Шотландия и Каталуния по пътя към независимостта

Анализ на Елица Кънчева за euractiv.fr. Българският вариант на текста специално за нашите читатели.

2014г. ще бъде решаваща за бъдещето на Каталуния и Шотландия. Въпросът за оставането им в ЕС ще даде превес в едната или другата посока на везната.

Отдавна Шотландия и Каталуния се борят за независимост. Тази година мечтите им са на път да се сбъднат. 2 рефендума, които ще решат спорния въпрос, са предвидени за края на тази година. (както посочва последното издание за Външна политика на Френския институт по международни отношения.)

Желанието за независимост изкарва на преден план редица въпроси, един от най-значимите които е : възможно ли е тези нови държави да останат страни-членки на ЕС? Никой не дава категоричен отговор дали членството им ще бъде автоматично прехвърлено или дългата и мъчителна процедура по приемане ще трябва да започне отначало. Развалянето на цялостта на държави-членки поставя под съмнение готовността на новосъздадените независими единици да се причислят към европейското семейство.

Въпреки това, международните договори подсигуряват пълното прехвърляне на правата и задълженията на гражданите от бившата държава към новосъздадената.

Разглеждайки от този ъгъл въпроса, европейските наблюдатели често цитират Виенската конвенция от 22 август 1978г. върху разделението на държавите. Въпреки че Испания и Великобритания не са ратифицирали тази конвенция, член 34 от нея казва: „ Всеки договор в сила в момента на разделението на държавата остава в сила за всички нейни територии и новосъздадени формирования.“.

Връзката между държавата и международните договори зависи от задълженията, поставени от съответната институция. Например ООН в нейната Харта разглежда различно въпроса: „Когато се създаде нова държава от вече настояща страна членка, новата държава не може да претендира за евтоматично прехвърляне на членството си в ООН“.

Европейската комисия споделя мнението на ООН, ако се имат предвид думите на Мануел Барозо от 2012г: „Ако територия от страна-членка на ЕС, се отдели като независима, договорите на първоначалната държава спират да се отнасят за съответната територия.“

Междувременно, докато институциите спорят за статута на евентуалните бъдещи формирования, те самите се подготвят усилено за осъществяването на референдумите си.

Смело сърце

Шотландия е по-напред в подготовката си за независимост. Шотландската национална партия се бори за автономия още от 1970г. През 2012г. нейният лидер, Алекс Салмонд, и британският министър-председател Дейвид Камерън подписват Единбургското споразумение за организирането на референдум на 18 септември 2014г.

Избирателите трябва да отговорят на въпроса: „Трябва ли Шотландия да е независима държава?“.

Една седмица преди подписване на споразумението проучване на TNS–BMRB за The Herald сочи, че само 28% от населението са за независимостта на Шотландия. И до днес „нерешилите“ остават значително много въпреки силната агитация от страна на националистите.

Партията публикува книгата „Бъдещето на Шотландия“, в която детайлно описва бъдещите предимства и привилегии регионът да е независима държава. Заместник министър-председателката, Никола Стюржон, я описва като „най-обстоятелственият документ в защита на незавимистта на територия“.

Дори съмненията за резултатът от референдума още да витаят, Шотландия е много близо до постигането на целта. Тя по настоящем има собствен парламент и управление, които ръководят сектори като здравеопазването, образованието, околната среда и вътрешния ред. Други все още са под контрола на Лондон, като военната защита, външните работи и икономиката.

Испанската гостоприемница

За сметка на шотландското колебание по въпроса, каталунците изглеждат по-убедени. Проучване от 2013г. показва, че 52,3% от населението на региона са за независимост, като 47,4% са съгласни дори и при изключването им от ЕС, според cadenaser.com.

Обаче: испанската Конституция не позволява на нито една територия или единица от нейната цялост да организира гласуване относно нейната автономия без съгласието на парламента.

Председателят на регионалното управление в Каталуния, националистът Артур Мас, шокира испанското правителство като на 12 декември 2013г. се договори с мнозинството от регионалния парламент да организират референдум на 9 ноември 2014г. Тогава каталунците ще трябва да отоговорят на въпроса: „Иската ли Каталуния да е държава?“. Ако резултатът е положителен, второ запитване ще бъде организирано с въпрос: „Искате ли Каталуния да е независима държава?“.

Желанието за независимост нараства. Това се вижда от увеличаващият се брой на манифестации в полза на референдума. На 11 септември, националният празник на Каталуния, 2011г. 1,5 млн души протестират в полза на запитването. 2 години по-късно 1,6 млн души организират „жива верига“, която се простира на 400км по границата на територията.

Правителството се е спряло на датата 9 ноември, за да „остави време на институциите да разискват въпроса“.

Така или иначе, емоциите по темата остават разногласни. Председателят на Европейската комисия, Херман ван Ромпой, на конференция в Мадрид изказа „надеждата“ си Испания да остане единна държава. Премиерът на Испания, Мариано Рахой, разбира се е на същото мнение. През ноември 2013г. той също така констатира, че, ако Шотландия избере независимостта, това ще означава, че тя ще трябва наново да кандидатства за членство в ЕС. Тези думи могат със сигурност да бъдат разглеждани като намек за съотечествениците му, че оставането в ЕС не е сигурно, което е силен аргумент в срещу евентуалното отделяне на Каталуния.

Но отговорът дали наистина е така остава неясен, а само той може да даде по-голяма яснота върху редицата догадки.

Въпреки всичко, каталунците и шотландците имат последната дума.