Вълкът

| от |

Тодор Коруев

От някогашните родопски кехаи и овчари не бихте чули да произнесат гласно думата „вълк“, за тях това е табу, наричат неизменния си враг „дивото“, в други краища му викат „дивечина“. Евфемизмът се е породил от естествения страх у човека и сякаш е опит да се избегне неизбежното. Иначе казано, умишленото „забравяне“ на истинската дума и заменянето й е прокобяване „да не ти излезе вълк насреща“. „Според българските дуалистични легенди, чиито корени трябва да се търсят в апокрифите и езическите вярвания, вълкът е създаден от дявола“ – пише проф. Иваничка Георгиева в „Българска народна митология“ и добавя, че и „дяволът се страхувал от него“. Вълкът е нечиста сила като козата и черната котка, и символ на смъртта като гарвана. Нищо, че в приказките Кумчо Вълчо е глупав и винаги е надхитряван от Кума Лиса.

Народната вяра казва, че от Архангеловден до Коледни заговезни вълците бесуват, тогава са и т.нар. вълчи празници, през които стопаните лепят кал зад вратата, за да „залепят на вълка очите“, другаде овчарите обикалят стадото три пъти с отворен катанец и нож и после заключват катанеца и слагат ножа в канията. Така „устата на вълка е затворена“.

Толкова за „вълчите празници“, сега за вълчите делници. „Вълчи терор край панагюрските села“ – чета във вестник, който съобщава, че глутница е разкъсала 20 коня на Петър Петришки, който отглеждал коне в близка гора до с. Поибрене – общо били 34. Гладните зверове били едри, движели се по 5-6 и слизали от билото на Средна гора да търсят храна. Поибренци почти всяка нощ чували вълчи вой. Местните хора не помнят подобна инвазия и се страхуват, че като падне снегът, вълчите набези ще се увеличат. Местен ловджия вече е убил пет хищника.

„Огромен звяр разкъса 18 овце край село Конуш“ – заглавие от вестник, който разказва как единак напада стадото на Николай Атанасов, който намира отмъкнатата плячка в мочурище, в което звярът ги е ръфал една по една, и тегли чертата: една изядена овца, умъртвени общо 16 овце и две кози. Знае се: „Вълк пастърма не прави“.

Сега се отправяме в Източните Родопи, там като че ли е Меката на вълците. Сред най-застрашените райони от вълчата напаст са селата в Ивайловградско – Черничево, Чучулига, Бубино, Глумово. Казват, че там е: „най-диво, малко хора, пресечен терен, храсти и драки. И земеделците, и чобаните, в двайсет и първи век, се страхуват да излязат по ниви и пасища. Защото вълците не прощават никому. Настървени, пред погледа на овчаря, удушват по две-три овце или кози, разкормят ги, без да им мигне окото, и изчезват с плячката си“ – чета във в. „Нов живот“, излизащ в Кърджали, в който се разказва как глутница нападнала и разкъсала юница пак пред очите на пастира. Викал, въртял се и хвърлял по тях тоягата си, но те, вместо да се уплашат, го подгонили. Добре че човекът ловко се метнал на клона на едно дърво, изкатерил се по ствола, та си спасил живота. „Както се казва, зъбът е опрял до гърлото. Селяните се питат колко още могат да търпят? Трябва ли човек да бъде разкъсан, да се затюхкат и ловците?“ – пише авторът Димитър Иванов.

Така е и в общините Момчилград, Крумовград, Кирково и Кърджали. Цитирам: „Кървав вълчи пир на Дамбалъ“, „Вълчица с пет малки върлува по селата край Момчилград“, „Вълчи глутници кръжат край Кърджали“, „Вълци пак се гостиха с плячка от стадата“, „Вълчица изяде магаре в Манчево“ (било вързано в двора!) и т.н. – ето как се осветляват „вълчите делници“ в печата. На много места в тези покрайнини през по-голяма част от годината домашните животни са пуснати свободно и не се прибират със седмици, дори месеци, и колко му е да станат лесна плячка за хищника. Закрилникът на обитателите на селата и махалите, на пастирите в Източните Родопи от вълчата напаст не е държавата, а ловците, те „пазят“ не само говедата и овцете на местните хора, но и сърните, елените и другия дивеч. Не катанец, само куршум заключва устата на вълка. Всеки път, когато в Момчилград гостувам на моя приятел Кънчо Желев, се дивя пред трофея му – убития от него вълк. От Къната знам, че вълкът, додето е жив, опашката му не се мери. Иде зима, може да е люта, с вълчи преспи и вълчи нощи, а както казва Сусо с клюводръвеца от „Януари“ на Йордан Радичков „зиме всичко гледа да е по-близко до човека, звяр ли е, грип ли е, дух ли е все се навърта покрай човека“. Затуй и чобаните проплакват на авджиите да ги бранят от „дивото“, без тях „вълци ги яли“. Макар че убиването на това „дяволско“, жестоко, но умно, животно не е лесен и безопасен лов.

Има вълци, ала има и върколаци (човеци-вълци), единаци, а и цели глутници населяват политиката. За едните и за другите няма по-хубаво време от мъгливото.

 
 

Радио FM+ очаква вашите номинации за „Будител на годината- 2017”

| от |

“Будител на годината” е инициатива фокусираща вниманието върху личности, направили през годината нещо стойностно и значимо, със силно духовно послание и отзвук в медийното пространство.

Ако смятате, че имате достойна номинация, ако познавате хора, чиито дела заслужават приза „Будител на годината”, пишете ни на buditel@fmplus.net.

В края на месец септември ще бъдат публикувани имената на номинираните. Слушателите на Радио FM+ ще имат възможността да гласуват за своя фаворит и да изберат „Будител на годината”.

В първото издание на кампанията, през 2014 г., сред номинираните бяха: д-р Милен Врабевски, основател на фондация “Българска памет”, Максим Ешкенази (организирал „Фортисимо в клас”), Олег Ковачев ( създал детска арт школа), Камен Донев (за спектакъла му с чист български фолклор), Дарин Маджаров (създал проекта „Уча се”). Призът „Будител на годината- 2014 г.” отиде при д-р Врабевски.

Pic Buditel

През 2015 г. част от номинираните бяха: Райна Кабаиванска (за майсторския клас, подготвящ български студенти), Енчо Керязов (за основаването на благотворителна фондация, в подкрепа на децата), Игнат Канев (за построяването на университетски център в Русе), Мариана Пенчева (учителката, която отгежда 10 деца от бедни семейства), Мирослав Боршош (за това, че превърна НДК в истински Дворец на Културата), поетът Борис Христов и арх. Стефан Добрев (за каузата да издават редки и ценни книги, неиздавани на български език). Призът „Будител на годината- 2015 г.” отиде при Енчо Керязов.

През 2016 г. част от номинираните бяха: Любка Биаджони, Холидей Хироус, Насимо, София диша, Иво Иванов, Д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството, Капана, Боян Петров, Диана Иванова, Илиян Любомиров. Tази година едно от имената не подлежeше на гласуване – дядо Добри, човекът, който стана символ на отдаденост и смирение. Призът „Будител на годината- 2016 г.” отиде при д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството.

Финалът на кампанията ще бъде на 1-ви ноември, в Денят на народните будители. Специално изработеният плакет „Будител на годината- 2017 г.” ще бъде връчен на официална церемония. Водеща на церемонията е лицето и гласът на кампанията, Ива Дойчинова.

 
 

Какви сексуални желания имат обвързаните хора

| от |

Проучване разкри, че повече от половината от обвързаните жени във Великобритания искат да правят секс с партньора си толкова често, колкото и в началото на връзката им, съобщи в. „Дейли експрес“.

В изследването на сайта „Ваучър коудс про“ бяха включени 2 383 души над 18-годишна възраст, които имат дългогодишни връзки.

Сред въпросите беше и този за какви аспекти от сексуалния си живот мъжете и жените спорят най-често с половинката си. Най-изтъкваната причина за спор беше недостатъчният секс (37 %). В класацията се наредиха още липсата на разнообразие в спалнята (34 %), партньорът е мързелив любовник (32 %), двамата харесват различни неща (20 %), партньорът иска да прави секс по-често (19 %). Последни в списъка са проблемите, свързани с размера на мъжкото достойнство, девствеността и фетишите (11 %).

Друг интересен факт е, че 68 % от двойките не използват секс играчки, като 38 % се задоволяват да разнообразят половия си живот със секси бельо. Почти половината (49 %) от запитаните изпращат свои голи снимки на любимия човек.

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

Финалът на седми сезон на Game of Thrones събира всичките ни любимци

| от |

Този текст съдържа спойлери!

Този сезон на Game of Thrones събра на едно място някои отдавна забравени и разпръснати в екранното време и пространство персонажи. Видяхме срещата на Аря с вълка (за който не сме напълно убедени дали не е нейният), Санса и Бран са заедно в Зимен хребет, Джендри се завърна и още редица герои с предистория помежду си се събраха и тръгнаха на север от Стената. Но нищо от това не може да се сравни със срещата, която се задава в последния, седми епизод на този сезон. Премиерата на епизода е тази неделя, (27 август), трейлърът вече е тук. И определено се задава поредният култов епизод, който ще ни помете със своя мащаб.

Всички кралици и крале се събират в Кралски чертог. Е, почти всички. Санса например имаше своя шанс да присъства, но вместо това изпрати Бриен. Нека обаче споменем, кои са героите, които ще видим на едно място в Юга идната неделя. В трейлъра виждаме Церсей и Джейми Ланистър, Брон, Юрон Грейджой(по-точно флотилията му), Тирион Ланистър, Сер Джора Мормон, Под, а зад него е Мисандей, Сив червей, Варис, Теон, Джон Сноу, Давос, Хрътката и Бриен. Не виждаме Денерис, но се обзалагаме, че също е там, както и други познати лица.

Интересно е обаче как Сив червей и Неопетнените са избягали от Скалата на Кастърли. Няма да питаме. Просто ще се радваме, че любимият ни „неопетнен“ е жив и здрав. А колкото до мястото на срещата, става дума за Dragonpoint, която дълго време очаквахме да видим. Още през август стана ясно, че една от реалните локации на сериала е амфитеатърът в града Италика (Севиля, Испания). Така че най-вероятно и Денерис ще е там, иначе какво е Dragonpoint без дракони?

Епизодът, който все още няма име, е режисиран от Джеръми Подесва. Въпреки крайните си похвати, той направи някои от най-запомнящите се сцени в предишните сезони като битката на Тирион и Джора с Каменните хора, спасяването на Санса и Теон от Бриен, и освобождаването на Регал и Визерион.

Задава се голяма война.