Страната на хората-деца (приказка с неочакван край)

| от |

Автор : Елица Златева (http://eumyths.wordpress.com)

Имало едно време една страна, в която хората страшно обичали приказки.Толкова ги обичали, че не искали да правят нищо друго, освен от сутрин до вечер да слушат сладкодумно разказани истории с юначни подвизи, чудеса и щастлив завършек.

cendrillon_grd_blu_ray

Хората в тази страна били особени – на вид изглеждали като всички останали, много от тях растели дори по-едри, по-силни и по-красиви, но по душа всички си оставали деца. Затова не знаели как да се грижат за себе си, не им споряло нищо от това, с което се захващали и красивата им страна помръкнала и обедняла.

Най-много от всичко хората в тази страна обичали вълшебните приказки. Толкова ги обичали, че чак били започнали да им вярват. И как да не вярват, като от там разбрали, че и най-големите нещастия могат да изчезнат отведнъж, ако се намери наистина могъщ вълшебник? А на хората в тази страна точно това им трябвало: да се отърват от проклятието на вечното детство.

Дошъл веднъж в тази страна красив принц от далечно царство. Бляскава била короната му и макар че не го познавали и не говорел много добре техния език, хората решили, че е вълшебник и му заръчали да ги отърве от проклятието. Мислил принцът, мислил и накрая рекъл: „Проклятието е много тежко, но аз знам как да се справя с него. Дайте ми 800 дни.“ Съгласили се хората, зачакали, но минали 800-те дни и нищо не се променило.

Пропъдили тогава лъжливия принц и повикали на помощ могъщ магьосник от далечната страна, където изгрявало слънцето. Дошъл магьосникът с многобройните си чираци, грамаден и страшен им се сторил отначало в мечите си кожи, но като ги съблякъл, се оказал дребно човече, хитро и жестоко, което обаче владеело тайнствени енергии и с тяхна помощ се опитало да зароби страната на хората-деца. Уплашили се те, завайкали се: какво да сторят?

Появил се тогава юнак, красив и силен, с яки мускули и омайна реч, който обещал да ги освободи от злия магьосник и да махне проклятието на вечното детство. Слушали го хората, гледали го и си рекли: „Този юнак, хем е воин, хем хубавец, хем толкова добре разказва приказки. Няма начин да не ни помогне!“ И го провъзгласили за цар.

Минала година, две, три. Чакали хората да падне проклятието, но сякаш нищо не се променяло. Юнакът разказвал приказки от сутрин до вечер с ненадминато сладкодумие и хората го обичали толкова много, че по цял ден седели в краката му, съзерцавали го, слушали историите му и съвсем престанали да се занимават с обичайните си дела. Ала от това животът им ставал все по-труден, а те самите – все по-нещастни. Само че никой не смеел да се оплаче, за да не разсърди юнака, понеже единственото нещо, което хората-деца все още умеели да правят, било да търсят утеха в неговите истории и да се надяват вълшебството най-сетне да споходи и тях.

Един ден обаче юнакът сам ги напуснал. Така и никой не разбрал дали му свършили историите или го призовали от друго място за нови подвизи. И настанал тогава голям раздор в страната на хората-деца. Някои от тях разбрали, че вместо да ги освободи от проклятието на вечното детство, юнакът направил магията още по-тежка. Други искали юнакът да се върне и да продължи да разказва приказки, защото само това придавало смисъл на живота им. Трети се възползвали от крамолите и повикали обратно чираците на злия вълшебник с мечите кожи, които установили невиждан терор…

Приказката спира дотук. В нея няма добри герои, освен може би донякъде онези хора-деца, които разбрали, че вместо да чакат помощ от вълшебници и юнаци, сами могат да се отърсят от проклятието. Само че те не били съвсем наясно как ставало това и трябвало много пъти да опитват, докато успеят.

По-голямата част от хората в тази страна все още имат нужда от приказки. Животът без приказки за тях е труден, защото единственият житейски урок, който са усвоили, е че трудностите се преодоляват с вълшебство, а добрите и лошите герои се разпознават от пръв поглед – особено, ако разказвачът е добър.

Как свършва тази приказка, ще ви разкажа някой друг път. Дотогава, ако искате, помислете каква е поуката дотук и, моля ви, не вярвайте на всички истории, които разни случайни юнаци ви разказват.

——————————

P.S. Разказах ви тази история, за да изпреваря предстоящата забрана на детските приказки , за която тази седмица български медии ни уведомиха. Всъщност, проверката на „новината“ показа, че ЕК никога не е приемала подобно решение, но пък сравнението на тазседмичната „новина“ с една публикация в друга българска медиа отпреди две години даде интересни резултати.

Писанието вероятно е вдъхновено от този доклад на Европейския парламент, приет след няколко етапа на обсъждания между юни 2012 г. и март 2013 г. Тук е отговорът на ЕК на предложенията в доклада. Тук може да намерите пълен преглед на инициативите на ЕК и на действащото европейско законодателство за осигуряване на равенство между половете. Ако в някой документ откриете намерение за цензуриране на традиционните детски приказки, моля, обадете ми се.

Ще изпреваря най-сръчните ползватели на търсачката на „Гугъл“ като предоставя и връзка към този  проект , осъществен с финансиране от ЕК. Ако проучите страницата, без да се фокусирате единствено върху заглавието на проекта, може да откриете доста интересни и полезни неща.

 
 

Кои са номинираните за Националната литературна награда на САЩ?

| от |

Дженифър Игън и Джесмин Уорд са включени в дългия списък за Националната литературна награда на САЩ, съобщи Асошиейтед прес.

Националната литературна фондация на САЩ оповести 10 номинирани за приза за белетристика, след като по-рано станаха известни също номинираните за наградите за поезия, младежка литература и документалистика. Краткият списък, включващ 5 номинирани, във всяка категория ще бъде обявен на 4 октомври, а победителите – на 15 ноември на церемония в Манхатън.

„Манхатън бийч“ на Игън е първият й роман, откакто „Посещение на взвод наемни убийци“ й донесе награда „Пулицър“, докато „Sing, Unburied, Sing“ е първата книга на Уорд, откакто тя спечели Националната литературна награда на САЩ със „Спасете костите“.

Сред остталите номинирани за наградата за белетристика са Елиът Акерман за „Dark at the Crossing“, Шармейн Крейг за „Госпожица Бурма“ и Мин Цзин Ли за „Пачинко“.

 
 

Ryanair обяви кои са отменените полети

| от |

След като съобщи, че анулира над 2000 полета, Ryanair пусна пълен списък на всички отменени полети през следващите шест седмици.

Превозвачът първоначално публикува засегнатите полети до 20 септември, но сега след натиск от ирландското правителство и потребителски групи пусна всички подробности на сайта си до обявеният срок до 28 октомври (събота).

Пълният списък може да бъде намерен на сайта на авиокомпанита.

От и до София има няколко засегнати полета:

22 ceптeмвpи – F9961 Cтaнcтeд – Coфия и F9962 Coфия – Cтaнcтeд

28 ceптeмвpи, 5, 13,19 и 26 oĸтoмвpи – F9967 Cтaнcтeд – Coфия и F9968 Coфия – Cтaнcтeд

30 ceптeмвpи; 7, 14,21 и 28 oĸтoмвpи – F9967 Cтaнcтeд – Coфия и F9968 Coфия – Cтaнcтeд

Всички засегнати пътници (около 400 хил. души) ще получат обезщетения, като общият им размер достига 20 млн. евро.

Компанията предлага две възможности, ако вашият полет е сред анулираните – да подадете документи за възстановяване на средствата или безплатно да промените отменения полет.

 
 

Роджър Уотърс с нов концерт в България през 2018 г.

| от |

Роджър Уотърс, част от легендарните Pink Floyd ще изнесе нов концерт в България. Той ще е през 2018 г. и ще бъде част от европейската част от турнето му Us+Them.

Все още няма конкретна дата за страната ни, но на официалната страница на 74-годишния музикант е обявено, че ще обиколи Стария континент от Португалия и Русия, като ще свири общо в 23 държави.

Сред изброените е и България. В турнето Us+Them Уотърс ще свири песни на Pink Floyd от албумите The Dark Side of the Moon, Wish You Were Here, Animals и The Wall.

До момента няма потвърждение, кой ще организира шоуто на Уотърс, но наскоро съсобственикът на „Sofia Music Enterprises“ Димитър Ковачев-Фънки обяви в свое интервю, че компанията му води преговори с Уотърс. Именно СМЕ организира грандиозното първо гостуване на Роджър Уотърс през 2013 г. на ст. „Васил Левски“, част от турнето The Wall.

 
 

Шеги по адрес на Тръмп на наградите „Еми“

| от |

Започна церемонията по раздаване на музикалните награди „Еми“, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Звездите едва бяха преминали по червения килим в Лос Анджелис, когато политиката бързо „нахлу“ в шоуто. Президентът на САЩ Доналд Тръмп бързо се озова на прицела на шегите, а бившият прессекретар на Белия дом Шон Спайсър изненадващо се появи на церемонията.

Тръмп бе най-голямата телевизионна звезда през последната година, обяви водещият Стивън Колбер. Той шеговито обвини наградите „Еми“ за избирането на милиардера за президент на САЩ. Ако Тръмп бе спечелил „Еми“ за шоуто „Стажантът“, се обзалагам, че нямаше да се кандидатира за президент на САЩ, подхвърли Колбер.

Водещият пусна откъс от предизборни дебати, на който Тръмп казва, че е трябвало да спечели „Еми“.

За разлика от президентските избори обаче, отбеляза Колбер, наградите „Еми“ отиват за победителя от народния вот.

 

Той намекна за победата на Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември. Кандидатът на републиканците спечели мнозинство в изборната колегия, но иначе получи по-малко гласове на избиратели от своята съперница, демократката Хилари Клинтън.

Актрисата Кейт Маккинън пък благодари на Клинтън, когато получи наградата за най-добра поддържаща женска роля.
Шон Спайсър, който подаде оставка като прессекретар на Белия дом през юли, допусна, че церемонията може да привлече рекордна телевизионна аудитория. Този негов коментар бе посрещнат с мълчание.

През януари първият прессекретар на Белия дом при президентското управление на Тръмп се нахвърли на репортерите, обвинявайки ги, че са подценили броя на хората, присъствали на церемонията по встъпването в длъжност на президента.
На нея видимо имаше по-малко хора, отколкото при полагането на клетва от неговия предшественик Барак Обама в началото на втория му мандат. Самият Тръмп влезе в спор с медиите, които отбелязаха този факт.

По всяка вероятност церемонията по раздаване на наградите „Еми“ ще придобие тази година политически привкус, тъй като победителите и други звезди често използват качването си на сцената, за да произнесат пламенни речи по злободневни теми, отбелязва Ройтерс.