Училища извън стандартите

| от |

Альона Нейкова

Училището е място, което остава в съзнанието на всеки и задълго. Някои с умиление и носталгия си спомнят за годините, прекарани в даскалото, други изобщо не желаят да се сещат за това време (или поне за някои моменти), а за по-млади късметлии всичко тепърва предстои…

В цял свят освен стандартните общообразователни частни или държавни школа има и такива, които впечатляват не само с начина на преподаване или изучаваните предмети, а с нещо по-необичайно.

ПОДЗЕМНОТО училище е едно от тях. Изворът на знания с името Elementary School PTA се намира в градчето Рестон, щата Вирджиния. Учениците на Терасет са истински деца от ъндърграунда. Образователното заведение е построено преди повече от четвърт век, когато в Америка настъпва енергийна криза. Тогава навсякъде пестят практически от всичко, включително и от топлината в класните стаи. Затова в Рестон решават на мястото на прочутия в градчето хълм да издигнат училище, което да бъде засипано отгоре с разровената за строежа земя. Според изчисленията на специалисти това щяло да позволи да се запазва топлината в школото. Но пред екипа изниква още една важна задача – в помещенията трябва не само да се вдига температурата, но и да е възможно охлаждане. Което отново довежда до въпроса за употребата на електроенергия. Този проблем също успешно се разрешава – с помощта на слънчеви панели. Така Терасет се превръща в едно от най-енергоспестяващите училища в цяла Америка. Също така именно школото застава зад организирането на доста необичайни прояви в градчето, каквито например са вечерните маратони по централните улици или семейното бинго.

Алтернативното училище „Алфа“ изпъква в Торонто още от 1972 г. За мнозина вероятно така и ще си остане тайна как децата не са разглобили на дребни парчета даскалото през това време, защото се предполага, че тук цари истински празник на непослушанието. Канадското школо функционира БЕЗ ПРАВИЛА – тук никой никого не оценява, няма дневници и бележници, липсва и твърда програма на уроците, както и каквито и да било домашни. Не се пишат неизвинени отсъствия и не се карат за дребни провинения, като например забравянето на учебника вкъщи или нежеланието да се излезе пред дъската. Всеки сам решава дали иска да учи – насила не карат нито първолаците, нито абитуриентите. Децата преценяват и как да подредят деня си в „Алфа“. Също така формират класовете не по възраст, а според интересите. Освен че залагат на традиционните часове – математика, език и литература, имат занимания по кулинария, наблягат и на основите на философията. Учителите правят всичко, за да не пречат на учениците максимално да попият знания. Разбира се, и тук, както и в обичайните школа, възникват конфликти. С разрешаването им се нагърбва специална комисия, в чийто състав са и възрастни, и малки деца. Всички страни имат право на глас и на мнение, като споделят своята собствена гледна точка на станалото. След това предлагат различни начини за разрешаването на конфликта. Над 30-годишният опит на това училище доказва, че понякога наистина си заслужава образователните принципи да са отвъд стандартните.

ПЪТУВАЩОТО школо Кенелекен няма постоянен адрес. Знае се само, че обикаля Оленьокския евенкийски национален район в Якутия. Преди време децата на местните номади са били лишени от възможността да получат основни знания. Често родителите са се принуждавали да изпращат отрочетата си в училища-интернати и с месеци не ги виждали. Именно тези проблеми решават подвижните образователни центрове. Любопитен факт е, че с времето броят им се увеличава и сега в Република Саха има над 10 пътуващи училища. Така при всяка поредна спирка чергарите се сдобиват и с шатра, където на децата им се преподава история и други важни предмети. Не е за пренебрегване и това, че учениците получават домашни задания и контролни по интернет и като ги направят, изпращат написаното по имейл, очаквайки по виртуален начин да научат и оценката си. Достъп до глобалната мрежа номадите получават благодарение на специална национална програма, използваща за образователни цели космически сателити.

Училището за търсене на ОБЩ ЕЗИК съществува в южнокорейския град Пусан. Международното чуждестранно школо посреща деца от различни държави. Обикновено това са емигранти или онези, чиито родители са изпратени тук по работа. Образователното средище спазва доста интензивен режим за обучение, който цели по най-добрия начин да помогне на учениците да се приспособят към средата, в която ще живеят неопределено време. Школото е създадено, понеже децата на чужденци доста трудно намират общ език със сплотените съученици в обичайните класове и в крайна сметка непознаването на местни традиции и обичаи става повод за подигравки, които може да доведат до психологическа травма. Почти всички ученици в Пусан знаят поне 3 езика – корейски, английски и испански. В програмата са включени и тематични часове, в които децата запознават останалите с културата на своята страна. Учителите имат и психологическо образование и смятат, че по този начин малките не забравят собствените корени, бързо и лесно научават традициите на други народи и се сближават помежду си.

Школото за приятно общуване със света – Mountain Mahogany Community School, е разположено в Албукерк, Ню Мексико. Влизането в това училище е възможно само след спечелването в ЛОТАРИЯ. За целта от сайта на образователното средище е необходимо да се свали бланка, да се попълни и да се изпрати по факс. След това започва изнервящото чакане на резултатите от томболата. Ако детето е сред късметлиите, става ученик в жадуваните класове. Оригиналността на учебното заведение не е само в начина на кандидатстване, но и в процеса на обучение. Политиката на училището се основава върху 3 принципа – безопасност, удоволствие и емоционално развитие. Педагозите вярват на неврологични изследвания, според които за по-доброто усвояване на знания са необходими приятната атмосфера и активното участие на всички деца в живота на училището. Именно тези принципи са залегнали в образователната програма. Освен че по оригинален начин се преподават обичайните за всички школа предмети, особено внимание се обръща на това как най-добре да се взаимодейства с околния свят. Учениците се сдобиват и с умения, необходими в живота на всеки – шият, готвят, грижат се за растенията и т.н. Преподавателите духовито наричат малчуганите „малките градинари“, понеже засаждат и обработват стотици дървета. А за награда получават… екологично чисти плодове, които сами са отгледали.

Всички тези, а и много други необичайни училища по света не само предизвикват интерес и учудват средностатистическия гражданин, но и вдъхновяват. Най-важното е обаче, че всъщност става дума за умалени модели на реалния живот, наситен със знания, творчество и желание за нещо повече…

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.

 
 

Как да подобрим качеството на съня си

| от |

Експерт по фън шуй съветва да покрием огледалото в спалнята си или да го премахнем, за да се радваме на по-здрав сън, съобщи в. „Дейли мирър“.

Аманда Гиби Питърс е консултант по фън шуй в Далас, щата Тексас. Тя съветва хората с проблеми при заспиване да изпробват този малък трик в обзавеждането на стаята. Според нея огледалата са много вредни за съня и затова е добре да ги заместим с голяма картина или друг вид декорация.

Ако не можете да живеете без огледало в спалнята си, то поне го окачете на стена, която не е срещу леглото, съветва Питърс.

Според принципите на фън шуй съществува силна връзка между огледалата и лошата енергия, като те я отразяват и не позволяват на човека, лежащ в посоката на разпространението й, да заспи.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.