Умберто Еко: Кой се страхува от книжните тигри?

| от | |

Screenshot_9

Италианското издание „Еспресо” публикува статията „Кой се страхува от книжните тигри?“ от Умберто Еко. Препечатваме я от БГНЕС.  Еко е и философ-семиотик и медиевист, почитан от академичните институции в целия свят.

Безос и Бъфет залагат на вестниците. Независимо от това дали решението им е продиктувано от бизнес съображения, политически спекулации или защита на демокрацията, едно нещо е ясно – пророчеството за изчезването на печатната продукция не се сбъдва.

В началото на 60-те години на миналия век канадският културолог Маршал Маклуън обяви за големи промени в начина ни на мислене и общуване. Той разработи концепцията за „глобалното село“ и с появата и разпространението на интернет много от неговите предсказания се сбъднаха. Но след анализа на влиянието на печата върху културната и човешка еволюция в „Галактиката на Гутенберг“ Маклуън обяви в „За да разберем медиите“ и другите си трудове за залеза на писмената култура, над която ще преобладава многоизмерното възприемане на живота, осигурявано с помощта на електронните средства за комуникация. Медиите изведоха от неговите трудове извода, че „хората повече няма да четат, те ще гледат телевизия и ще получават информация с помощта на изображенията“.

Маклуън почина през 1980 г., когато се появиха първите персонални компютри (първите експериментални модели се появяват в края на 70-те години, но масовият пазар започва да се развива през 1981 с появата на Pc Ibm). Ако той беше успял да поживее още няколко години, тогава щеше да му се наложи да признае, че в света, в който преобладават изображенията, започва да се утвърждава нова писмена цивилизация: ти можеш да работиш с персонален компютър, ако умееш да четеш и пишеш, в противен случай едва ли ще постигнеш нещо. Факт е, че днешните деца могат да използват iPad още в предучилищна възраст, но цялата информация, която ние получаваме от интернет, електронната поща или СМС-те се базира на умението да четем и пишем. С появата на компютрите се повтори на нов етап ситуацията, описана от Виктор Юго в „Парижката Света Богородица“: свещеникът Клод Фроло първоначално сочеше книгата, а след това църквата, която се виждаше от прозореца и която бе украсена от изображения и символи, и казваше, че „това ще убие това“. Естествено, компютрите с помощта на които можем моментално да получим всякаква информация, доказаха ролята си на инструмент на „глобалното село“. Те са способни да възродят пред очите ни даже готическа катедрала, но при всички положения тяхната работа се основава на новите гутенбергови принципи.

Азбуката е необходима, както и преди. С изобретяването на електронните книги се появи възможността да се четат писмени текстове не на хартия, а на екран. В тази връзка възникна нова серия предсказания за изчезването на книгите и вестниците. В някаква степен те се основават на променените продажби на техните тиражи. Много лишени от фантазия журналисти обичат да задават на писателите въпроса, какво те мислят за изчезването на напечатаните на хартия текстове. За тях не е достатъчно твърдението, че книгата все още е важно хранилище и средство за предаване на информацията. Ние разполагаме с научно доказателство, че книгите, напечатани преди 500 години, продължават да съществуват, докато феромагнитните носители имат живот само 10 години. Това може да се твърди, защото днешните компютри не са в състояние да прочетат дискетите от 80-те години.

Вестниците съобщиха за чудотворни събития, значението и последствията, на които ние все още не сме осъзнали. През август Джефри Безос, президент и основател на компанията Amazon.com, купи вестник „Вашингтон Пост“. В същото време Уорън Бъфет, който провъзгласи бъдещия залез на печатната хартиена продукция, включи неотдавна в своята колекция 63 местни вестника. Както неотдавна отбеляза във вестник „Република“ Фредерико Рампини, Бъфет е гигант на страната икономика, а не новатор, но той притежава уникален усет в областта на инвестициите. Изглежда, че около вестниците обикалят и други акули от Силициевата долина.

Рампини задава въпроса, дали в бъдеще няма да сме учудени, ако Бил Гейтс или Марк Зукърбърг купят „Ню Йорк Таймс“. Даже ако нещо подобно не се случи, едно е ясно, че цифровият свят отново открива хартията. Какво означава това: бизнес съображения, политическа спекулация или желание да се запази печата в качеството на инструмент на демокрацията? За момента не съм в състояние да отговоря на този въпрос. Но интересното е, че ние станахме свидетели на опровергаване на предсказанието. Може би, Мао Цзедун е грешал, и трябва сериозно да се отнасяме към книжните тигри.

 
 

Млади български артисти – фокус на фестивала „София диша“

| от | |

Млади български артисти са на фокус във втория уикенд на фестивала „София диша“, съобщават организаторите от фондация „София диша“ и Столична община.

На 26 и 27 август ще се състои второто за тази година издание на фестивала, като мястото отново е площад „Св. Александър Невски“, където се събират на едно място знакови културно-исторически паметници – катедралният храм-паметник на „Св. Александър Невски“, базиликата „Св. София“, паметникът на Незнайния войн, Българската патриаршия – Свети синод, гробът на Иван Вазов, Националната галерия „Квадрат 500″, Националната художествена академия и др.

Популярността на летния фестивал се разрасна и през предстоящия уикенд фестивалът ще се проведе на 12 651 кв. м., с над 200 участници в културната програма и очаквана посещаемост от 50 000 човека.

„Тази година отново акцентираме върху творческите индустрии на града, като сме избрали да покажем проектите на младите творци от различни области на културата – музика, визуални изкуства, фотография, приложни изкуства, кино, спорт, образование, педагогика, социални каузи, храна“, казва Стоян Зиков – творчески директор на фондация „София Диша“.

За втора поредна година програмата е разделена на тематични зони – Творческа, Детска, Спортна, Релакс, Базарна и новата зона България.

В „Творческа зона“ на музикалната сцена на 26 и 27 август ще се изпълнява нова българска музика. Ще бъдат представени и черно-бели фотографии на Тотьо Тодоров, изложба живопис на млади български автори, организирана съвместно с галерия „Контраст“, първа изложба на непознатия българския артист – Morph, кино прожекция на нашумелия анимационен, приключенски сериал „Златната ябълка“ и др.

В „Детската зона“ и през двата дни ще има творчески занимания на „Детска архитектурна работилница“, които ще работят с малките по създаване на структури от дървени клечки и ластици. В „Зона България“ ще бъдат представени фотографска изложба на организирането на съвременни традиционни сватби. Посетителите на фестивала ще могат да се научат да танцуват известни български хора и ще разберат повече за ритмиката и графичния език на хорото от екипа на „Таратанци“.

В зона „Релакс“ ще се предлагат авторски коктейли и селекция наградени български вина.

 
 

Пола Уилямсън ще се венчае с най-жестокия английски затворник

| от | |

Популярната актриса от британските сериали Пола Уилямсън възнамерява да се венчае за един от най-закоравелите английски рецидивисти – Чарлз Бронсън, излежаващ доживотна присъда, съобщава в. „Дейли мейл“.

Това ще бъде третият брак за 64-годишния затворник. За своето 43-годишно пребиваване зад решетките той е успял да смени 120 места за изтърпяване на наказанията. По време на пребиваването си в тях 38 години той е излежал изолиран в единична килия. Бракът ще бъде сключен в затвора в Уейкфийлд.

„Въобще не съм си представяла, че животът ми ще претърпи подобен обрат, коментира актрисата. Любовта може да бъде зла, но Чарлз в никакъв случай не е чудовище! Ние искаме да бъдем нормална двойка и в деня на венчавката ни той няма да бъде затворник, а младоженец!“.

Бронсън направил предложение на Пола през месец февруари 2017 година. Истинското име на затворника е Майкъл Гордън Питърсън, но той се прекръстил на известния холивудски актьор и взел имената му за свой псевдоним. Първата си присъда той получава през 1974 година за въоръжен грабеж. Чарлз не веднъж е пребивал надзиратели и съкилийници, с което си спечелва славата на най-жестокия затворник в историята на Великобритания. През 2008 година излезе филмът „Бронсън“, разказващ за жизнения му път и в който Том Харди изпълни главната роля.

 
 

Радио FM+ очаква вашите номинации за „Будител на годината- 2017”

| от | |

“Будител на годината” е инициатива фокусираща вниманието върху личности, направили през годината нещо стойностно и значимо, със силно духовно послание и отзвук в медийното пространство.

Ако смятате, че имате достойна номинация, ако познавате хора, чиито дела заслужават приза „Будител на годината”, пишете ни на buditel@fmplus.net.

В края на месец септември ще бъдат публикувани имената на номинираните. Слушателите на Радио FM+ ще имат възможността да гласуват за своя фаворит и да изберат „Будител на годината”.

В първото издание на кампанията, през 2014 г., сред номинираните бяха: д-р Милен Врабевски, основател на фондация “Българска памет”, Максим Ешкенази (организирал „Фортисимо в клас”), Олег Ковачев ( създал детска арт школа), Камен Донев (за спектакъла му с чист български фолклор), Дарин Маджаров (създал проекта „Уча се”). Призът „Будител на годината- 2014 г.” отиде при д-р Врабевски.

Pic Buditel

През 2015 г. част от номинираните бяха: Райна Кабаиванска (за майсторския клас, подготвящ български студенти), Енчо Керязов (за основаването на благотворителна фондация, в подкрепа на децата), Игнат Канев (за построяването на университетски център в Русе), Мариана Пенчева (учителката, която отгежда 10 деца от бедни семейства), Мирослав Боршош (за това, че превърна НДК в истински Дворец на Културата), поетът Борис Христов и арх. Стефан Добрев (за каузата да издават редки и ценни книги, неиздавани на български език). Призът „Будител на годината- 2015 г.” отиде при Енчо Керязов.

През 2016 г. част от номинираните бяха: Любка Биаджони, Холидей Хироус, Насимо, София диша, Иво Иванов, Д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството, Капана, Боян Петров, Диана Иванова, Илиян Любомиров. Tази година едно от имената не подлежeше на гласуване – дядо Добри, човекът, който стана символ на отдаденост и смирение. Призът „Будител на годината- 2016 г.” отиде при д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството.

Финалът на кампанията ще бъде на 1-ви ноември, в Денят на народните будители. Специално изработеният плакет „Будител на годината- 2017 г.” ще бъде връчен на официална церемония. Водеща на церемонията е лицето и гласът на кампанията, Ива Дойчинова.

 
 

Италианци помислиха Самюъл Джаксън и Меджик Джонсън за мигранти

| от | |

Самюъл Джаксън и бившият баскетболист Меджик Джонсън срещнаха неочакван гняв след пазаруване в италианския курорт Форте дей Марми. Джаксън и Джонсън са били на почивка в града.

Местни жители забелязали двамата тъмнокожи да седят на пейка обградени от чанти на луксозни марки като „Луи Вюитон“ и „Прада“.

Някои италианци се разгневили от снимките в интернет и започнали да сипят критики към звездите, мислейки ги за мигранти.

Много потребители споделили острото си недоволство от гледката на двама тъмнокожи „мигранти“, които, според тях, се възползват от парите на италианските данъкоплатци само за да пазаруват в скъпи бутици. В публикациите гневните хора често споменавали „35-те евро“, които гражданите плащат за приема на бежанци, по договорката с Европейския съюз.

Сред критикуващите е била и италианската моделка Нина Морич, която всъщност е от хърватски произход. При вида на американците тя заявила, че да гледа мигранти да ползват „нашите 35 евро“ не по предназначение е „вече прекалено“, пише още изданието.

Самюъл Джаксън е американски продуцент и актьор, с номинация за „Оскар“ и роли в над 100 филма. Ървин „Меджик“ Джонсън, печели шампионата и наградата за най-ценен играч още в дебютния си сезон в NBA през 80-те. Трикратен носител е на отличието за най-полезен баскетболист през сезона, 12 пъти е бил в Мача на звездите. Мнозина специалисти го определят като най-добрия баскетболист в историята на тази игра.