Смут и страх в населението всява липсата на държава

Нели Огнянова, nellyo.wordpress.com

За предложеното от Йордан Цонев по идея на БНБ допълнение в НК:

Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Мотивите:

През последните дни чрез разпространение на невярна информация и слухове, беше направен опит за дестабилизация на държавата чрез атака срещу българската банкова система, без каквито и да е основания за това, което нанесе вреди както на отделни банки, така и на техните вложители, които бяха принудени предсрочно да прекратяват депозитите си като губят лихвата по тях. В резултат, се наблюдаваше напрежение сред вложителите на някои от търговските банки. Това наложи държавата, в лицето на Правителството и Централната банка да ангажира значителни ресурси за нормалното функциониране на банковия сектор и успокояване на населението и фирмите. Подобни атаки са пряко насочени срещу спестяванията на българските граждани и фирми, и срещу финансовата стабилност, като основен елемент от националната сигурност на страната.

По тази причина е необходимо в Наказателния кодекс да има специализиран текст, който да криминализира подобни прояви, свързани с всяване на смут и страх в населението чрез разпространяване на невярна информация по отношение на банките и финансовите институции. Подобен текст има превантивна цел, за да осигури спокойното функциониране на финансовия сектор и да предотврати в бъдеще възможността банковата и финансовата стабилност на страната да бъде подронвана по подобен криминален начин.

*

Има достатъчно критични анализи в медиите, които обосновават защо предложената разпоредба е необоснована, неадекватна и непропорционална (безсилие и глупост), най-малко защото:

“заблуждаваща или невярна информация”: при пълната непрозрачност по отношение на някои банки, особено работещи с публичен ресурс като КТБ, всяко и всякакво съобщение е с риск да е неточно или частично да отразява ситуацията.
“или други сведения”: и за истина се предвижда наказание.
“които могат да доведат”: няма значение дали целта е да се засегне доверието, дали цели паника и нестабилност – или, напротив, публикацията предупреждава за проблем: предвижда се затвор за вестоносците, не за причинителите на негативна тенденция или криза.
“лишаване от свобода”: предвидените глоби в Закона за кредитните институции са високи, няма данни да са прилагани и не е ясно какво налага ескалация. Криминализиране, дори повече – предвиждане на санкция лишаване от свобода – дори с превантивна цел – не е мярка, която може да се гласува на основата на пет изречения мотиви.

Смут и страх в населението всява липсата на държава. Грешките на главния прокурор в частност също.