Торта от моркови

| от |

Мечката отворила сладкарница. В нея продавала всякакви плодови торти. Дошъл един ден заекът и попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Баба Меца отговорила отвратена:
– Не!
И Зайо си тръгнал. Но на другия ден отново дошъл и пак попитал:
– Имате ли тора от моркови?
Меца отново намръщено отговорила:
– Не!
И заекът си тръгнал. Но на следващия ден отново дошъл и пак попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Мечката сбърчила вежди и отговорила:
– Не!
И така цяла седмица. На следващия понеделник, Зайо за пореден път пристигнал в сладкарницата и попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Усмихната, Мецана отговорила:
– Да, Зайо, имаме!
И заекът гаднярски казал:
– Много е гадна, нали?

А всъщност тортата от моркови е страхотно нещо! Това НЕ е една случайна рецепта. Това е рецепта минала през истински научен процес. Кой ако не Мишо (www.muiiio.com) да се нагърби с тази нелека задача. Разбира се той си има своя екип, един бели и рендосва морковите, друг пробва и ако оцелее, тогава правим и ядем всички. Истинска лаборатория. По-добра от тази на шоколадите Линдт. Та… Рецептата във всичките ѝ етапи.

Онзи ден реших най-после и аз да пробвам как ще се справя с тая прословута торта от моркови – вездесъщия керът кейк. Запретнах ръкави, купих продукти, впрегнах @batevera да рендосва “3 cups of carrots” и започнах да забърквам тестото.

Блат:

– 4 яйца
– 1ч олио
– 2ч кафява захар
– 2ч брашно
– 2чл ванилия
– 2чл сода
– 2чл бакпулвер
– 1чл сол
– 2чл канела
– 1чл индийско орехче
– 1чл джинджифил
– 3ч ситно рендосани моркови
– 1.5ч наситнени печени орехи
– 1-2 шепи ситни стафиди
– 1-2 шепи сушени червени боровинки

Крем:

– 125гр масло
– 250гр сирене “Крема” (да, соленичкото)
– 1 ванилия
– 4ч пудра захар
– 1ч смлени печени орехи

Приготовление на блата:

Яйцата, олиото, захарта и ванилията се разбиват с миксера до пухкава, хомогенна смес. Добавят се всичко друго, освен морковите и орехите, и се доразбива с миксера. След това се добавят морковите, орехите, стафидите и боровинките, и се разбъркват с лъжица. Блатът се пече в по-големшка тава на 170 градуса, около 30 минути (най-добре е да се провери с клечка за зъби). Когато се извади, трябва да изстине хубаво, преди да се сложи кремът.

f26ab6f4268811e297b922000a1fa527_7

Разрязан блат за морковена торта. Виждат се стафиди и червени боровинки. Изстива.

Приготовление на крема:

Всичко се разбива хубаво

После тортата се намазва и се оставя за малко в хладилника.

b4c3819c268c11e299b1123138151070_7

И отгоре…

709125c4268c11e2bb0f22000a1fbc94_7

Мац-мац, крем от крем-сирене

Накрая се изяжда настървено.

Всъщност, за да е баш торта, разрязахме блата хоризонтално с конец (по съвет на @batevera), после намазахме от крема и между блатовете. Както се вижда, слоят крем беше твърде тънък и не си личи на снимките. Но пък без него тортата щеше да е една идея по-суха.

Скоро смятам да пробвам рецепта, в която захарта е заменена от фурми (по @DrVovo), а крем-сиренето и маслото са заменени от кашу (по @just_vili). И, евентуално, брашното ще бъде пълнозърнесто + трици или мюсли (по мама).

 

Етап 2 :

В рецептата добавих 1/4 ч.л. млян карамфил, 1/4 ч.л. млян бахар, 2-3 с.л. кора от лимон. Останалото запазих както е по-горе. Получи се супер

Eтап 3 :

Промених още малко рецептата и стана още по-страхотна :

– Замених половината кафява захар с мед.
– Добавих 1ч кокос към морковите и сушените плодове
– Използвах настърганата кора на цял лимон
– Добавих кардамон (1/3 ч.л.), шафран (1/4 ч.л.) и звездовиден анасон (1/4 ч.л.)
(смятам, че и от трите можеше да поеме още малко)
– В крема добавих 1 ч кокос (освен смлените печени орехи)
– Върху крема наръсих филиран бадем и карамелизиран кокос

 

Eтап 4 :

Още някакви нещица промених, та рекох да се отбележа, ако някой реши да експериментира…

– Брашното е 50% бяло и 50% пълнозърнесто
– Добавих 1/2 ч. грис (обичам грис в сладкиши, а и добре се връзва)
– Използвах 2.5 чаши моркови, като 50% бяха на ситно, 50% на едро ренде
– Добавих и 1 ч. едро настъргана ябълка
– Също така, кората на един лимон, един портокал и една мандарина
– Орехите бяха малко повече, освен това половината от тях всъщност бяха бадеми
– Не ги натроших прекалено ситно и добре направих!
– Крема направих с 500 гр. маскарпоне, 150 гр. масло и 1.5 ч. пудра захар, като разбивах всичко на гореща водна баня и накрая стана много хубав, мек и пухкав крем

Тъй!

972452_778391704794_560391303_n

 

Eтап 5:

Още някакви промени, разбира се.

Не се страхувайте да добавите 0.5-1 ч.л. млян черен пипер към останалите подправки! Следващия път, освен това, ще добавя и лют червен пипер / чили на прах. Също, много добре влиза и сокът от 1 портокал, вместо само кората.

1392768_778391600004_1636730528_n

Кремът, за да контрастира хубаво с горещите подправки на кекса, може да бъде “охладен” чрез малко сол и лимон. За целта направих следното:

– Разбих 3 броя пълномаслено крем-сирене Филаделфия
– Добавих 250 грама размекнато масло
– Добавих 5 пакетчета ванилова пудра захар (това сигурно са поне 4 чаши)
– Добавих сума ти прахчета ванилия
– Около 2 ч.л. сол
– Сокът на 1/2 лимон (може и цял)

От това всичкото се получи много хубав и плътен ванилов крем, който едновременно допълваше спайси блата, но и контрастираше с него. И всичко изглеждаше ей така:

1379157_778391475254_962862385_n

А вие още ли се услушвате? Чакаме снимки и нови идеи за тази торта или вашата любима рецепта…

 
 

Две нови книги за Хари Потър през октомври

| от chronicle.bg, по БТА |

Две нови книги за Хари Потър ще бъдат публикувани за британска изложба, посветена на 20-годишнината на поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Изложбата „История на магията“ ще бъде открита в Британската библиотека през октомври. Издателската къща „Блумсбъри“ обяви, че във връзка с нея ще публикува две нови книги за Хари Потър.

„Хари Потър: История на магията – книга за изложбата“ ще запознае читателите с предметите, изучавали в училището за магьосници на Хари Потър.

„Хари Потър – пътешествие в историята на магията“ ще разкаже за загадъчни неща, като алхимията, еднорозите, древните магии. И двете книги ще излязат от печат през октомври.

Изложбата „История на магията“ ще продължи до края на февруари 2018 г.

 
 

За Робин Уилямс между смеха и тъгата

| от chronicle.bg |

Не сме сигурни дали днешната дата ни носи повече тъга или радост. Днес си припомняме за един гений, който озари света на киното и този на всички зрители с неподправеното си присъствие.

Преди 66 години, на 21 юли 1951 г., се ражда Робин Уилямс. Само по себе си това е повод за празник за всички киномани по света. Почти всяко поколение от тази година нататък е отраснало с някой от неговите филми. Някои са гледали „Добро утро, Виетнам“, други „Добрият Уил Хънтинг“, а откакто на екран излиза „Мисис Даутфайър“, едва ли има някой, който като дете да не се е превивал от смях на абсурдите, които Уилямс прави в този филм.

Неминуемо обаче на днешната дата изпитваме и огромна тъга. Поне тези от нас, които наистина обичат киното. Защото Робин Уилямс е, и винаги ще си  остане, велико явление в световното кино. Със смъртта му през 2014 г. угасна смехът, развеселявал милиони хора. Но това не е най-същественото. Той не беше и никога няма да бъде актьорът, който просто ни развеселява, когато ни е тъжно. Той е онзи човек, който ни кара да погледнем с други очи на нещата и ни дърпа нагоре. Робин Уилямс ни показа как да се смеем, когато отвътре ни идва само да плачем. Това правеше и самият  той през целия си живот. Затова винаги ще го обичаме!

На днешната дата подбрахме най-добрите филми на Робин Уилямс според нас. Винаги е подходящото време за тях, независимо от време и настроение (в галерията горе).

 
 

7 знака, че ви изневеряват емоционално

| от chronicle.bg |

Какво правим, когато не можем да определим дали рязката промяна, която виждаме в партньора, се дължи на обикновена депресия или има нещо по-дълбоко? Напълно е възможно той/тя да ви е верен/вярна физически, но не и емоционално.

Значително по-трудно е да сложим определение на емоционалната изневяра, а от там – много по-трудно да кажем дали сме участници (преки или непреки) в такава. Дори когато сме с някого от много време, е много по-трудно да кажем дали това, което до вчера е било обикновено приятелство, днес не е нещо повече, без наше знание.

Ако все пак в дадена ситуация параноята заговори, добре е да се огледаме за следните 7 знака, че нашият човек може да мисли за някого другиго. (местоименията за условни – написаното се отнася и за двата пола)

Има промяна в сексуалния живот
Когато някой има емоционална връзка с някого, която все още не е преминала във физическа, е напълно възможно да има „положителна“ тенденция в сексуалния живот на двойката – така страстта към другия човек се освобождава в рамките на вече съществуващата връзка, твърдят американски психолози. И разбира се винаги съществува другата, далеч по-логична крайност – сексуалният живот да се влоши с изчезването на емоционалната привързаност.

Той се отдалечава и става безразличен
Ако партньорът ви получава каквото му е нужно в емоционален план, той все по-рядко обсъжда с вас това, което се случва в живота му. А когато все пак го прави, нещата приличат по-скоро на новините по телевизията, вместо на мелодраматичен сериал (което винаги е за предпочитане). Това е така, защото винаги насочваме енергията си към обекта, към когото сме най-привлечени. Ако пък започне да прекарва повече време с някого, отколкото с всички други от обкръжението си, това е сигурен знак, че е време да поговорите.

„Нови“ технологии
Ако в последно време ви пише по-рядко, прекарва прекалено много време в социалните мрежи, или просто е постоянно прикован за телефона си, това може да е индикация за нещо друго. Друг признак е, ако започне да дава прекалено много детайли за човека, с когото си комуникира… уж за да ви увери, че няма нищо нередно. А всъщност самият той съзнава вината си, знае как това ще ви се отрази и иска да облекчи както вас, така и себе си.

Отношението му към вас се е променило
Освен да ви отблъсква или изолира от детайли от живота си, е вероятно партньорът да започне все по-често да ви критикува. И то по отношение на неща, които никога досега не са представлявали проблем за него. Това е особено силна индикация, тъй като сравняването с новия обект е неизбежно. А когато прехвърляме емоционалната си енергия към някого (особено някой нов), обикновено го виждаме в най-добра светлина… с досегашния ни партньор е съвсем обратното.

Вмъква другото име постоянно
Да, всички двойки говорят за приятелите си. Но когато единият започне често да вмята нечие име, става притеснително. Тук е идеалният момент за другата страна да атакува. Да го попита за въпросния човек и да наблюдава реакцията. Ако партньорът се настърви и започне да защитава „приятелството“ им, наблягайки неколкократно на това, че няма нищо между тях, или пък настоява на всяка цена да му повярвате, е добре да проучите въпроса.

Спори с вас по друг начин
Ако чуете необичаен коментар или забележка в скандал на тема, която водите от известно време има вероятност да е доверил на някого за проблемите във връзката ви и да е попил чуждото мнение.

Започвате да се чувствате като третото колело в собствената ви връзка
Да речем, че двамата сте на парти, на което се появява другият човек. И партньорът ви веднага ви зарязва за да му се притече на помощ. Това е огромен червен флаг. Ако не се чувствате като приоритет номер едно и всичко важно не е споделено първо с вас, земята под връзката със сигурност се клати.

Разбира се нищо от тези неща не бива да се взима като чиста монета. Всеки човек е различен, а когато двама души са във връзка нещата стават още по сложни и нееднозначни. Но ако параноята ви завладее и виждате някои от тези прояви в поведението на партньора ви, винаги е по-добре да проведете разговор, за да е ясно, че (дали) всичко е наред.

 
 

Останките на Салвадор Дали бяха ексхумирани

| от chronicle.bg, по БТА |

Останките на испанския художник сюрреалист Салвадор Дали (1904 – 1989) бяха ексхумирани късно снощи в каталунския град Фигерас, Североизточна Испания. Причината е съдебен иск, подаден от Пилар Абел, която твърди, че е негова дъщеря, съобщиха осведомителните агенции.

В присъствието на юристи съдебни медици са взели ДНК проби от балсамираното тяло на твореца.

Родената през 1956 г. Пилар Абел казва, че майка й е имала връзка с художника. Тя научила това от баба си и от 2007 г. се опитва да докаже, че Дали е неин баща. Ако ДНК тестът установи, че Абел наистина е дъщеря на художника, според испанските закони тя ще има право на една четвърт от наследството на художника.

Резултатите се очакват след няколко седмици. Те ще бъдат представени на процеса през септември.