Седемте смъртоносни чудеса

| от | |
Добрин Добрев
Интересно е, че намерих тази книга в семейната библиотека. Оказа се, че баща ми си я е купил преди около година, но така и не я е прочел. На мен ми беше достатъчен само бегъл прочит на описанието отзад за да я добавя в списъка си за четене.. Бях слушал много за Матю Райли, но тази книга щеше да е първият ми досег с него.
alexander-the-great
Сюжетната линия накратко: може би малко класическа на пръв поглед (или поне за мен) – преди 4500 години, когато египетската цивилизация била най-могъща, златен пирамидион овенчавал върха на Голямата пирамида. Разбира се, той дарявал с неограничена власт народа, който го притежава. Но през 123г. пр. н.е. пирамидионът бил разрязан (не от някой друг, а от самия Александър Велики) на седем части, които от своя страна били внимателно скрити и пазени в най-големите строежи по онова време – в наши дни известни като Седемте чудеса на света. През 2006г, когато се развива по-голямата част от действието в книгата, по време на пролетното равноденствие ще се случи рядък астрономически феномен, наречен „Завъртането на Тартар“, който се изразява в определена позиция на Слънцето спрямо Земята и появата на гигантско слънчево петно. Последно това се е случило през 2570г. пр. н.е. и според древните текстове, ако всички части на пирамидиона не са събрани и поставени на върха на Голямата пирамида в определения момент… ще настъпи Апокалипсис, в който човечеството ще бъде унищожено… Ако пък бъде събран, след извършването на специален ритуал, нацията, която го е направила, ще бъде непобедима :)
И тук стигаме до същината – сблъсъка на интереси. Веднага са мобилизирани американските и европейски спец-части, които се впускат в отчаяна надпревара за частите на пирамидиона, поблазнени от властта, която ги чака. Но нашите хора са съвсем други – коалиция от 8 малки държави – седем свръх обучени войници, един професор по археология и… десетгодишната Лили. Тяхната задача, разбира се, е съвсем по-благородна от суперсилите – те се борят за частите на пирамидиона за да предотвратят издигането на някоя от другите нации до световно господство или най-просто казано – за мир.
Всъщност, в началото книгата изобщо не ми допадна и трябваше да минат около 100 страници за да се промени това. Честно казано, на два пъти се зачудих дали да не я зарежа и да я върна да си събира праха – нещо, което не ми се е случвало от години. В началото започва в много оскъден стил и малко след това действието почва да се развива някак прекалено шеметно и хаотично, с престрелки, надбягвания и т.н… На някои и това би се харесало, но признавам, че с първите страници се чувствах някак подведен от описанието на корицата, очаквах повече… ОБАЧЕ!
Историята постепенно се разгръща. Разкриват се тайни – за Египет, за древните архитекти, за нацистите и т.н. Оказва се, че не е само екшън. Сигурно тук беше повратният момент, след който просто я изчетох на един дъх. Райли изключително пленително описва добре-прикритите сега чудеса на древния свят – Родоския колос, Александрийския фар, Голямата пирамида… а от сцената при Висящите градини на Семирамида просто ще настръхнете! Докато исках да я зарежа, открих че съм се привързал към нашите герои, назовавани със смешни военни позивни като: Фъзи, Принцеса Зоуи, Магьосника, Мечо Пух, Дългоухия – дадени им от Лили. Постепенно тяхното минало също излиза наяве и установяваш, че за нищо на света не искаш да спреш да четеш! Обичам такива книги!
Матю Райли показва невероятен стил, редувайки ожесточени престрелки с кратки лекции по история. С това се навяват асоциации с Индиана Джоунс. При по-динамичните моменти пък, откривам доста силна прилика със „Метеоритът“ на Дан Браун. Всъщност, при една от сцените в Лувъра (о да, и такава има) един от персонажите иронично вметва, че се чувства като герой в „Шифърът на Леонардо“. И между другото – в края на книгата са поместени няколко странички с интервю на самия Матю Райли и единият от въпросите касае точно това. Райли заявява, че романът му по никакъв начин не е повлиян от Дан Браун-овият шедьовър,  но смята, че ако създаваш сцена с Лувъра е логично по някакъв начин да се пошегуваш с „Шифърът на Леонардо“. Ха!
За финал: препоръчвам горещо книгата! Дори смятам в скоро време да си набавя още книги на Матю Райли, според мен си заслужава. :)
* * *

Мечтал съм да имам и съм притежавал 
неограничена власт.
И знам едно – тя подлудява хората.

Александър Велики
 
 

Президентът основа собствена модна линия – „БОСС“

| от |

Президентът Румен Радев основа своя собствена модна линия, наречена „БОСС“. Фешън колекцията ще съчетава български народни мотиви с кришнарски елементи и ще залага на естественото излъчване, подчертаната голота и дружбата между източноправословните модни патерни и кришнарските модни елементи.

След мощния отзвук в социалните мрежи на президентската снимка от двора на резиденция „Бояна“, на която Радев е бос с потник на трайбъл символи, съпругата му е получила пиарски инсайт и двамата заедно са основали новата марка.

„И двамата смятаме, че президентската длъжност не опира само до водене на адекватна политика, а и до даване на пример на народа, включително в направления като мода, стил и етикет. Затова решихме да направим свой собствен бранд, който да вдъхновява българите да се обличат удобно през лятото“, коментира Десислава Радева.

Стартирането на модната линия съвпадна със среща на генерал Радев с разгневените нудисти от плаж „Делфин“. Президентът подкрепи хората в устрема им да не затварят телата си в железния обръч на банските костюми и направи обръщение към нацията, в която призова българите „да бъдат себе си“ и да не се притесняват да показват тези части от телата си, които харесват.

Относно негативните коментари във Facebook, в които раздразнителни от жегата хора подметнаха, че президентът прилича на тираджия, водачът на народа коментира така:

„Не смятам, че ходенето на босо е някакъв грях. Още народната певица Роси Кирилова призоваваше феновете си да ходят боси по асфалта, кришнарите се доближават до слънцето през контакта на кожата със земята, а нестинарите са едни от най-уважаваните хора на плаж Нестинарка. Живеем в демократична държава и правото на разголване трябва да се уважава“.

На въпрос от буден журналист дали същото право на разголване се отнася и до 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад – Сузи, която скандализира моралните българи в предизвикателен видеоклип, президентът отговори така:

„Човек трябва да прави това, което обича. Наречете ме популист и народняк, но не намирам нищо нередно в това едно дете да осъществи мечтата си да туърква от отворения прозорец на БМВ пред погледите на татуирани бургаски батки. Всеки трябва да следва мечтите си, защото в противен случай рискува да остане емоционално бос.“

 
 

Нова стъпка в борбата с чернодробната недостатъчност

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени успяха да превърнат малки „семена“ от чернодробна тъкан в напълно функциониращи органи в мишки.

Ако методът се окаже приложим и при хора, ще бъдат намалени дългите списъци на чакащи за трансплантации. От него ще могат да се възползват и хора с чернодробна недостатъчност, които не могат да се подложат на такава операция.

Учените от Масачузетския технологичен институт са поставили три вида чернодробни клетки в биоразградими тъканни скелети и са ги имплантирали на мишки с увредени органи. Миниатюрните структури са се увеличили 50 пъти след имплантирането и са изпълнявали нормалните функции на черния дроб.

Ако методът се прилага на хора, необходимите клетки могат да бъдат взимани от пациента или от органи, които не отговарят на изискванията за трансплантация. Много важно при него е, че не са необходими лекарства за потискане на имунната система.

 
 

Коко Шанел – модата отмина, стилът остана

| от chronicle.bg |

Изглежда, че света на модата все по-често се обръща към дизайните на първите гиганти в индустрията.

Последната колекция на модна къща Диор е вдъхновена от култовата първа колекция на Кристиян Диор, New Look (1947), и предизвика фурор на седмицата на модата в Париж миналия месец. В парижкия музей Musée des Arts Décoratifs пък в началото на месеца беше открита изложба, посветена на творчеството на „Дизайнера на мечти“.

В духа на тези носталгични нотки, които ни заобикалят, се сещаме и за останалите стожери на модната индустрия, които не просто създават дрехи – те създават епохи. Тук непременно присъстват Живанши, Баленсиага, Версаче, Ив Сен Лоран и разбира се Коко Шанел – моделиерът, който оставя най-дълбока следа в индустрията. Не само с моделите си, но и със самата си личност. За 87 години Коко Шанел преминава през множество връзки с различни мъже, повечето от които богаташи или кралски особи, никога не се жени, винаги остава рязка и непримирима и не се страхува от конфликти. Когато моделите на Кристиян Диор са критикувани, защото са неудобни за носене, тя допълва: „Само мъж, който никога не е докосвал жена, може да причини такова неудобство на жените.“

Ако сте от хората, които свързват Шанел само с числото 5 или с известното лого на марката, можете да разгледате нашата галерия, в която сме събрали 15 факта от живота на френската дизайнерка. Как тя промени модата и остана ли жив стилът(на това всеки сам може да си отговори)? 

 
 

„Дюнкерк“ оглави бокс-офис класацията на САЩ

| от chronicle.bg, по БТА |

Филмът „Дюнкерк“ на режисьора Кристофър Нолан застана начело на бокс-офис класацията на Северна Америка този уикенд, предадоха световните информационни агенции.

Той отбеляза приходи от 50,5 милиона щатски долара, като 11,7 милиона от тях бяха от IMAX прожекции. Сюжетът му описва онова, което се смята за най-голямото поражение на Великобритания във Втората световна война – историята за евакуацията на 330 000 британски войници от Франция през 1940 г.

Получилата положителни отзиви комедия „Girls Trip“ надмина очакванията на критиците и зае второто място в класацията с печалба от 30,4 милиона щатски долара. В продукцията участват актрисите Реджина Хол, Куин Латифа, Тифани Хадиш и Джейда Пинкет Смит. Зрителската аудитория се състоя от 79 % представителки на нежния пол.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ остана на трета позиция с 22 милиона щатски долара, а веднага след него се нареди научнофантастичният филм „Войната за планетата на маймуните“ с 20,4 милиона щатски долара приходи.

Продукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“ претърпя неуспех и оформи челната петица на бокс-офис класацията на Северна Америка, като спечели едва 17 милиона щатски долара