Транс-сибирското ми пътешествие показва защо Китай засрамва Русия

| от | |

Току-що се завърнах от мега пътуване с влак, започващо в Москва, преминавайки по транс-сибирската железопътна линия, минаващо през Монголия и завършващо в Пекин. Освен че се наслаждавах на извънредно красивата природа размишлявах над най-съществените икономически въпроси, пише Роджър Бутъл за британския Telegraph

За първи път бях в Москва преди 40 години, а в Пекин преди 30. Главата ми бе пълна със сравнения и предположения. През 1974 година, когато посетих Москва в разгара на Студената война градът бе изключително мрачен. Бях отседнал в ужасен съветски хотел и постоянно имах чувството, че ме преследваха от КГБ (което най-вероятно си е било така). Къде имаше право да пазарува човек зависеше от статуса му: чужденец, член на партията, или простосмъртен.

Не че имаше за какво да си похарчиш парите. Единственото нещо, което си заслужаваше да си купиш бяха кожените шапки, една от които пазя до ден днешен. Тогава даже захарта не се разпадаше в кафето – трябваше многократно да мачкаш кубчето с лъжичката за да се счупи. В интерес на истината все още пазя и едно такова кубче, все още не разтворило се.

При следващото ми посещение след 15 години Съветският съюз тамън бе на път да направи това, което бе непосилно за захарта. Хотелът ми отново бе бедствена зона, в която последният етаж бе отделен за шпиони и тяхното оборудване.

Moscow_2444972b

Днес Москва е коренно различен град – безочлив, задръстен, изтънчен и посветен на разточителното потребление: пълен с интелигентни момичета, интелигентни коли, ресторанти и смартфони, всички на умопомрачителни цени.

При положение че Москва представлява квинтесенцията на необузданият капитализъм, меко казано не бях подготвен за сибирските градове. Там все едно времето бе спряло. В един град в района бяхме представени пред местната атракция – най-големия бюст на Сталин в света. Интересно е, че никъде другаде не видяхме статуи на Сталин, освен в Монголия, където търговците продаваха трио от бюстове на “значими” световни лидери – Чингис Хан, Сталин и Хитлер

Едното благоприятно наследство от сталиново време в Русия са жилищните блокове, до ден днешен познати като “Сталински апартаменти”. Те изглеждаха добре построени, за разлика от Хрушчовите. Дали падането на строителните стандарти бе така навсякъде по света, или само тук? Какъвто и да е отговорът на този въпрос, бе очевидно че в много части на страната се виждаха малки отенъци на московкото богатство.

При потеглянето ни от Сибир се замислих че не само липсата на пространство е проблем в една държава. Свръхизобилието също може да се превърне в такъв. Макар и Сибир да притежава огромно природно богатство района страда от размера си.

Пристигането в Китай като че ли обаче ме убеди в обратното. Преди 30 години двете неща, които ми направиха впечатление в Пекин бяха зелето и велосипедите. По улиците имаше огромни купища със зеле, самите пътища бяха претъпкани от колоездачи в сиви и кафяви Мао униформи. Днес и двете неща отсъстват.

trans-siberian-railroad-2

Освен от суматохата, бях впечатлен от качеството на строителството и привидното благоденствие на народа. Като се има предвид, че Китай все още е бедна страна, явно в някои райони хората се невероятно бедни, тъй като в Пекин качеството на живот е добро.

Интересното в случая е, че Китай не разполага с особено богатство от към природни ресурси – по-голямата част от територията и е пустиня. Скока на БВП на Китай се дължи изключително и само на урбанизацията.

Все още както преди 30 години на улицата гъмжи от униформени – полицаи, войници и какви ли още не служители. Незнайно защо на границата граничните снимат всеки, който влиза на територията.

Трудно е да не се впечатли човек от постигнатото в Китай – особено в сравнение с Русия. Средностатистическият руснак все още живее по-добре от китаеца, но докато приходите на руснаците са се удвоили от 1990, тези на китайците са скочили десетократно. Напускайки страната се замислих дали това се дължи на липсата на комунистическият режим или именно на продължаването му.

 
 

GoT: епизодите изтичат, рейтингът расте

| от chronicle.bg |

По време на седмия сезон на „Игра на тронове“ на два пъти вече се случва епизод да бъде разпространен по-рано от официалната премиера. Причините за двата случая очевидно са различни, но следствията са едни и същи – рекордни рейтинги на епизодите по време на официалните премиери. 

Преди две седмици индийски дистрибутор пусна в интернет четвъртия епизод на седми сезон и той стана достъпен за всички. Въпреки това обаче 10,2 млн. зрители са гледали епизода, излъчен по HBO на 6 август. Това беше най-високият рейтинг на сериала дотогава. Вчера ситуацията се повтори, когато испанският канал на HBO по погрешка пусна в онлайн платформата си шестия епизод. Той беше премахнат бързо, но реакциите на феновете бяха бързи и една част от тях са наясно какво ще видят в неделя. Очевидно това не трябва да притеснява HBO, тъй като последният, пети, епизод (Eastwatch) беше гледан от 10,72 млн. души, с което постави последния рекорд по гледаемост. Тенденцията по всяка вероятност ще се засилва за последните два епизода от седмия сезон на „Игра на тронове“.

game-of-thrones-season-7-episode-5-jon-snow-dragon

Защо обаче премиерите на епизодите бележат рекорд след рекорд, след като можем да ги гледаме дни преди това? Ето няколко от причините:

Сериалът си остава телевизионното събитие на лятото
Също както в киното, където нелегално се разпространят филмите, преждевременното изтичане се случва и в телевизията. Но ритуалът по гледането на продукциите заедно, по едно и също време от милиони хора, не може да изчезне. Едно е да гледаш сериала сам вкъщи пред компютъра и съвсем друго е да си част от голямата вълна всяка неделя. Освен това седмият сезон на „Игра на тронове“ е телевизионното събитие на лятото. Обикновено сезоните излизат през пролетта, за да могат да се класират за наградите Еми през есента, но тази година снимките отложиха премиерата за лятото. А понастоящему, няма друга продукция, която да си съперничи със сериала.

юрон  грейджой,  игра на тронове

Изтеклите епизоди са с лошо качество
„Игра на тронове“ може да се похвали с най-ефектните режисьорски похвати, декор и кинематография и всеки епизод е чудовищно добър по отношение на кадри. Всичко това няма как да се усети, когато ги гледаме на запис с лошо качество. Повечето фенове не биха жертвали преживяването. И това е напълно разбираемо. Представете си битката от четвъртия епизод или Джон, който се доближава до Дрогон, гледани сякаш през завеса от органза… Не става.

Много от зрителите ще гледат и двата епизода
Въпреки непрестанните гневни възгласи относно спойлери, проучванията сочат, че информацията за това какво предстои, всъщност повишава интереса. Когато знаем какво ще видим накрая, успяваме повече да се насладим на цялостното преживяване. Цялото нещо прилича на аперитив преди главно събитие, а това се харесва на запалените фенове.

тирион ланистър, игра на тронове

Така и така сме си платили
Ако сте фен на „Игра на тронове“ най-вероятно плащате по някакъв начин, за да имате достъп до платформата, било тя онлайн или телевизия. Понякога тази инвестиция е достатъчно стимулираща, за да ви накара да гледате в реално време.

Колкото по-дълго е преживяването, толкова по-добре
От появата си през 2011 г., сериалът влезе в животите на милиони зрители. И всичко това ще продължи само още един сезон. Дори да има вероятност да се появи нещо в духа на „Фантастични животни и как да ги открием“ за „Игра на тронове“, няма да е същото. Никой не иска да бърза, особено при настоящия, по-кратък от обичайното, сезон. Чакането на епизода, ведно с ритуала, за който споменахме е в началото, добавя тръпка, очакване, а това съответно води и до по-наситено преживяване. Все пак си струва всеки миг във Вестерос да бъде преживян изцяло.

Игра на тронове

 
 

Дамите най-много си падат по мъже, ухаещи на зеленчуци

| от chronicle.bg, БТА |

Жените си падат най-много по мъже в добро здраве, ухаещи на зеленчуци, установиха учени от университета Маккуори в Австралия, цитирани от в. „Метро“.

По време на тестовете били изследвани млади мъже в добро здраве, като било отчитано колко зеленчуци и плодове те включват във всекидневната си консумация. За целта бил прилаган спектрофотометър върху тяхната кожа. Уредът може да отчете какъв е приемът на всеки индивид на каротеноиди.

Участниците с по-голяма консумация на зеленчуци и плодове се оказали с по-голяма концентрация на каротеноиди в кожата. След това те били помолени да извършат физически упражнения, носейки чисти фланелки, които им били раздадени. Доброволки трябвало да помиришат потното горно бельо и да дадат оценка за това колко им се струва атрактивно. Хората с високи концентрации на каротеноиди получили най-високи оценки за привлекателно ухание. Тяхната пот била с по-плодов и сладък мирис.

 
 

YALTA Club VS. Валери: 1:0

| от |

От няколко дни социалните мрежи възбудено се тресат от набезите на Валери Симеонов, който самоотвержено обикаля дискотеките в Слънчев бряг, иззема техника, арестува диджеи, спира музика т.н.

Преди час YALTA CLUB обяви във Facebook официалната си позиция, с която прекратява преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017 – фестивал, който се провежда повече от 10 години на Cacao Beach и в който са взимали участие имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други.

Решението на организаторите беше посрещнато едновременно с разочарование от тези, които вече са си взели билети за фестивала, и с възмущение от нелепостта, която поставя YALTA в такова положение.

Не е ясно дали в последните 10 години шумът от Cacao beach пречеше на някого, но това лято вицепремиерът реши да си направи малко очеизваждащ пиар и да поведе полицията в битката й за тишината на един курорт, където от години никой, пожелал да прекара почивката си на тишина, не ходи. Пазителят на българското семейство разцепи обществото на две: от едната страна на барикадата застанаха тези, за които Слънчака е синоним на хаос, ужас, пияни англичани и балконинг. Те подкрепиха Симеонов в борбата му срещу наглостта на част от заведенията и решиха, че това е удачният начин за натриване на едни носове и за въдворяване на ред в меката на тежките пиянства и лекия секс.

От другата се строиха онези, които защитават курорта като единствената парти дестинация в България и като място, което поглъща парите на туристите (които после отиват в родната икономика).

Кой е крив и кой – прав, подлежи на дискусия. Онова, което не подлежи, е друго.

Присъствието на министър, който лично, с лицето си, се развява по дискотеките и санкционира, конфискува и унижава, след което се хвали във Facebook, е нелепо и мирише на полицейщина, която мислехме, че е останала в едно друго минало. Никой не може да обвини организаторите на YALTA, че отлагат провеждането на ежегодния си фестивал, при положение, че на риск са изложени репутацията и финансите им.

Дори да оставим настрана неустойките, които клубът би дължал на артистите в случай на намеса на Защитника на тишината, и дори да пренебрегнем неизбежните финансови загуби, които би причинило връщането на билетите на посетителите, остава безумната излагация пред световното фен общество на електронната музика.

Сцената, в която Валери Симеонов собственоръчно конфискува техниката на Adam Beyer, който заедно с колегата си Paco Osuna, бива тикнат зад решетките в ареста, е съвсем реалистична предвид устрема на вицепремиера.

А отзвукът, който такава случка би имал в едни среди, за които Симеонов нехае, тъй като не раждат децата на България и вдигат шум, би бил оглушителен.

Вероятно дори ние бихме се посмяли, ако в Privilege на Ибиса пристигне Фелипе VI-ти и започне да конфискува диджейски пултове и да мести колони.

И не че арестуването на DJ Stancho е по-малко срамно отколкото би било арестуване на DJ – чужденец. Еднакво унизително, неловко и срамно е, тъй като прилагането на закона е едно, а лошо скроеният популизъм – друго. Но не можем да обвиним YALTA в претенциозност или прекалена предпазливост, която се случва на гърба на посетителите на SOLAR Summer.

Става дума за клуб с име, което говори нещо на световната електронната сцена. И ако организаторите имат възможност да не се поставят в ситуация на седмокласник, събрал съучениците си на порно у дома, и ненадейно връхлетян от гневна майка, няма да се поставят.

И това трябва да се уважи.

 
 

Даниъл Крейг все пак ще играе Джеймс Бонд

| от chronicle.bg, БТА |

След няколко противоречиви изявления, все пак британският актьор Даниъл Крейг потвърди, че отново ще се превъплъти на екрана в ролята на Джеймс Бонд, съобщават ТАСС и Ройтерс.

Агенцията цитира изявление на Крейг в ефира на американската телевизионна програма „Късното шоу със Стивън Колбер“. Запитан от водещия дали ще се завърне в сагата за Бонд, Крейг отговори утвърдително. „Да, знаех че ще поема ролята от около два месеца. Винаги съм го искал, но ми беше нужна известна почивка“, заяви Крейг.

Актьорът също намекна, че новата лента ще бъде и последната в неговата кариера. „Просто искам да се оттегля при високо вдигната летва. Нямам търпение да се включа в проекта!“

По-рано в интервю за една от радиостанциите в Бостън, щата Масачузетс, Крейг опроверга информацията за това, че е дал съгласието си за участие в два нови филма за Бонд.

По-рано вестник „Дейли телеграф“ съобщи, че 49-годишният Крейг се е поддал на уговорките на продуцентката на шпионската сага Барбара Броколи. В публикацията се казваше, че изигралият четири пъти ролята на Бонд артист ще се превъплъти в образа на агента 007 в още две ленти. Преди това Крейг публично беше заявил, че никога повече няма да се завърне в ролята на Джеймс Бонд.

Междувременно кинокомпанията „Метро Голдуин Майер“ обяви, че новият филм за Джеймс Бонд ще излезе през 2019 година. Това ще бъде 25-ата лента от киноцикъла за знаменития персонаж.