Спокойно! Лъвове в гората няма

| от |

Бисер Манолов

Представете си, че с вас сме заедно в гората. Изведнъж се чува лъвски рев. Каква реакция от наша страна ще последва? Ще побегнем панически, ще се покачим на най-близкото дърво или ще се изсмеем, защото знаем, че в България лъвове няма. Има и трети вариант – аз бягам панически, а вие крещите след мен да спра, защото в България лъвове няма.

bnb

Нарочно започвам коментара по този начин, тъй като в момента има известно напрежение сред вложителите в една банка (КТБ). Ще се опитам да бъда максимално полезен за повече от читателите, тъй като не е никак лесно да бъде поднесена толкова комплексна материя на хората, които не се занимават професионално с финанси. Веднага искам да изразя категоричното си становище, че под никаква форма не може да се прави аналог на сегашната ситуация с тази през 1996-1997 г.

Над 60% от банковия сектор в момента е в ръцете на кредитни институции, които са с безспорна репутация на международната сцена. Абсолютно по същия начин стоят и нещата с банките с български капитал. Няма да анализирам причината, поради която се стига до труса в момента. Атаката срещу въпросната кредитна институция обаче безспорно бе подготвена изключително прецизно.

Точно в този момент най-важното е да се запази спокойствие и да има отговорно политическо говорене.

Институциите и правителството задължително трябва да действат съвместно. Спомням си, че преди година фалира една от най-големите ипотечни банки в Англия „Нортън Рок“. В последвалите анализи бе споменато, че една от причините за настъпилия хаос е несъгласуваните действия между Bank of England (централната банка на страната) и министерството на финансите. При кризисни ситуации от такъв характер трябва да се действа с цялата мощ на държавата с цел минимизиране последствията за обществото. По време на казуса „Нортън Рок“ бе доказано, че гуверньорът на централната банка и финансовият министър изобщо не са комуникирали, та камо ли да са направили нещо за създаването на единен информационен център.

Когато говорим за банковия сектор в България от гледна точка на сегашната ситуация, мнозина си задават въпроса доколко стабилен е той. За мен няма абсолютно никакво съмнение, че в момента нещата са нормални и единственият проблем е паниката, която бе изключително умело провокирана.

Банковата система на България е от възможно най-консервативен тип. Това до голяма степен я предпази през последните години от финансовите катаклизми, обхванали целия свят. За да подкрепя това мое твърдение, ще ви дам следния пример. Основният ресурс, с който работят търговските банки в страната, е почти изцяло привлечен ресурс от местни физически и юридически лица плюс собствения им капитал. В банковия бизнес тази конструкция се счита като възможно най-безрисковата. Произходът на средствата в банковото дело се нарича пасив. Тоест средствата, с които оперират търговските банки, са предимно средства на вложителите. Английската банка „Нортън Рок“ финансираше дейността си предимно чрез емитиране на краткосрочни облигации. Казано с други думи, тя изцяло зависеше от състоянието на капиталовите пазари и инвестиционните намерения на малък брой участници. Банките в България имат собствен капитал над десет милиарда лева. По смисъла на банкирането собственият капитал играе ролята на финансов буфер при неблагоприятна стопанска конюнктура и съответната обезценка на вложенията. От тази гледна точка искам дебело да подчертая, че банковата система на България надвишава многократно изискванията за размера на собствения капитал по смисъла на европейските стандарти. В основата на всяка банкова система извън количествените характеристики обаче от изключителна важност е и доверието на вложителите.

Няма банка в света, която може да издържи на паническо теглене на депозити в рамките на няколко дни. Няма! Точно поради тази причина надзорните органи в цял свят разработват превантивни правила, за да се намали стресът за вложителите при наличие на кризисна ситуация. Повечето от вас са чували за термина „капиталова адекватност“. Банките инвестират набраните средства в различни активи. Към тези активи спадат и кредитите. Капиталовата адекватност показва дали на база риска на инвестираните средства банката има достатъчно собствен капитал, за да поеме тези евентуални финансови трусове.

Точно поради тази причина специалистите говорят, че банките в България са добре капитализирани, имайки предвид високата им степен на капиталова адекватност. Ще го кажа още по-кратко: банките в България са възможно най-безрисковите кредитни институции в Европа. Няма абсолютно никакво основание за паника. Да не забравяме още две важни неща и те са: първо, че финансовата ни система е регулирана от валутен борд, и второ, че паричният пазар на страната е от затворен тип. Казано с други думи, това означава, че нямаме фундаментална причина за обезценка на лева поради естеството на валутния борд. Нивото на валутните резерви на БНБ се намира исторически на едно от най-високите си равнища в размер на 28 млрд. лева.

Към настоя­щия момент практически е невъзможно да има атака на валутния борд от външни спекуланти поради споменатата специфика на паричния пазар. Отново казвам, спокойствието е решение на текущата ситуация, както и активното и синхронизирано участие на абсолютно всички държавни субекти. Точно в този момент ми се струва, че ще бъде актуално и повдигане на темата за членството на България в еврозоната. Разбира се, че това е един дълъг процес, който започва с подаване на апликационна форма за включване на страната в „чакалнята за еврозоната“, известна под наименованието EРM2. При членство на страната в еврозоната ще се отвори достъп до ликвидност на българските банки от ресурса на Европейската централна банка. Разбирате ли колко неиздържана е тезата, че такова членство щяло да ни струва пари. Когато правите пълно каско на автомобила си, това безплатно ли е? В този случай говорим за финансова застраховка на цялата ни финансова система. Това е тема, която незабавно трябва да бъде сложена на масата за дебати между всички политически партии и съответните държавни органи. „Застраховката“ означава плащане, за да прехвърлиш риска. Нали така?

Банковата система в страната категорично може да бъде определена като стабилна в този момент. „Лъв в гората няма.“ Дайте да не тичаме панически, че ще ни се пръсне сърцето, без някой да ни гони. Разбирам, че този, който ръководи държавата, трябва да ни покаже как става това. Не, имам по-добра идея, нека ние да му покажем.

 
 

Жирафи и носорози тичаха в зоопарк в САЩ по време на затъмнението

| от |

Щурците и други животни станаха по-шумни, когато в зоопарка в Нашвил стана тъмно, но когато настъпи пълното слънчево затъмнение, хората заглушиха животните с ръкопляскания, охкания и ахкания по време на рядкото природно явление.

Истинското „шоу“ обаче настъпи, когато светлината се появи отново. Два млади жирафа – Мази, на 6 месеца, и Наша, на 3 месеца, започнаха да тичат в кръг пред изумените очи на посетителите. Малко по-нататък носорозите демонстрираха най-добрата си имитация на тичане, втурвайки се към своя кът в тъмното.

Посетители бяха силно изненадани да видят носорозите да тичат и споделиха, че тези животни са били най-объркани от слънчевото затъмнение.

Пътниците на круизния кораб „Оазисът на моретата“ пък наблюдаваха явлението, докато уелската певица Бони Тейлър изпълняваше своя хит „Total Eclipse of the Heart“.

Баладата й от 1983 г., посветена на „сърдечно затъмнение“, се радва на особена популярност при подобни астрономически събития. От Spotify съобщих, че търсенето на песента се е увеличило с 2859 процента в САЩ и с 827 процента в целия свят през последните две седмици.

Бони Тейлър пя в компанията на групата DNCE, част от която е бившият изпълнител от „Джонас брадърс“ Джо Джонас.

Круизният кораб „Оазисът на моретата“ потегли в неделя за Карибите, за да съвпадне с времетраенето на слънчевото затъмнение – 2 минути и 40 секунди. Пълното слънчево можеше да се наблюдава само от тясна ивица в морето.

 
 

Григор Димитров спечели турнира в Синсинати

| от |

Най-добрият български тенисист Григор Димитров е тазгодишният господар в Синсинати, побеждавайки Ник Кирьос с 6-3 7-5 във финала на Мастърс турнира. Това е първа титла от категория АТР 1000 за българина и трета през сезона, след като вече триумфира в Бризбън и София.

И двамата започнаха мача солидно и доминираха в подаванията си, а сервисът на австралиеца работеше безотказно и нанасяше сериозни щети. Първи пред брейкбол се изправи българина, когато в петия гейм поведе 30-15, но направи две поредни двойни грешки. В следващото разиграване нашият игра хубав форхенд от движение по диагонала и опонентът му сбърка – дюс. После без да влиза в разиграване затвори частта.

 

 

При 30-30 в следващата част Ник заби форхенд в мрежата, а на брейкбола Григор прати ретур в краката и опонентът му отново сгреши с втория си удар в разиграването, за да предаде подаването си – 2-4.

Димитров поведе 30-15 в седмия гейм, но направи двойна грешка. В разиграването след това форхендът му закачи филето и падна в грешната половина – 30-40. Първата ни ракета обаче отрази опасността и затвърди.

Григор сервираше за сета при 5-3 и не отпусна точка.

В откриващия си сервис гейм за втория сет българинът направи едно от най-добрите отигравания в мача, след като взе първата точка, а в следващата извади няколко невъзможни топки със светкавичното си придвижване по основната линия, за да завърши с неочакван дроп шот – 30-0. Накрая затвори частта на нула – 1-1.

При 30-30 в седмия гейм Ник разходи съперника си няколко пъти и реши да завършва разиграването на мрежата, но апроучът му бе в аут – 30-40. Австралиецът спаси брейкбола с ас, а после и нова опасност без да влиза в разиграване преди накрая за поведе 4-3.

До заключителната част и двамата се представяха силно. Ник направи двойна грешка при 15-15 в единадесетия гейм, а после и нова при 30-30, с което осигури скрита шампионска точка за съперника. В следващото разиграване Кирьос влезе отпуснато и изкара форхенд – 5-6. При този резултат Димитров сервираше за титлата и си я заслужи.

 

TennisKafe.com

 
 

Суперкомпютър подобри рекордите за поставяне на медицински диагнози

| от |

Китайски учени разработиха роботизирана система, която диагностицира цял спектър човешки заболявания.

Изкуственият интелект анализира симптомите на пациента, а след това поставя диагнозата и предлага оптималното лечение. Точността на компютърните диагнози е с 20 процента по-висока, отколкото при стандартните способи на диагностика.

Идеята за практическото приложение на разработката е компютърът да проверява симптомите на пациента и да поставя диагнозата, а след това лекар да я потвърждава.

Роботизираната система е способна за 4,8 секунди да постави диагнозите на 100 пациенти с точност 98 процента. Тя предлага също най-добрия начин за лечение. Програмата обединява данни от десетки милиони клинични случаи. На всеки две седмици тя се обучава да диагностицира ново заболяване.

В разработката на изкуствения интелект са участвали специалисти на китайския Национален изчислителен център.