След Германия… пак Германия?

| от Богдан Млъчков |

След трите емоционални и победни бомби, които шумно се взривиха в Арена „Армеец“ в мачовете от груповата фаза на европейското първенство по волейбол, дойде време за първата равносметка. Стар лаф е, че волейболът се играе с „горещи ръце и крака, с хладна глава“. Е, след потресаващата драма с елементи на холивудски екшън срещу Холандия температурата на крайниците граничи с точката на кипене. Време е да задвижим вентилатора.

Дебютният двубой на нашите срещу Германия беше епохален и това не е прекалено силно изказване. Ако си мислите обаче, че това е така заради резултата – бъркате се – и друг път сме побеждавали немците чисто (например на четвъртфинала на Олимпиадата в Лондон), когато пак им скъсахме шортите. „Айн цу цвай цу драй цу дрън“, както е казал големият футболен мислител и полиглот Христо Стоичков. Забележителното в мача беше съвсем друго – нейно Величество статистиката категорично отсече: родните волейболисти нямаха нито една директна грешка в атака (аут, мрежа, антена), нямаха нито една директна грешка на посрещане.

Прашясалите книги (по-скоро флашки) биха могли да ни кажат кога за последно се е случвало това – без да съм убеден със сигурност, трудно мога да повярвам, че е било скоро.

Сервисът ни беше по хирургически точен – тактиката на треньора Пламен Константинов беше простичка като замисъл, но не толкова лесна като изпълнение (виждали сме пробойни в осъществяването ѝ в други мачове): Денис Калиберда трябваше да бъде тероризиран от българския начален удар, трябваше да бъде разписана дисертация на тема: „Силата на „слабия“ сервис“. Получи се перфектно – от 62 сервиса Калиберда посрещна цели 33, а сме длъжни да отбележим, че не присъстваше през цялото време в полето.

Наставникът на Германия Витал Хайнен, който преди турнира заяви, че България е неговата волейболна съпруга, започна с либеро Маркус Щойервалд, след което го замени с Фердинанд Тиле. Първият посрещна едва 8 топки, вторият дори не пипна топка в този елемент – тези цифри спомогнаха за българския успех, без качествено посрещане немската атака беше далеч от стандартната си ефективност, а звездата на „гостите“ Георг Грозер така и цял мач не намери обичайната си форма, както в атака, така и на начален удар.

В събота и неделя последваха трилърите срещу Чехия и Холандия – и двата завършили с победа в тайбрек за нашите.

Въпреки победния щрих и в двата случая играта на родните национали далеч не вървеше толкова гладко, колкото в първия ден срещу Германия. Силовият ни сервис на практика не функционираше с изключение на няколко отделни избухвания от страна на Владо Николов, Виктор Йосифов и Миро Градинаров. Липсата на добър сервис с отскок е дълбок проблем – неуспявайки да стигнат навреме в края централните ни блокировачи са принудени да „летят“, за да се долепят до крайния, а това обърква и цялостната ни постановка на блок-защита. Финалният резултат представлява често разпилян и неравен блок, който води до лесни точки за съперника. Всъщност първото място в групата щеше да остане мираж, ако не беше флотът на Ники Пенчев, който късаше с финес нервите на „лалетата“ вчера.

Най-притеснително е обаче положението с поста на разпределителя въпреки тримата налични състезатели в разширения състав.

Андрей Жеков е контузен и това явно личеше при единственото му включване срещу Чехия. Георги Братоев въпреки брилянтните си умения на блокада е твърде непостоянен при дистрибуцията на играта, качеството на подаванията му често е много далеч от истината – учебникарски пример в това отношение бяха катастрофалните пасове към Владо Николов в края на тайбрека срещу Холандия. Само близо 20-годишният опит на капитана спаси положението в тези ситуации, втората дори бе материализирана в победната точка в мача. Владо разясни на практика волейболната поговорка: „Няма лоша топка, има лош нападател.“

Огледална е ситуацията с третия избор на Константинов – Любо Агонцев – нисичкият плеймейкър има блестящ поглед върху играта (особено при повикване на центъра на разстояние от него), справя се академично в защита, но губи много на блок заради ръстта си – противниковите нападатели направо го „прескачат“ в определени разигравания.

Въпреки всички технически проблеми и контузии (Цветан Соколов, Тодор Скримов не са въобще в състава за европейското, Ники Николов и Андрей Жеков са, но абсолютно лимитирани от физическото си състояние, за капак на всичко вчера разтежение получи и либерото Теодор Салпаров), България се домогна до лидерското място в групата и чака на четвъртфинал победителя от сблъсъка между Белгия, завършила на второ място във „варненската“ група, и третия отбор от нашата… Германия.

Възпитаниците на Витал Хайнен изиграха срещу Холандия „хелгиното“ (еквивалент на българското „ганкино“) и тактично решиха, че предпочитат да играят пак в България, а не със световния шампион Полша (което всъщност хич не е ненормално). Дали сметката на немците ще излезе с кръчмар или пак ще се обръщаме към мислителя от Каталуня – ще разберем в сряда.

 
 

След Германия… пак Германия?

| от Богдан Млъчков |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

След Германия… пак Германия?

| от Богдан Млъчков |

 Мъже в тесни костюми борят злото по улиците на космополитен град. Жени в смели и секси униформи спасяват света от лоши хора, които искат да изтребят всички девици… Сюжетите за филми и съответно сериали за супергерои няма голямо разностилие, и може би именно затова се харесват толкова много от хората.

Ярката борба между доброто и злото, олицетворено от мъж в плащ и хилещ се зъл нещастник с бомба, скрита в джоба, датира от отдавна и е преляла в модерната поп индустрия, като лепкава течност в чай. Тя е тук, за да остане.

Най-новият сериал за супергерои, дело на Netflix – The Defenders, излезе този петък и целият му сезон вече е наличен. По този повод, пък и без повод, ние селектираме 5 добри сериала за доброто и злото в света на супергероите, които може да изгледате преди това.

 
 

След Германия… пак Германия?

| от Богдан Млъчков |

Никак не е лесно да бъдеш забелязан в света на модата, където всеки се бори със зъби и нокти да засенчи човека до него. Но изглежда, че 64-годишната блогърка Лин Слейтър успява не само да се открои, но и да остави някаква следа след себе си. Създателката на модния блог Accidental Icon не само има вкус и се облича по-добре от младите посланички на модата, но и този вкус е забелязан и оценен от 200 хил. последователи в Инстаграм. Дамата има достъп до всички дрехи на Исей Мияке, които от там заделят специално за нея. Откроява се със своите винтидж кимона, съчетани с огромни слънчеви очила и бижута.

dgdss
Instagram

Лин Слейтър е 64-годишна баба с безупречно сресана сива коса, която отказва да боядисва. По всичко изглежда, че възрастта отново е на мода в модата. През 2015 г. 80-годишната авторка Джоан Дидион стана рекламно лице на Celine; Джони Мичъл беше привлечен от „Ив Сен Лоран“; а банда от баби представяше модели на „Долче и Габана“. Когато преди три години тази тенденция се пробужда, Лин Слейтър създава своя блог, който бързо се превръща в сензация. Това обаче не я интересува. Тя отказва многото оферти за работа, които й отправят, и стои зад името си : accidental icon (случайна икона). На блога й дори няма да намерите рекламни материали.

„Предпочитам производителите на грим да ме приемат като клиент, а не като рекламно лице на марките им.“ казва Лин Слейтър в интервю. Любимите й дизайнери са Алесандро Микеле от Гучи, Демна Гвазалия от Vetements and Balenciaga и Джонатан Андерсон.

fff
Instagram

От малка върви против нормите. Цялото й образование преминава в католически училища, където е задължително да се носят униформи, а единствените аксесоари са религиозните медали и броениците. Бунтарката Лин си слага няколко броеници на колана и никой не може да й каже нищо. Когато постъпва в колеж пък, я хваща голямата хипи вълна и започва да носи панталони чарлстон, обувки с платформи и се размотава с момчетата с дълги и несресани коси. Едновременно с това завършва специалност криминално право, а в последствие и докторска степен по социално благополучие.

Днес тя разделя времето си между Университета Фордам, в който преподава и публикуването на материали на блога си. Вярва, че има връзка между начина на обличане и криминалистиката и учи жените да използват дрехите като начин на себеизразяване.

Начинът, по който модата е насочена към жените на нейната възраст не я задоволява и това причината да създаде свой собствен блог. Шест месеца по-късно вече се появява на корицата на списание Grey. Мисията и е да научи хората да не консумират модата. Открива истинската мода в младите дизайнери, които тепърва прохождат. Именно те са първите, които проявяват интерес към работата й.

Най-ценният й съвет е да не се привързваш към нищо, да рискуваш и да видиш какво ще излезе от това.

fdsfs
Instagram
 
 

След Германия… пак Германия?

| от Богдан Млъчков |

Очаквах това приключение от толкова много време. Идеята бе да изберем  една определена част на България с най-близките ми приятели, за която знаем малко. След кратки разсъждения, решихме да се насочим към Североизточна България. Имахме само 6 дни на разположение да осъществим тази цел, но ни бяха достатъчни, за да прекараме едно незабравимо приключение. То ни донесе много емоции, невероятни гледки и специални моменти.

Потеглихме с кола от София рано сутринта и се бяхме запътили директно към Североизточната част на страната, нооо още в самото начало се разсеяхме по пътя и започнахме да следим за кафявите табелки, свързани с туристически обекти. Та само час, след като потеглихме от столицата намерихме и нашата непредвидена първа спирка- пещерата Съевата дупка. Тя не е толкова впечатляваща по дължина или големина, но те грабва с неземната красота, която е изразена чрез изключително богата гама от цветове върху многобройните варовикови образувания, които притежава.

Самата пещера впечатлява с факта, че притежава пет оформени от само себе си зали. Всяка, от тях носи интересно наименование: Белият замък, Концертна, Космос, Купене и Срутище. Неслучайно едната зала в пещерата носи името “Концертна” – благодарение на природно създадената акустика в пещерата, тук са изпълнявали свои концерти личности като Лили Иванова, Емил Димитров и Йорданка Христова.

Processed with VSCO with c7 preset

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 2лв;

Лятно работно време: 9:00-18:00 ч; Зимно работно време: 9:00 – 17:00 ч;

Препоръчително е да си носите връхна дреха, защото постоянната вътрешна темепература е между 8 – 11 градуса;

Близки населени места са град Луковит на 20 км и село Брестница на 2 км ( София – 60 км );

Маршрутът от София е по магистрала Хемус до самия край ( село Ябланица ), където се поема в посока Ловеч. Стигайки до село Брестница в самия център има табелка, която сочи към пътя за пещерата.;

След като успяхме да разгледаме пещерата, се насочихме към първата ни спирка от плана, който си бяхме създали. Именно Шумен или по-точно село Мадара. Отидохме до там, за да видим известния Мадарски конник, ако не знаете как изглежда или не сте виждали снимки, просто бръкнете в портмонето си и извадете една монета от ( 1, 2, 5, 10, 20 или 50 стотинки) и я обърнете – ще видите самия него.

Конникът изобразява изсечен владетел в естествен ръст, като е считано да символизира мощта на Първата българска държава. Самата забележителност предлага много повече! Самото място представлява един археологически комплекс, който позволява да се изкачите най-отгоре на Мадарското плато (431 м.), на което има останки от средновековна крепост и уникална гледка, която наистина си заслужава!

Processed with VSCO with c7 preset

 

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

1 ноември – 31 март: 8:30 -17:00 ;. 1 април – 31 октомври: 8:30 – 20:00 ч;

Близки населени места са село Мадара 2 км и град Шумен 17 км. ( Варна 75 км );

Маршрутът от София до Шумен е по магистрала Хемус, от там вече е добре обозначено с табели до село Мадара и до самия археологически комплекс;

Processed with VSCO with c7 preset

Времето напредваше и трябваше да продължим към следващия обект по план- крепост Овеч, град Провадия. Не мога да го обясня с думи, но това място ме завладя от първия момент, в който стъпих на самата крепост. Гледката, атмосферата всичко бе толкова магическо и красиво! Самата крепост датира от Средновековието и може само да си представите какво е преживяло това място, като имате предвид богатата история, която притежава нашата страна. Разположено е над самото скално плато, което предоставя една от най-хубавите гледки, на които съм бил свидетел в България! Обектът ви позволява да направите една незабравима разходка върху добре поддържана пътека по платото.

 

Полезна информация:

Има символичен вход за възрастни: 2лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

Препоръчително е да се посети този обект при благоприятни метерологични условия;

Близки населени места: град Провадия ( под самата крепост ) и Варна на 53 км;

Накрая потеглихме и към финалната отбивка за деня – Варна, където имахме запазен апартамент чрез интернет страница, предлагаща този тип услуги. Престоят ни във Варна беше само за една нощ. Местоположението на града ни бе удобно да отседнем, за да можем на следващия ден да продължим своето пътешествие.

Processed with VSCO with 6 preset

За автора:

Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/