Царството на рекламата – цирк, смях и бъркотия

| от |

Альона Нейкова

Трудно е да си представим съвременния живот без рекламата в него, както например е почти невъзможно да изключим от всекидневието ни електричеството и магазините. Превърнала се в един от важните атрибути на съществуването, от една страна, тя помага за ориентирането в богатия свят на стоки и услуги, но от друга, много често манипулира съзнанието на хората.

Рекламата днес е сред признатите видове изкуства. Много често качеството й превъзхожда представяния продукт. Оригиналните находки, които активно се използват в бранша, понякога са толкова необичайни, че предизвикват усмивки, стават повод за закачки, раждат крилати фрази и превръщат цялата предприета и подплатена с немалко средства акция в пълна бъркотия.

Жабешка акция

Необичайна кампания за промотирането на нов ресторант Vatel, предлагащ френска кухня, предприе агенцията Red Pepper. Представители на средствата за масово осведомяване и известни кулинарни блогъри получили покани за безплатна вечеря в заведението. На пръв прочит – нищо особено, обикновен комплимент, един вид дребен жест. Любопитното в случая е, че ролята на покани са изиграли живи… жаби!

Земноводните били сложени в полупълни с вода брандирани кутии, предавани право в ръцете на поканените с предложението „подаръкът“ да бъде представен в ресторанта. Срещу това приносителят ще има възможност да опита някои деликатеси и да се убеди, че френската кухня не е само жабешки бутчета. Разбира се, никой не си и помислил да пропусне възможността, предоставена от уникалната рекламна акция, за която съобщили по радиото, разказали по телевизията, написали във вестници и в интернет. Според направените от промоутърите сметки стойността на аналогични публикации и платени репортажи би струвала на ресторанта поне 20 000 евро, тоест поне 10 пъти повече от реалната стойност на продуктите, сервирани на вечерята. Между другото в резултат на акцията не е пострадала нито една жаба.

В нейната глава

Малцина са наясно, че едно от най-популярните женски списания в света – Cosmopolitan, има и мъжка версия. Но онези, които са станали част от оригинална рекламна кампания, със сигурност помнят този факт. Представете си само: разхождате се в парка, а насреща ви се задава мацка, която вместо глава има четири таблета. Когато някой от смелчагите успява да се отърси от шока и решава да докосне екрана, върху него се появяват материали на списанието, предназначени за мъже. Приложението Cosmo For Guys, достъпно за ползвателите на Apple срещу $1,99, е било създадено по молби на представителите на силния пол, които редовно се изкушават от написаното в списанието, четено от приятелките и съпругите им. Вероятно рекламната акция на изданието намеква, че сега вече всеки мъж може да осъществи мечтата на половин човечество – да се окаже в главата на жената и да разбере най-после какво има там!

Ефектът на завист

Производителите на мъжката козметична серия Axe са прочути със скандални рекламни кампании. Най-много в това отношение провървя на съседите ни в Румъния. Именно там Unillever направи безумна акция: направо на улиците на Букурещ по едно и също време се появиха ТИР-ове, от които наизскачаха хубавици само по черни бикини, готови… да изкъпят всеки желаещ с помощта на продукти, произвеждани от фирмата. На мъжете от други страни им остава само да гледат в интернет клиповете от рекламния трик и… да завиждат.

Пареща пица

Акциите, свързани с храната, са едни от най-креативните. Именно такава е и атрактивната реклама на американска компания, закачила към велосипедите на куриерите си… пещи за пица! Е, разбира се, става дума за твърде реалистични фотоси. Но смисълът веднага се разбира – пиците на тази фирма са най-пресни, извадени направо от пещта.

Живот в автомата

Екип на германски сайт, занимаващ се с подбор на кадри, се прочу с гениалния рекламен слоган: „Животът е прекалено кратък за лоша работа“. Върху рекламните плакати, включени в кампанията, са изобразени 11 автомата, в които се намират хора, трудещи се във видимо тежки условия – човек в колонката за бензин, или навиващ ръчно цигарите, както и жив скенер на летището… Ако на някого му се струва, че животът му не е много по-различен от този на нещастните хора в автоматите, може да промени всичко с нова работа – именно това е посланието на креативния проект.

Ядлив билборд

Ако някой си мисли, че рекламните билбордове са олицетворение на скуката, вероятно има право. Освен ако не е попадал на ядлив щит. Британска сладкарска фабрика създава 400-килограмов билборд от… шоколад с висше качество. В „блокчето“ са вградени 10 шоколадови заека, 72 огромни шоколадови яйца и други подобни лакомства. Билбордът краси улица в английската столица само 3 часа – именно толкова са нужни на лондончани и гости на града, за да изядат това произведение на рекламното изкуство. Още по-малко издържа инсталацията от 20 000 еднопенсови монети, чиято цел бе да привлече вниманието към новия автомобил Aveo и неговата рекордно ниска цена. Възхитената публика за отрицателно време разграби паричките за спомен. Билбордът от бирени бутилки на Carlsberg се радва на по-дълъг живот само защото са били празни…

Представянето на необичайни, ярки, шокиращи, а понякога и доста нелепи рекламни акции може да продължи на не една вестникарска страница. Мнозина пишат книги, посветени именно на най-любопитните промоции на различни продукти. Студенти-маркетолози слушат в захлас лекции за изкуството да се продаде дадена стока по запомнящ се начин. А специалисти в бранша не престават да учудват света с нови, още по-блестящи идеи.

Най-скъпата…

В света на рекламата също има своеобразни рекорди, свързани не толкова с въздействието на различни акции, а най-вече със средствата, похарчени за целта, сравними с бюджета на среден холивудски блокбастър.

Чаровната Никол Кидман със сигурност е допринесла 4-минутното видео на Chanel № 5: The Film да се смята за най-скъпото в света. Самата актриса е получила по 1 млн. долара за всеки 60 сек. от рекламата – общо 4 млн. в зелено. А клипът, създаден от прочутия кинаджия Баз Лурман в Австралия, е с бюджет 44 млн. долара и се смята за най-скъпия за цялата история на рекламната индустрия. Явно ненапразно парфюмът, превърнал се в класика сред ароматите, е един от най-продаваните в света.

 
 

Какво се крие зад повторенията в живота ни?

| от Цвета Топузлиева |

Фройд нарича повторенията на травматични ситуации от детството принуда към повторение. Без да осъзнаваме пресъздаваме подобни травмиращи ни ситуации отново и отново, изпитваме същата болка и разочарования – детето, израснало с родител алкохолик като възрастен е привлечено от партньор алкохолик; дете, подлагано на насилие бива привлечено от партньори насилници или самото то става насилник; дете, което е преживяло сексуален тормоз, става проститутка…

На пръв поглед това е озадачаващо. Защо се случва така? Защо подлагаме сами себе си на страдание, подновявайки болката отново и отново? Защо не подобрим живота си, избягвайки този модел на поведение?
Отговорът е – заради схемата, която сме формирали в детството си в следствие на същите тези травми. Схемата представлява генерализирана и абсолютизирана идея за себе си, за другите, за света или за бъдещето. Тези ранни вярвания ни дават усещане за предсказуемост и сигурност; те са удобни и познати. По странен начин те ни карат да се чувстваме като у дома си. Ето защо ние се придържаме към тях, дори когато сме раздирани от болка и разочарование.

Павел е много нещастен в брака си. Съпругата му отново му изневерява. Павел е отчаян, както всеки път, когато тя му изневерява.

Просто не мога да понеса да се разделим и да я загубя…затова правя всичко по силите си, за да си я върна обратно само за мен. Не зная защо, но чувствам, че ако се разделим, всичко ще се разпадне…не мога да обясня защо се примирявам с всички тези изневери. Дори, сякаш я обичам повече, когато ми изневерява и искам да си я върна. Вярвам, че ако бях по-добър тя щеше да ми бъде вярна и щеше да бъде само с мен. Тази несигурност ме убива…

Всеки следващ път Павел се надява, че това ще е последната изневяра на съпругата му, но остава разочарован и болката е все по-силна и разрушителна.

Не мога да повярвам, че тя отново постъпва така с мен. След последния път, бях сигурен, че няма да се случи отново. Та аз бях на ръба на самоубийството и тя много добре видя това! Не мога да повярвам, че отново е с друг мъж…

Бракът на Павел е като влакче на ужасите. Той няма контрол над ситуацията, която го подмята от надежда към отчаяние отново и отново.

Най-трудната част за мен е чакането. Стоя и чакам без да зная къде е и какво прави, въображението ми създава мъчителни, болезнени картини. Имало е случаи, в когато съм я чакал в продължение на дни. Просто стоях и я чаках да се върне у дома заслепен от гняв, последван от разтърсващи ридания, после отново гняв и отново ридания…

Случвало се да я удари, а след това винаги се моли за прошка. Павел иска да слезе от влакчето на ужасите. Твърди, че иска стабилност и мир. Но, воден от схемата си за изоставяне, колкото по-непредвидимо е поведението на съпругата му, толкова по-силно е привлечен към нея.
В детството си Павел е преживял същите чувства на несигурност и изоставяне. Баща му изоставя семейството, когато Павел е само на две години. Бил алкохолик, на който не можело да се разчита, непредвидим в поведението си. Тези дълбоко вкоренени чувства Павел пресъздава отново и отново в брака си с партньор, който поддържа най-силните му страхове.
Ето това е иронията на схемата…Павел, както и много от нас се влюбваме в хора, които засилват схемите ни и някак ни е трудно на намерим изход от този повтарящ се саморазрушителен сценарий.

Историята на Коста е още един пример за повторяемост на обстоятелства:

За Коста нуждите на другите хора винаги са по-важни за него, от неговите собствени нужди. Опитва се да угоди на жена си, отговаряйки с „да“ на всичките й въпроси и предложения. Опитва се да угоди на децата си, като никога нищо не им отказва. Опитва се да угоди на баща си, като се съгласява да работи в семейния бизнес, въпреки, че тази работа не му допада. Той винаги е безкористен – с всички, винаги.

Странно, но това не винаги се харесва от другите. Съпругата му се ядосва, че е твърде мекушав; децата, макар и винаги толерирани изпитват нужда от граници; баща му се дразни от липсата на твърд подход в работата и особено с персонала.

Дълбоко в себе си Коста също е ядосан на себе си, че не зачита собствените си потребности. Този модел на поведение той е усвоил в детството си. Коста има схема ориентираност към другите. Във възпитанието му баща му е тираничен, властен и контролиращ. Ако Коста не бил съгласен с баща си за нещо, бил наказан и игнориран. Майка му била изключително пасивна и депресирана през по-голямата част от детството му. В желанието си тя да се чувства добре, Коста прекарвал времето си, за да отговори на нейните нужди. Бил твърде зает с нуждите на родителите си, за да мисли за своите нужди…

Схема терапията, заедно с когнитивно-поведенческата терапия ни показват здравия тип отношения. Понякога това не е лесно за разбиране и приемане. Както например, може да се наложи Павел да направи избор, който ще бъде болезнен в момента и дори да тръгне срещу вътрешните си чувства, влизайки в най-големият си страх от самота. Но правейки точно това, Павел ще установи, че ще оцелее в този страх, и не само ще оцелее, а ще бъде по-спокоен, по-уверен и себеуважаващ се. Действайки въпреки страховете си, всъщност ги обезоръжаваме.

Историите на Павел и Коста показват колко важно е да погледнем отвъд ситуацията и да се свържем с чувствата си, които често са неосъзнати. Схема терапията изследва тези дълбоки чувства и формира нови, адаптивни умения и подходи, които за разлика от други видове терапии, дават трайни във времето резултати. Това се случва чрез структурирана поведенческа терапия, домашна работа и постоянна конфронтация с проблемни вярвания и неефективен стил на поведение, за подпомагане на постигнатото ниво.

Текстът на Цвета Топузлиева е от сайта www.psiholozi.com и е публикуван в Chronicle.bg с изричното съгласие на автора.

 
 

5 причини просто да кажеш „Да“

| от Chronicle.bg |

Чували сте шегата, че животът свършва след брака. Когато достигнете една определена възраст, в която въпросът „Не ти ли е време вече“ все повече зачестява и майка ви започне да проверява за свободни дати в общината, бързо започвате да претегляте аргументите в полза на брака. В същото време въображението ви рисува толкова страшни картини от момента пред венчилото и живота след това, че имате чувството, че спите, а сватбата е само лош кошмар. Ключови думи на вашето нещастие след брака са тъщата или свекървата, 24/7 пълната мивка с чинии, мръсните памперси и колебанието дали да свалите сватбената халка от пръста си, когато излизате с необвързаните си приятелки по женски.

Световни проучвания показват устойчива тенденция на спад в броя на браковете. В България по данни на Евростат такава тенденция се наблюдава от 1945 г. насам. През 1990 г. за първи път броят на браковете спада под 60 000 на година, като оттогава до днес се наблюдават незначителни колебания. За сравнение – през 2014 г. в България са сключени общо 24 596 юридически брака, а за 2016 г. – общо 26 803 двойки са минали под венчилото (данни на НСИ).

Въпреки това много двойки у нас искат да минат под венчилото и да кажат „Да“, независимо от често чуваните „Не си ли още твърде млада?!“ и „Абе, я си поживей поне до 35, 40.“

Ние обаче намерихме поне 5 причини просто да кажете „Да!“ – на булчинската рокля и на любовта, напук на предубеждението, че да се жениш вече не е модерно.

1. Традицията повелява

Да кажеш „Да“ си е стар български обичай. Традициите не трябва да бъдат в противоречие с модерното общество, напротив – да го поддържат живо. Запазила се е традицията от времето на нашите прабаби и прадядовци младоженецът да поиска ръката на момичето от родителите ѝ, а женитбата си остава радостен момент за родителите, продължение на рода и отърваване от подхвърляния като „Не ти ли е време вече?“, „Нали знаеш, че леглото вкъщи стига за двама?“, „А гадже кога?“ и други производни.

2. По-голяма мотивация и финансова стабилност

Когато сте двама с потенциал за трима или повече, имате по-голям стимул да изкарвате пари, защото от вас зависи поне още един човек. Това повишава стандарта ви на живот, делите си разходите вкъщи, а и ви дава по-голяма мотивация в професионален план. С други думи – бракът се оказва положителен за работата. Неслучайно проучвания показват, че омъжените жени се възприемат с много по-голямо уважение и доверие от колегите си в работата.

3. Бракът е по-добър за децата ви

Когато сте женени, децата ви растат в по-стабилна обстановка, имат повече социални контакти и повече социални придобивки, например, здравно осигуряване. Те получават повече внимание от вас, близките ви и приятелите ви и това прави израстването им по-пълноценно.

4. Не, сексът не свършва с брака

Точно обратното. Бракът води до много по-редовен секс, а в случая количеството и качеството вървят ръка за ръка. Интимните срещи за една или две нощи са вълнуващи и в тях има някакъв особен чар, но по-продължителният секс с постоянен брачен партньор ви помага да научите повече за това какво харесвате както вие, така и половинката ви в секса. Освен това сексът със съпругата или съпруга ви повишава вашата креативност, защото постоянно импровизирате и търсите нови начини да направите семейния секс по-вълнуващ и да поддържате искрата. И да отбележим, че редовният сексуален живот и креативността пак са в плюс на работата.

5. Дават ви пари, за да се ожените

Оказва се, че има хора, които толкова много подкрепят любовта, че са готови да ви подарят 5 000 лв., за да се ожените, щом се обичате. Говорим за ракия „Пещерска“ и тяхната кампания „Просто кажи да“. Кампанията цели да сбъдне мечтите на три двойки, които отлагат своята сватба не поради липса на желание, а поради финансови причини. Единственото, което се изисква от влюбените, е да се регистрират на сайта www.justsayyes.bg до края на юли. Три двойки имат възможност да спечелят по 5 000 лв. за своите сватби, плюс пълни чаши за всички гости по време на празника и още изненади.

Бонус аргументът ни в полза на брака, е, че в крайна сметка ако наистина обичаш някого, няма какво да го мислиш. Двама винаги е по-добре от един, а любовта е най-добрият лек срещу всичко.

 
 

Гангстери, суджуци и Despacito: 90-те пак са тук

| от Дилян Ценов |

Хубавите години от края на ХХ век… Колко често си ги припомняме с носталгия! Онова хубаво и разнолико време, започнало с безгранична еуфория от новата ера и завършило с разочарование от неслучилите се промени. А между тези две състояния – цяла пъстроцветна картина от купони, корупция, веселби, мафия, безгрижия, мутри, чалга, убийства и побоища…Мании, които завладяха почти целия свят.

Но спокойно. Носталгията вече е излишна. Деветдесетте отново са тук. И то в осъвременен и hardcore вариант.

Четири тона суджук вдигнаха цялата страна на крака. Няма страшно обаче, каза Цацаров – нито един не е достигнал до министър-председателя. Спокойни сме значи. Властите си вършат работата. Обаче нас нещо ни притеснява. Какви са тия суджуци сега? За какво са му на някого? Четири тона суджук си е много. Да не би една конкретна зима отпреди 21 години да се връща? Нищо чудно утре да се събудиш и да разбереш, че с получената днес заплата можеш да си купиш цял… хляб.

Главозамайващата популярност на родния поп-фолк напоследък отново ни пренася в годините, когато всичко живо полудяваше по чалгата. Тогава жанрът беше нов, необичаен, някак освобождаваше от нормите преди 89-та. Сега сякаш тенденциите се завръщат, дори по отношение на стила. Така например откриваме поразително много сходства между лирическата героиня от песента на Галена #THE BOSS с неръждаемия бял мерседес на Нелина. Също като червенокосата деветдесетарска красавица, която „не се продава и за пари“ и „не разменя любов за коли“, и съвременната й съратница гордо заявява „ох, папи, парите не ща ти“ и „ох, папи, не и с мазерати“… изглежда алегорията с марките коли отново се завръща. Хубаво е, че все пак предават урок по еманципация на младите дами.

Отиваш да се видиш с приятели и решаваш да минеш през парка – груба грешка. Трима мъжаги с потници , татуировки с националните ни герои и завидни мускули, те ступват хубавичко без причина. Разхождаш се с майка си по тротоара посред бял ден и след малко и двете сте пребити и обречени цял живот да носите белези по лицата. Или още по-пузовския (на Марио Пузо) вариант – излизаш сутринта да разходиш кучето в парка… и те гръмват. Хмм, почти имаш чувството че от Мерцедеса на светофара ще излязат Васко и Жоро, а подир тях, за да весели компанията, пее Володя Стоянов.

И като стана дума за пеене…масовото винаги си е било на мода. Е… масово, масово – няма лошо. От време на време я филм, я песен побърква всички. Помните какво стана с „Титаник“ през 90-те. Но 2 млрд. гледания вече повдигат някои въпроси. Не че в Despacito се пее за някоя новооткрита истина за живота, която самите Фонси и Деди Янки са открили. Нещо в това парче обаче облада целия свят и песента направи рекорд. Тези, които са били свидетели на появяването на Macarena и груповият нелеп танц, имитиран на всяко парти, изживяват същата еуфория и сега. И отново, песента не е нищо велико, но то пък явно и не трябва. Стига да има мелодия.

Не ни стига всичко това, ами и Орхан Мурад е претърпял метаморфоза. Обаче много лоша метаморфоза…Подмладен, със сменен пол и доста по-дръзко излъчване..славата на Мурад се прероди в дъщеря му Сузанита. Само че за разлика от щерката, таткото поне пееше за хубави човешки неща и астрономия във вид на хиляди слънца, но не смееше да смесва митологични и религиозни персонажи.

Луди години бяха. Не бива да страдаме по тях обаче. По всичко личи, че са тук. И това са само част от сходствата. Може би обаче, ако поне детството на децата беше като нашето през онези години, сходството щеше да е една идея по-поносимо.

 
 

Най-гледаните филми у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

Последните седмици бяха белязани от  няколко важни премиери за световната и българската киноиндустрия.  Излязоха Baby Driver,  „Дюнкерк“, „Валериан – и градът на хилядите планети“, а малко преди тях „Аз проклетникът 3″, драмата „Всичко, всичко“ и „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. 

Съвсем  очаквано, още с премиерите си, филми като  „Дюнкерк“ и Baby Driver предизвикаха фурор и застанах  начело на класациите по приходи. По всичко личи, че това  лято  ще имаме няколко  много  силни и запомнящи  се заглавия  в киносалоните.

Българската публика оцени  филмите на Люк Бесон(„Валериан и градът на хилядите планети“), Кристофър Нолан(„Дюнкерк“) и Едгар Райт(Baby Driver) и те влизат в  топ 10  на най-гледаните филми  у  нас за уикенда.

И понеже в икономиката киното се попада така наречената група на „бизнес на прототипа“ и основният му успех се измерва чрез  приходите през първите дни след излизането му,  ви предлагаме да видите, кои са най-гледаните филми в българските киносалони за изминалия  уикенд (в галерията горе).