Сензация! Брюксел се мести в София, ЕС ликува

| от |

Няма как да не вземем участие в това поредно взривяване на Интернет, този път започнато от Ралица Ковачева, която е на път да измисли нов литературен жанр. Какъв? Оставяме ви да прецените като хвърлите едно око на последните ѝ публикации при нашите приятели от reduta.bg.

eksofia

Европейската комисия се мести в София, съобщи сензационно британската преса. Заседанията на съвета на министрите също ще се провеждат в българската столица. Решението е част от пакет мерки по политиката на сближаване, с цел насърчаване на икономиката на страните-членки от една страна и интереса на гражданите към работата на европейските институции от друга. На въпрос защо именно в София, неназован източник от ЕК отговаря: Заради по-ниските разходи за издръжка, заради красивата природа и не на последно място, заради активната роля на България като държава-членка. С конструктивните си позиции и балансиран подход българите доказаха, че заслужават да са сърцето на Европа. Евродепутатите, които досега заседаваха в Брюксел и Страсбург, единодушно гласуваха да провеждат заседанията си в сградата на българското Народно събрание. Аргументът- така на практика се демонстрира сближаването между европейския парламент и националните законодатели, заложено в Лисабонския договор. Освен това, нощният живот в София е далеч по-вълнуващ от този в Страсбург.

Както вероятно вече сте се досетили, горната „новина“ е изцяло плод на въображението ми. Но може и да не сте се досетили, на фона на бълваните на килограм подобни вести из българското медийно пространство. Сред фаворитите ми теми са „ЕС легализира инцеста“, „ЕС дава Тракия на Турция“, „ЕК забранява детските приказки“. На този фон, моят принос звучи като невинна детска шега. Но механизмът на появата на подобни „новини“ и най-вече, последиците от тях, нямат нищо общо със забавлението, камо ли с невинността. Обикновено в основата им стои някакъв реален факт или изказване, но преразказът от сайт на сайт и от вестник на вестник се случва по схемата „не били компютри, а компоти“. Например новината, че според президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой понятията „род„ и „родина“ трява да отидат на бунището на историята (това именно е заглавието), произтече по следната схема: руски сайт отрази речта на Ван Ромпой, произнесена на честванията в Берлин за годишнината от падането на берлинската стена, като цитира избрани изречения за европейската идентичност, прибавяйки свои, силно спекулативни интерпретации и провокативно заглавие. Български сайт преписа новината, премахвайки подробности от типа какво точно е казал Ван Ромпой, кога, къде и по какъв повод и достигайки до следния извод (всъщност, първите изречения на въпросното съобщение): „ЕС заприличва все повече на СССР, а в някои отношения, дори надминава болшевишката империя. Например в опитите за заличаване на националната идентичност на народите. Съвсем пресен пример за тази агресивна политика, унищожаваща Европа е изказването на председателя на Европейския съвет – Херман Ван Ромпой.Според него понятия като „народ“ и „родина“, трябва да отидат на бунището на историята.“ И ако добрата новина е, че все пак сравнително сериозните медии не подеха новината (за разлика от други случаи), лошата е, че тя буквално заля социалните мрежи, предизвиквайки порой коментари срещу „болшевишкия ЕС“. В общия случай, обаче, тези новини се появяват като анонимки в разни сайтове, само за да бъдат поместени по страниците на пресата, с позоваване на сайта като източник.

Вдъхновение за подобни „новини“ българските медии често черпят от британските таблоиди, с очевидната презумпция, че щом е „вносна“, информацията следва да е вярна, а и да не е, това вече не е наш проблем. А пък ако идва от Брюксел, това е напълно достатъчна легитимност. Такъв е случаят с водещото заглавие на „Телеграф“ от 28 януари „Брюксел удря кабинета, за да повлияе на евровота“. За източник е цитирано „авторитетното издание“ New Europe. Въпросното издание (електронно и печатно) се самоопределя като „европейският политически вестник“. На сайта му няма информация относно редакционния екип и издателя, а само адрес в Брюксел. В дъщерното New Europe Bulgaria също има само адрес, а в рубриката „За нас“ пише: „„Ню Юръп България„ е проевропейска медия, работеща с вяра в европейския проект, но чувствителна към грешките на европейските структури и европейските политици. Ниесеборимзаповечепрозрачност, демокрацияидиалог.“ (последното изречение е написано именно по този начин).

Та въпросното издание публикува статия, озаглавена „And yet it moves“ („Керванът си върви…“ в българската версия) и подписана от Касандра. „С един неетичен ход миналата седмица, Европейската комисия опита да се намеси във вътрешните дела на България, с явната цел  да повлияе на резултатите от европейските изборите в страната през май, в полза на опозицията“, твърди медията. Според нея номинацията на „медийния лидер Делян Пеевски за поста съветник по национална сигурност“ е национален политически въпрос и няма нищо общо с темата на мониторинговия доклад на Комисията. Изданието обвинява Европейската комисия в заговор с президента Росен Плевнелиев, еврокомисаря Кристалина Георгиева и разбира се, Иво Прокопиев, срещу българското правителство. Статията е пълна с неточности, грешки и спекулативни твърдения. За да онагледи отношението на „еврократите в Брюксел“ към България, тя дава за пример как преди изборите през 2009 „Комисията бе замразила , без причина,  € 515 милиона за финансиране на България, нанасяйки сериозни политически вреди на тогавашното социалистическо правителство на Сергей Станишев“. Както е известно, правителството по онова време беше на тройната коалиция (но вероятно Касандра от Брюксел не знае това), а средствата бяха замразени през 2008г. по причини, детайлно описани в доклад на ЕК за злоупотребите с европейски средства в България (Касандра вероятно не помни случая „Батко и братко“).

На този фон става ясна ролята на привидно безобидните истории от типа „ЕС забранява приказките“- те създават благодатната почва, в която могат лесно и безкритично да бъдат приети дори твърденията, че Европейският съюз се опитва да „удари“ българското правителството. В крайна сметка, вече отдавна сме прочели, че ЕС иска да регулира всичко в живота ни – от краставиците до водата в тоалетното казанче; иска да ни държи бедни, за да ни управлява лесно; иска от нас пари, за да спасява богатите банки/гърци/европейци; вре си носа в съдебната ни система и ни наднича във вътрешните работи. Пълзящата антиевропейска кампания подхранва измислените страхове на българите от големия свят, който ще ни погълне, подчини, обезличи (спомнете си истерията покрай бежанците, кампанията срещу чуждестранните хранителни вериги или патосът да не се позволи на чужденци да изкупят българския чернозем).

Случаят показва целият механизъм на изфабрикуване на новини по „опорни точки“, та даже и срещу Брюксел, когато се налага. И използването на европейска претенция и марка не могат да ни заблудят относно авторството и целта на мероприятието. В името на оставането на власт и разпределянето на порциите (по Доган) управляващите използват безогледно целия наличен арсенал от пари, власт и медиен комфорт, за да обезсилят и обезмислят всеки опит за съпротива. Припламналото през миналата година обществено недоволство се успива целенасочено с новини за успехите на властта и омаскаряване на политическите ѝ опоненти, в най-добрите традиции от близкото минало. И не, не бързайте да се смеете на новината за севернокорейското кацане на слънцето. Предстои предизборна кампания, в която ще научим къде по-интригуващи новини.

 
 

Зеленчуци, дървени въглища и още нови тенденции в храненето

| от chronicle.bg |

Не че искаме да акцентираме на това, но краят на лятото е все по-близо, а с него се случват две неща: започваме да очакваме какви ли не неща от идващата година и умишлено си създаваме тенденции, които да следваме. Тенденции в модата, в обзавеждането във всичко, за което се сетите. Днес обръщаме внимание на тенденциите в храненето, които ще дойдат през идващата 2018-та.

Основното, което можем да си направим като извод, гледайки накъде отиват нещата е, че манията по здравословното и природосъобразното хранене са на първо място. Човечеството сякаш отделя все повече внимание и върху начина, по който се добиват продуктите. Макар и да знаем, че е невъзможно всички да се храним само с биопродукти (по простата причина, че сме 7 млрд. души върху тази планета), потреблението към тях ще расте. Обърнато е внимание и на контрола и следенето на продуктите, откъде идват и какви съставки съдържат.

Кои ще са основните съставки и тенденции в кулинарията през идната 2018 г. вижте в галерията горе.

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.

 
 

20 118 лева от Еврошанс за късметлия от София!

| от |

Даниел Шопов от София ще харчи страхотната сума от 20 118 лева, благодарение на любимата си игра. Щастието го спохожда в пункта на бул. Ломско шосе, където се отбива често. Решава да пусне талон на Еврошанс, в който отбелязва 9 числа. И късметът му се усмихва – познава ги всичките, до едно, и взима сериозната сума от 20 118 лева.

„В моя квартал, в Надежда, всички ме познават, защото ми се носи славата на късметлия“, споделя с усмивка Даниел.

Еврошанс е игра за тези, които обичат числата и знаят как да предизвикат късмета си. Максималната печалба е 1 000 000 лева, а тегленията са на всеки 5 минути!

 
 

Една е Мадона(та) и какво не знаем за нея?

| от chronicle.bg |

Тя е звездата, която няма аналог в музиката. Нито в миналата, нито в съвременната. Обичана или отричана, възхвалявана или омаловажавана, Мадона си е Мадона. И дали я харесваме или не, това не отменя факта, че скандалната певица е явлението в музиката, което я промени завинаги и ще остане на хоризонта дълги години след своя залез (който между другото не се задава засега).

Онези, които не са подробно запознати с биографията й я познават предимно от хитовете Material Girl, Open Your Heart, La Isla Bonita, Hung up, Like a Prayer и много други. Може и да я свързват със скандалите, които предизвиква с поведението си и тоалетите си. Всички я определят като най-влиятелната жена изпълнител. Сексът и феминизмът са запазените й марки.

Днес Мадона Луиза Вероника Чиконе навършва 59 години. За песните й няма какво повече да добавим, те винаги ще имат своята вярна публика, винаги ще има хора, които да ги поставят под съмнение (неясно по какви причини), а около имиджът й няма да спрат да се повдигат спорове (Нищо чудно някоя църква отново да се произнесе против разврата, в който тя възпитава публиката?!).

По случай рождения й ден сме подбрали няколко любопитни факта около живота на Мадона, които може би не знаете. Вижте галерията горе.