“Сексът и молът”

| от | |

Автор: Лола Монтескьо (повече от нея на chuime.bg)

Една тревожна новина ме накара да седна и да напиша този текст по-бързо от планираното. Моля, хората с големи, но слаби сърца, дамите над 60 и младите майки да спрат да четат тук. А всички останали да поемат въздух: АРТИСТИТЕ ОТ ТУРСКИТЕ СЕРИАЛИ СТАЧКУВАТ И ЗАТОВА ФИЛМИТЕ СЕ СКЪСЯВАТ!!!

…………………………………………

Как сте? Мина ли ви шокът? И вие ли усещате тази голяма празнина, която внезапно се отвори в живота ви? Не, не отваряйте вратата на балкона, помислете за хората, които ви обичат. И не плачете! Все пак има и по-лошо. Я вижте на хората в Либия какво им се случва? А на всичкото отгоре те и турски сериали си нямат. Че как да не ти писне всичко и да не вдигнеш един бунт?

Не, това не е провокация, не тичайте пред Народното събрание (абе шофьорите на таксита дали гледат турски сериали? Ако да, сбогом Бойко!). Има спасение и то е в ръцете на кака ви Лола. Да! Радвай се народе, пиша сценарий за наш вариант на турските сериали. Както вече веднъж обещах, ще побългаря “Сексът и градът” за целта. Просто съм гледала повече серии от него, отколкото от турските теленовели, затова. Но ще вмъкна задължителния елемент от турските сериали: млад мъж с тридневна брада гледа с питащи очи към залеза и страда. Свири цигулка. Ето какво вече съм нахвърляла, като скица за бъдещия сценарий.

mallgirls

Заглавието

И така “Сексът и града” ще се казва “Сексът и молът”. Действието се развива в голям столичен мол, който нашите героини са дошли да посетят. Те живеят в южна България, в царевичака, както казват американците, но са се възползвали от услугата на местна туристическа фирма, която ги развежда с професионален гид из столичните молове. Някъде по средата на сериала ще се разбере, че две от героините са твърдо решени да останат в столицата, останалите се колебаят. Но затова по-натам.

Героини

И в бг сериала те са четири на брой. Млади. Красиви. И много амбициозни. Това се вижда веднага по силикона в крехките им тела. Както знаем, само една много амбициозна кака може да си навре толкова много силикон из жлезите. В истинския живот героините ни се казват Стояна Теофанова, Геновева Петрова, Петруна Видова и Стефка Калчева. За пътуването си в мола обаче приемат нови имена, фамилните зачеркват.

И така, моля запознайте се с Анилия, Камилия, Ванилия и Емилия. Всичките са руси. Имат екстеншъни. Пеят страхотно. Без Ванилия. Тя обаче е с най-големи и е много фотогенична. А, да, и си правят ноктопластиката при една и съща факирка на ноктопластиката някъде из Сливенско. Ванилия може и да не пее чак толкова добре, но пък има огромна татуировка на Исус на деколтето. Защото, както тя твърди, е ужасно набожна. Татусът обаче я прави да изглежда и много градска една такава. Направо столична.

Герои

Само двама са. Вече упоменатият мъжага с тридневна брада, който ни в клин, ни в ръкав се появява из мола, гледа с тъжни питащи очи залеза, страда, а на фона – цигулка. Другият герой е нашенският Мистър Биг. Той е биг не само откъм корем, но и откъм пачки, затова всичките наши героини са влюбени в него. Той освен това е и собственик на ЯКА кръчма, в която нашите героини се надяват да пеят.

Заплитане на сюжета

Мистър Биг пие нес кафе с ракия в барчето на мола на третия етаж и оттегчено мери с поглед молките, които дефилират пред него. Имал ги е всичките. Скука. Внезапно обаче от ескалатора изплуват досущ като четири древногръцки Афродити от вълните на морето Анилия, Камилия, Ванилия и Емилия. Камерата дава в едър план очите на Мистър Биг – леко подпухнали, но видимо оживени; очите на Анилия, Ванилия и Камилия – засрамени, изпълнени с надежда, питащи…; очите на типа с тридневната брада – страдащи (тоя па кво прави пак тука?); очите на Емилия – оп!, тя е попреклалила с макиажа и не може да отвори докрай лявото око, тежат тия изкуствени мигли, бе!, но се предполага, че и тя мечтае, пита и се срамува… И пак в едър план очите на Мистър Биг, който с леко мигване кани дамите на масата си и разбива сърцата им завинаги. За любовта допринася и отразяващият се в очите му трикилограмов златен ланец.

Появяване на врага

Враговете са много! Досущ като в турски сериал. Първо, това е майката на Мистър Биг и проекто свекървата на нашите героини, така да се каже. Тя е зла, мустаката, традиционалистка. Носи забрадка на главата и леген под мишница. В този леген бъдещата невеста ще трябва да й кисне краката и да й реже брадавиците в израз на почит и любов към фамилията на мъжа.

Понеже в първите няколко серии бъдещата свекърва няма реплики, тя ще кръстосва мола нагоре-надолу с легена, ще гледа недоверчиво и четирите проекто-снахи и ще плете интриги с продавачката на прежди на първия етаж, с жената пред тоалетната на втория и с фризьорката Еми на третия. Еми също мрази проекто-снахите, защото има дъщеря, която тайно мечта е да омъжи за Мистър Биг. Тя не знае, че щерка й отдавна е негова любовница, а освен това е и бременна.

Между другото от Мистър Биг са бременни още и фризьорката Еми, продавачката на прежди, момичетата от “Макдоналдс” и дузина от молките. В следващите серии ще забременеят и нашите четири героини. Ще се нанесат една след друга в огромната му къща в Драгичево, ще страдат там сами, изоставени от непостояннния Мистър Биг (оп, в кадър пак е оня с тридневната брада, гледа залеза, страда, една цигулка свири…) Мустакатата свекърва ще ги тормози да й мият краката и да лъскат собственоръчно древногръцките колони, римските аркади и албанските лъвове в дома. Винаги ще е недоволна. Ех, мъка, мъка…

Развръзка

Тя ще наближи някъде към 2893-ия епизод, който ще бъде излъчен навръх Трети март. Ще се окаже, че свекървата, Еми, продавачката и част от молките са бивши агенти на ДС и ще загубят правото си да се снимат в сериала. Дъщерята на Еми ще се залюби с типа с тридневната брада (кадър, той гледа към залеза, страда, една цигулка свири), а нашите героини ще са се събрали да живеят заедно в Драгичево.

Край

Вариантите са много. Първи – феминистки: Анилия, Камилия, Ванилия и Емилия зарязват ЕТНО-баладите и стават пънкарки. Бръснат главите, отлепват ноктопластиката и вадят силикона. Анилия даже се записва в университета. Мистър Биг е сменен с младо студентче от Художествената академия.

Край втори – най-вероятен: Към 3-хилядния епизод нашите героини са поизхабени, силиконът е поувиснал, гласовете са изчезнали… Мистър Биг седи пак сам в кафенето в мола, гледа отегчено мацките. Изведнъж от ескалатора като четири Афродити изплуват четири девойки: Малина, Галина, Далина и Петрина. Всичките брюнетки. Всичките със силикон. Татуировки имат и четирите. На Че Гевара. Не могат да пеят, но са актриси…. Оттам нататък знаеме, поне още 3 хиляди епизода…

И край трети – оптимистичен: Всички наши герои са в мола. Бременните отдавна са родили. Все момчета, и всичките се казват Мистър Биг-Джуниър. Избухва спор чие дете най-много прилича на Мистър Биг. Спорът прераства в яко меле. Летят екстеншъни, ноктопластики, крака от маси, силикони и павета. Лее се яко кръв. Труп до трупа, силикон до силикона се въргалят из мола.

В апогея на битката в този храм на съвременната култура влиза самотна дама в зряла възраст – първата любов на Мистър Биг, Иванка. Силиконът май й се е поразместил, защото тялото й е странно издуто. О не! Това не е силикон! Това е бомба. Иванка е камикадзе! Тя изтичва грациозно нагоре по ескалатора, пеейки “Белите манастири” и пред питащите очи на Мистър Биг и оня с тридневната брада дърпа шнура. Гръм! Огън! Молът го няма. Молките също. Край на сериала!

 
 

Животът на Толкин в нов биографичен филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Финландският режисьор Доме Карукоски ще застане зад камерата за биографичен филм за британския писател Дж. Р. Р. Толкин, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на филмовата му компания. 

Продукцията, режисирана от 40-годишния Карукоски, ще проследи годините от живота, изградили автора на „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ като човек и творец.

Сценарият на биографичния филм за Толкин е поверен на Дейвид Глийсън и Стивън Бересфорд. Повече подробности около проекта не се разкриват.

Доме Карукоски е сред най-известните кинодейци на Финландия. Режисирал е осем игрални филма, най-известният сред които е „Том от Финландия“ за хомосексуален художник от 20-и век, изявявал се с този псевдоним.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Huawei е на първо място по брой продадени телефони в Китай

| от chronicle.bg |

Ръстът на доставките на смартфони в Китай приключва през второто тримесечие на тази година, отчитайки 3% спад.

Второ тримесечие подред водещата компания по брой доставени устройства е Huawei. Тя е доставила общо 23 млн. устройства, следвана от Oppo с 21 млн. телефона. Така Oppo отчита 37% увеличение на годишна база. На трето място е vivo с нейните 16 млн. доставки през април-юни.

Изненадата идва от Xiaomi, която е доставила 15 млн. телефона. Тя задминава конкурента си Apple и отчита 60% ръст за китайския пазар.

 
 

Гал Гадот отново ще е „Жената чудо“

| от chronicle.bg |

Продължение на един от най-гледаните филми тази година – „Жената чудо“, беше обявено от Уорнър Брадърс на тазгодишния Комик-кон в Сан Диего, САЩ. Гал Гадот отново ще влезе в ролята на безстрашната Даяна Принс.

Филмът се превърна в един от най-доходоносните от поредицата за супергерои и затова неговото продължение беше само въпрос на време. „Жената чудо“ изпревари в бокс-офиса  „Мъж от стомана“, „Батман срещу Супермен“ и „Отряд за самоубийци“ със своите 767.7 милиона долара спечелени по целия свят. С това историята за Даяна Принс счупи рекордите и се превърна в най-успешния филм, режисиран от жена.

Пати Дженкинс, режисьор на филма, заяви, че историята ще се развива в Америка.