Смъртоносна захапка или защо е време за наказания

| от |

Константин Вълков, Дарик радио

Неконтролируемите изблици на ярост разкриват най-тъмната част на човешката природа. Когато във вторник вечер Луис Суарес захапа италианския защитник Киелини, почти всеки жител на планетата изказа мнение по въпроса. От свирепа ярост до обикновена лудост, споровете за причините и последствията още продължават. Нещо се случва в главата на Суарес, за да бъде подтикван вече няколко пъти да действа като вампир, но въпреки това той продължава да бъде магьосник на терена. 

pa-suarez18148788

Суарес отнесе и сурово наказание. Сега пак трябва да се учи да сдържа нервите си, което ще бъде трудно. Не му е за първи път.

Но обърнете внимание на цикъла шедьовър – глупава постъпка – наказание – шедьовър.

Уругваецът е страхотен футболист, получава 200 000 паунда седмично, бележи голове. Родината му се гордее с него, феновете го обичат. Неговият си изблик на лудост, като на всеки гений, са свирепите захапки. Заради тях получава свирепи наказания. Но футболната му магия продължава да работи. Шедьовър – наказание – шедьовър.

Успешните неща на този свят са устроени така и затова работят така добре. Желанието му да вкарва голове е по-силно от желанието му да захапва противникови играчи. Но едното няма как да съществува без другото.

Когато в някои държави, особено тези, които успяха да преминат първата фаза на световното в Бразилия, коментират головете на Суарес и наказанието на Суарес, човек остава с впечатлението, че дълбочината и акцентът на коментарите са различни от останалите. Повечето от тези държави действат по един основен принцип – гениалността се ражда,  когато има определени правила и наказания за неспазването им. Правилата може и да идват от най-бедна и разюздана фавела в Бразилия или от свръхпунктуална част на Германия, но тъкмо тия правила на хората помагат на самите хора да не се самобичуват и самоунищожават. В повечето случаи правилата за оцеляване датират от стотици години. И се спазват.

Дори в най-бедните места, по които съм бил, съм се възхищавал на човешкото съобразяване с природата, датиращо от толкова години. Човешкото съобразяване с природата винаги е по-силно от алчността. Едни изграждат каменни стени, други – отводнителни системи, трети строят къщите си по определен начин, четвърти, пети… или едни други, в България, обичат да действат наопаки, с онова тайно и патентовано българско поведение на намигване срещу законите, правилата и институциите. И властите са късогледи за запушеното дере във Варна, за зловредните банкови слухове, за всичко…

Това е смъртоносна захапка. За разлика от онази на Суарес, тук няма нищо хубаво, няма брилянтен играч, няма сурово наказание.

Тук има стискане на зъби да мине бурята, а после точене на зъби за още някое заобикаляне на правилата.

Стана дума за футбол в началото, нека да завършим с футбол. Сигурно ви е направило впечатление, че преди всеки мач бразилският тим продължава да пее химна след края на музиката. Някои казват, че идеята е на Марсело – онзи дето си вкара автогол. В съблекалнята насъскал играчите да продължат да пеят акапелно, за да ги чуят феновете. За един миг целият стадион притихва.

Стадион в Бразилия е притихвал и когато Бразилия губи, всички там помнят финала от 1950 г., когато Уругвай бие на „Маракана” и на трибуните настава пълна тишина. Нито един от зрителите не подкрепя отбора тогава. Тишината смазала играчите психически. Така ще бъде и тази година – ако спечелят, Неймар и компания ще бъдат носени на ръце. Ако загубят, тежко им.

Така е с големите нации. Няма половинчати неща.

Помислете над това. Дано идващата есен бъде по-мъдра. Време е за наказания, за да могат след това да дойдат и добрите примери и постижения, които нямат нужда от наказания.

Хубаво лято.

 
 

Плюс моделът точно копие на Джиджи Хадид

| от chronicle.bg |

Първо – искаме да уточним нещо. Нямаме си идея как изобщо понятие като „плюс модел“ съществува или защо, нито кой го е измислил, но от няколко години вече се насади в модната индустрия.

Светът обаче, някак си, свикна с това. А дори една лъжа, повторена 1000 пъти, се превръща в истина. Или поне така казваха старите хора.

Определяна като „плюс“, холандската моделка и блогърка Иза Изерман наскоро се прочу и с друго свое качество – удивителната си прилика със супермодела Джиджи Хадид.

А, ето и разликата – единият е супермодел, а другият – „плюс модел“. А уж се борихме срещу етикетирането…

Набедената за Instagram-двойничка също е със светли очи, но докато нейните са сини, тези на Джиджи бият по-скоро към зеленото. Косата й, разбира се, е руса, а устните й са дори по-плътни от тези на Хадид.

И двете са на 22, но според Иза тя прилича повече на по-малката сестра Хадид – на Бела.

„В началото някой го спомена в Instagram. Но когато започнах да работя с MiLK, те пуснаха снимка със заглавие „Новата закръглена Джиджи Хадид“, и чак тогава осъзнах, че може и да е истина“, споделя Изерман.

Снимкина Иза Изерман може да видите в галерията горе. на Намирате ли прилика?

 
 

Рецепта за тиквено-доматена супа

| от Росица Гърджелийска |

Сезонът на жълтите листа, жълъдите и мъглите е тук, макар все още да е топло навън. Ето една супа за душата!

Нужни продукти:
1 малка тиква
3 глави червен лук
1 зелена чушка
500мл доматена пасата
500мл нарязани домати на кубчета
1 скилидка чесън
един стрък пресен босилек
малко пресен магданоз
олио, черен пипер, сол

Начин на приготвяне:

DSCN8863

Нарежете лука и чушката, изсипете ги в тенджера с малко олио на дъното и включете котлона.
Добавете малко сол, захлупете с капак и оставете да се поизпотят.
През това време обелете и нарежете тиквата на средно големи кубчета.
Добавете тиквата към тенджерата, залейте с вода и оставете да заври. Гответе до пълното омекване на тиквата.
Добавете пасатата и нарязанито домати и продължете а готвите, за да е изпари една част от течността.
Добавете накълцания чесън и продължете а готвите още няколко секунди.
Пасирайте всичко и добавете босилека и черният пипер.
Поръсете всяка паничка с пресен магданоз и запечени тиквени семки, които ще добавят приятно хрупкане към така прекрасно кадифената супа.

DSCN8892
Усмихнете се!

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.