Турците за българите, България и Европа (част 2)

| от | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com). В 5 части ви представихме какви са предразсъдъците, които, ние българите имаме за Турция и турците. Сега е време да обърнем огледалото и да видим какви са митовете и легендите, които турците имат за нас. Първа част ви представихме миналия понеделник.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 12. Българските университети са лесни и евтини (чистата истина)

Явно това е при сравняване с други университети. Моят 7-годишен опит с МЕИ София не потвърждава думата „лесни“. За евтини – съвсем не знам, следвал съм по време на най-големия преход в българската история – време, в което парите не струваха.

Добавка от Гери: Това е в сравнение с техните университети. Държавните са много трудни за влизане и изкарване, частните са с цени по американски стандарт (то и затова не е чудно, че много хора от по-горната част на средната класа изпращат децата си да учат в Америка/Англия). И отново – да защитиш магистратура, не е задължително само да се явиш, ами наистина защитаваш с нокти и зъби, дет’ се вика! Това по споделени преживявания на колеги.

Дано това за българските университети е вярно. Взаимното образование е едно от най-важните неща за разбирателство. А ние вместо с галванични цехове, можем да се заемем с образование – не забравяйте, че образованието е най-важната американска експортна стока. Не е зле да започнем и ние да го правим, още повече, че желанието на българите за образование е добра база.

  • 13. Българите са ни полубратя, понеже сме живели заедно без проблеми толкова години

Е, сега цялото македонистко войнство ще ви почерпи, скъпи турци!  Ама турците имат предвид и вас, драги македонци!  Ацо* можете да си го заврете там, където гръцко слънце не огрява…

Факт е, че българите и турците сме се понасяли взаимно достатъчно дълго време: даже нашето Възраждане не е толкова анти-турско, колкото анти-гръцко – турците не са ни бъркали в душата, за разлика от гърците…

Възможно обяснение е, че и българите и турците реагираме еднакво в огромен брой ежедневни ситуации и имаме еднакви оценки за събитията.

Сигурно можем да спорим много по тази тема, за мен важен е фактът, че имаме много добра основа за добро съседство и истинско взаимно уважение.

На мен обаче Турция му бръкна в душата и май ми открадна сърцето. Досега само Германия е била тази чужда страна, която е успявала да го направи. А да ти откраднат сърцето не е загуба, ами е печалба.

  • 14. Българите са комшиите с много ракия

Абсолютно вярно е: гърците имат узо, което не е ракия, а мастика, т.е. турското ракъ, а в Грузия и Армения по-скоро с коняк биха ви почерпили. За безалкохолните недоразумения Сирия, Иран и Ирак няма да говорим изобщо. Така че в ракията даже сме монополисти по турските граници.

  • 15. Българките са похотливи и скачат на турските мъже, поради, хм, тяхната потентност

Къде ги намерихте тия похотливи българки, идея си нямам. Дали не бъркаме рускините и полякините във ваканция с българките? Нашите са по-тъмните.

Добавка от Гери: това мисля, че произлиза от годините на прехода… Факт е, че има почин или направо бизнес: въртят се едни телефони, произволни, от българска страна и затварят. Турското любопитство звъни обратно и се почват едни свалки на развален турски като целта е установяването на връзка, с крайната цел изпращане на пари на мацката, за да може да дойде да се видят. :):):):) За тези измами в турската преса пишат вече не веднъж и дваж…

И все пак това с вярата в потентността го отдавам на все още неизживяното националистично детство на сравнително затворените национални държави. Спомнете си, че същото (за потентността) мислеха за себе българските мъже допреди 20 години. Оттогава мина много време, а другият мит, че българките са най-красиви, просто го поддържаме, защото сме кавалери. Защото досега една мис Свят не сме дали, ама самочувствието ни е като на алфа мъжкар в орангутанска група.  Тези неща се изживяват, споко.

Та същото е и с всеки, който си мисли, че пишката му е голяма. Може и да голяма, но той няма как да го знае. Това го знаят жените му, но не и той.

  • 16. Никакви славяни не сте българите, едно и също племе сме.

Че кой нормален човек иска да е славянин?!?

Е, не съвсем – турците визуално са по-ниски от нас, а и маса други признаци има, че не сме съвсем едно племе. Прекалено много доказателства научни трябва да се приведат за или против подобна теза. А и резултатите ще бъдат потресаващи.

И все пак аз го разглеждам от добрата страна – този предразсъдък означава само, че имаме добра основа за добро съседство и взаимно уважение.

  • 17. Българският мед! (не знам поради цената в Турция ли , но колко буркани с мед са били приемани от мен с благодарност…)

Личните приятелства раждат какви ли не взаимни подаръци. Не е лош медът, особено когато е от пчели.

  • 18. Емигранти – ако вие сте емигранти в Европа от 20 години, ние сме от 50. Демек, ние знаем по-добре от вас.

Затова ли българите в емиграция никога не правят гето? Какъв е смисъла от едно затворено анадолско гето да се местите в същото гето на територията на Германия?

  • 19. Много интересно ми е било отношението към гьочмените (изселниците) от кореняците турци. Казвали са ми как можеш да различиш кой от коя част на България е изселен по поведение, акцент и т.н. Но това е отделна тема

Това наистина е интересна тема, за която поне на мен ми липсва каквато и да е информация или наблюдения.

  • 20. България е корупция до дупка и най-лошата икономика в ЕС.

Това вероятно е вярно, особено що се отнася до сравнение с други държави от ЕС.

Не че няма какво да направим по въпроса, само е странно да получаваме подобен упрек от страни, които все още не са членове, т.е. не отговарят и на базовите изисквания за член и които също не пращят от липса на корупция

Винаги съм казвал, че евтин апартамент в скъп квартал е по-добре от скъп апартамент в евтин квартал. Защото и някои селски къщи са много скъпи, но това не ги прави градски, да не говорим за обитателите им.
Следва списък с малко по-особени предразсъдъци на турците спрямо българите и България. Ето
какво знаят или си мислят, че знаят за България турците – гастарбайтери в Германия
и чиито връзки с родината са практически отдавна прекъснати или пък са направо условни – защото, не искам някой емигрант да се обижда, но емигрантът спрямо родината си е като отпечатъка от древната атмосфера в леден блок: човек запазва спомен и усещане към момента на заминаването си, без да може да обновява достатъчно пълно тези си спомени и усещания. Т.е. с този списък виждаме турците и техните мисли от преди мнооого години. За съжаление, нямаше как да съберем аналогични мисли за Турция от отдавнашни български емигранти, но затова пък ми е изключително интересна тази разлика при турците, защото тя издава, че Турция се е развила много за последните години, а емигрантите са запазили старите спомени. И така,
добре дошли в Ледената епоха.

  • 21. Турците не могат да разберат, как може ние българите да сме им толкова неблагодарни, след като 500 години са ни помагали, хранили и пазили, защото според тях това не е било робство, а добронамереност от турска страна.

Хранили? Турците по време на Османската империя са работили, а българите са експлоатирали труда им и са се хранили от труда на османските турци? И имате носталгия към подобна империя?

Пазили? От какво? Ако е от арабски нашествия, да ви кажа, нас и Византия добре си ни пазеше от тях.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.