Скъпоценните гъби, или защо трюфелите не са по джоба на всеки

| от |

Альона Нейкова

Въпреки че за тяхното търсене се използват прасета, името на този деликатес е синоним на разкош.

Белият трюфел е една от най-скъпите гъби в света. 2000 долара за 1 кг – тази цена може и да изглежда неразумно висока за повечето хора, но гурме експертите не пестят средства, за да погалят сетивата и самочувствието си с този специалитет.
Самото му име – трюфел, е синоним на разкош. Този деликатес е сред онези редки сезонни продукти, които може да се опитат само за кратък период от време веднъж, най-много два пъти годишно. Но не в това се крие главната причина уникалните гъби да не са по джоба на всеки.

Трюфелите са деликатесни гъби, които растат под земята. Съществуват стотици видове, но общо взето според вътрешната и външната им визия те се разделят на 3 групи – бели, червени и черни. Според времето, в което се откриват, има летни и зимни, като последните са по-ценни и скъпи, защото се намират много по-трудно и в по-малки количества. Сред тези живи диаманти, както често наричат трюфелите, най-ценните растат в Перигор, Франция, където се отглеждат предимно черни, а белите са превзели Умбрия и Пиемонт в Италия.

Намират ги най-често в корените на дъбове и брези. Черно-кафяви отвън, обикновено са червеникави отвътре. Имат силен, ярко изразен специфичен аромат с леко орехово ухание. То е още по-явно при белите трюфели, които са по-редки от черните и затова се ценят най-много. Пиемонтската скъпоценна гъба пък е кафеникава отвън и светла с червени жилки отвътре.

Tuber

Въпреки усилията, които се полагат при отглеждането им, реколтата при трюфелите може да е различна всяка година. Разбира се, най-хубавите екземпляри винаги ще се продават добре, но когато добивът е по-лош от очакваното, цените им скачат двойно и дори тройно. Стотиците и хиляди долари, искани от продавачите на тези гъби, се обясняват най-вече със спецификата на условията, при които растат, начините на събирането им, съхраняването и, разбира се, с техния изтънчен вкус и аромат.

Както почти всички гъби, и трюфелите се берат през много кратък сезон. За черните този период е от ноември до март, а за белите – от късна есен до началото на зимата, като в Италия това се прави през октомври. Пресните трюфели се ценят най-много и доста ресторанти дори съставят специални менюта, за да се дегустира деликатесът именно тогава, когато е най-вкусен.

Събирането на скъпоценните гъби е доста сложен процес, изискващ изключителна прецизност и продължителна подготовка. Трюфелите растат поотделно и всеки от тях трябва да се отдели от корена на дървото така, че да не се повреди. Всеизвестно е, че местата с тези подземни гъби се търсят от прасета, които са много чувствителни към миризмата им. Тази архаична практика привнася особен чар на процедурата на тяхното откриване. Напоследък за целта се използват и специално обучени кучета.

Подготовката на животните за специфичната работа обаче отнема доста време, понеже те трябва не само да намерят трюфелите, но и внимателно да ги изкопаят, без да наранят самите гъби, както и да опазят корена на дървото, върху който да пораснат нови живи диаманти. Ексклузивността на продукта е породена и от факта, че тази гъба не може да бъде получена по никакъв друг начин. Е, някои въпреки всичко се опитват да отглеждат черни екземпляри в специално построени ферми, най-вече това се прави в Китай. На такъв продукт все пак липсват онези изключителни вкусови качества, присъщи само на дивите трюфели, събирани в уникални условия по специален начин. А белите скъпоценни гъби изобщо не могат да бъдат култивирани по какъвто и да било друг начин, различен от естествения им растеж.

Тъй като трюфелите имат кратък срок на годност, за да се оцени уникалността на вкуса им, необходимо е да се опитват, докато са пресни. Поради тази причина те се изкупуват доста бързо, ресторантите дори се надпреварват да се сдобият с най-качествените скъпоценни гъби. А истинските ценители през ноември се стичат във Франция и Италия, за да са сред първите дегустатори на новата реколта от местния деликатес. Въпреки всичко трюфелите все пак може да се съхраняват определено време. Някои ги държат в масло, като после ги използват за допълнение към други продукти. Когато се заравят в бурканче с ориз, по-късно от него се получава страхотно ризото. Освен това гъбите се слагат и във фризера, но както и всички други продукти, при замразяването те губят и от вкуса, и от аромата си.

Tuber1

Кулинарите по света се обединяват около твърдението, че много малко храни може да се сравнят с вкуса на пресния трюфел. И заедно с това уникалната гъба е универсална – използва се за приготвянето на най-различни ястия. Но най-добре трюфелите проявяват неповторимите си качества с неутрално допълнение, което да не подтиска прекрасния им аромат. Слагат ги в сосове, пълнежи, ястия от ориз, паста, като тънко се настъргват на специално ренде.
Трюфелът е гордостта на готварството. Не без основание е наричан Кралят на храната. Има и уникалната способност да прави жените по-нежни, а мъжете – най-любвеобилни. Затова само онези, които имат късмета и възможността да усетят аромата и вкуса на истинския трюфел, ще разберат защо го смятат за ключ към поетичната тайна на кулинарния свят…

Размерът е знак за качество

Любопитен празник организират в Италия от втората събота на ноември до края на последния есенен месец. Фестивал на белите трюфели ще събере истинските ценители на този деликатес на днешния 8 ноември в Сан Миниато. Именно тук е открит най-големият трюфел на света с тегло 2,5 кг. Градът на скъпоценните гъби обаче е прочут не само с размерите, но и с качеството им. Белите трюфели от Сан Миниато се сервират в най-добрите ресторанти по света. Срещат се много по-рядко, но ароматът им е изключително силен, а вкусът се смята за по-добър от този на техните френски събратя.

Трюфелът може да бъде колкото вишна или да стига размерите на картоф. Но се намират и уникални по своята големина екземпляри.

Преди няколко години на аукцион в Лондон Роман Абрамович, състезавайки се с други английски милионери, успява да купи трюфел с тегло 900 грама за 28 хиляди паунда. Дадените за гъбата пари се използвали за благотворителност. А самият трюфел бил изложен във витрина, намираща се в престижен ресторант. Ценители от цял свят пристигали специално, за да го видят. След месец обаче станало ясно, че деликатесът се е развалил и уви, се наложило да го изхвърлят.

 
 

Най-добрите гей филми от началото на 2017 до сега

| от |

Филмите с ЛГБТИ участие не са най-популярните, но в последно време се появяват все повече и повече.

ЛГБТИ филмите не е задължително да изследват сексуалността на персонажите. Те спокойно могат да са криминални, например, или комедии, в които персонажите са лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър или интерсекс хора.

 

 
 

“Никой не може да слага Бейби в ъгъла”: 30 години „Мръсни танци“

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Радио FM+ очаква вашите номинации за „Будител на годината- 2017”

| от |

“Будител на годината” е инициатива фокусираща вниманието върху личности, направили през годината нещо стойностно и значимо, със силно духовно послание и отзвук в медийното пространство.

Ако смятате, че имате достойна номинация, ако познавате хора, чиито дела заслужават приза „Будител на годината”, пишете ни на buditel@fmplus.net.

В края на месец септември ще бъдат публикувани имената на номинираните. Слушателите на Радио FM+ ще имат възможността да гласуват за своя фаворит и да изберат „Будител на годината”.

В първото издание на кампанията, през 2014 г., сред номинираните бяха: д-р Милен Врабевски, основател на фондация “Българска памет”, Максим Ешкенази (организирал „Фортисимо в клас”), Олег Ковачев ( създал детска арт школа), Камен Донев (за спектакъла му с чист български фолклор), Дарин Маджаров (създал проекта „Уча се”). Призът „Будител на годината- 2014 г.” отиде при д-р Врабевски.

Pic Buditel

През 2015 г. част от номинираните бяха: Райна Кабаиванска (за майсторския клас, подготвящ български студенти), Енчо Керязов (за основаването на благотворителна фондация, в подкрепа на децата), Игнат Канев (за построяването на университетски център в Русе), Мариана Пенчева (учителката, която отгежда 10 деца от бедни семейства), Мирослав Боршош (за това, че превърна НДК в истински Дворец на Културата), поетът Борис Христов и арх. Стефан Добрев (за каузата да издават редки и ценни книги, неиздавани на български език). Призът „Будител на годината- 2015 г.” отиде при Енчо Керязов.

През 2016 г. част от номинираните бяха: Любка Биаджони, Холидей Хироус, Насимо, София диша, Иво Иванов, Д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството, Капана, Боян Петров, Диана Иванова, Илиян Любомиров. Tази година едно от имената не подлежeше на гласуване – дядо Добри, човекът, който стана символ на отдаденост и смирение. Призът „Будител на годината- 2016 г.” отиде при д-р Стаменов и Фондация Майки за донорството.

Финалът на кампанията ще бъде на 1-ви ноември, в Денят на народните будители. Специално изработеният плакет „Будител на годината- 2017 г.” ще бъде връчен на официална церемония. Водеща на церемонията е лицето и гласът на кампанията, Ива Дойчинова.

 
 

Трейлърът на втория сезон на „Короната“ е повече от обещаващ

| от |

Сериалът на Netflix, „Короната“(The Crown) отново ще предизвика фурор тази есен. Сигурно сме в това, след като видяхме трейлъра на втория му сезон, в който Кралица Елизабет се изправя срещу натиска, на който е подложена от всички страни.

„Кралица съм от 10 години и за това време съм имала трима министър-председатели“, гордо заявява персонажът. „Нито един от тях не се е справял.“ Героинята на Клеър Фой доказва силата и твърдостта си на фона на всичките слаби мъже около нея.

Трейлърът показва и Принц Филип, който в последния сезон се бунтуваше срещу ограниченията и порядките на монархическата система. Намеците за изневяра в първия сезон едва ли ще се появят в новия сезон.

По рано пред годината създателят на сериала, Питър Морган, обяви, че сюжетът във втория сезон ще се съсредоточава върху образа на Принц Филип, който често е засенчван от съпругата си.

В краткото видео успяваме да видим също и някои от тогавашните представители на американския елит: Джон Ф. Кенеди (Макъл К. Хол) и Джаки Кенеди (Джоди Балфур)

Вторият сезон на „Короната“ излиза на 8 декември. А дотогава очакваме още трейлъри, с които да „преживеем“. На първо време вижте последния.