Tополата

| от | |

books-text

Венцислав Добринов Костадинов

Беше късният следобед на един ноемврийски ден. Слънцето бързо преминаваше по своята елипса, оставяйки на небосвода пъстри отенъци от ярки цветове. Нямаше и минута, в която по пътя да не преминат никакви коли. Автомобилният шум натоварваше хората, а гъстите кълба концентриран пушек ги караше да се давят периодично и продължително.

В днешно време пушачите като че ли бяха с по-калени бели дробове. На десния тротоар, където имаше съвсем малка и тясна ивица почва, беше засята отдавна една топола, а точно насреща й гледаше неприветливо мрачната сграда на мола. С високия си ствол тя създаваше усет за едно величествено присъствие насред уличната олелия, която никога не спираше.

Всеки един миг беше пиков час; нямаше и минута блажено спокойствие от бръмченето на автомобилни двигатели, вдигането на огромни кълба прахоляк и почти доловимия, но натрапващ се тътен от обувките на преуморените крачещи навред крака. А тополата- заела статичната си поза от незапомнени времена, отново потъна в мрачен унес: „Ти ли някога ще бъдеш по-велика от мен, като представляваш едно огромно капиталовложение, което с времето ще рухне? Ежиш ми се все едно си по-значителна. С какво някога ти зарадва истински хората? Освен с илюзорната измама да ги приканиш за сетен път да влязат и да си оставят половината портфейл срещу някакви си дребнави вехтории.

За тяхното съзерцание аз не искам пари, дарявам ги с щастие и хармония, стига да задържат погледа си повече време върху мен и да открият вездесъщата сила, с която ме е дарила Природата..“ – говореше си тя на ум, гледайки своето грозновато отражение в потъмнените прозорци на сградата на мола. Тя помнеше преди да се индустриализира напълно града, как хората присядаха на отсрещната пейка и поглеждаха нагоре, където свършваха и последните й изящно оформени клони с листа. Гледаха и се маеха, винаги чуваше тя за себе си хвалебствени думи, а сега….

Сега се чувстваше като измършавялото куче, което все по-рядко вече правеше впечатление на някого, а когато все пак му се хвърлеше залък, то идваше доволно и я препикаваше по кората. Душата й бе омерзена от всичката несгода, която донесе новото време. Хората, запленени от модата, тичаха по горните етажи на моловете, разгръщаха списания с най-новите промоционални оферти за телефони и правеха луди харчове по нестойностни вещи; книжарниците само оставаха все така пусти. Пусто бе и цялото съществуване на тополата.

Отсреща й една малка чешма, която беше пълна с опаковки от вафли и закуски, й правеше компания в самотните дни и нощи. А вятърът все така настойчиво размяташе тънките й клони, като че ли искаше цялата да я отнесе, но никога не си свършваше докрай работата. Само слънцето я топлеше истински. Но и то напоследък все не можеше да й угоди съвсем- та тя беше ударила критическата! Само как нагло щъкаха хората, насам-натам по ескалаторите, а тя ядно гледаше тази грозна картина…

Спомни си тя когато преди години се събираха светлите лица и я гледаха блажено; как някак магично беше всичко; по-добро и съвършено и само един глас се чуваше, разказвайки нейната славна история и превръщането й във важен исторически паметник – та тя беше оцеляла няколко земетресения, по време на които повечето сгради рухваха безтегловно. И въпреки всичко, хората все така тихомълком я подминаваха….

За да продължат напред към мола, или банката, или към някой нов магазин за китайски дрехи. „Сънародниците в Китай поне си имат гори, а аз дори и тор нямам.“- мислеше си тя все така черногледо. „Какво нахалство, само!“ – продължаваше тя в дръзкия си монолог.

През това време на пейката насреща седна един човек с дълго палто. Поседя малко и погледна към тополата като я обхвана цялата с поглед. Тополата знаеше какво щеше да последва – онези размисли за природата и нейната сила, дето все задействаше тя успешно в съзнанието на хората, ала в този момент телефонът на човекът иззвъня. Той вдигна, изпсува грубо, стана и се отправи към мола. А тополата, да тя все така кротко стоеше, лишена от всякакви битийни радости. И днес беше провал, а утре- по-зле дори ще е.

Вятърът отново я разлюля леко, колкото да усети, че е все още тук.. пък какво си въобразяваше и той, все едно че щеше наистина да я отнесе със себе си другаде… Мечти, мечти, за тях няма място в града. Само тук-там по някое и друго дърво.. И мрачното царство на Социалния Реализъм, илюзорен и прокобен…

И повторение на същото, само след няколко часа; днес в мола има рожден ден-в ресторанта, на покрива, суматохата ще продължи до безкрай; а тишината и нирваната все така жестоко липсват…

 
 

Френската певица Барбара Велденс почина на сцената от токов удар

| от chronicle.bg, по БТА |

Причината за смъртта на сцената на 35-годишната френска певица Барбара Велденс е поражение от токов удар, предадоха световните агенции.

Нещастният случай станал миналата нощ на фестивала „Лео Фере“ в община Гурдон в югозападната част на Франция. Лекарите, пристигнали на място, не могли да спасят Велденс. Те констатирали, че сърцето й било спряло веднага след токовия удар.

Местната прокуратура започна разследване, което трябва да установи причините, довели до инцидента с неизправното електрооборудване.

Барбара Велденс спечели конкурса за млади таланти на фестивала „Жак Брел“ през 2016 година. Той бе един от нейните кумири. Първия си студиен албум певицата издаде на 3 март 2017 година, припомнят агенциите.

 
 

Ватикана: „Майка Тереза не е стока“

| от chronicle.bg, по БТА |

Ватикана се изуми от решението на ордена „Мисионери на милосърдието“ в Калкута да регистрира носеното от майка Тереза наметало в бяло и синьо като търговска марка, предаде Франс прес.

„Майка Тереза от Калкута е универсален символ, обичана е от вярващи и невярващи, от хора с различна вяра“, заяви кардинал Жозе Сарайва Мартинш пред сп. „Панорама“.

Преди няколко дни 85-годишният кардинал научил, че индийските власти удовлетворили иск за авторско право, представен от „Мисионери на милосърдието“ в Калкута.

Това означава, че ще трябва да се плащат такси от всички, които използват под каквато и да било форма – снимки, филми, книги, прочутото облекло на онази, която спечели Нобелова награда за мир през 1979 г. и бе канонизирана през 2016 г.

„Абсурдно е за нейната наметка със сини ивици по краищата да трябва да се плащат такси“, отбеляза монсеньор Жозе Сарайва Мартинш.

 
 

Наоми Уотс и Били Крудъп са заедно

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската актриса Наоми Уотс и колегата й от САЩ Били Крудъп изглежда са в плен на любовта, съобщи Контактмюзик.

Уотс и Крудъп, които си партнират в телевизионния сериал „Циганка“, са били забелязани през уикенда да обядват в заведение в Трайбека, Ню Йорк. Според очевидци, цитирани от Пейдж сикс на „Ню Йорк пост“, актрисата и колегата й са изглеждали щастливи и запленени един от друг, и са напуснали заведението, хванати за ръка.

Говорител на 48-годишната Наоми Уотс не е отговорил на молбите за коментар, докато представител на 49-годишния Били Крудъп е отвърнал само с „Без коментар“.

През септември миналата година Уотс и дългогодишният й партньор, актьорът Лив Шрайбър, които имат две момчета, оповестиха, че се разделят. Само преди два месеца актрисата заяви, че на този етап няма интерес към обвързване.

Били Крудъп е имал връзки с актрисите Клеър Дейнс и Мери-Луиз Паркър – майка на 13-годишния му син. През юни актьорът не скри желанието си да се задоми.

 
 

Палта и костюми – нова мода за екипажа на китайска авиокомпания

| от chronicle.bg |

Парижката седмица на модата изненада с повече от забележително завръщане към миналото, когато летенето със самолет наистина е било луксозно изживяване, предназначено само за хората с възможности. Китайската авиокомпания Хайнан представи своята колекция от висша мода… предназначена за екипажа й.

Hainan Airlanes влиза в съдружие с китайския дизайнер Лорънс Ксу, за да създаде нова линия облекло за екипажа на самолетите. Която е по-стилна от всякога.

Лорънс Ксу, дизайнер
Лорънс Ксу, Getty Images

Чеонгсам – така се нарича китайската традиция в обличането, която вдъхновява дизайнера да създаде костюмите. Дрехите от линията са щамповани с мотиви от източната митология. Костюмите се явяват като контрапункт на сегашните традиции в униформите, включвайки вталени мъжки палта и дискретни барети за жените.

Главната задача на дизайнера е била да обедини в една модна линия класическите ориенталски мотиви и модерния „западен“ силует.

Кооперацията между Hainan Airlines и Лорънс Ксу има за цел да представи международен облик на авиокомпанията. На седмицата на модата колекцията беше представена предимно от западни модели.

В галерията горе можете да видите моделите, които ще пренесат пътниците в 50-те години, когато пътуването със самолет все още не е било ежедневие.