Стратфор: Геополитическите амбиции на Турция

| от |

Автори на материала, публикуван в сайта на аналитичната агенция Стратфор, са Робърт Д. Каплан и Рева Бала

В момент, когато Европа и други части на света са управлявани от посредствени хора, които ще бъдат забравени, министър-председателят на Турция Реджеп Ердоган в продължение на едно десетилетие кипи от амбиция.

Може би единственият лидер на голяма държава, който създава толкова динамично поле около себе си, е руският президент Владимир Путин, с когото Западът също няма особено добро отношение.

Ердоган и Путин са амбициозни, защото са мъже, които дръзко се захващат с геополитиката. Путин знае, че всеки отговорен руски лидер трябва да гарантира Русия да има буферни зони в Източна Европа и Кавказ: Ердоган знае, че Турция трябва да се превърне в истинска сила в Близкия Изток, за да му даде лост за Европа. Проблемът на Ердоган е, че местоположението на Турция между Изтока и Запада има много уязвими места, но и ползи. Това понякога кара Ердоган да мами. За неговата невъздържаност обаче има историческа и географска логика.

Историята започва след Първата световна война.

Тъй като Османска империя е на страната на губещите в тази война (заедно с Германия, Австро-Унгария и България), победителите съюзници съгласно Севърския договор от 1920 г. разделят Турция и нейните земи, като дават територии и зони на влияние на Гърция, Армения, Италия, Великобритания и Франция. Реакцията на Турция на това унижение е кемализмът, философията на Кемал Ататюрк. Ататюрк, чиято фамилия означава „Баща на турците“, е единственият османски генерал, който не е побеждаван. Той повежда военен преврат срещу новите окупационни сили и така създава суверенна турска държава в земите на Анадола. Кемализмът доброволно се отказва от неанадолските части на Османската империя, но настоява за етническа турска държава в рамките на самата Анадола. Изчезва наименованието „кюрди“, например, които по-късно ще бъдат извести като „планински турци“. Всъщност изчезва цялата мултикултурна структура на Османската империя.

Кемализмът не само отхвърля малцинствата, отхвърля арабската писменост на турския език. Ататюрк рискува да създаде огромна неграмотност като дава на турския език латинска азбука. Той унищожава мюсюлманските религиозни съдилища и не одобрява жените да носят забрадка, а мъжете фес. Ататюрк превръща турците в европейци, без да му мисли много дали европейците ще ги приемат като такива. Всичко това е с цел да преориентира Турция от покойната Османска империя в Близкия Изток към Европа.

Кемализмът е призив за оръжие: той е войнствена турска реакция на Севърския договор, също както неоцаризмът на Путин е авторитарната реакция на анархията при Борис Елцин през 90-те години в Русия. В продължение на десетилетия почитта към Ататюрк в Турция преминава отвъд култа към личността: той е по-скоро като строг, доброжелателен и защитаващ полубог, чийто портрет присъства на всички публични места.

Проблемът е, че визията на Ататюрк за ориентиране на Турция толкова решително към Запада се сблъсква с географското положение на страната, което се разпростира между Изтока и Запада. Започва нагаждане. Стартът е при Тургут Йозал, религиозен турчин със суфийска ориентация, който е избран за премиер през 1983 година.

Благодарение на политическите си умения Йозал постепенно изтръгва контрола над вътрешната и външната политика от вярната на кемализма армия. Йозал говори за една Турция, чието влияние се простира от Егейско море до Великата китайска стена. В мислите на Йозал Турция не трябва да избира между Изтока и Запада. Тя е географски облагодетелствана и от двата свята. Йозал връща в Турция публичното уважение към исляма, дори когато подкрепя американския президент Роналд Рейгън през последните етапи на Студената война. Благодарение на проамериканската си ориентация и ловкото боравене със създаденото от Ататюрк, Йозал успява да се отърве от това да бъде възприеман като твърде краен ислямист.

Йозал използва културния език на исляма, за да отвори вратата към приемането на кюрдите. Отчуждението на Турция от Европа след военния преврат през 1980 г. позволява на Йозал да създаде икономически връзки на изток. Той постепенно дава власт на религиозните мюсюлмани от вътрешната част на Анадола. Две десетилетия преди Ердоган, ислямистът Йозал вижда Турция като лидер на съвременния ислям в целия мюсюлмански свят, загърбвайки предупреждението на Ататюрк, че панислямската политика ще изпие силата на Турция и ще изложи турците на лакомите чужди сили. Терминът неоосмански всъщност се използва за първи път през последните години от управлението на Йозал.

Тургут Йозал умира внезапно през 1993 г., откривайки едно безцелно десетилетие на турската политика, белязана от нарастване на корупцията и бездействие от страна на спящия светски елит на Турция. Сцената е подготвена за ислямските последователи на Ердоган да спечелят пълно мнозинство в парламента през 2002 г. Като се има предвид, че Йозал идва от дясноцентристката Отечествена партия, Ердоган се явява като привърженик на една по-явно ислямистка Партия на справедливостта и развитието, макар че самият Ердоган и част от неговите политически съветници имат по-умерени виждания през годините. Разбира се, има много промени в ислямската политическа мисъл и политика в Турция между Йозал и Ердоган, но едно е ясно: и Йозал, и Ердоган са като двата края на един период. Ердоган има визия, близка до тази на Йозал, но по-силно отдалечена от кемализма.

За разлика от Ататюрк, който е насочвал усилията си върху армията, Ердоган, подобно на Йозал, се съсредоточава върху меката сила на културните и икономически връзки, за да пресъздаде една доброжелателна и съвременна версия на Османската империя от Северна Африка до Иранското плато и Централна Азия. Според един от най-добрите ислямоведи на Запада Маршал Дж. С. Ходжсън от Университета в Чикаго ислямската вяра първоначално е религията на един търговец, който обединява последователите си от оазис в оазис, като позволява етичната търговия. В ислямската история автентичните религиозни връзки в Близкия Изток и света около Индийския океан са водили до пълноценни търговски връзки и политическо покровителство. Така в хода на времето Средновековието се свързва със съвременния свят.

Ердоган осъзнава, че плановете за умерената мюсюлманска власт на Турция над Близкия Изток е изпълнена с трудности. Не е ясно дали Турция има политическата и военната възможност да реализира подобна амбиция. Турция може и да дава всичко от себе си, за да засили търговията с източните си съседи, но не може да се доближи до големите търговски обеми с Европа, която сега е потънала в рецесия. Турция иска да има влияние в Кавказ и Централна Азия на базата на географската и езикова близост. Русия при Путин продължава да упражнява значително влияние върху държавите от Централна Азия. В Месопотамия влиянието на Турция не може да се сравнява с това на Иран. В Сирия Ердоган и неговият външен министър Ахмет Давутоглу погрешно си помислиха, че могат ефективно да създадат една умерена ислямистка сунитска опозиция, която да замени алевитския режим на президента Башар Асад. Макар че Ердоган получи одобрението в ислямския свят заради яростната му позиция срещу Израел, той научи, че това има своята цена: затопляне на отношенията между Израел и Гърция и гръцката част на Кипър.

Корените на проблема отчасти са в географията. Турция представлява бастион от планини и плата, тя не е мостът между Близкия Изток и Балканите. Турският език вече не използва арабската писменост, която би му дала повече културни лостове в Леванта. Но най-важното е, че Турция е измъчвана от собственото си кюрдско население, което усложнява начините за влияние върху съседните близкоизточни държави.

В югоизточната част на Турция демографски преобладават етническите кюрди, които граничат с големите кюрдски региони в Сирия, Ирак и Иран. Продължаващото разпадане на Сирия може да освободи кюрдите там, те от своя страна може да се присъединят към радикалните кюрди в Анадола и да подкопаят Турция. На практика разпадането на Ирак принуди Турция да следва политика на конструктивно ограничение в кюрдската северна част на Ирак, но това засяга опитите за влияние на Турция в останалата част на Ирак. По този начин се подкопават опитите за влияние на страната и в Иран. Турция иска да има влияние върху Близкия Изток, но проблемът е, че е твърде обвързана с него, за да се дистанцира от сложната ситуация в региона.

Ердоган осъзнава, че трябва отчасти да реши кюрдския въпрос у дома, за да получи по-голямо влияние в региона. Той дори изрече на глас арабската дума „вилает“, която се свързва с Османската империя. Тази дума означава полуавтономна провинция. Тази идея вероятно съдържа ключа към успокояването на местните кюрди, но може и да предизвика неговите съперници националисти в Турция. Това е голяма стъпка, целяща да неутрализира основите на кемализма. Като се има предвид обаче начинът, по който той вече обезсили турската армия, трябва да се внимава Ердоган да не бъде подценен. Неговата чиста амбиция е нещо, което трябва да се отбележи. Макар западните елити безрезултатно да презират Путин, Ердоган си взима бележка, когато двамата се срещнат. /БГНЕС

 
 

Кустурица ще прави филм в Китай

| от chronicle.bg |

Режисьор е подписал с базираната в Хонконг Dirty Monkey Films Group.

Емир Кустурица ще снима следващият си филм в Китай. Той ще бъде базиран на текстове на Фьодор Достоевски от 19 век, като в момента се работи по сценария.

„Филмът ще разказва за моралните дилеми от книгите на Достоевски, но ще се развива в друга среда“, сподели Кустурица. „Идеята е да покажем основните аспекти в текстовете на руския писател от гледна точка на китайското общество и така да приближим идеите на руския писател до съвременната ни реалност.“

Според сръбския режисьор още неозаглавеният филм ще се развива в съвременен Китай, а главният персонаж ще е жена, която има проблеми със зрението и се нуждае от скъпо лечение във Франция.

Премиерата на последния му филм, „On the Milky Road“ с Моника Белучи, се състоя на филмовия фестивал във Венеция миналата година.

 

 
 

За Робин Уилямс между смеха и тъгата

| от chronicle.bg |

Не сме сигурни дали днешната дата ни носи повече тъга или радост. Днес си припомняме за един гений, който озари света на киното и този на всички зрители с неподправеното си присъствие.

Преди 66 години, на 21 юли 1951 г., се ражда Робин Уилямс. Само по себе си това е повод за празник за всички киномани по света. Почти всяко поколение от тази година нататък е отраснало с някой от неговите филми. Някои са гледали „Добро утро, Виетнам“, други „Добрият Уил Хънтинг“, а откакто на екран излиза „Мисис Даутфайър“, едва ли има някой, който като дете да не се е превивал от смях на абсурдите, които Уилямс прави в този филм.

Неминуемо обаче на днешната дата изпитваме и огромна тъга. Поне тези от нас, които наистина обичат киното. Защото Робин Уилямс е, и винаги ще си  остане, велико явление в световното кино. Със смъртта му през 2014 г. угасна смехът, развеселявал милиони хора. Но това не е най-същественото. Той не беше и никога няма да бъде актьорът, който просто ни развеселява, когато ни е тъжно. Той е онзи човек, който ни кара да погледнем с други очи на нещата и ни дърпа нагоре. Робин Уилямс ни показа как да се смеем, когато отвътре ни идва само да плачем. Това правеше и самият  той през целия си живот. Затова винаги ще го обичаме!

На днешната дата подбрахме най-добрите филми на Робин Уилямс според нас. Винаги е подходящото време за тях, независимо от време и настроение (в галерията горе).

 
 

Вижте трейлъра на „Wonderstruck“ с Джулиан Мур

| от chronicle.bg |

„Wonderstruck” разказва историите на две деца – Бен и Роуз, които си мечтаят животът им да е различен. Роуз е младо глухо момиче, което избягва от дома си в Ню Джърси през 1927 г., за да се срещне със своя идол – актрисата Лилиан Мейхю, чиито живот Роуз „събира” чрез изрезки в личния си алманах. Бен е момче, родено глухо с едното ухо, което живее с леля си и чичо си през 1977 г., след като майка му загива в автомобилна катастрофа. Бен не познава баща си и когато открива улика в книгата на майка си, се отправя към Ню Йорк, за да го открие.

Трейлърът, който излезе снощи, определено ни дава надежди, че ще гледаме един много добър филм.

Режисьор на „Wonderstruck” е Тод Хейнс (когото познаваме от филмите „Златно кадифе”, „Далеч от Рая”, „Няма ме”, „Каръл”), сценарият е дело на Брайън Селзник, който адаптира собствения си роман. Освен Джулиан Мур, в ролите ще видим Оукс Фегли, Милисент Симъндс, Ейми Харгрейвс, Мишел Уилямс, Кори Майкъл Смит, Джейдън Майкъл, Том Нунан и други.

Премиерата е 20 октомври.

 
 

Борбата срещу тютюнопушенето отбелязва напредък

| от chronicle.bg |

Борбата срещу глобалната тютюнева епидемия дава добри резултати през последното десетилетие, благодарение на различни стратегии за справяне с вредния порок – графични здравни предупреждения, забрана за рекламиране, повишено облагане с данъци и приемане на закони срещу пушенето, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на доклад на Световната здравна организация (СЗО).

Към настоящия момент мерките за справяне с проблема са достигнали до 60 процента от глобалното население. Цифрата е четири пъти по-висока спрямо предходното десетилетие.

Препоръчаните от СЗО мерки за борба с тютюнопушенето, сред които предлагане на помощ за отказ от порока, контрол над употребата на тютюневи продукти и въвеждане на забрани, целящи да предпазят хората от пасивно пушене, са достигнали до 4,7 милиарда души на планетата.

„Работейки заедно можем да предотвратим милиони смъртни случаи годишно от болести, свързани с тютюнопушенето, и да пестим милиарди долари от разходи за здравеопазване, които могат да се избегнат“, казва генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.

Според данни на организацията седем милиона души умират всяка година от болести, свързани с вредния порок.