„Твой личен Бог“ от Джоузеф Диспенза (откъс)

| от | |

Screenshot_2

Дирейки автентична духовност, аз се завърнах в Дахау, концлагера до едноименното градче край Мюнхен. Никога не бях ходил там, но го приех именно като завръщане, защото търсенията ми ме отвеждаха все по-надълбоко и в историята на собствената ми душа…

Като проучваш възможностите на личния духовен път, винаги идва момент, в който набраната инерция на самото търсене те понася към едни духовни селения, за които не си и подозирал в началото. Откликнеш ли на призива да откриеш своя Първоизвор, ти поставяш под въпрос всичко, на което са те учили, правиш и трезва преоценка на най-съкровените си убеждения. Отделяш ценното от стария религиозен модел, както и ненужното, което да изхвърлиш. И тогава се озоваваш на едно наистина чудесно място!… Мисля, че с това приключва и етапът на „разчистването“. Вече има къде да градиш новата си духовност.

Но и тук ще се изправиш пред онези мащабни въпроси: кой си, откъде си, къде си тръгнал и какво правиш на тази планета. Да, започнал си търсенията си с тях, но сега отговорите ти се струват детска игра. С един главозамайващ скок попадаш в необятните селения на многоизмерността. Тогава разбираш, че и твоята душа е необятна, както и всичко, което е извършила във времето, през безбройните си инкарнации, за да събира информация, да извлича поуки и да разширява познанията си, докато се е завръщала към своя Първоизвор…

По пътя си установих и това, че към личната духовност няма преки маршрути. Щом отхвърлих религиозното „иго“, аз реших, че ще мога да следвам духовните си въжделения, без да се съобразявам с останалите части на своето същество. Живях с тази нагласа няколко години. Мислех, че психичното и емоционално здраве нямат общо с духовните търсения и ако се концентрирам върху последните, останалото ще се оправи от само себе си. Или с Божията помощ… Смятах, че съм осъществил известен прогрес, но се чувствах все по-нещастен – и засмукан във въртопа на хроничната депресия.

Сега разбирам, че ние живеем едновременно в няколко тела. Най-очевидно е физическото, но има също ментално (или „мисловно“), емоционално и духовно тяло. Нашата човешка реалност има и много други пластове, но това поне са телата, с които влизаме в контакт на този етап от еволюцията ни. А аз работех над духовното си самоусъвършенстване, игнорирайки баланса между отделните ми съставки. Бе класически пример за „духовен байпас“ (но го научих по-късно) – опит да си съградиш духовност по заобиколния път, без да си разрешил своите психологически и емоционални проблеми.

Мисля, че покойният Чогям Трунгпа  пръв го нарече така. Имаше предвид използването на духовни практики, за да се „прескочат“ (или „подминат“) неусвоените преживявания от детството и други травмиращи спомени. С „духовния байпас“ само закърпваш положението и вместо да оправиш безпорядъка в поведението и мислите си, скачаш направо в духовните селения, примерно чрез молитви, медитации и т.н. Въобразяваш си, че Бог ще се погрижи за твоята депресия, фобии, чувството за вина, хранителните смущения, токсичната семейна среда, че и чисто физическите болежки. Един вид ангели ще долетят от небесата и ще разсеят натрупаните в теб гняв, тревожност, чувство за самота и отчужденост и тлеещата болка от детските травми. Уви, не става така. Трябва да подходиш към психологическите и емоционалните „рани“ на техните нива. Оставиш ли ги неизлекувани, твоят духовен прогрес ще зацикли и в един момент ще спре. И тогава ще си кажеш, че нищо не може да ти помогне, дори Бог и ангелите…

Аз се залисвах със своя „духовен байпас“, но жънех и доста успехи в обществен план. Вече бях уважаван филмов критик (с академично образование и опит в Холивуд), та ме поканиха да създам кинофакултет в един престижен частен колеж в Санта Фе. Бе шансът на живота ми и вложих в това начинание цялата си енергия и креативност. За първия семестър се записаха девет студента, след година броят им се утрои. След шест години в регистрите на това учебно заведение фигурираха двеста дипломирани кинодейци. Записалите моята програма внасяха не само солидни приходи в колежа (бяха една четвърт от общия брой на учащите), но и своята оригиналност и въображение – от които въпросната институция изпитваше въпиеща нужда.

Гастролирах най-редовно в медиите, работата със студентите и колегите ми доставяше истинско удоволствие, но в личен план бях все по-самотен, тревожен и неудовлетворен. Разбира се, духовните ми търсения продължиха. Посещавах семинар след семинар, както и разни „езотерични“ курсове на самозвани гурута, но въпреки това се чувствам нещастен. Дълбоко в себе си съзнавах, че „духовният байпас“ не ми върши никаква работа. Трябваше да се заема с най-неотложното, но и най-трудното – моите собствени психологически и емоционални проблеми.

Депресията увисна на плещите ми като стар дебел кожух. Отделях все повече време за сън – или за опити да заспя. Изолирах се. Вкъщи бродех от стая в стая, потънал в мрачни размисли. В един момент депресията започна да се проявява и в професионален план. Едва събирах сили да отида на работа, а и там по цял ден бях кисел и мрачен.

Lira.bg, „Твой личен Бог“ тук

 
 

Най-добрите гей филми от началото на 2017 до сега

| от | |

Филмите с ЛГБТИ участие не са най-популярните, но в последно време се появяват все повече и повече.

ЛГБТИ филмите не е задължително да изследват сексуалността на персонажите. Те спокойно могат да са криминални, например, или комедии, в които персонажите са лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър или интерсекс хора.

 

 
 

Почина Величко Чолаков

| от | |

Почина щангистът Величко Чолаков. Информацията бе потвърдена от Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян. Шампионът в най-тежка категория издъхна на 35-годишна възраст в родния си град. Екип на Спешна помощ се е отзовал днес на повикване в дома на атлета, след като на Величко му прилошало. Предполага се, че е починал от емболия, но причините за смъртта ще бъдат изяснени след аутопсията. Щангистът е имал здравословни кардиологични проблеми.

 
 

Часовникът на Биг Бен замлъква до 2021 година

| от | |

Часовникът на кулата Елизабет на британския парламент, известна с неофициалното си название Биг Бен, замлъква днес и ще запази мълчание през следващите четири години заради протичащите реставрационни работи, предаде ТАСС.

От обяд най-голямата камбана, тежаща 13,7 тона, ще бъде изключена от часовниковия механизъм, за да се осигури безопасността на работниците. Те ще извършат ремонт на един от най-разпознаваемите символи на британската столица. Камбаната е монтирана през 1859 година, след което е кръстена Биг Бен. След това името й се прехвърля върху цялата часовникова кула.

Останалите четири камбани, които бият на всеки 15 минути, също ще престанат да звънят по време на ремонтните работи. Специалисти изтъкват, че Биг Бен може да се чуе и преди 2021 година, по изключение, примерно за Нова година.

 
 

Портретът на съвременния джентълмен

| от | |

Съвременният джентълмен все още демонстрира добрите маниери на предшествениците си, но същевременно спазва изискванията на модерния етикет, пише в. „Сънди експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания по поръчка на компанията за мъжко облекло Moss Bros.

В духа на рицарските традиции джентълменът на новото време е почтителен, вежлив и любезен. Той прави път на другите, изслушва ги, а вместо да лъска доспехи, полира обувките си до блясък. Същевременно модерният етикет изисква от него да поставя мобилния си телефон на масата за вечеря, да носи спретнат костюм и да ходи на фитнес.

Въз основа на резултатите от проучването е изготвен портрет на съвременния джентълмен. Ето как изглежда той:

1. Съвременният джентълмен прави път на другите
2. Слуша, когато други хора говорят
3. Поставя телефона си на масата за вечеря
4. Поддържа добра лична хигиена
5. Пристига навреме за социални събития и срещи
6. Поддържа дома си спретнат
7. Услужва на дамата с връхната си дреха, когато навън е студено
8. Знае кога е моментът да признае, че е сгрешил
9. Лъска обувките си
10. Поддържа се в добра форма