В търсене на българския Оланд

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com/)

Френският президент Франсоа Оланд успя да реализира своеобразен рекорд. В рамките на две години неговият публичен рейтинг се срина до най-ниското ниво измежду всички френски президенти, управлявали страната след Втората световна война. Личните му проблеми далеч не са единствената причина за това „блестящо“ представяне. Франция тъне в „социално“ охолство, без то да е в съответствие с икономическите реалности.

hollande_2389408b

Винаги когато стане въпрос за Франция, еврокомисарите стават, съвсем обяснимо, силно изнервени. Непосредствено след началото на финансовата криза в Европа Европейската комисия постави категорични изисквания пред френския бюджет до 2015 година дефицитът да спадне под 3% от БВП. Само да припомня, че през 2010 година французите похарчиха със 7% повече, отколкото можеха да си позволят. Това изискване за бюджетни рестрикции във Франция изглеждаше отново като „мисията невъзможна“. Знаете ли, че трудовото законодателство във Франция представлява документ от 3000 страници

Само си представете какви „експертни“ умения са ви необходими, ако искате да сте напълно изрядни по отношение на трудовото законодателство. Работодателите във Франция са длъжни да покрият до 60 процента от трудовото възнаграждение на работниците за различни осигуровки и данъци. Това е причината, поради която безработицата в страната е на едно от най-високите нива в Европа.

Точно в този момент обаче на „лични драми“ и „фискални разхлабвания“ Оланд направи абсолютно неочакван за всички ход. Президентът социалист предложи категорично „десни“ мерки за стимулиране на икономиката и овладяване на състоянието на публичните финанси. В какво се изразяват те? През 2014 година Оланд обеща да намали публичните разходи с 15 млрд. евро. В периода 2015-2017 година ще последва ново орязване с 50 млрд. евро.

Бизнесът ще получи също облекчения в размер на 30 млрд. евро за сметка на спестени социални разходи. Целта е, разбира се, само една – подобряване на конкурентоспособността. От френската асоциация на работодателите веднага поеха топката и направиха контрапредложение и то е както следва: „Ако за следващите пет години правителството облекчи бизнеса от гледна точка на социалните разходи с 50 млрд. евро, то бизнесът се ангажира допълнително с 1 милион нови работни места.“ Колко лесно било да се реши проблемът с безработицата? Най-добронамерено предлагам на следващата среща на ръководството на БСП всички предложения на политическия им колега Оланд да бъдат най-подробно анализирани. Убеден съм, че точно такъв подход е подходящ и по отношение на подобряване на бизнес климата в България.

Френското правителство преразпределя през бюджета около 57% от брутния вътрешен продукт. По отношение на държавно вмешателство в бизнеса Франция държи второто място в Европа. Точно този подход е довел до нарастване на публичния дълг до 95% от БВП. Френското правителство обеща, че до 2015 година държавата ще ограничи ролята си на преразпределител до 46% от брутния продукт на страната. Това, разбира се, отново е твърде високо ниво. Президентът на Франция прекрасно разбира, че социалната обгриженост за сметка на частния бизнес и трупането на държавния дълг е перфектният коктейл, заради който кредитните агенции ще разкъсат от критика управлението на страната и логично ще намалят кредитния Ӝ рейтинг. Интересен е обаче и следният парадокс. Държавната защита върху частния бизнес прави френските компании най-предпочитани за инвестиране от американските фондове при експозицията им в Европа, въпреки че френските компании имат най-малки марджини (нива) на печалба.

Анонсите на Оланд за агресивна реформа в управлението на публичните финанси и данъчни облекчения за бизнеса засега се приемат със смесени чувства от страна на бизнеса. Според някои анализатори става въпрос за публични трикове с цел частично възвръщане на публично разбития му образ. Аз лично считам, че в момента всички тези ангажименти на президента ще бъдат изпълнени на 100%. Много пъти съм споменавал, че Франция не може да си позволи този охолен социален модел

В момент, когато световната икономика се радва на исторически рекордно най-ниските лихвени нива, високите нива на държавните дългове не изглеждат „фатален“ проблем за публичните финанси. В случая нарочно използвам думата „фатален“. 2014 година ще бъде последната от този цикъл на ниски лихви. Какво става обаче след това? Даже и социалистите осъзнават, че ще последва ефектът на бумеранга. Неминуемо ще се повишат и държавните разходи по обслужването на натрупаните дългове. Това ще бъде непреодолимо препятствие за провеждането на каквато и да е било социална политика. Точно в това е фундаменталната разлика между така наречените десни и леви управления. Десните пледират за социална политика до нивото на „изработеното“ и точно поради този факт те акцентират върху повече свобода за частния бизнес. Левите разбират социалната политика най-вече от гледна точка на популистките обещания, които в края на краищата означават повече държавни дългове и влошаване на бизнес климата.

За мен вече звучи съвсем логично Оланд да бъде поканен като лектор в клуба на десните икономисти в България. В края на краищата няма абсолютно никакво значение коя политическа партия представляваш, когато заемаш най-висшия пост в управлението на държавата. Значение има единствено кое е най-правилното решение за обществото като цяло и точно в това бих адмирирал Оланд. Търси се обаче българският му еквивалент в редиците на БСП. Трябва ли да изпаднем в ситуация, от която трудно ще излезем от гледна точка на това да прехвърляме все повече тежест към бизнеса поради неспособността на държавата да провежда истински реформи. Истинска социална политика е възможна единствено и само когато имаме мощен частен сектор, който ще активира максимално трудовия потенциал на нацията, а не чрез партийно разписани социални програми с цел ухажване на електората.

И така, в търсене сме на българския Оланд. Родният бизнес го иска повече от всички. Нека политическите интриги да си останат в партийните централи. БСП е на ход.

 
 

Жените на Холивуд, които си приличат

| от chronicle.bg |

Минаха 25 години от премиерата на „Single White Female“ на 14 август 1992 година. Бриджид Фонда играе Али, нюйоркчанка без късмет, която пуска обява, за да си намери съквартирантка. Така попада на Нейди (Дженифър Джейсън Лейт).

Нещата отиват на зле, когато Хейли е обзета от новата си приятелка и започва да копира външния й вид и дори да се представя за нея. Това те кара да гледаш със съмнение на всички групи за намиране на съквартиранти във фейсбук.

Интересно е обаче да видим колко много от известните хора си приличат. Кейти Пери и Зоуи Дешанел са почти неразличими по снимки и те не са единствените. Разгледайте галерията ни и ще видите.

 

 
 

Game of Thrones, сезон 7, епизод 5: Времето лети

| от chronicle.bg |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 5.

Почти не е за вярване колко бързо се развива действието в този сезон на „Игра на тронове“. Събития и действия, които преди отнемаха часове, дни и месеци, този път минават като мигване на окото. Най-доброто, което можем да направим, е да се хванем здраво, както Денерис се държи за Дрогон, и да се наслаждаваме на видяното.

Последният епизод може да не беше най-зрелищният, но определено не му липсваше динамика. В него станахме свидетели на няколко важни разкрития, които ще се развиват занапред и получихме редица деликатни смигвания от сценаристите за това какво предстои в следващите епизоди. Теориите на феновете естествено не закъсняха и вече всеки има своя версия са предстоящото.

Ние ви предлагаме обзор на това какво  се случи в Eastwatch и нека всеки си направи своя теория. В галерията горе. 

 
 

Радио на месеца: Радио Fresh!

| от chronicle.bg |

Radio Fresh! е най-слушаната радиостанция в столицата за месец юни. Изследването проведено от GARB утвърждава лидерското място на Radio Fresh!, като признанието идва след редица програмни промени в медията.

В сутрешния блок се завърнаха създателките на марката „Шоуто на Блондинките”- Цвети Георгиева и Елена Асенова. Между 08 ч. и 11 ч., с най-провокативното радио шоу на България, Radio Fresh! буди слушателите си със смях и настроение.

Денят продължава със забавния блок на Тео Койчинов (11ч.-14ч.), а следобеда поема актрисата Рая Белева („Сутрешен блок”, „Откраднат живот”) с предаването „Абсолютно Fresh!” 14ч- 17ч. В края на деня, от 17ч. идва времето на „So Fresh!“ с Надя, в която слушателите може избират хитовете, които слушат в ефира.

Radio Fresh! е и радио медията с най-голямата фейсбук група в България. Феновете надхвърлят 320 хиляди, което прави радиото лидер и в интерактивното пространство.

Radio Fresh! е част от най-бързо развиващата се радио група, ОБЕРОН РАДИО МАКС, в която влизат още радиата ФМ+, Melody и Star.

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.