрека в думите ѝ.

- Ако дойда ще бъда ли близо до теб? – попита Лия след кратка пауза.

- Ще ти бъда подчинен – отвърна вампира и се усмихна с ирония: – Това ли искаш?

Лия не отговори, само стана и се приближи до него. Вампирът сякаш, за да се защити от нея ѝ подаде снимката на красив млад мъж:

- Дявола… – каза.

Момичето взе снимката и само я погледна бегло, остави я на леглото, отново се приближи към вампира и се хвърли в прегръдките му. Усети импулса му да се освободи от нея и също как въпреки всичко не го направи. Лия вдигна очи към вампира, хвана лицето му с ръце и го целуна, но не получи отговор на целувката си, той дори не помръдна.

- Лия, Дяволът те чака… – прошушна ѝ надменно.

Тя го погледна и разбра, че съдбата ѝ вече беше решена. Леденият поглед на вампира бе вцепенил сърцето ѝ, надменноста му бе по-силна от нейните чувства. Лия дори не се замисли, просто се изправи пред него и замлъкна, опитвайки се да преглътне сълзите си.

Вампирът я погледна със светещи очи, знаеше, че я е страх. Чувстваше го. Но Лия не искаше да го покаже и храбро стоеше на мястото си. Не беше типичното вцепенение на ужаса, не. Тя не искаше да покаже страха си, това беше всичко. Лия отрони сълза и бързо я изтри, погледна вампира и каза:

- Ще дойда.

 
 

Следващата книга на Джордж Р. Р. Мартин ще излезе през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Всички фенове на „Игра на тронове“ трепетно очакват следващата книга от поредицата „Песен за огън и лед“ на автора Джордж Р. Р. Мартин. Донякъде вече можем да си отдъхнем, тъй като в нов пост в блога си, Мартин заяви, че читателите ще имат история за Седемте кралства през 2018 г.

Но това идва и с малка уловка – това може да е първата книга от „Огън и кръв“ – поредица за историята на династията Таргериан. По план следващата книга от поредицата трябва да е „Ветровете на зимата“. За щастие Мартин заявява,  че се надява да е готов и с двете книги („Огън и кръв“ и „Ветровете на зимата“) до догодина.

Авторът допълни, че все още му предстоят месеци работа по новите книги.

Последният сезон на „Игра на тронове“ се базира на случващото се в шестата книга от поредицата на Мартин. Чака се и завършването на „Мечта за пролетта“- финалната история от поредицата. Последното издадено произведение на автора – „Танц с дракони“, беше публикувано преди шест години. 

 
 

Нова стъпка в борбата с чернодробната недостатъчност

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени успяха да превърнат малки „семена“ от чернодробна тъкан в напълно функциониращи органи в мишки.

Ако методът се окаже приложим и при хора, ще бъдат намалени дългите списъци на чакащи за трансплантации. От него ще могат да се възползват и хора с чернодробна недостатъчност, които не могат да се подложат на такава операция.

Учените от Масачузетския технологичен институт са поставили три вида чернодробни клетки в биоразградими тъканни скелети и са ги имплантирали на мишки с увредени органи. Миниатюрните структури са се увеличили 50 пъти след имплантирането и са изпълнявали нормалните функции на черния дроб.

Ако методът се прилага на хора, необходимите клетки могат да бъдат взимани от пациента или от органи, които не отговарят на изискванията за трансплантация. Много важно при него е, че не са необходими лекарства за потискане на имунната система.

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.   

 
 

Индия е третата държава с най-много тероризъм в света

| от chronicle.bg |

Индия измести Пакистан като третата страна в списък с държави с най-много терористични нападения в света, съобщава „Times of India“, позовавайки се на доклад на Държавния департамент на САЩ.

Данните, анализирани от национален консорциум за изследване на тероризма, който работи с Държавния департамент на САЩ, разкриват, че Индия заема трето място след Ирак и Афганистан по най-смъртоносни терористични нападения. Преди третата позиция се заемаше от Пакистан.

От 11 072 терористични атаки в света през 2016 г., в Индия са извършени 927, 16% повече от 2015 г. (798). Също процентът на загиналите хора в Индия е нараснал със 17% от 289 през 2015 г. до 337 тази година, докато броят на ранените се е увеличил от 500 през 2015 г. до 636 миналата година.

В същото време терористичните атаки в Пакистан са намалели с 27 на сто до 734 през 2016 г. от 1 010 през 2015 г.

В анализа като третата най-опасна терористична организация е посочена Naxals. Тя е след ДАЕШ („Ислямска държава“), талибаните и пред „Боко харам“.

Около 55% от всички атаки са извършени в Ирак, Афганистан, Индия, Пакистан и Филипините. Засегнати са общо 104 държави. 75% от смъртните случаи са в Ирак, Афганистан, Сирия, Нигерия и Пакистан.

Като цяло през 2016 г. в световен мащаб има спад на терористичните нападения с 9% (11 072) в сравнение с 12 121 през 2015 г. Има и спад на смъртните случаи с 13% през 2016 г. (25 621) в сравнение с 2015 г. (29 424).