Турският султан е гол!

| от |

Арзу Кая Уранлъ, Заман

Тези дни много хора се опитват да намерят път да напуснат Турция. Те са неспокойни за бъдещето на децата си поради непредвидимите реформи на турската образователна система. Те са раздразнени и претоварени от всекидневното приложение в техния живот на т. нар. религиозни правила, всъщност те са на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/.

Те искат да се преместят на място, където ще могат да дишат спокойно и да бъдат духовно свободни. Не смятайте, че бъркам, много от тези хора имат добър доход поради професионалната си работа, те са образовани и обичат Турция. Но са обезпокоени от политическата обстановка. Те искат да напуснат, преди да е станало прекалено късно. И както можете да разберете, те не са много оптимистично настроение по отношение бъдещето на страната.

Всички новини за Турция, свързани със социалната несправедливост, икономиката, политиката и всекидневния живот не са обещаващи. Особено след като президентът Реджеп Тайип Ердоган има собствен дворец, новините стават все по-непоносими. Той винаги намира начин да бъде въвлечен. Той не е просто президент, той действа така, все едно още е премиер, губернатор, министър на правосъдието, на здравеопазването и т. н. Понякога ми се иска да си заровя главата в пясъка като щраус и да не чувам нищо повече, но най-важното е да не чувам новините, това е.

Всичко е негативно и задушаващо. Те са притеснени от подготовката за смяна на системата на управлението в Турция. Ние просто наблюдаваме промените в Турция. Чуждите медии наричат по-често Ердоган „султан“, отколкото го правеха преди година. Той отхвърля това определение. Но всеки ден той ни доказва, че е действителен султан с маниерите си. Напоследък голяма част от новините са за показния султански палат.

„Дворецът е по-голям от белия дом или Бъкингамския дворец, разположен е върху 500 000 кв. м. и струва почти 400 млн. паунда“, каза Адам Уитхол от страниците на в. „Индипендънт“. „Разпрострял се сред 500 дка гори… новият президентски дворец има близо 1000 стаи, мрежа от подземни тунели и е защитен от антишпионски технологии последно поколение“, пише пък Тим Аранго във в. „Ню Йорк таймс“ и после сравнява какво е сходното между президента на Русия Владимир Путин и Ердоган. „Той е огромен“, констатира Стивън Кук на страницата на Съвета за външнополитически връзки и добавя „Новият дворец на Ердоган, който е по-скоро смес от най-лошото в Дубай и Туркменистан, отколкото дело на Мимар Синан – е толкова безвъзмезден“.

Всички мразят неговата колиба, защото бяха изсечени стотици дървета, за да бъде направено място за нея и то на терен, завещан като горски резерв на нацията от създателя и първи президент на Турция Мустафа Кемал Ататюрк. По отношение на критиците на новия му дворец Ердоган казва: „Никой не може да попречи на завършването на тази сграда. Ако пък те са толкова могъщи, пуснете ги да дойдат и да я разрушат“.

И ако тези обсъждания на сградата не са достатъчни, Ердоган откри и друг начин, по който може да подлуди всеки. Братовчедка ми ми се обади и каза, че има голяма необходимост да запали цигара десет години, след като отказа пушенето, защото Ердоган се развикал на пушач. Когато той посетил претъпкана улица в истанбулския квартал Есенлер видял някой да пуши. И, посочвайки с пръст пушачът, казал: „Има наказание за този!“. Ердоган извикал само за да демонстрира засилващо авторитарната си същност. По-късно следва и трагикомичният му коментар: „Погледнете този невъзпитан човек! Президентът му говори /да не пуши/.“

Не за първи път Ердоган изпуска от контрол нервите си по отношение на хора, които не действат в съответствие с неговите очаквания и говори безотговорно. Има няколко други инциденти. Тъй като мястото ни е ограничено не мога да ги спомена. А и не е нужно да сте психиатър, за да анализирате това странно поведение. Той си мисли, че може да прави каквото си поиска в своето еднолично шоу и всеки трябва да му се покорява. Естествено, в случая той е министър на здравеопазването и коментарите му колко лошо нещо е пушенето са навсякъде.

„Голият цар“ на „нова Турция“ започва да се държи все повече като надут човек, отколкото като водач. Изглежда, че се труди здраво, за да сведе престижа си до „нула“. Всъщност, не е необходимо да прави кой знае колко. Доколкото пропусна да обясни какво значи „да сведеш до нула“/това е израз от разговора му с неговия син Билал в нощта на 17 декември, когато започна скандалът с корупцията/, той никога няма да бъде уважаван в очите на хората.

Неговите повтарящи се безчинства много ми напомнят думите на персийския поет Фирдоуси от неговата епопея „Шах-наме“/Книга на царете/. Фирдоуси казва: „Научих маниерите от един невъзпитан“. Колко вярно! Научихме толкова много от Ердоган! Трябва да сме благодарни на неговите ръце за това, че ни учат. /БГНЕС

 
 

Забравихте ли Питър Куин?

| от |

През 2018г. се очаква новият, седми сезон на „Homeland“ („Вътрешна сигурност“), да се появи на бял свят, за радост на феновете на шоуто.

ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!

Шести сезон беше наситен с интриги, екшън, конспирации, човечност и заговори и в традициите на сериала бе съвършена експозиция на американската политика и безмилостните игри на ЦРУ и Белия Дом. Но най-драматичното, което се случи в този сезон, бе загубата на Питър Куин.

Когато обесиха Броуди, мислехме, че сериалът няма да е толкова добър без Деймиън Луис. Сега мислим същото за един „Homeland“ без Питър. Режисьорите обаче веднъж обориха съмненията ни и вярваме, че ще го направят отново.

От екранната смърт на героя на Рупърт Френд изминаха 5 месеца, но ние още го помним.

Ако сте го позабравили, припомнете си някои от най-добрите моменти на Куин в мемориалната ни галерия.

 
 

Братът на Пабло Ескобар иска 1 млрд. долара от Netflix заради „Narcos”

| от |

Роберто Ескобар, който днес на 71 години, иска 1 милиард долара от Netflix за авторски права.

Сериалът „Narcos“ разказва историята на Пабло и изградения от него нарко картел. Продукцията е една от най-успешните на онлайн платформата. Роберто също така поиска да се забрани на Netflix да снима в Мексико и Колумбия, защото там картелът Ескобар все още извършва своите дейности.

Ако исканията му не бъдат изпълнени, Роберто заяви, че ще „спре сериала“.

Това идва след като преди седмица член на екипа на Netflix, който проучва местата за снимане, беше мистериозно убит в горната част на столицата Мексико сити.

Платформата не дава информация за причината за смъртта, но твърди, че работи по случая заедно с местните власти.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Бивша готвачка на Гуинет Полтроу разкри, че тя „не яде нищо“

| от |

Актрисата и лайфстайл гуру Гуинет Полтроу е смайващо слаба, но начинът, по който поддържа елегантната си фигура, никак не е за подражание. Бивша нейна готвачка разкри тайната й – тя практически „не яде нищо“, съобщи Контактмюзик.

Същият режим е спазвал и фронтменът на „Колдплей“ Крис Мартин, бивш съпруг на Гуинет Полтроу, когато шеф-готвачът Кейт Макълун е работила за суперзвездите. Тя се е грижела за храната им през 2008 г., по времето на снимките на първия филм „Железният човек“.

Кейт Макълун разкри изключителните ограничения, които звездите непрекъснато са си налагали. Когато личният асистент на двойката й ги съобщил първоначално, тя била шокирана. С такива продукти не можела да сготви нищо прилично.
„Те не ядяха нищо. Много са стриктни. Избягваха всякакви захари, всичко сладко, без млечни продукти, само зеленчуци“ – разказа Кейт Макълун.

За да има храната някакъв вкус, Кейт Макълун решила тайно да добавя забранени съставки. Семейството веднага започнало да хвали гозбите й.

„Така е като ядеш само трева“, коментира Кейт Макълун.

Лайфстайл сайтът на Гуинет Полтроу редовно предизвиква критики. Актрисата обаче настоява, че те са неоснователни и са базирани не на факти, а на предположения.