Турция води калпава външна политика

| от |

Али Аслан,  в. „Тудей`с Заман“

Успехът във външната политика зависи от силни и устойчиви съюзи. В противен случай вие отлъчвате страната си и нанасяте щети на националните си интереси. За съжаление точно това прави в момента Турция при управлението на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/.

И вероятно Турция ще плати висока цена за някои свои рисковани инициативи. През 2008 г. Турция беше избрана за двегодишен срок като член на Съвета за сигурност на ООН с подкрепата на 151 от 193 страни членки. Миналата седмица при подобно кандидатстване Турция загуби от Испания.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е притеснен и твърди, че става дума за заговор срещу Турция по време на гласуването. Но истината е, че Турция не е в състояние да изгради успешни съюзи във външната политика. Време е страната да бъде самокритична, а не да вини други за ставащото.

Това, което е най-сериозно във връзка с поражението при гласуването в ООН, са силните слухове, че Египет и Саудитска Арабия са лобирали сериозно против Турция. Политиката в Близкия изток, провеждана от Ердоган и Ахмет Давутоглу, постави в центъра Мюсюлманското братство, с което бяха разгневени двамата най-силни актьори в Арабския свят. Индиректният съюз с радикални групировки в Сирия, на които Кайро и Рияд гледат като на заплаха, също влоши ситуацията. Мечтите за създаване на голям съюз в Близкия изток под турско водачество се провали. Турция загуби както мюсюлманския свят, така и Запада.

Следва въпросът превръща ли се Турция в надежден партньор на западния съюз в момент, в който режимите в Близкия изток не харесват партньорството с нея? Отговорът е отрицателен. Американската и европейската преса изглеждат доволни от загубата на Турция в ООН; това показва, че Турция губи позиции и на западния фронт. Анкара сега създава впечатлението, че е ненадежден съюзник, който избягва поемането на отговорност в момент, все едно не играе никаква роля за нарастването на заплахата от Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/. И на Запад с все по-голямо внимание се гледа на възгледа, че Турция вече не е с необходимите качества, за да стане член на Европейския съюз. Казано накратко Западът приема хладнокръвният подход към Терция, че тя не е в състояние да постигне баланс между демокрация и сигурност. Турция е сериозно зависима от Запада в икономически и военен план. Ние дори не сме в състояние да унищожаваме ракетите на Башар Асад, разчитайки на собствената си военна система, поради което използваме натовските противоракетни комплекси „Пейтриът“. Тъй като технологично не сме в състояние да проследим в планините стъпките на бойците от Кюрдската работническа партия /ПКК/, ние търсим разузнавателна информация от Вашингтон. Ако европейските капитали се изтеглят от Турция или ако Европа преустанови вноса на турски продукти, икономиката ни ще колабира.

Но тези, които управляват страната, продължават да правят нагли твърдения – те се опитват да създадат чувство за фалшива сила във вътрешната политика с развихряне на критиките срещу Запада. Политическите фигури от стара Турция също изпитваха някои антизападни и националистически чувства. Актьорите на сцената на т. нар. нова Турция приеха различна версия на антизападно поведение. И днес се оказва, че става дума за по-сложна идеология, подкрепена с ислямизъм. И каква ще бъде ползата за Турция от прекалено подозрителния подход? Никаква.

Никой не казва, че Турция не трябва да преговаря със Запад или че Турция трябва да се съгласява с всичко, поискано от Запада. Приятелството и преговорите са две различни неща в международните работи. Неискрените нагласи несъвместими с приятелския дух и съюзи трябва да бъдат избягвани. Последният пример за това е двойственият подход на Турция по въпроса дали ще даде своя принос в коалицията срещу ИДИЛ. Дебатът за дистанциране на администрацията на Барак Обама от Турция все още привлича внимание върху приноса на Анкара поради нейния стратегически принос в битката срещу ИДИЛ.

Анкара отново се опитва да спечели време по въпроса дали ще позволи да бъде използвана базата „Инджирлик“. Двете столици пускат в обръщение противоречиви съобщения как и с какви цели базата ще бъде използвана. Американците често информират американския народ, докато турската страна остава доста мълчалива. Понякога даже турските власти противоречат на американските си партньори. Във Вашингтон на голямо внимание се радва възгледът, че приноса на Турция за коалицията е важен както във финансово, така и в стратегическо отношение. Например ако Анкара позволи базата Инджирлик да бъде използвана за ударите на американската бойна авиация, това ще намали сериозно разходите по операциите. От друга страна има и позиция, според която като преследването на Анкара унижава Съединените щати и САЩ трябва да се дистанцират от Турция. Наскоро бившият американски пратеник в Анкара Ерик Еделман насърчи тази възможност на сесия на мозъчен тръст. И не само хора от десницата, но и тези от левицата приемат този подход. Вашингтон се чувства неудобно заради турската оценка, че кюрдите са по-голяма заплаха от ИДИЛ. И администрацията на Обама прати ясно послание с обявяването, че е влязла в официален контакт с Партията на демократичния съюз /PYD/, оценявана от Турция като терористична организация.

Може и да не харесвате всички политики на САЩ. Но създаването на впечатление, че сте страна, движеща се в една посока със САЩ е по-полезно отколкото да сте страна, която стои в страни от тях. Турските национални интереси ще бъдат най-запазени ако двустранните отношения със САЩ се подобрят. Американците, които са убедени, че трябва да действат съвместно с Турция казват, че заедно с Турция е по-лесно да се върши работа в Близкия изток. Но това правило важи със същата сила и за Турция. Ако нямащ САЩ на своя страна, нещата в региона ще станат по-лоши и трудни. И ако виждането, че те трябва да се дистанцират от Турция, предизвика по-голямо внимание в САЩ, това ще предизвика сериозни вътрешни и международни последствия.

Това, което сериозно накърнява позицията и имиджа на Турция в международен план са не само арогантния подход във външната политика, но също така антидемократичните практики във вътрешната политика. Например е очевидно, че отмяната на разследванията за корупция от 17 и 25 декември ще има негативен резултат върху турския престиж пред света. Това са много тежки грешки, които не позволяват на Турция да създава силни съюзи с демократичния свят. Е, каквото си постелеш, на това ще си легнеш. /БГНЕС

 
 

Вижте трейлъра на „Wonderstruck“ с Джулиан Мур

| от chronicle.bg |

„Wonderstruck” разказва историите на две деца – Бен и Роуз, които си мечтаят животът им да е различен. Роуз е младо глухо момиче, което избягва от дома си в Ню Джърси през 1927 г., за да се срещне със своя идол – актрисата Лилиан Мейхю, чиито живот Роуз „събира” чрез изрезки в личния си алманах. Бен е момче, родено глухо с едното ухо, което живее с леля си и чичо си през 1977 г., след като майка му загива в автомобилна катастрофа. Бен не познава баща си и когато открива улика в книгата на майка си, се отправя към Ню Йорк, за да го открие.

Трейлърът, който излезе снощи, определено ни дава надежди, че ще гледаме един много добър филм.

Режисьор на „Wonderstruck” е Тод Хейнс (когото познаваме от филмите „Златно кадифе”, „Далеч от Рая”, „Няма ме”, „Каръл”), сценарият е дело на Брайън Селзник, който адаптира собствения си роман. Освен Джулиан Мур, в ролите ще видим Оукс Фегли, Милисент Симъндс, Ейми Харгрейвс, Мишел Уилямс, Кори Майкъл Смит, Джейдън Майкъл, Том Нунан и други.

Премиерата е 20 октомври.

 
 

Борбата срещу тютюнопушенето отбелязва напредък

| от chronicle.bg |

Борбата срещу глобалната тютюнева епидемия дава добри резултати през последното десетилетие, благодарение на различни стратегии за справяне с вредния порок – графични здравни предупреждения, забрана за рекламиране, повишено облагане с данъци и приемане на закони срещу пушенето, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на доклад на Световната здравна организация (СЗО).

Към настоящия момент мерките за справяне с проблема са достигнали до 60 процента от глобалното население. Цифрата е четири пъти по-висока спрямо предходното десетилетие.

Препоръчаните от СЗО мерки за борба с тютюнопушенето, сред които предлагане на помощ за отказ от порока, контрол над употребата на тютюневи продукти и въвеждане на забрани, целящи да предпазят хората от пасивно пушене, са достигнали до 4,7 милиарда души на планетата.

„Работейки заедно можем да предотвратим милиони смъртни случаи годишно от болести, свързани с тютюнопушенето, и да пестим милиарди долари от разходи за здравеопазване, които могат да се избегнат“, казва генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.

Според данни на организацията седем милиона души умират всяка година от болести, свързани с вредния порок.

 
 

Нов филм от Гийермо дел Торо (трейлър)

| от chronicle.bg |

Гийермо дел Торо е майстор на мрачните приказки с хора и същества и щуротиите помежду им. Сега, 10 години след „Pan’s Labyrinth“ мексикано-американският режисьор се завръща към приказното. „The Shape of Water“ е филм с равни части фентъзи, история и хорър за чистач, който се сприятелява с морско чудовище.

В трейлъра виждаме Елиса (Сали Хоукинс), няма жена, която чисти лаборатория от времето на Студената война заедно с приятелката си Зелда (Октавия Спенсър). Елса живее монотонен живот- нещо, което рязко се променя след като открива амазонско същество, държано в плен от правителството. Двамата завързват близко (дори романтично?) приятелство, което и дава нещо, което не намира сред хората.

Елса започва война за живота на съществото срещу учен (Майкъл Шанън), който иска да го убие, за да разбере по-добре свръх способностите му, които могат да помогнат на САЩ в борбата им срещу руснаците.

Филмът излиза по кината на 8 декември.

 

 

 
 

Глиобластома: смъртна присъда ли е тази диагноза?

| от chronicle.bg, по Washington Post |

Миналата седмица сенаторът на Аризона, Джон Маккейн, беше диагностициран с глиобластома – един от най-агресивните видове рак на мозъка. Новината дойде като шок за всички американци. Маккейн е един от обичаните политици на САЩ. Водещи американски политици в момента изказват подкрепата си към Маккейн в борбата с болестта.

Какво обаче стои зад сложното название „глиобластома“?

Глиобластомата е агресивен вид рак, от който преди време починаха сенатор Едуард Кенеди и Бо Байдън, синът на бившия вицепрезидент на Америка Джоузеф Байдън.

Какви са нейните характеристики и възможните методи за лечение?

Глиобластомата е най-често срещаното злокачествено образувание на мозъка. Около 12 400 нови случая се очаква да възникнат през 2017 г. според American Brain Tumor Association. Заболяването е последната и най-опасна от 4-те вариации на атроцитомата – тумор, който се образува в звездообразните клетки, формиращи съединителната мозъчна тъкан. Понястоящем попада в списъка на нелечимите ракови заболявания.

Около 23 хил. възрастни, повечето мъже, ежегодно биват диагностицирани с различни видове рак на мозъка, по данни на сайта cancer.net. Заболяването засяга повече пациенти в третата възраст и по-малко млади. За разлика от повечето видове рак, злокачествените мозъчни тумори не се разпространяват в други части на тялото. Тяхната „атака“ се състои в засягането на функциите на тялото и съзнанието, в зависимост от това кои части от мозъка са засегнати.

Симптомите на глиобластомата най-често са припадъци, силни главоболия, замъглено зрение и съзнание. Ако туморът засяга частите от мозъка, които отговарят за физическата сила пациентът може да изпитва слабост в мускулите, проблеми с говора, понякога двойно зрение, и дори неспособност за разбиране на това, което чува. Често обаче тези симптоми са разпознати, когато вече е прекалено късно.

Въпросът, около който няма единодушно мнение, и над който медицината още работи, е как може да се лекува глиобластомата? Оперативният метод е единият вариант. При него се премахва колкото е възможно по-голяма част от тумора. Но микроскопичните ракови клетки засягат и здравата мозъчна тъкан около тумора, неподатливи са на премахване, и в по-късен етап слагат началото на ново злокачествено новообразувание. За премахването на тези клетки обикновено пациентите се подлагат на 6-седмична орална химиотерапия и лъчетерапия.

Понякога, при по-възрастните хора, курсът на лечение е скъсен до три седмици. След края на периода пациентите се подлагат на химиотерапия – процедурите се повтарят няколко пъти в месеца, в продължение на половин година.

Средната продължителност на живота след приключване на лечението е от 12 до 16 месеца, твърдят експертите. Но периодът винаги е различен при всеки пациент и на това влияят много фактори. Най-важният от тях е, къде в мозъка е разположен туморът и какви щети нанася по организма. Не повече от 30% от засегнатите живеят повече от две години и едва 10% живеят повече от 5 години. По данни на учените има пациенти, живели от 15 до 20 години след лечението, но това са изключения.

Възрастта играе ключов фактор при продължителността на живота. По-младите пациенти имат по-голям шанс. След това идва физическото състояние на пациента преди поставянето на диагнозата, и молекулярната структура на тумора.

В последните години се говори за имунотерапията и други модерни методики за лечение на глиобластомата. Нови методи, които подсилват имунната система, могат да подпомогнат лечението на някои видове рак, като меланома (вид рак на кожата), рак на белите дробове и рак на пикочния мехур. Въпреки че медицината непрестанно тества резултатите от имунотерапията при глиобластомата, засега тя не се нарежда сред методите на лечение.

Друг метод за лечение включва устройство, което праща променлив електрически ток в скалпа. Някои медицински центрове го използват, но той още не е масово разпространен. При него главата на пациента трябва да е обръсната, на нея се поставя въпросното устройство, наподобяващо каска, и то трябва да бъде носено в продължение на 18 часа. Това прави процедурата трудна и болезнена, особено при по-крехките пациенти.

Сенатор Едуард Кенеди беше диагностициран с глиобластома през май 2008 г., три дни след като получи мозъчен удар. Той незабавно се подлага на тричасова операция в Университета в Дюк. Умира през август 2009 г. на 77 години. Бо Байдън, най-големият син на вицепрезидента на САЩ, и главен прокурор на щата Делауеър, беше диагностициран през 2013 г, след което се подложи на операция, химиотерапия и лъчетерапия преди да се върне обратно на работа. Той умира пред май 2015 г. на 46 години.