Толкова ли е зле, колкото го дават по телевизията? Не, много по-зле е!

| от |

Юлия Маркова

Хей, вие, тези дето скролвате из фейсбук. Пробвали ли сте се някога да помогнете? Да свършите някаква работа, без да ви плащат за нея? (За тези, които са го правили се радвам, няма нужда да ми отговарят. И нямам нищо против платената работа – трябва да ядем все нещо, но просто нещата там са различни.)

varna

 

Обикновено не публикувам твърде много из фейсбук. Даже почти не го правя, особено пък по нашумели теми. Но днес ми дойде вдъхновението, така че ще попиша, а който иска да чете. Няма да се тагвам в кафето или фитнеса – само ще разкажа как мина основната част от деня ми. Който ме познава достатъчно, ще знае, че далеч не съм от най-чувствителните и емоционалните. Започнах да се занимавам с доброволчество, защото ми предлагаха сертификати… И не е като затова да не съм правила доста безмислени неща, но поне шепата струващи си промениха нещо в мене. И точно онова промененото в моето аз ме накара да се осъзная, да взема назаем едни гумени ботушки, да се кача в двойката с група приятели и да поема към Аспарухово, където проблемите вече са истински.

И така стигнахме до сборния пункт, награбихме кофи и лопати, разпределиха ни и поехме към улица „Горна Студена” – тамън онази много пострадалата зад станалия забележителен от новините трафопост с графит „ФАРС”. Намерихме адреса, към който ни пратиха, наредихме се и започнахме да се чудим какво да правим. Тръгваш да ринеш кал от пътя – казват ти, че няма смисъл – ще я изрине багера. После ти казват да местиш купчината боклуци от едно място на друго. И го правиш и се чудиш това пък кому е нужно. А фактите, че дадоха на момичетата кофи, а на момчетата лопати – не коментираме. Бързо се усетихме коя работа е по-тежка и се разменихме. Изобщо не беше най-организираното мероприятие, на което съм присъствала, но никого не мога да виня – надали някой може да организира перфектно стотици доброволци в толкова тонове кал.

Поизринахме един съседен двор от калта. А после ни привикаха да помагаме в горната част на улицата. И тогава осъзнахме, къде е истинският ужас. Вечерта на бедствието много познати от други градове ми писаха: „Хей, във Варна толкова ли е зле, колкото го дават по телевизията?”. Ами… НЕ. МНОГО ПО-ЗЛЕ Е! КАЛ. В къщите, та чак до тавана. Всичко, което има беше КАЛ. КАЛ, А В КАЛТА ХОРА! Вървиш (или по-скоро потъваш, не можеш да си измъкнеш краката) и ти обясняват: в тази къща умряла бабата, в онази снахата, там възрастният мъж – описват ти го все едно са умрели пилета, а не хора.

И да – вярно, че хората в района са почти изцяло цигани, вярно, че незаконно построените им къщи са една от причините за мащабите на трагедията. Но все пак това са човешки животи. Като няма кой да ни цивилизова циганите, е пък дайте да ги оставим да измрат в калта… След като ни заболя достатъчно от гледката, започнахме да работим някак с повече хъс. Колко е имало смисъл не мога да кажа. Имаше ги и моментите, в които половин час вадим кал от една къща, а после ни казват: „Зарежете, от гражданска защита ще я съборят и без това.”. Не мога да се похваля, че сме спасили Аспарухово. Но пък помогнахме кой с каквото може. А всеки може. Най-малката бонбона от компанията ни беше на впечатляващите десет години, ала и тя намери какво да свърши. Желание да има. Ако всеки от нас беше отишъл да изчисти по един квадратен метър (което в тези условия всъщност не е чак толкова лесно), всичко щеше да се нормализира (поне доколкото е възможно) доста по-бързо.

Един мой близък приятел (не че няма да се досетите кой е) беше написал пост за това, как се гордее, че е българин, заради тази подкрепа, която хората оказват в засегнатия район. Аз не съм сигурна да се гордея ли. Ако не бяхме в България, най-вероятно изобщо нямаше да се случи тази трагедия. Не и в тези мащаби. И нямаше да има нужда хората да събират от недоимъка си да помогнат. А и тези, които неуморно гребяха кал около мен, бяха я чуждестранни студенти, я етнически турци, я роми. Българска реч чувах най-малко. Но добри хора имаше. Такива, които искаха безкористно да помогнат имаше. Имаше и много други младежи. Радвам се, че видях доста познати лица. В заключение: макар тези покъртителни количества кал да ме караха да се чувствам нищожна, малка и безсилна, това, че сред нея бяха нагазили още стотици хора, пъплещи насам натам с кофи и лопати, ми даде надежда.

Оказва се, че онова странно племе „човеци”, състоящо се от индивиди, готови да си подадат ръка в труден момент, далеч не е толкова малко. Явно не съм единствената, на която и се иска да изрине калта от живота си. Пък ако случайно и вие имате това желание – знаете къде е Аспарухово. Може да започнете от там!

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.

 
 

Mtel ще има ново име

| от |

Мтел ще има ново име, по желание на собственика си Telekom Austria Group. Компанията обявява, че променя стратегията си по отношение на марките и ще въведе единна политика за всички пазари, на които присъства.

Това бе съобщено в официално прессъобщение на австрийския телеком.

Новото име ще бъде A1 – по наименованието на марката в Австрия. Опитът с новото име е въведен първо в Словения и след успешното реализиране, австрийският телеком решава да го приложи и за другите си дружества.

Това са хърватските, сръбски и македонски оператори – VIP, беларуския Velcom и българския Mtel.

Въвеждането на единна марка ще струва 350 милиона евро на австрийския телеком, като това ще засегне финансовите резултати за следващите три години.

Общият брой на клиентите на Telekom Austria Group e 24 милиона души. Приходите на компанията за 2016 година са 4,21 милиарда евро

 
 

Колко са високи любимите ни поп звезди?

| от |

Трудно е да преценим точно колко високи са любимите ни звезди само от видеоклиповете им. На червеният килим повечето от дамите носят токчета, което също скрива истината.

Модата също има своите начини да създаде оптичната илюзия за височина.

Днес Netflix пускат документалния филм „Gaga: Five Foot Two“ – „Гага: 5 фута 2 инча“, което е референция за височината й. Затова решихме галерията ни днес да показва именно каква е реалната височина на любимите ни поп звезди.

Приятно прекарване!

 
 

Любопитни факти за есента

| от |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.