Там, където има склонени главици, има и жертви

| от |

Преди време проф. Дончо Градев отправи послание към студентите си на лекция по социална психология: „Ако попаднете в беда, колеги, никога не викайте за помощ просто така, в пространството. Ако около вас има хора, изберете си някой конкретен, посочете го и викнете: „Хей, ти, с червената шапка, помогни ми!“ Така шансът някой да ви се притече на помощ значително се увеличава. В противен случай може да се окаже, че всички ще седят и ще гледат, докато вас ви бият, например“.

Стори ми се безумно. Ако група хора станат свидетели на внезапен акт на насилие, те ще реагират веднага, нали? Всички. Защото така се прави, защото сме хора, защото имаме вътрешна потребност да се вдигаме на бунт срещу несправедливостта, защото имаме възпитание, емпатия и непоносимост към насилието.

Дрън-дрън. Случки от обществото през последните два дни доказват, че проф. Градев е бил прав. Жената в Бургас, повалена от ритника на 26-годишния шизофреник Живко Кючуков не е била сама на спирката. Видеото показва, че на спирката около нея има хора. Единствената, която реагира на видяния абсурд, е друга възрастна жена. Мъжете наоколо си чакат автобуса. Някои помагат на пострадалата. Е, докато не дойде рейсът, разбира се. Времето е пари.

Чернокожият турист Окон Анянихи също едва ли е бил сам на Руски паметник през деня. От случая видео няма, но може да се предположи, че все има някакви свидетели на боя, предвид местоположението. Язък за усилията на министър Николина Ангелкова, която може да обяснява по CNN, че България е най-добрата туристическа дестинация и да се хвали с видеа, промотиращи страната от холивудски звезди, но след случки като тази едва ли се очаква страната ни да бъде залята от ентусиазирани чуждестранни туристи, готови да дават парите си за България с риск да бъдат понабити.

И все пак, по-притеснителният елемент в този случай не е наличието на насилници и расисти. Такива винаги ще има и ги има навсякъде. Но Окон Анянихи е стигнал до Пирогов пеша, тъй като таксиметровият шофьор, който спрял, отказал да го закара. Този таксиметров шофьор и мъжете от видеото с повалената от ритник жена в Бургас носят едни и същ белег: престъпна апатия спрямо насилието. Която го поощрява, подкрепя и разпространява.

Зад всяко мълчание по повод акт на агресия стои един човек, който храни в устата чудовището на неоправданото насилие. И всеки, който наблюдава безучастно подобни случки носи кръста на вината, защото попаднал на това място в това време (точни или неточни, според гледната точка), става съучастник.

Разбира се, съществува и другата страна на луната. Усещането за безнаказаност е толкова застъпено при нашенските престъпници (в процес на формиране, завършени или рецидивисти), че хората изпитват страх да се намесят в ситуацията дори когато имат желание за това. Пословицата „Наведена главица сабя не я сече“ не се е родила от нищото. Тя идва от времената на турското робство, когато опълчването срещу несправедливостите често е завършвало със смърт.

Сега вече не живеем в робство, но страхът все още е зловредно интегриран в тъканта ни като непрекъснато растящ тумор, който разяжда устоите на обществото. Пораженията, които нанася, се виждат именно в многото случаи на непредизвикана агресия, част от които завършват фатално. По спирките, по улиците, в училищата… там, където има склонени главици, има и жертви. Ако позволите едно поетично сравнение, на полето на страха никнат бурените на насилието.

И стигаме до момента, в който на фона на такива случаи губим нещо много съществено: усещането за сигурност и безопасност. Което от своя страна задълбочава страха и се завъртаме като хамстери в порочното колело на страха, индиферентността и агресията.

Вината е обща: тя е в семейството, във възпитанието, в училището, в институциите, в полицията, в прокуратурата. Трудно можем да убедим заклет скинар, че чернокожите не си „заслужават боя“ и още по-трудно можем да убедим един шизофреник, че възрастната жена, която чака автобуса не е причината за гласовете в главата му. Но можем да (се) запитаме защо този шизофреник не е наблюдаван, взима ли необходимите лекарства, защо таксиметровият шофьор, отказал да закара ранен човек до Пирогов, ще се размине безнаказано. Коя бурма прищраква в главата на човек, който рита, удря и/или блъска друг човек, особено беззащитен? Какъв извратен двигател тласка някой да удря дете, баба или човек в гръб?

А можем и да се запитаме защо не се престрашаваме да реагираме в такива ситуации като граждани и като хора, каквито сме.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.

 
 

Linkin Park направиха изявление след смъртта на Честър

| от chronicle.bg, БТА |

Музикантите от групата Linkin Park заявиха, че са с разбити сърца след смъртта на водещия й вокалист Честър Бенингтън.

Бандата отбеляза, че „вълни от мъка продължават да заливат семейството ни, докато се опитваме да си дадем сметка какво се е случило“.

41-годишният Бенингтън се обеси в спалнята в дома си близо до Лос Анджелис миналата седмица.

Групата увери, че Бенингтън е засегнал може би повече животи, отколкото човек може да си представи.

Linkin Park планираше да тръгне на турне тази седмица, но го отмени след смъртта на вокалиста й.

 
 

Бруклин Декър и Анди Родик очакват второ дете

| от chronicle.bg по БТА |

Актрисата и модел Бруклин Декър и тенисистът Анди Родик ще стават родители за втори път.

За щастливото събитие е намекнал лично 34-годишният Родик на церемонията за въвеждането си в Залата на славата на тениса.

Изразявайки възхищението от съпругата си, Анди Родик, цитиран от И!Нюз, е споделил: „Ханк някой ден ще осъзнае какъв късметлия е. Дъщеря ни, която е на път, също ще разбере, че има най-добрата майка на Земята“.

Ханк е 21-месечният син на Родик и 30-годишната Бруклин Декър, които са семейство от 2009 г..

В галерията може да видите снимки на прекрасната Бруклин Декър.

 
 

Мъж рани петиша души с моторна резачка в Швейцария

| от chronicle.bg |

Мъж с моторна резачка рани петима души – двама от тях тежко, при нападение в швейцарския град Шафхаузен, съобщават местни медии. Според информационния сайт „Блик“ полиция, линейки и хеликоптер са били изпратени на мястото на инцидента, а районът е отцепен.

Силите на реда са съобщили на местни медии, че е имало нападение. По-късно полицията потвърди, че е използвана моторна резачка. Нападателят се издирва. Полицията отхвърли версията, че става дума за тероризъм.

Полицията съобщи, че нападателят е висок около 190 см, плешив. Кара „Фолксваген“ с номера от град Гриндевалд. Полицията предупреди, че заподозреният е опасен. Според местни медии става дума за човек с психически отклонения.

36 хилядният Шафхаузен е главният град в едноименния кантон. Намира се на Боденското езеро и е близо до границата с Германия.