След поредния “стрес” за европейските банки

| от |

Бисер Манолов,  www.bissermanolov.com

В неделя бяха публикувани резултатите от дългоочаквания стрес-тест на Европейската централна банка и Европейския банков регулатор. От стрес-теста на европейските надзорни органи разбираме, че са анализирани 800 банкови портфолиа, 119 000 кредита и 170 000 обезпечения. Според документа има ръст с 18% на лошите кредити. Интересно е да се отбележи широкият диапазон на лоши кредити. Най-съществено подобрение, макар при изключително ниска изходна база, се забелязва при гръцките и испанските банки. Най-големият губещ е италианският банков сектор. Според публикуваните резултати 25 банки от държави членки на еврозоната изпитват капиталов недостиг.

Девет от тях са италиански, но да не си помислите, че сред 25-те няма германска. Според анализа въпросните финансови институции ще трябва да набавят свеж капитал в размер на 25 милиарда евро

Какво означава това като цяло за европейската финансова система? Без да омаловажавам публикуваните резултати от проведения стрес-тест, според мен много по-съществен резултат от този стрес-тест е дали европейската банкова система е способна да реализира такъв размер на кредитирането, който да доведе до съществен икономически растеж.

До този момента ясно изразено становище липсва. Бившият главен икономист на Европейската централна банка и бившият член на борда на ЕЦБ изразиха две коренно противоположни становища. Според Отмар Исинг от гледна точка на германския интерес паричната политика вече е прекомерно разхлабена и ще бъде изключително погрешно Дойче Бундесбанк да продължава да си затваря очите.

Диаметрално противоположно е становището на Лоренцо Бини, според когото точно германската икономика има нужда от стимули, увеличаващи търсенето, което според него е единственият начин Европа да се спаси от лапите на дефлацията и депресиращия икономически растеж. В допълнение според един от най-известните финансови анализатори на авторитетния финансов всекидневник Financial Times Мартин Волф между първото тримесечие на 2008 г. до второто тримесечие на тази година номиналният размер на търсенето в Европа се е увеличил само с 2,5%. Номиналният размер на брутния продукт за същия период е нараснал с 5%. Нека да го кажем с по-прости думи – за последните пет години икономическият живот в Европа практически не е отбелязал

почти никакъв
съществен растеж

и то на фона на невижданите до момента размери на държавни дългове. До настоящия момент масова практика сред европейските банки бе да се финансират почти на нулева лихва от Европейската централна банка и с този ресурс да изкупуват държавни ценни книжа. Тази практика се оказа нещо като „безплатен обяд“ за финансовите институции. За ръст в кредитирането и дума не можеше да става. Трябва да отбележим, че това беше масова практика на големите банкови кризи в Гърция и Кипър. Точно колосалната експозиция в местен държавен дълг, а не лошите кредитни портфейли срутиха двете банкови системи. Както отбелязва Мартин Волф обаче, в оценката на качеството на активите нищо не е споменато за риска от инвестиции в правителствени дългове. По-точно не се отчита различният рисков профил на държавите членки на еврозоната. Според него от най-съществено значение е да се прецени какъв размер на банковия капитал ще бъде най-приемлив за стимулиране на икономическия растеж. Прекомерното затягане на регулациите, разбира се, ще изиграе изключително рестриктивна роля за банковото кредитиране.

На фона на този анализ малко встрани остана публикуваната информация за най-голямата търговска банка в Европа – Дойче банк, че за третото тримесечие тя е отбелязала негативен финансов резултат. Разбира се, в основата на това са платените глоби от страна на банкатаслед скандала, в който бе доказано, че е намесена в манипулирането на основните лихвени проценти в Европа. Няма спор обаче, че здравето на банковата система в Европа изцяло зависи от търсенето на кредити. Практически няма чак такова значение дали на база текущата икономическа ситуация банките имат достатъчно собствен капитал за абсорбиране на лошите кредити. Вече има негласно съгласие около това, че нито една системна банка в еврозоната няма да бъде оставена да фалира, без значение на това колко публични средства ще бъдат използвани.

Като основни проблеми за банките в момента се идентифицират тежките процедури по реструктуриране на лошите кредити, реализиране на обезпеченията и тотално неефективна правна система. Анализаторите смятат, че горепосочените три проблема ще принудят банките да поддържат символичен ръст на кредитирането, което не е добра информация за европейските политици. Казано с други думи, техните капиталови позиции може да изглеждат на добри нива, но ако не кредитират, тази картина бързо може да се промени.

Нееднократно съм обяснявал какво означава финансов лост – това е съотношението между собствен капитал и размера на активите на една банка. Последното е изключително важен показател, за да може да се направи и правилният извод за това дали една банка има финансова мощ, за да кредитира. Този коефициент за различните банкови системи варира между 15 и 30. Интересно е да се отбележи, че държавата с най-висок коефициент на т.нар. финансов ливъридж е Холандия. През последните няколко години банковите регулации бяха променяни многократно. Тази изключителна динамика е като бич за традиционните банкови практики. Според някои от „тестваните“ банки те няма да се върнат към ускореното кредитиране, докато не се изясни дългосрочността на последните промени. Видимо е, че за да няма непрекъснати промени, твърдо трябва да се върви към създаването на единен банков съюз, и то възможно най-бързо. Първият стрес-тест на банковата система в еврозоната е нито добър, нито лош. Като цяло обаче може да се каже, че европейските банки са в добро финансово здраве. Важно е да се отбележи, че подобен вид стрес-тест бе направен в САЩ преди две години. Оттогава насам американските банки видимо дръпнаха в пъти спрямо европейските си колеги. За финансовата криза в САЩ вече се говори в минало време, в Евро- па още се блъскаме със създаването на

адекватна регулаторна рамка

Това традиционно „европейско протакане“ по сериозните теми води единствено и само до почти невидим икономически растеж, което влияе пряко върху европейските граждани.
И дума не се казва в посока как ще бъде прекъсната токсичната връзка между банките в качеството им на поематели на държавен дълг и съответните правителства. Като пример може да бъде дадена отново италианската банкова система. Над 80% от италианския държавен дълг е притежание на местни играчи. Единствената банка, намалила дела си в италиански държавни книжа, е Уникредит. Изглежда, отново политиците са на ход, колкото и да не ни се иска.

 
 

Трус от 6,7 по Рихтер удари Гърция и Турция

| от chronicle.bg |

Земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер беше регистрирано в Егейско море към 1.30 ч. българско време в нощта срещу петък. Трусът е достигнал до Западна Турция и островите на Гърция. Има две жертви, а ранените са повече от 100 в Гърция и най-малко 70 – в Турция.

Втори трус от 5,1 по Рихтер е регистриран минути след първото земетресение, в района на гръцките острови Додеканези. Също и в западна Турция – 4,8.

По първоначална информация загиналите намерили смъртта си в бар, след като таванът на помещението паднал и ги затрупал.

На остров Кос, където е най-сериозно, има срутени сгради. Земетресението е нанесло щети и на крепостта на рицарите от Ордена на Свети Йоан, известни като хоспиталиери.

В турския град Бодрум също има щети – напукани стени, предимно на по-стари сгради, а болницата в града е била евакуирана от съображения за сигурност.

Турската брегова охрана пък съобщи, че земетресението е предизвикало „малко цунами“.

От БАН увериха, че опасност от сеизмична активност в България няма.

 
 

Глиобластома: смъртна присъда ли е тази диагноза?

| от chronicle.bg, по Washington Post |

Миналата седмица сенаторът на Аризона, Джон Маккейн, беше диагностициран с глиобластома – един от най-агресивните видове рак на мозъка. Новината дойде като шок за всички американци. Маккейн е един от обичаните политици на САЩ. Водещи американски политици в момента изказват подкрепата си към Маккейн в борбата с болестта.

Какво обаче стои зад сложното название „глиобластома“?

Глиобластомата е агресивен вид рак, от който преди време починаха сенатор Едуард Кенеди и Бо Байдън, синът на бившия вицепрезидент на Америка Джоузеф Байдън.

Какви са нейните характеристики и възможните методи за лечение?

Глиобластомата е най-често срещаното злокачествено образувание на мозъка. Около 12 400 нови случая се очаква да възникнат през 2017 г. според American Brain Tumor Association. Заболяването е последната и най-опасна от 4-те вариации на атроцитомата – тумор, който се образува в звездообразните клетки, формиращи съединителната мозъчна тъкан. Понястоящем попада в списъка на нелечимите ракови заболявания.

Около 23 хил. възрастни, повечето мъже, ежегодно биват диагностицирани с различни видове рак на мозъка, по данни на сайта cancer.net. Заболяването засяга повече пациенти в третата възраст и по-малко млади. За разлика от повечето видове рак, злокачествените мозъчни тумори не се разпространяват в други части на тялото. Тяхната „атака“ се състои в засягането на функциите на тялото и съзнанието, в зависимост от това кои части от мозъка са засегнати.

Симптомите на глиобластомата най-често са припадъци, силни главоболия, замъглено зрение и съзнание. Ако туморът засяга частите от мозъка, които отговарят за физическата сила пациентът може да изпитва слабост в мускулите, проблеми с говора, понякога двойно зрение, и дори неспособност за разбиране на това, което чува. Често обаче тези симптоми са разпознати, когато вече е прекалено късно.

Въпросът, около който няма единодушно мнение, и над който медицината още работи, е как може да се лекува глиобластомата? Оперативният метод е единият вариант. При него се премахва колкото е възможно по-голяма част от тумора. Но микроскопичните ракови клетки засягат и здравата мозъчна тъкан около тумора, неподатливи са на премахване, и в по-късен етап слагат началото на ново злокачествено новообразувание. За премахването на тези клетки обикновено пациентите се подлагат на 6-седмична орална химиотерапия и лъчетерапия.

Понякога, при по-възрастните хора, курсът на лечение е скъсен до три седмици. След края на периода пациентите се подлагат на химиотерапия – процедурите се повтарят няколко пъти в месеца, в продължение на половин година.

Средната продължителност на живота след приключване на лечението е от 12 до 16 месеца, твърдят експертите. Но периодът винаги е различен при всеки пациент и на това влияят много фактори. Най-важният от тях е, къде в мозъка е разположен туморът и какви щети нанася по организма. Не повече от 30% от засегнатите живеят повече от две години и едва 10% живеят повече от 5 години. По данни на учените има пациенти, живели от 15 до 20 години след лечението, но това са изключения.

Възрастта играе ключов фактор при продължителността на живота. По-младите пациенти имат по-голям шанс. След това идва физическото състояние на пациента преди поставянето на диагнозата, и молекулярната структура на тумора.

В последните години се говори за имунотерапията и други модерни методики за лечение на глиобластомата. Нови методи, които подсилват имунната система, могат да подпомогнат лечението на някои видове рак, като меланома (вид рак на кожата), рак на белите дробове и рак на пикочния мехур. Въпреки че медицината непрестанно тества резултатите от имунотерапията при глиобластомата, засега тя не се нарежда сред методите на лечение.

Друг метод за лечение включва устройство, което праща променлив електрически ток в скалпа. Някои медицински центрове го използват, но той още не е масово разпространен. При него главата на пациента трябва да е обръсната, на нея се поставя въпросното устройство, наподобяващо каска, и то трябва да бъде носено в продължение на 18 часа. Това прави процедурата трудна и болезнена, особено при по-крехките пациенти.

Сенатор Едуард Кенеди беше диагностициран с глиобластома през май 2008 г., три дни след като получи мозъчен удар. Той незабавно се подлага на тричасова операция в Университета в Дюк. Умира през август 2009 г. на 77 години. Бо Байдън, най-големият син на вицепрезидента на САЩ, и главен прокурор на щата Делауеър, беше диагностициран през 2013 г, след което се подложи на операция, химиотерапия и лъчетерапия преди да се върне обратно на работа. Той умира пред май 2015 г. на 46 години.

 
 

Видяхте ли вече трейлъра на „Снежният човек“?

| от chronicle.bg |

Вече сме много нетърпелилви да видим екранизацията на Ю Несбьо „Снежният човек“. Подизираме, че ако филмът следва книгата, ще се получи наистина смразяващ кръвта трилър и това ни изпълва с ентусиазъм.

Филмът е с участието на Майкъл Фасбендър (поредицата X-Men), сексапилната Ребека Фъргюсън (Мисията невъзможна: Престъпна нация), Вал Килмър (Жега) и носителя на Оскар Джей Кей Симънс (Камшичен удар). Режисьорът Томас Алфредсон, който ще съживи романа, е познат на публиката от шпионския трилър Дама, поп, асо, шпионин и Пусни ме да вляза.

Когато главният инспектор на елитна полицейска група (Фасбендър) започва разследването на убийство по време на първия сняг, опасенията му, че мистериозен сериен убиец отново се е развилнял, се засилват с всеки изминал ден.

С помощта на находчива новобранка (Фъргюсън), полицаят ще трябва да разнищи случаи на повече от десетилетие, както и най-новия такъв, с надеждата, че ще успее да надхитри злодея, преди да е паднал следващият сняг.

Филмът е заснет изцяло на локации в Норвегия – градовете Осло и Берген, както и местността Рюкан.

Това прави сцените и смразяващия ужас, който сковава всички, още по-реалистични. Остава само да се надяваме да не завали сняг…

Снежния човек е продуциран от Тим Беван и Ерик Фелнър (Теорията на всичко, Клетниците), както и от Пиодор Густафсон (Мъжете, които мразеха жените) и Робин Слово (Дама, поп, асо, шпионин).

Снежния човек идва в кината на 13 октомври 2017 г. А ето го и трейлъра:

 
 

Френската певица Барбара Велденс почина на сцената от токов удар

| от chronicle.bg, по БТА |

Причината за смъртта на сцената на 35-годишната френска певица Барбара Велденс е поражение от токов удар, предадоха световните агенции.

Нещастният случай станал миналата нощ на фестивала „Лео Фере“ в община Гурдон в югозападната част на Франция. Лекарите, пристигнали на място, не могли да спасят Велденс. Те констатирали, че сърцето й било спряло веднага след токовия удар.

Местната прокуратура започна разследване, което трябва да установи причините, довели до инцидента с неизправното електрооборудване.

Барбара Велденс спечели конкурса за млади таланти на фестивала „Жак Брел“ през 2016 година. Той бе един от нейните кумири. Първия си студиен албум певицата издаде на 3 март 2017 година, припомнят агенциите.