Терористи ли са мигрантите

| от chronicle.bg. по Reuters със съкращения |

„Те са бежанци, не терористи“, пише някой във Facebook в края на лятото заради мигрантската криза в Европа.

Въпреки това именно като бежанец се вмъква в Европа Ахмед Алмохамед – един от мъжете, отговорни за терористичните атаки в Париж на 13 ноември.

От южните граници на Унгария към бежанските лагери в Кале се движат вълни от мигранти, с помощта на хуманна Европа, докато крайнодестните политици надуват гайдата на анти-ислямската риторика.

Европа беше хваната неподготвена за бързите темпове на събитията – над 700 000-те молби за убежище през 2015 година са само върхът на айсберга.

Сцените, които ни бомбардираха от екрана, с лагери по границите, трагедии в Средиземноморието и протести, разделиха обществото на две – ентусиазирани филантропи и страховити консерватори. Това лишава Европа от възможността да намери ефективно решение, което може да се случи единствено, ако се приеме, че и в двете тези има по капка истина.

Безмилостната политическа коректност е нож с две остриета – от една страна пази хората от престъпления, но от друга – не позволява развитието на важни дискусии.

В Европа при сблъсъка между либерали и десни се загуби ясното усещане, че мигрантската криза има нужда да бъде разгледана от две гледни точки. Да се помогне на стотици хиляди, които пристигат на бреговете на Европа, нуждаещи се от закрила, е основен принцип на континента, който процъфтява благодарение на свободното движение на хора от различен произход.

Ако бъде спрян потокът от бежанци в Европа, се създава риск от изграждане на маргинализирани и обеднели групи по границите. Създава се риск от от избухване на буре с барут на Балканите – нещо, което изграждането на огради благоприятства.

От друга страна, допускането на твърде много бежанци в ЕС, създава риск от нестабилност в сърцето на Европа, в която десницата се възражда на фона на бавен икономически растеж.

За съжаление, политиците също се оказват заклещени между гласовете „за“ и „против“ бежанците, затова и политиката започва да изглежда шизофренична. Докато някои европейски държави се съгласяват да подслонят бежанци, други (като Великобритания и Холандия) се заиграват с идеята да направят страните си „по-непривлекателни“ за бежанци, чрез промени в социалната си политика.

За да бъдат приети хиляди бежанци, е необходима дългосрочна политика, свързана с финансовите и социалните им нужди. В противен случай Европа създава плодотворна почва за раждането на обезверени млади индивиди, податливи на екстремистки влияния. Дори и Европа да не „внася“ терористи днес, неспособността да интегрира новите общности може да доведе до огнище на екстремизъм в бъдеще.

Това означава, че трябва да се намери баланс в приема на бежанци и да се „филтрира“ по-ефективно потокът на мигранти в Европа. Към момента усилията изглеждат напълно неадекватни.

Когато Ед Томас и Гейбриъл Гейтхаус от BBC пътуват до Гърция, за да говорят със сирийски мигранти, идващи в Европа, един сириец казва: „Проверете ме както трябва, питайте ме правилните въпроси…вие трябва да проверявате за моя безопасност и за своя безопасност“.

Мигрантската криза хвана Европа неподготвена и разкъсана между жесток страх и непрактично разтворени обятия. Липсата на рационален подход към проблема, води до риск континентът да потъне още повече в страхове и опасности.

 
 

Мъжете, които доказват, че възрастта е само число

| от chronicle.bg |

Стареенето е необратим и неконтролируем процес и рано или късно засяга всички. Общоприетото схващане е, че то намалява качеството на живота. Вече не сме толкова жизнени, както когато сме на 20 и не изглеждаме толкова добре. Да не говорим за останалите неща. Негласна истина е, че особено при мъжете остаряването е голяма драма.

Какво обаче ще се случи, ако погледнем от друг ъгъл на стареенето и тръгнем напук на него (в границите на красивото, допустимото и стилното, разбира се)? Група мъже доказват, че това е възможно и дефектите на стареенето могат да станат ефекти, ако други фактори са налице. Оказва се, че ако поддържаме тялото си във форма, храним се здравословно и се грижим за здравето, годините ни правят още по-красиви.

Всички тези мъже са доказателство, че когато става дума за здраве и фитнес, няма никакво оправдание. Ако работиш усилено, възрастта се превръща просто в число.

Тези мъже идват от различни професии и краища на света. Обединяват ги няколко неща – те са над 50-годишни, модели са… и са убийствено секси. Вижте в галерията горе как едни „дядовци“ разбиват всички стереотипи за третата възраст на пух и прах.

И не, нещата не опират до пари. Всеки може.

 
 

Десет филма на Кристофър Нолан право в десятката

| от chronicle.bg |

За 19 години Кирстофър Нолан прави 10 филма, с което доказва, че количеството невинаги определя качеството. Зрелищата, сценографиите и брилянтните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му шедьоври.

Режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои, съвсем нормално, невинаги е бил големият играч в Холивуд. Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнения, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите кинодейци, за да може днес да прави чудовищно добри филми за широката публика.

В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към някои теми, които винаги присъстват в лентите му, независимо от мащаба им.

Тази седмица светът е възхитен за пореден път от Кристофър Нолан. Този път заглавието е „Дюнкерк“. Филмът оглави бокс-офис класацията на САЩ и по всичко личи, че приходите ще продължават главоломно да се трупат. Нолан отново показа как се правят филми от такъв характер.
Неминуемо е в такъв момент да не обърнем поглед назад към „Мементо“, „Генезис“, „Интерстелар“ и още други.

Вижте в галерията горе най-доброто, което Кристофър Нолан ни даде през изминалите 19 години.

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.

 
 

Даниел Крейг е следващият Джеймс Бонд

| от chronicle.bg |

 

Вече е официално – Даниел Крейг ще влезе в ролята на Агент 007 поне още веднъж, потвърдиха Eon Prdouctions и MGM, притежатели на  авториските права върху филмите. Премиерата на продукцията във Великобритания е насрочена за 8 ноември 2019 г. 

Сценаристи на филма ще бъдат Нийл Първис и Вобърт Вейд, които пишат драматургията за последните шест филма за Бонд, започвйаки от „Само един свят не стига“ през 1999 г. А продуценти на филма ще са Майкъл Г. Уилсън и Барбара Броколи.

От компанията допълват още, че информация около дистрибутора на филма, дати на премиери в чужбина, актьорски състав и режисьор ще бъдат обявени на по-късна дата. Но информацията за Даниел Крей е вярна и идва от сигурни вътрешни източници на Eon, които обаче желаят да останат анонимни.

За всички почитатели това е приятна изненада, след като през октомври в интервю след завършването на последния филм от поредицата, Spectre, Крейг каза, че не желае повече да влиза в ролята на Агент 007. За щастие нещо го е мотивирало да размисли.