Румънци от всички страни, обединявайте се!

| от |

Артьом Кобзев, „Россия в глобальной политике“

Официалните лица в Румъния все по-често твърдят, че страната им трябва да се обедини с Молдова. При това се има пред вид съседната държава да мине под контрола на Букурещ.

По-рано радетел на тази концепция бе президентът Траян Бъсеску. Сега към нето се присъедини и премиерът Виктор Понта (нищо че двамата са политически противници – ред), който обеща, че ако стане следващият държавен глава, ще постигне обединението на Румъния и Молдова към 2018 година. Идеята за обединение се засилва сред сънародниците на Понта и Бъсеску.

Понятието „разделен народ“ все по-често взе да се появява в медиите благодарение на Владимир Путин. В кримската реч от март 2014 г. президентът заяви, че след разпада на СССР „руският народ стана най-големия разделен народ в света“. Между другото много преди Путин друг президент настойчиво използваше термина „разделен народ“, говорейки за жителите на своята страната и на съседната държава.

Става дума за Траян Бъсеску, който от 2006 г. се опитва да налага идеята за обединението на Румъния и Молдова, по-точно за поглъщането на втората държава от първата. „Румъния и румънците са единствената държава, единственият народ в Европа, останал разделен след обединението на Германия… Румъния все още остава разделена на две държава… и тяхното обединение ще стане в рамките на Европейския съюз и по никакъв друг начин“, заяви Бъсеску през юли 2006 г. на среща с молдовски ученици победители на олимпиада за историята на Румъния. А месец по-рано той сподели мислите за обединението на двете държави с тогавашния молдовски президент Михаил Воронин, който впрочем не остана във възторг от инициативата на колегата си от Букурещ.

Що се отнася до населението на Румъния, то от година на година все по-силно подкрепя увеличаването на земите си за сметка на съседната държава. В същата през 2006 г. допитване в Румъния показа, че идеята за сливането на двете държави се подкрепя от 44% от гражданите. „Против“ се изказаха 28% от допитаните.

Миналата година по поръчка на румънския в. „Адевърул“ бе проведено още едно изследване. На въпроса „Бихте ли се съгласили с обединението на Молдова с Румъния, ако евроинтеграцията на Молдова се окаже невъзможна“, 61,7% от анкетираните отговорили с „да“, 22,7 с „не“, а останалите 15,6% не са имали мнение или не са искали да отговорят. Показателно е, че 44% от анкетираните поне веднъж са виждали на обществени места в Румъния надписи от типа на „Бесарабия е румънски земя“ или „Бесарабия е Румъния“.

А в началото на тази година информационната агенция „Медиафакс“ пусна онлайн допиване: „Съгласни ли сте с обединението на Румъния и Молдова?“ 68,2% са били съгласни, а 26,5% – против.

Не е учудващо защо при такова положение Бъсеску продължава да настоява двете държани да станат една. Нещо повече, по думите му тяхното обединението трябва да стане национален проект на Румъния. Напълно ясно тази мисъл Бъсеску изрази в последното си новогодишното си обръщение: „2014-та ще стане година, в която ние честно и открито ще заявим, че Молдова е румънска земя“.

Тази концепция има привърженици от другата страна на границата, макар броят им да е значително по-малък в сравнение с Румъния. Това е и разбираемо – едно е, когато държавата ти се разширява с присъединяването на нови земи, и съвсем друго е, когато държавата ти изчезва от картата на света. През 2011 г. по поръчка на изданието „Еженедельник 2000″ („Седмичник 2000″) бе проведено проучване, показало, че 49% от гражданите на Молдова се боят от поглъщането на страната им от Румъния. Други 26% отговорила, че смятат обединението за малко вероятно. И само 12% от участниците допитването заявиха, че подкрепят този замисъл.

Показателни са и резултатите от преброяването на молдовското население през 2004-та година (тази година имаше ново преброяване, но резултатите му още не са готови): като румънци се бяха записали само 2,2% от гражданите, докато за молдовци се бяха обявили 77,5 процента.

Впрочем молдовците искат да съхранят собствената си държавност, но нямат нищо против и да ползват благата, които им дава гражданството на страните-членки на ЕС. На първо място това е възможността за безвизово пътуване из Европа. Заради нея 300 000 молдовци (около 10% от населението) получиха второ, румънско гражданство. Ясно е, че са направили това не от любов към туризма. Като се отчете тежкото икономическо положение в страната им, за много млади молдовци второто гражданство е шанс да намерят работа в по-успешна държава (румънски паспорти взеха главно хора под 40-годишна възраст). Разбира се, това не е самата Румъния, а някоя от преуспяващите държави от ЕС. Наистина страните, които се превръщат в принудителни получатели на молдовска работна сила, това положение не им харесва. Във Великобритания дори нарекоха Румъния „черният вход“ за молдовски гастарбайтери.

Докато една част от молдовците свързват бъдещето си с ЕС и Румъния (флаговете им бяха вдигнати над парламента в Кишинев по време на безредиците през 2009-та), другата гледа с надежда на Изток. И това не е само рускоговорящото Приднестровие, което силно зависи от Москва, но и Гагаузия. В този регион през февруари се състоя референдум, на който 98,4 от гласували искаха сближаване с Митническия, а не с Европейския съюз. И в Кишинев, и в Букурещ обясниха този резултат с натиска на „външни сили“ – тоест на Русия. Но според независими експерти резултатът от референдума се дължи на факта, че жителите на Гагаузия се боят от румънизация. Рязко срещу сливането на двете държави се обявява и молдовската компартия (в момента тя е основният поддръжник на обединението с Митническия съюз). Ако пък някога въпросът за обединението на двете страни мине от теоретичната към практичната плоскост, Молдова може и да стане част от Румъния, само ако се прости с Приднестровието и Гагаузия.

Въпреки това румънските политици не се отказват от „обединителното“ говорене. Това няма да се промени и от факта, че Бъсеку скоро ще напусне президентския пост, който заемаше два поредни мандата. Наскоро мисълта, че в обозримо бъдеще двете страни ще станат една изказа премиерът Виктор Понта, който сега се бори за президентския пост като кандидат от Социалдемократичната партия. „Моята цел е през 2018 година, за 100-годишнината от великото обединение, ние отново да бъдем единни и да се гордеем, че сме румънци. Като президент ще направя всичко, за да бъдат румънците заедно“, обеща той в реч на партиен форум.

Историята на въпроса

Румънските претенции към Молдова се основават на културно-езиковата близост между двете страни и на историческите връзки. На територията на днешна Румъния са съществували две княжества – Молдова и Влахия, които са били завоювани от турците. Според Букурещкия мирен договор от 1812 г. източната част от бившето княжество Молдова премина към Русия и на тази територия бе създадена Бесарабска губерния. През 1877 г. върху останалата територия на княжеството, намиращо се под суверенитета на Истанбул, бе създадено независимото кралство Румъния. През 1918 г. румънските войски навлязоха в пределите на Бесарабия и следващата година я анексираха. Съветският съюз не призна анексията на Бесарабия. През 1940 г. Румъния върна Бесарабия на СССР след предявен ултиматум и на тази територия бе създадена Молдавската съветска република. Отделни района от Бесарабия минаха към Украинската съветска република. /БГНЕС

 
 

Не е нужно да посетите Бразилия, за да пиете добро кафе

| от Chronicle.bg |

Да кажем, че ви се пие хубаво, ама наистина хубаво кафе. Най-добрата ви опция е да заделите няколко хиляди лева, да си вземете един месец отпуск, да хванете самолета до Мюнхен, оттам да се прекачите на полет до Сао Пауло, после да хванете още един самолет до Рио де Жанейро, да седнете в легендарното заведение „Garota de Ipanema” и да си поръчате бразилско кафе.

Много добра опция, наистина, но има някои дребни пречки. Хилядите левове, няколкото полета, месецът отпуск и невъзможността да се случи на момента.

Има и друг начин обаче. Например, да опитате Catuai do Brasil – лимитирана серия кафе от NESCAFÉ® Dolce Gusto® – с Арабика от бразилски произход. Пуснете си нещо в стил Jazz & Bossa Nova Instrumental Music и се отдайте на своето бразилско пътешествие.

Самото кафе е доста разпознаваемо – то е наситено с ароматни флорални нотки и с отличаващо се деликатно тяло.

На местен южноамерикански език* Catuai означава “много добър” и в случая небцето ви напълно ще се съгласи с това твърдение.

Още с първата глътка от Catuai do Brasil се усещат флоралните нотки, които могат да ви помогнат да си визуализирате гледката на синя вода и кацащи самолети, която се вижда от хълма Корковадо. Както и за летните, бразилски бури, в които палмите се огъват до земята, а дъждът се излива с литри и заглушава всеки друг шум.

DolceGusto_puzzle boxes_168x155cm_Preview

Важно е да се отбележи, че Catuai do Brasil идва в херметически затворени капсули, които запазват свежестта на кафето, а и машините NESCAFÉ® Dolce Gusto® са истинско произведение на изкуството.

Елегантни, футуристични, смели, красиви, функционални, те могат да бъдат онзи акцент в кухнята ви, който ще кара всички гости да ви питат „Уау, какво е това?“

И накрая – тайната на доброто еспресо се съдържа в четири елемента. Не, не вятърът, водата, огънят и въздуха, а блендът на кафето, кафемашината, правилната поддръжка на кафемашината и човекът, който го приготвя. И когато всички елементи са налице, остава да пожелаем „Приятно пътуване до Бразилия“!

CATUAI DO BRASIL 43765458 BG GIRONA 3D PACK

*Тази статия е изготвена с любезното съдействие на Нестле България АД.

 
 

Тейлър Суифт спечели делото за сексуално посегателство

| от chronicle.bg, БТА |

Певицата Тейлър Суифт спечели делото за сексуално посегателство срещу бивш радио диджей.

След продължило близо четири часа разискване съдебните заседатели се произнесоха в полза на 27-годишната Суифт. Съдът в Денвър постанови, че бившият диджей Дейвид Мюлер наистина е опипал голите задни части на изпълнителката, след като е бръкнал под полата й по време на фотосесия с фенове преди неин концерт в през 2013 г.
По-рано съдът отхвърли като неоснователно твърдението на 55-годишния Мюлер, че изфабрикуваната от Тейлър Суифт история за сексуално посегателство е довела до уволнението му от радио в Денвър. Бившият диджей заведе дело през 2015 г., обвинявайки певицата, че заради лъжливите й твърдения, подкрепени от тези на майка й и мениджмънта й, е останал без работа. Мюлер искаше обезщетение от 3 милиона долара. В отговор на неговия иск Тейлър Суифт заведе ответно дело за сексуално посегателство.

Певицата получи и символичното обезщетение от 1 долар, което поиска.

По време на заключителните пледоарии и след произнасянето на присъдата Тейлър Суифт не криеше емоциите си и се разплака.

В направеното от певицата изявление се посочва: „Искам да благодаря на съда, както и на правния ми екип за това, че се бореше за мен и за всички жертви, изпаднали в положението да премълчат сексуален тормоз“.

Тейлър Суифт

Певицата допълва, че осъзнава привилегията, която статутът й на публична личност й дава, за да поведе подобна битка и да понесе огромния товар да защити името си. Суифт отбеляза също, че се надява постигната от нея победа да вдъхнови други жени да се борят. Изпълнителката обеща и своята подкрепа под формата на бъдещи дарения за организации, които подпомагат жертви на сексуален тормоз.

 
 

GoT: епизодите изтичат, рейтингът расте

| от chronicle.bg |

По време на седмия сезон на „Игра на тронове“ на два пъти вече се случва епизод да бъде разпространен по-рано от официалната премиера. Причините за двата случая очевидно са различни, но следствията са едни и същи – рекордни рейтинги на епизодите по време на официалните премиери. 

Преди две седмици индийски дистрибутор пусна в интернет четвъртия епизод на седми сезон и той стана достъпен за всички. Въпреки това обаче 10,2 млн. зрители са гледали епизода, излъчен по HBO на 6 август. Това беше най-високият рейтинг на сериала дотогава. Вчера ситуацията се повтори, когато испанският канал на HBO по погрешка пусна в онлайн платформата си шестия епизод. Той беше премахнат бързо, но реакциите на феновете бяха бързи и една част от тях са наясно какво ще видят в неделя. Очевидно това не трябва да притеснява HBO, тъй като последният, пети, епизод (Eastwatch) беше гледан от 10,72 млн. души, с което постави последния рекорд по гледаемост. Тенденцията по всяка вероятност ще се засилва за последните два епизода от седмия сезон на „Игра на тронове“.

game-of-thrones-season-7-episode-5-jon-snow-dragon

Защо обаче премиерите на епизодите бележат рекорд след рекорд, след като можем да ги гледаме дни преди това? Ето няколко от причините:

Сериалът си остава телевизионното събитие на лятото
Също както в киното, където нелегално се разпространят филмите, преждевременното изтичане се случва и в телевизията. Но ритуалът по гледането на продукциите заедно, по едно и също време от милиони хора, не може да изчезне. Едно е да гледаш сериала сам вкъщи пред компютъра и съвсем друго е да си част от голямата вълна всяка неделя. Освен това седмият сезон на „Игра на тронове“ е телевизионното събитие на лятото. Обикновено сезоните излизат през пролетта, за да могат да се класират за наградите Еми през есента, но тази година снимките отложиха премиерата за лятото. А понастоящему, няма друга продукция, която да си съперничи със сериала.

юрон  грейджой,  игра на тронове

Изтеклите епизоди са с лошо качество
„Игра на тронове“ може да се похвали с най-ефектните режисьорски похвати, декор и кинематография и всеки епизод е чудовищно добър по отношение на кадри. Всичко това няма как да се усети, когато ги гледаме на запис с лошо качество. Повечето фенове не биха жертвали преживяването. И това е напълно разбираемо. Представете си битката от четвъртия епизод или Джон, който се доближава до Дрогон, гледани сякаш през завеса от органза… Не става.

Много от зрителите ще гледат и двата епизода
Въпреки непрестанните гневни възгласи относно спойлери, проучванията сочат, че информацията за това какво предстои, всъщност повишава интереса. Когато знаем какво ще видим накрая, успяваме повече да се насладим на цялостното преживяване. Цялото нещо прилича на аперитив преди главно събитие, а това се харесва на запалените фенове.

тирион ланистър, игра на тронове

Така и така сме си платили
Ако сте фен на „Игра на тронове“ най-вероятно плащате по някакъв начин, за да имате достъп до платформата, било тя онлайн или телевизия. Понякога тази инвестиция е достатъчно стимулираща, за да ви накара да гледате в реално време.

Колкото по-дълго е преживяването, толкова по-добре
От появата си през 2011 г., сериалът влезе в животите на милиони зрители. И всичко това ще продължи само още един сезон. Дори да има вероятност да се появи нещо в духа на „Фантастични животни и как да ги открием“ за „Игра на тронове“, няма да е същото. Никой не иска да бърза, особено при настоящия, по-кратък от обичайното, сезон. Чакането на епизода, ведно с ритуала, за който споменахме е в началото, добавя тръпка, очакване, а това съответно води и до по-наситено преживяване. Все пак си струва всеки миг във Вестерос да бъде преживян изцяло.

Игра на тронове

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.