Централните банки сигурно са полудели!

| от |

Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com) 

Централните банки сигурно са полудели!

Тази констатация започва все повече да се налага сред анализаторите на финансовите пазари. Вече няма абсолютно никакво съмнение, че над глобалната финансова система е надвиснал нов риск – на неконтролируемите равнища на държавните дългове. Надува ли се нов балон, който може да ни потопи в криза, съизмерима с тази от 2009 г.? За голямо съжаление отговорът е по-скоро „да“.

Фондовите индекси и цените на държавния дълг превземат нови и нови върхове, а от друга страна, корпоративният сектор продължава да страда от липсата на свежо финансиране. Причината за тази ситуация е изключително лесно обяснима и тя е поведението на централните банки и „разглезените“ правителства. Глобалното потребление продължава да бъде изключително депресирано и това е основният проблем залипса на устойчив ръст на световната икономика.

На теория правителството може да подкрепи потреблението по два начина: чрез фискални политики (намаляване на данъците и увеличаване на държавните разходи) или чрез монетарни (намаляване на лихвените проценти и увеличаване на паричната маса в обращение). През последните години сме свидетели на агресивно намаляване на лихвите по цял свят, но това не доведе до така мечтаното увеличаване на потреблението. Всички определят депресиращото ниво на инфлацията като

естествено следствие от намаленото потребление

Видимо е, че ситуацията не може да бъде овладяна единствено и само с ниски лихви и емитирането на безкрайно количество държавен дълг. Това е така нареченият японски модел за стимулиране на потреблението. Да, но този модел се прилага от японското правителство през последните три десетилетия и той видимо се провали. Последният истински икономически растеж в Страната на изгряващото слънце бе в периода 1986-1991 г. През тези години икономиката на Япония нарасна с един трилион долара. Точно оттогава започна и голямата японска депресия, вследствие на което през нито една година не бе отбелязан икономически ръст над 1%.

Ще повтори ли Европа японската грешка

Май че отиваме в тази посока. Категорично трябва да се премине към политика на „оставяне на повече кеш“ за малките потребители. Това означава – намаляване на данъците. Е, разбира се, че има различни форми на „оставяне на кеш“. През 2008 г. в САЩ бе приет така нареченият Икономически акт за стимулиране. В края на данъчната година американските семейства получиха по пощата чекове, представляващи връщане на част от платените от тях данъци към държавния бюджет. Макроикономистите бяха пресметнали, че вследствие на този допълнителен бонус при изразходването на всеки 100 долара ефектът за икономиката е с мултипликатор 1,3 – казано с други думи, при очаквано ниво на брутния продукт от 2% вследствие на този стимул се очаква растеж от 2,6%.

В настоящия момент огромните количества ликвидни пари не достигат по никакъв начин до малките потребители, които в края на краищата се оказват най-важният фактор за ръст на средното потребление в глобален план. Всички новоемитирани пари под една или друга форма се връщат единствено и само на финансовите пазари.

В момента сме изправени пред парадокса на повсеместен ръст на цените на всички финансови активи. Цените на акциите и държавните облигации са в небесата. Липсва каквото и да е защитно поведение от страна на инвеститорите. Дилърите и централните банкери са в любовна прегръдка, но те едва ли осъзнават, че тази „споделена любов“ ще доведе до нов финансов крах. Нали знаете на финала кой плаща сметката? Това е средностатистически-
ят човек, който в момента

потребява най-малко, а спестява най-много

Такова поведение отново попада в графата „made in Japan“. Свръхспестяването на средностатистическия човек обаче има и своето логично обяснение. Несигурната икономическа среда, която е функция от прилаганите правителствени политики и разбира се, от поведението на централните банки, е основната бариера за отключването на тези пари.
Харченето на пари от страна на правителствата за инфраструктурни проекти също има изключително много спорни моменти. Като принцип се смята, че този вид държавно харчене отнема твърде дълго време, за да се почувства пряк ефект при една боледуваща икономика. Даже в Германия се дава пример с летището в Берлин, което бе построено за 5 млрд. евро и реализацията му бе просрочена с няколко години.

Най-бързият начин за стимулиране на потреблението е чрез разработване на

стимули за средния потребител

Това трябва да бъде тема номер едно при дебат между политиците и централните банкери. Разбира се, че политиците определено няма да подкрепят идеята за пряко намаляване на данъците или връщане на част от тях в края на годината, защото това ще остави по-малко средства на тяхно разположение. Разбирате ли колко много позитиви има в идеята с връщане на чекове (или директен кеш). От една страна, от тази мярка ще могат да се възползват само коректните платци към бюджета, което ще стимулира плащането на данъци. От друга страна, самата държава отчита този факт и връщайки ви парите, тя ще спечели от ДДС, който ще дойде от увеличеното потребление. Това не е алхимия от типа „и вълкът сит, и агнето цяло“, а реална икономическа мярка за стимулиране на средния потребител.

Светът е изправен пред поредния финансов балон. През последните години новонапечатаните пари, които се намират в балансите на центалните банки, надхвърлят 20% от глобалния брутен продукт. Това не са „изработени“ пари под формата на добавена стойност. Най-странното е, че те почти не достигат до реалните потребители, а са

концентрирани в ръцете на финансовите акули

за надуване на поредния балон.

Финансовите пазари отдавна не отразяват реалното състояние на дадена икономика. Как ще си обясните факта, че испанското правителство в момента може да набере 10-годишен дълг на цена, по-ниска от тази на американското правителство? Ако испанската икономика беше толкова добре работеща, нямаше да има безработица, която надхвърля 20%.

От друга страна, безработицата в САЩ е 6% при ръст на икономиката 3,5%. Има ли отговор по въпроса, господин Драги? Европейските правителства панически се страхуват от това да намаляват данъците. Това е единственият начин средният човек да бъде стимулиран да потребява. Абсолютно не приемам френската теза, че това ще облекчи най-много богатите.
Какво стана с „данък богатство“ във Франция? Какъв бе ефектът за френския бюджете дефицит? „Големите пари“ отдавна знаят как да избегнат големите данъци. Към настоящия момент по офшорни сметки са паркирани близо 29 трилиона долара.

И така, уважаеми политици, намалете данъците или върнете част от тях на средностатистическия човек. По-добра социална политика от тази няма, а също и по-добър стимул за увеличаване на потреблението.

 
 

Борбата срещу тютюнопушенето отбелязва напредък

| от chronicle.bg |

Борбата срещу глобалната тютюнева епидемия дава добри резултати през последното десетилетие, благодарение на различни стратегии за справяне с вредния порок – графични здравни предупреждения, забрана за рекламиране, повишено облагане с данъци и приемане на закони срещу пушенето, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на доклад на Световната здравна организация (СЗО).

Към настоящия момент мерките за справяне с проблема са достигнали до 60 процента от глобалното население. Цифрата е четири пъти по-висока спрямо предходното десетилетие.

Препоръчаните от СЗО мерки за борба с тютюнопушенето, сред които предлагане на помощ за отказ от порока, контрол над употребата на тютюневи продукти и въвеждане на забрани, целящи да предпазят хората от пасивно пушене, са достигнали до 4,7 милиарда души на планетата.

„Работейки заедно можем да предотвратим милиони смъртни случаи годишно от болести, свързани с тютюнопушенето, и да пестим милиарди долари от разходи за здравеопазване, които могат да се избегнат“, казва генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.

Според данни на организацията седем милиона души умират всяка година от болести, свързани с вредния порок.

 
 

7 знака, че ви изневеряват емоционално

| от chronicle.bg |

Какво правим, когато не можем да определим дали рязката промяна, която виждаме в партньора, се дължи на обикновена депресия или има нещо по-дълбоко? Напълно е възможно той/тя да ви е верен/вярна физически, но не и емоционално.

Значително по-трудно е да сложим определение на емоционалната изневяра, а от там – много по-трудно да кажем дали сме участници (преки или непреки) в такава. Дори когато сме с някого от много време, е много по-трудно да кажем дали това, което до вчера е било обикновено приятелство, днес не е нещо повече, без наше знание.

Ако все пак в дадена ситуация параноята заговори, добре е да се огледаме за следните 7 знака, че нашият човек може да мисли за някого другиго. (местоименията за условни – написаното се отнася и за двата пола)

Има промяна в сексуалния живот
Когато някой има емоционална връзка с някого, която все още не е преминала във физическа, е напълно възможно да има „положителна“ тенденция в сексуалния живот на двойката – така страстта към другия човек се освобождава в рамките на вече съществуващата връзка, твърдят американски психолози. И разбира се винаги съществува другата, далеч по-логична крайност – сексуалният живот да се влоши с изчезването на емоционалната привързаност.

Той се отдалечава и става безразличен
Ако партньорът ви получава каквото му е нужно в емоционален план, той все по-рядко обсъжда с вас това, което се случва в живота му. А когато все пак го прави, нещата приличат по-скоро на новините по телевизията, вместо на мелодраматичен сериал (което винаги е за предпочитане). Това е така, защото винаги насочваме енергията си към обекта, към когото сме най-привлечени. Ако пък започне да прекарва повече време с някого, отколкото с всички други от обкръжението си, това е сигурен знак, че е време да поговорите.

„Нови“ технологии
Ако в последно време ви пише по-рядко, прекарва прекалено много време в социалните мрежи, или просто е постоянно прикован за телефона си, това може да е индикация за нещо друго. Друг признак е, ако започне да дава прекалено много детайли за човека, с когото си комуникира… уж за да ви увери, че няма нищо нередно. А всъщност самият той съзнава вината си, знае как това ще ви се отрази и иска да облекчи както вас, така и себе си.

Отношението му към вас се е променило
Освен да ви отблъсква или изолира от детайли от живота си, е вероятно партньорът да започне все по-често да ви критикува. И то по отношение на неща, които никога досега не са представлявали проблем за него. Това е особено силна индикация, тъй като сравняването с новия обект е неизбежно. А когато прехвърляме емоционалната си енергия към някого (особено някой нов), обикновено го виждаме в най-добра светлина… с досегашния ни партньор е съвсем обратното.

Вмъква другото име постоянно
Да, всички двойки говорят за приятелите си. Но когато единият започне често да вмята нечие име, става притеснително. Тук е идеалният момент за другата страна да атакува. Да го попита за въпросния човек и да наблюдава реакцията. Ако партньорът се настърви и започне да защитава „приятелството“ им, наблягайки неколкократно на това, че няма нищо между тях, или пък настоява на всяка цена да му повярвате, е добре да проучите въпроса.

Спори с вас по друг начин
Ако чуете необичаен коментар или забележка в скандал на тема, която водите от известно време има вероятност да е доверил на някого за проблемите във връзката ви и да е попил чуждото мнение.

Започвате да се чувствате като третото колело в собствената ви връзка
Да речем, че двамата сте на парти, на което се появява другият човек. И партньорът ви веднага ви зарязва за да му се притече на помощ. Това е огромен червен флаг. Ако не се чувствате като приоритет номер едно и всичко важно не е споделено първо с вас, земята под връзката със сигурност се клати.

Разбира се нищо от тези неща не бива да се взима като чиста монета. Всеки човек е различен, а когато двама души са във връзка нещата стават още по сложни и нееднозначни. Но ако параноята ви завладее и виждате някои от тези прояви в поведението на партньора ви, винаги е по-добре да проведете разговор, за да е ясно, че (дали) всичко е наред.

 
 

Най-добрите сериали от 2000 година до днес

| от chronicle.bg |

Всяка година излизат по един вагон сериали, но все някак винаги най-добрите успяват да не потънат в блатото.

От началото на века сериалите се засилват все повече и повече, за да станат гигантският магнит за внимание, които са днес. Критиците през това време, разбира се, си критикуват, но с развитието на бранша все повече и повече им се налага да признаят стабилността на определени произведения.

Събрахме най-добрите сериали за всяка година от 2000 до днес, за да видим… какво да видим. Някои от заглавията се повтарят, но такава е съдбата на поета. По-важното е, че в галерията ни може би ще намерите неща, за които не сте чували.

Използваме рейтинга на Metacritic. Приятно прекарване с галерията ни!

 
 

Излезе трейлърът на „Baa Baa Land“- най-досадния филм на всички времена

| от chronicle.bg, БТА |

Излезе трейлърът на 8-часовия филм „Baa Baa Land“, окачествен от собствените си създатели като най-досадния на всички времена.

Питали ли се сте се някога дали броенето на овце наистина помага на човек да заспи? Скоро страдащите от безсъние и почитателите на киното вероятно ще научат отговора. Това ще стане благодарение на ексцентричния филм „Baa Baa Land“, който не представлява нищо друго, освен гледка на овце на забавен кадър. При това в продължение на осем часа. Продукцията няма сюжет, диалог и актьори. Само овце, заети със свои дейности.

„Baa Baa Land“ е не само първият филм изцяло с овче участие, но и първият, продуциран от калифорнийските разработчици на приложението за медитация Calm.

Продукцията е снимана изцяло в Есекс, Великобритания. След очакваната премиера на „Baa Baa Land“ през септември в Лондон, филмът ще тръгне и по кината на Острова.

Според продуцента Питър Фрийдман това е най-отегчителният филм, правен някога. „Щом ние смятаме така, се надяваме и публиката да се съгласи“, казва той.

Съоснователят на Calm и изпълнителен продуцент на „Baa Baa Land“ Алекс Тю допълва: „Филмът е по-добър от което и да е сънотворно хапче, най-доброто средство срещу безсъние“.

Заредете се с търпение и вижте трейлъра: