В какво състояние Барозу остави Европа?

| от |

Мат Пърсън, Дейли Телеграф

Когато Барозу стана президент на Европейската комисия през 2004 г. континентът изглеждаше във видимо оптимистично настроение. Току-що 10 нови страни се бяха присъединили и еврото се оформяше като следващото голямо събитие.

Десетилетие по-късно Барозу твърди, че постижението, което му дава най-голям повод да се гордее, е „Да разширяваш Европа и да запазиш Европа обединена и отворена“. Само че сега Европа е много по-различно място.

Разширена?

Като средство за стабилност и търговия разширяването остава един от най-големите успехи на ЕС. А решението за пълно отваряне на британския пазар на труда за страните от ЕС през 2004 г., което според мнението на много хора днес пося семената на политическите засечки, на които сме свидетели, беше взето от лейбъристките правителства, а не от Барозу, нали?

Отворена?

Свободата на движение в ЕС – на стоки, работна сила, капитал и услуги – все още е в сила, което като цяло е добра новина. Само че сега тези свободи са подложени на огромен натиск след десетилетия политическа неправилна употреба:

Във Великобритания свободното движение на работниците е на първата линия на дебатите. Вместо затваряне на границите голямата тревога от свободата на движение – има го и на места като Германия, Дания и Холандия – може да бъде насочена към пренаписване на правилата за достъп до ползите.

С прекалената си ревност някои от колегите на Барозу като Вивиан Рединг активно работиха, за да направят трудна защитата на свободното движение във Великобритания – като осъждат Обединеното кралство за съществуващите правила за достъп до ползите, например.

Пазарът за услуги в ЕС не е напълно отворен – около 800 професии – от адвокатите до фризьорите – са субект на всякакъв вид протекционистични правила в места като Франция, Италия и Германия.

Пазарът в столицата може би върви назад. Финансовото интегриране в Европа – вкл. трансграничното банково кредитиране – е намаляло с две трети през последното десетилетие, с което са орязани парите за бизнес, довеждайки кризата до големи части от еврозоната. Иронично, но се смяташе, че еврото беше замислено да има точно обратния ефект.

Не зная дали Тачър би се противопоставила на Юкип, както твърди Барозу, но зная, че ЕС от 80-те години на миналия век беше построен по-скоро около единния пазар, отколкото около политическия съюз. Предизвикателството към следващата Европейска комисия ще бъде да префокусира приоритетите към сфери, в които ЕС може да оказва помощ на заетост и растеж, а не да ги наранява.

Обединена?

Трудно е да се спори, че ЕС от 2014 г. е по-сплотено място, отколкото през 2004 г. Антисистемните партии от левицата и десницата отбелязаха големи успехи, печелейки рекордната една трета от местата на европейските избори през май. Барозу спори, че възходът на тези партии „няма нищо общо с Европейския съюз“. Това не е вярно:

Той е лицето на Европейската комисия, нека не забравяме, когато електоратите във Франция, в Холандия и Ирландия отхвърлиха различни договори на ЕС с референдуми, но им беше казано, че те или са отговорили погрешно или не са разбрали въпроса.

Между 2004 г. и днес доверието към ЕС сред европейците средно спадна от 50% на около 30 на сто.

Във Великобритания Юкип успешно свърза Европа и имиграцията. Северният популизъм, който успешно създаде засилващи се успешно антиимигрантски партии в Дания и Швеция, дойде заедно с различен антиевропейски аромат.

Кризата в еврозоната вби клин между еврозоната на севера и юга, между кредитори и длъжници – кризата осигури нова и плодородна основа за бунтарски партии и в левицата, и в десницата. Ако еврото бъде изоставено няма да има антиевропейска Алтернатива за Германия в тази страна, която спечели 12% от гласовете на местните избори. Или пък силно настроената срещу строги икономии Подемос в Испания, която е основана през март 2014 г., но сега притежава около 20 на сто от гласовете.

Истина е, че ЕС е само една част от много по-голяма история – и трудно можем да обвиним Барозу заради всички предизвикателства, пред които сега е изправена Европа. В същото време тук има един много голям урок за следващата Европейска комисия. Както Барозу, изглежда, сам прие на края, Европа не може да бъде изградена от Брюксел. Когато градиш ЕС от горе на долу, без да бъде обществото с теб, неизбежно ще последва и политическа засечка. Не само основаващо се само на стореното от него, но всичко това ще бъде едно трайно наследство от двата мандата на Барозу не просто за Великобритания, но все повече из цяла Европа. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за В какво състояние Барозу остави Европа?