„Стогодишния старец, който скочи през прозореца…“

| от | |

Книгата, която трябва да прочетете – „Стогодишния старец, който скочи през прозореца…“

По принцип се старая да се въздържам от подобни заявления. Но тази книга ме накара да забравя много от обещанията, които съм си давала. Защото таи книга е… ами най-добре да го кажа така – „няма такава книга!“. Пълното й име е следното – „Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна“. Това е една „крайно необичайна и необичайно хубава“ книга – тук използвам думи на героя за един от дните, които преживява, но те съвсем точно се отнасят за това, което се крие между страниците на този роман.
stoletnik333_Layout 1

Авторът е бивш журналист, телевизионен продуцент и медиен консултант, който в един момент решава да продаде всичко и да се премести в Швейцария, и по-точно в Лугано, на брега на езерото. Там се отърсва от стреса и след 3 години се появява „Стогодишният старец…“. Успехът е моментален, продадени са 4 и полвина милиона, вече има шведски филм по книгата, задава се и холивудска екранизация. А, забравих да кажа името на автора – Юнас Юнасон.

Романът е точно толкова оригинален, колкото подсказва и заглавието. На мен лично ми напомня на Ерих Кестнер и „Откраднатата миниатюра“, други го сравняват с „Швейк“, трети – с филмите на Уди Алън и най-вече с „Полунощ в Париж“. Защото и тук има две паралелни истории – и двете свързани с живота на главния герой Алан Карлсон (въпросният стогодишен старец). Благодарение на уменията си да взривява какво ли не, съдбата го отвежда къде ли не, той дори пише историята с някои свои действия, среща се с Чърчил, Мао Дзедун, Сталин, Труман (уникален е моментът, в който Алан си говори с малкият Ким Чен Ир и той се обажда на „чичо Сталин“, за да потвърди самоличността на странния швед). А странният швед спасява съпруги на президенти, прекосява Хималаите, бива заточен във Владивосток… Сприятелява се с политически колоси от двете страни на желязната завеса най-вече благодарение на любовта си към водката и убеждението, че всички световни конфликти могат да бъдат решение на маса и бутилка водка…“ е, за по-големите конфликти бутилките трябва да са повече от една.

В романа има невериятна забавна трактовка на историята на света през 20 век, поднесена с такова чувтсво за хумор, че човек се смее с глас (а малко книги са способни да провокират истински смях, без да са глупави). Така че това е книга като никоя друга на света – за един мъж, който вярва, че каквото има да се случи, ще се случи и че нещата са такива, каквито са, човек, който не обича да натрапва личността си и затова пък историята го забърква в една истинска каскада… дори и след като навършва сто години, Алан се впуска в едно шеметно преследване, в което участват една хубавица, банда мафиоти, двама уникални „производители“ без „достатъчно респект към данъчните“ (историите на които сами по себе си бликат от хрумвания), куфар с няколко милиона и един слон. И, разбира се, честолюбив шеф на полицията и самотен инспектор. Клише, ще кажете?! Нищо подобно! Ще добавя само, че има персонаж, който се нарича Мао Айнщайн (няма да тръгвам да обяснявам, защото ме напушва смях), че всичко намира своето решение на екзотичен остров и ще цитирам главният герой, който се води от максимата да „няма вяра на никой, който не си сръбва, когато моментът го позволява“. Приятно четене!

Лили Големинова

 
 

„Стогодишния старец, който скочи през прозореца…“

| от | |

Музикантът от популярния шведски поп квартет АББА Бени Андершон ще издаде албум със свои композиции и изпълнения на пиано, предаде Контактмюзик.

Тавата е озаглавена „Пиано“ и ще види бял свят на 29 септември. В нея са включени 21 популярни хита на музиканта от АББА, изпълнени на пиано. „Композициите, включени в албума, са неразделна част от мен! По време на записите имах чувството, че изпълнявам своите мемоари!“, коментира новата си продукция Андершон.

Шведската група АББА се раздели през 1982 година, но Бени след това издаде девет албума със своя състав „Бени Андершон Оркестра“.

 
 

„Стогодишния старец, който скочи през прозореца…“

| от | |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.

 
 

„Стогодишния старец, който скочи през прозореца…“

| от | |

В понеделник, 21 август, за първи път от 99 години, пълно слънчево затъмнение ще премине над САЩ изцяло, от западното до източното крайбрежие.

При слънчево затъмнение Луната застава между Земята и звездата ни и така блокира лъчите й. Диаметърът на Слънцето е 400 пъти по-голям от този на Луната, но то е 400 пъти по-отдалечено от нас от нея. Затова от земята изглежда, че двете небесни тела са с еднакъв размер.

Слънчеви затъмнения има някъде по света през 12 до 18 месеца. В повечето случаи обаче те са над океана.

Сегашното пълно слънчево затъмнение е изключително, защото е първото над САЩ през 21-и век и първото там от 1991 г. Предишното обаче можеше да бъде наблюдавано само от Хавай. Над континентални щати пълно затъмнение не е имало от 38 години, а и тогава то беше само над северозападната част от страната. Пълно затъмнение, което преминава над цялата държава, е много рядко. Предишният път е било на 8 юни 1918 г. Друг вид такова явление – пръстеновидно, което преминава от единия до другия бряг, имаше през 1994 г. Тогава обаче Луната беше в най-отдалечената си точка от Земята и закри около 94 процента от слънчевите лъчи.

Освен ако няма облаци, Линкълн Бийч в Орегон ще е първият континентален американски град, където ще се вижда пълното затъмнение от 10,16 ч. местно време (17,16 ч. по Гринуич). Сянката ще премине през 14 щата, като широчината й ще е около 113 км. Най-дълго пълното слънчево затъмнение ще продължи около Карбъндейл, Илинойс – 2 минути и 40 секунди, съобщи НАСА. Явлението ще приключи в 14,48 ч. местно време (18,48 ч. по Гринуич) над Чарлстън, Южна Каролина.
Извън тази ивица от 113 км, ще има частично слънчево затъмнение от 8,46 ч. местно време (15,46 ч. по Гринуич). То ще започне над тихоокеанското крайбрежие и ще приключи над атлантическото.

Стотици милиони хора ще са в хвърлената от Луната сянка. Около 12 милиона живеят в районите, където ще има пълно слънчево затъмнение. От 1,85 милиона до 7,4 милиона души са предвидили пътувания, така че да могат да наблюдават явлението.

Заради вълнението на любителите астрономи, надеждите на учените и рязкото покачване на цената на хотелските стаи, ентусиазмът е голям. Планирани са сватби, празници на открито, експедиции с кану и дори Бони Тейлър ще изпее хита си „Total Eclipse of the Heart“, така че да бъде излъчен пряко по време на затъмнението.

Тези, които няма да бъдат в районите на затъмнението, ще могат да го гледат по интернет. НАСА предвижда пряко предаване цял ден на сайта си. То ще бъде излъчено също на екраните на Таймс скуеър в Ню Йорк.

 
 

„Стогодишния старец, който скочи през прозореца…“

| от | |

 Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…