Стогодишни камъчета за запалки

| от |

Суперите са „супер“, пращят от стока. От много стока. Всичко е на едно място, няма нужда да се редиш на различни опашки. Икономия на време. Ествествено, че посещението в петдекарния железен хамбар си има предимствата, ако забележиш – има и намаления тук-там. Скъпи стоки, евтини стоки, някои не толкова.

pazara

Обаче в суперите много ми липсва контакта с продавача. Единствения контакт е звукът от скан пиукането на машинката на касата. А касиерката, облечена с кожен елек дори и в жегата – хич не ме и поглежда. Само разсеяно ме пита – имам ли карта за намаления. Машинално ми прехвърля нещата през прозорчето със скана. Нещата летят, тя ги хвърля, хвърля, хвърля. Пиуууп, пийййип, пиуууууп. И толкоз. Плащай. „Торбичка искате ли?“

Няма го въпросът с оттенък на малко интимност, като: „Оооооо, отдавна не си идвал!..“.

Каквито продавачите, такава е и интимността. Аз съм пълен глупак, ако си въобразявам, че ще фамилиарнича с кожения елек. Глупак, касиерката посреща и изпраща като японско роботче хиляди лица и то – само до обяд. Достатъчно е вкисната, за да обърне внимание на твоята физиономия и на твоите глупави покупки.

Точно, за да попълвам липсващите интимности при покупка на мед, домати, месо, кромид. Или кафе с кардамом – типичната арабска подправка за кафе. Свикнах с вкуса му в Иран.

Както и да е, често посещавам пазара Кирков. Дето му викат „Женския“.

Е, да – голяма цигания е там. Не споря, така е. Сега го ремонтират, ще видим какво ше излезе.

Обаче там – при арабите, от които редовно купувам месо, получавам и лично изпращане до вратата. Къде другаде, освен там? При кожения елек – НЕеее.

А при Йоргос – продавача на маслини, винаги се кефя на звучащото от склада му сиртаки. Обичам да следя как Йоргос размахва ритмично лопатката за маслини. Като истински диригент е. Маестрото дълго размахва лопатката-палка преди да я забоде в купата със „Стафидаки от Кронос – 8.90 лв.“. На единия рафт има кутии с чай, забелязвам картонен етикет. Както и сгрешен надпис, надраскан с червен флумастер: „ЧАУ, 1.50лв.“.

Голяма работа, нали виждам, че е ЧАЙ, а не отрова за мишки. Дори не чувам колко струва пакетчето с маслините, толкова сме се омагьосали двамата в трелите на бозукито. И дирижирането. Дори не се сърдя, когато понякога кипърецът ми връща по-малко пари. Защото, какво значение има това, след като той ме изпраща лично чак до вратата. И леко се покланя след мен, сложил едната си ръка, облечена с гумена ръкавица върху гърдите си. Тупа се с кожената ръка по сърцето и казва:„Праятилю мой, чал!“. Мигновено му прощавам забравеното ресто. Моментално.

И днес направих това упражнение с Йоргос и маслините. Както и с арабите. Сещам се, че на последните дори не им знам имената, близки сме си само по физиономии.

И тогава изведнъж.…. видях този сляп човечец, който още размахва кутийката с камъчета за запалки. Боже мой! Същия си е, както и преди 100 години! Само е остарял горкия. Помня го, отпреди дори да тръгна на училище. А това беше толкова отдавна.

Боже мой!

Николай Крижитски

 
 

Колко са високи любимите ни поп звезди?

| от |

Трудно е да преценим точно колко високи са любимите ни звезди само от видеоклиповете им. На червеният килим повечето от дамите носят токчета, което също скрива истината.

Модата също има своите начини да създаде оптичната илюзия за височина.

Днес Netflix пускат документалния филм „Gaga: Five Foot Two“ – „Гага: 5 фута 2 инча“, което е референция за височината й. Затова решихме галерията ни днес да показва именно каква е реалната височина на любимите ни поп звезди.

Приятно прекарване!

 
 

КАК ДА: се излекуваме от есенните болести

| от |

Гриповете еволюират по-бързо от айфоните. Есента дойде вчера, а с нея, разбира се, ще дойде и нов щам на някоя подла зараза. Хората масово съветват: Не пий, вредно е. Не яж сладко, вредно е. Не яж месо, вредно е. Но като се разболееш, всички казват: Ето ти ракия с мед и пилешка супа.

И понеже знаем, че докато не се разболеете няма да ви дреме за превенции от грипа – затова ви предлагаме няколко начина да лекувате след като неминуемo това стане.

 

Много лимони. Така и така животът ви поднася достатъчно лимони – яжте. В тях има витамин Це, който е полезен. Ако някой понечи да вземе вашите лимоните, кажете му „Хей, не пипай тези лимони. В тях има аскорбинова киселина“. Това е химическото название на витамин Це – хем няма да го лъжете, хем човекът ще се уплаши и ще остави плода намира.

 

Третирайте се все едно сте махмурлия. Здрава храна, сън, ограничени контакти, витамини, вода, кисело мляко… Абе какво ви обясняваме, вие ли не знаете.

 

Всякакви домашни зимнини. Причината да умираме стари и грохнали е защото дедите ни са бухали мръвки директно от кокала и са пили мляко директно от вимето. Не са имали фервекс. Тогава е нямало аптеки, откъде ще намерят фервекс. (Това беше шега за читателите ни с по-нисък стандарт. Медия сме – трябва да има по нещо за всички.)

 

Ходете с маска. Не искате да сте маймуната, от която тръгна СПИН, нали. Не е срамно да ходите с маска, когато сте болен. Дори за някои хора е по-срамно да ходят без.

 

Спортувайте. Да живееш здравословно е като да държиш на пиене – има гордост, ама няма кеф. Но тук се изхвърлихляме малко, да. Под „спортуване“ имаме предвид разходка на чист въздух. Идете до съседите, които ненавиждате.

 

Забележете, че не ви подтикваме да пиете класическия цяр за всичко – ракия. Това е така, защото ние нямаме грам съмнение (нито пък 100 грама), че ще направите така. Просто ви предложихме с какво да я гарнирате. Тази статия можеше спокойно да се казва „Какво върви с ракия“.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.