Туитърът в Турция като резултатите в изборния ден в България

| от |

Коментар на Константин Вълков (Дарик радио) 

Малко след началото на 21-ия ден от март турският Туитър умря принудително. Малко след началото на изборния ден в България българският Туитър (и останалите подобни) също трябва да умре принудително. Както в Истанбул не може да напишеш, че Ердоган не е добро момче в Туитър, така и във Варна няма да може да напишеш, че междинните резултати от изборите са добри за едните и лоши за другите.

twitter-erdogan-censorship

Два свята, единият е излишен.

Хубаво е, когато нещо се случва на определена дата, да се напомня и годината. Достъпът до турския Туитър беше спрян на 21 март, но 2014 г. Напомняме. Достъпът до българския също трябва да бъде спрян, ако се спазват постулатите от изборния кодекс, свързани с реда за провеждане на предизборна агитация и резултати от допитвания. Пак през 2014 г.

Според някои изследвания в първите три часа след блокирането на Туитър в Турция са изпратени около 2,5 милиона съобщения, заобикаляйки забраната. Да изпратиш туит, когато Туитър е забранен, не е чак толкова сложно особено ако имаш опит в заобикалянето на подобни забрани (преди няколко години в Турция бе забранен достъпът до YouTube). Бързо научаваш какво е DNS, как да хитруваш с прокси адресите, как да използваш VPN.

При 12 милиона регистрирани ползватели на Туитър в Турция е сигурно, че мигновено се измислят и споделят начини как да прескочиш бариерата.

Приликите между Турция и България не спират дотук. Това, което се случи там с президента Абдула Гюл (той порица спирането на Туитър в самия Туитър), лесно може да стане и в България с президента Росен Плевнелиев. Ако за Абдула Гюл не знаехме, че може да си служи така добре с DNS сървърите, то за Плевнелиев сме сигурни, че е технически грамотен и има достатъчно познати, които ще му помогнат, ако реши да каже нещо предизборно в 24-часовата зона на здрача, която се налага в България. Или да сподели за кого е гласувал например.

Да спреш Туитър през 2014 г. или да забраниш обявяването на резултати в изборния ден е севернокорейски метод. Прилича на протестите против първата железопътна линия, първия автомобил, първия самолет. Стрелба срещу цивилизацията. Искаме си компаса, какви са тези глупави GPS системи. Върнете ни свещите, не щем електричество. Ако и стотинка от парите на данъкоплатците в България бъдат похарчени в търсене на „нарушители“, които пускат резултати или агитират в изборния ден, това ще бъдат хем пари на вятъра, хем публично признание, че живеем в 1984, а не в 2014 г.

Ако сте били в съзнателна възраст, че да ходите на кино преди 1989 г., сигурно си спомняте, че следобедните прожекции на филми, забранени до 18 години, често бяха пълни с ученици. Даваш малко повече стотинки на пазача и си вътре. Честно казано, не бихме гледали много от тези филми, ако не беше тръпката да се промъкнем в салона. По-късно разбрахме, че и този феномен си имал име. Викат му „ефекта Стрейзанд“. Кръстен е на певицата Барбра Стрейзанд, която се опита преди десетина години да забрани публикуването на снимки от палата си в Малибу, за да усети силата на забраната.

Преди Стрейзанд да се оплаче от присъствието на своята къща в публична база данни с фотографии, едва шест души били свалили снимките. След забраната стотици хиляди го направиха.

За да не се стига до разпространението на памфлети тип „как да публикуваме резултати в изборния ден в BG, без да нарушаваме закона“, графити с DNS адреси, регистрации на сайтове в чужбина и т.н., разумното решение е най-сетне да се разреши публикуване на данни по всяко време, както и да се премахне още по-голямата глупост, наречена „ден за размисъл“.

Иначе България малко след Турция ще бъде втората страна в света, която признава, че не живеем в 2014 година. Разбира се, винаги може да направи нов съвет от държави, които също гледат изкривено календара, и да организираме ежегодни работни срещи с Либия, Иран, Венецуела, Пакистан и Китай. Нещо като възраждане на асамблеите, този път под името „Асамблея за свят, свободен от интернет“. Добре дошли в НДК, фонтаните работят, слънцето грее, току-що спряхме интернет. Колко хубаво ще бъде само.

 
 

Туитърът в Турция като резултатите в изборния ден в България

| от |

Този текст НЕ съдържа спойлери.

Случва се за втори път този сезон. Но този път вината не е на хакери, а на самите HBO. HBO Испания по погрешка качиха новият епизод на „Игра на тронове“ (сезон 7, епизод 6) в своята онлайн платформа. Записът е останал в нея в продължение на един час, но това беше достатъчно, за да бъде разпространен в пиратските сайтове.

Видеото бързо беше качено в торент сайтове като Mega.nz под името „Game_of_Thrones_-_S07E06.flv“. Официалната премиера на епизод 6 е на 20 август.

Този случай не е първият в историята на един от най-популярните сериали. Миналата година един от клоновете на HBO отново пусна в мрежата си епизод на сериала, часове преди официалната му премиера.

А този сезон макар по друга схема, това се случва за втори път след като четвъртият епизод бе разпространен след хакерска атака. Но изглежда тези извънредни ситуации не вредят ни най-малко на рейтинга. Епизодите тази година отбелязват рекордна гледаемост, въпреки спойлерите.

 
 

Туитърът в Турция като резултатите в изборния ден в България

| от |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

Туитърът в Турция като резултатите в изборния ден в България

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.

 
 

Туитърът в Турция като резултатите в изборния ден в България

| от |

Списъкът на списание Forbes с най-високоплатените актриси на годината вече в тук… и несъмнено някои от нещата предизвикват учудването ни. Листът е за периода от юни 2016 до юли 2017 г.

На първо място в него застава Ема Стоун, която измести досегашната лидерка Дженифър Лоурънс. Последната беше най-високоплатената актриса за последните две години, а тази година застава на трето място. Разбира се 24 млн. далеч не е лоша печалба. Актрисите в списъка са спечелили общо 172,5 млн. за последната година. От печалбите не са премахнати данъците, таксите за адвокати, агенти и всички останали разходи. Добрата новина тази година е, че 6 от 10-те  актриси в списъка с над 40 години.

Както може да се очаква, не всички средства идват от филмовата индустрия. Типичните примери са Дженифър Анистън, чийто основен доход идва от работата й с Emirater Airline, и Дженифър Лоурънс, която е рекламно лице на Диор (разбира се филмите й mother! И Red Sparrow също допринасят).

Кои са всичките 10 имена в списъка, колко са парите им и откъде идват, можете да видите в галерията горе. И останете нащрек, защото другата седмица излиза списъкът с най-богатите актьори.