Страната, която не се страхуваше от бежанцитe

| от |

 

Южна Германия посрещна хиляди бежанци с бонбони и аплодисменти. Канцлерът Ангела Меркел заяви, че държавата има капацитет да приеме потока мигранти.

Политика, хитра е Меркел, ще кажат някои и ще видят конспирация. Да, политика, но в полза на хората. Всичко друго казано е чесане на езици. Какви иначе да са целите на политиката и дипломацията, освен да пазят хората от необратими конфликти?

И докато лидерът на британската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Найджъл Фараж се чуди как да предотврати още ужасяващи снимки, като тази, кошмарната, на удавеното 3-годишно сирийче, Меркел е запретнала ръкави – с една или друга цел. Има ли значение какво ще спечели Германия, когато хиляди хора ще бъдат спасени, бих попитала Фараж? Защото ако няма място за мигрантите, то още камиони-ковчези може да изплуват от потопа на безхаберието вместо да се превърнат в спасителната лодка на Ной.

Сега бежанците, приютени от Германия, ще дадат най-доброто от себе си за страната-спасителка. Те ще се стабилизират и ще се превърнат в немски граждани с право на вот, право на глас, право на щастие. Нима не помните как България почиташе години наред дядо Иван и Русия –спасителката? Как години наред страната ни бе сателит за проруски настроения, политически и външнополитически решения, винаги готова да застане рамо до рамо с братушките? Радушното приемане на бежанците от Германия е висша форма на манипулация, но същевременно и единственото изгодно предложение към мигрантите в момента. След време те ще пазят в сърцето си именно спомена за великодушната Меркел и нейните отворени обятия.

Неразбираемо остава само защо хората по цял свят се страхуват от различното, от чуждото, от чужденците. Защо се налага да се видят разкъсващи сърцето снимки, грозни гледки и да се стига до трагични случаи и издевателства над деца, за да започне човекът да преосмисля възприятията си? За да разбере мирният гражданин, че да бягаш от войната е най-страшното, което може да ти се случи.

Удобно е иначе да се внушава илюзията, представена от „стресираните” правителства, че Европа е мястото, където видиш ли, идват всички мигранти. Европа, като континент дори, не влиза в класацията на Statista за страните, които приемат най-много мигранти годишно. Този топ е оглавяван от Турция, Пакистан и Ливан – страните, които приемат над милион и половина чужденци през 2014 година. Следват Йордан, Етиопия, Кения, Чад, Уганда и Китай. В класацията за 2013 година също няма нито една европейска страна, която да влиза в класацията на Statista. И докато тези страни приютяват милион, Европа се бори 300 хиляди, че гради и стени… Разбира се, това внушение е удобно за правителствата, които не искат да инвестират в интеграция на поредната вълна „пришълци” . От Хелзинския комитет обявиха, че Унгария, например, е похарчила 5 милиона от парите на данъкоплатците за ксенофобска пропаганда срещу бежанците само за година.

Цялата тази бутафорна пропаганда е сценарий в стил „Много шум за нищо” на Шекспир. Там обаче сюжетът е комедиен, а не трагичен като случая с европейските лидери и техните умозаключения, че всички искат в Европата.

Да, факт е, че Европа не бе готова да приеме бежанците. Но някои страни дори не се опитаха да го направят като Унгария, която издигна стена. Като Англия, която води несломимата си политика към имигрантите, за да консервира обществото си, насаждайки му илюзорни представи за историческо величие, икономически възход и национална принадлежност. Великобритания, с нейните закостенели разбирания не бе в състояние да разбере, че затваряйки вратите си за низвергнатите, бягащите и безпомощните поставя черно петно в историята си и плюе на морала си – с изказванията на премиера Дейвид Камерън, на който не му е за първи път да напада имигранти.

Ето и успокоението – не само в България реакциите идват постфактум. След погребението на удавения Айлян Кюрди, изхвърлен от морето на брега край турския курорт Бодрум, британската политика към бежанците се обърна на 180 градуса.

3-годишният Айлян, който показа грозното лице на политиката и войната и се превърна в символ на дипломатическото безхаберие.

В случая с мигрантите става дума и за болката на неразбрания и отхвърления – различният. Обществата винаги са имали проблем с приемането на различните. Но някак естествено, в хода на времето афро-американците получиха своите права и свободи, жените се еманципираха, хомосексуалистите започнаха да сключват бракове и подкрепата към различните бавно, но сигурно започна да пъпли сред хората – привидна или не, прокрадва се.

А що се отнася до Ангела Меркел – ореолът й на спасителка на Европа блести все по-силно, съдейки по заглавията в международната преса „Меркел спасява Европа от бежанците”, „Меркел спасява Гърция от кризата” , „Меркел спасява германските реактори”, „Меркел спаси договора на НАТО с Русия” , „Меркел спаси ЕС от политическа криза”, „Меркел спасява Украйна” .

За съжаление както една птичка пролет не прави, така и една Меркел не стига…

 
 

Нова стъпка в борбата с чернодробната недостатъчност

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени успяха да превърнат малки „семена“ от чернодробна тъкан в напълно функциониращи органи в мишки.

Ако методът се окаже приложим и при хора, ще бъдат намалени дългите списъци на чакащи за трансплантации. От него ще могат да се възползват и хора с чернодробна недостатъчност, които не могат да се подложат на такава операция.

Учените от Масачузетския технологичен институт са поставили три вида чернодробни клетки в биоразградими тъканни скелети и са ги имплантирали на мишки с увредени органи. Миниатюрните структури са се увеличили 50 пъти след имплантирането и са изпълнявали нормалните функции на черния дроб.

Ако методът се прилага на хора, необходимите клетки могат да бъдат взимани от пациента или от органи, които не отговарят на изискванията за трансплантация. Много важно при него е, че не са необходими лекарства за потискане на имунната система.

 
 

Индия е третата държава с най-много тероризъм в света

| от chronicle.bg |

Индия измести Пакистан като третата страна в списък с държави с най-много терористични нападения в света, съобщава „Times of India“, позовавайки се на доклад на Държавния департамент на САЩ.

Данните, анализирани от национален консорциум за изследване на тероризма, който работи с Държавния департамент на САЩ, разкриват, че Индия заема трето място след Ирак и Афганистан по най-смъртоносни терористични нападения. Преди третата позиция се заемаше от Пакистан.

От 11 072 терористични атаки в света през 2016 г., в Индия са извършени 927, 16% повече от 2015 г. (798). Също процентът на загиналите хора в Индия е нараснал със 17% от 289 през 2015 г. до 337 тази година, докато броят на ранените се е увеличил от 500 през 2015 г. до 636 миналата година.

В същото време терористичните атаки в Пакистан са намалели с 27 на сто до 734 през 2016 г. от 1 010 през 2015 г.

В анализа като третата най-опасна терористична организация е посочена Naxals. Тя е след ДАЕШ („Ислямска държава“), талибаните и пред „Боко харам“.

Около 55% от всички атаки са извършени в Ирак, Афганистан, Индия, Пакистан и Филипините. Засегнати са общо 104 държави. 75% от смъртните случаи са в Ирак, Афганистан, Сирия, Нигерия и Пакистан.

Като цяло през 2016 г. в световен мащаб има спад на терористичните нападения с 9% (11 072) в сравнение с 12 121 през 2015 г. Има и спад на смъртните случаи с 13% през 2016 г. (25 621) в сравнение с 2015 г. (29 424).

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.

 
 

Ryanair иска да купи Alitalia

| от chronicle.bg |

Авиокомпанията Ryanair потвърди, че е направила своята оферта да купи банкрутиращата компания Alitalia.

През май тази година компанията премина през финансова оценка, което означава, че сега тя или ще преустанови дейността си, или ще бъде продадена, или ще продължи да съществува на ръба на оцеляването. Това се случва за втори път през последното десетилетие (предишният път беше през 2008 г.).

От управата на Ryanair потвърдиха информацията, допълвайки, че все още няма да разкриват детайли около предложението си. Едно е сигурно – ако ирландската авиокомпания инвестира, тя ще се стреми към притежание на поне 50% от капитала на Alitalia.

През май месец италианското правителство отпусна заем на италианската авиокомпания, достатъчен за продължение на дейността й в продължение на 6 месеца. Общият брой на фирмите, заинтересовани да купят дялове от Alitalia е 18, а срокът за даване на предложенията изтече в края на миналата седмица.