Реформатори или…?

| от |

Божидар Божанов, http://blog.bozho.net/

Да поговорим за Реформаторския Блок сериозно. И ще помоля да не спирате да четете по средата, защото сте решили, че съм „поредният, плюещ блока“.

Да започнем от листите. Син на хасковския „поливалентен“ кмет. Ключови думи: цигански гласове, корупция, собствена асфалтова база, която печели поръчките в общината. В Монтана – осъден (условно) за причиняване на смъртоносна катастрофа. И то кандидат от партия, която се включи към блока в последния момент. Още спорни кандидати – Репуц (Кюстендил), Иван Иванов (Търново). И дори нямаше опит изборът на тези кандидати да бъде защитен (освен едно „листата ни е хубава“).

Това, което лидерите на блока се опитват да затвърдят като идея е, че блокът се бори за доверие, а не за гласове. Което е чудесно, но може би е в конфликт с определението „бутикова партия“. Поне така изглежда, защото с много от действията си със сигурност не печелят доверие (напр. спорните кандидати).

Но да минем към посланията. „Дясно реформаторско мнозинство“ беше много добър евфемизъм за „коалиция с ГЕРБ“. И то коалиция, която може да стане „като хората“ – с коалиционен договор и поставени за цел реформи. Само от много анти-Бойко реторика да не пропадне. „Революция в етническия модел“ – как, като слагате етнически турци в смесените райони? Революционно… Ново поколение политици? Има и такива, да. В БСП също, в този ред на мисли. Това, да си ново поколение не е качествена характеристика. А пък ДПС атакували блока. Това минава за пред избирателите на Бареков, но уж тези на блока трябва да са по-образовани, по-критично мислещи. Тази критика тук я пиша без ДПС да ми виси на главата. Е, посланията на декларацията на блока бяха добри (като изключим граматически обърканото последно изречение), но те са само част от картината.

А структурата? Непрекъснато някой от блока казва, че „блокът е единен“. Напомня ми на „атомното Куку“ – няма повод за паника. Толкова са единни, че има оставки, противоречиви сигнали и вътрешни интриги, изтичащи публично неразбирателства. Едните не харесват Кунева, едикойси не харесва едикойси. Малко като детска градина, с която децата си играят на политика. С „невидимата ръка на Костов“ поне няма да плаша.

Всичко дотук има връзка и с адекватността на публичното представяне. Нямат публично-достъпна програма. Доскоро нямаха и сайт. В туитър представянето им беше меко казано неадекватно. Междувременно „феновете“ на блока са готови на свещена война срещу всеки, дръзнал да се изкаже по-остро спрямо някое действие на блока или политици от него. И така със сигурност не помагат на имиджа на демократично формирование.

Сигурно съм пропуснал поне още толкова основателни критики. И макар те да са подбрани нарочно, а около тях да има и добри неща, те се набиват на очи и рушат доверието. Особено у хората, които не следят политическия живот под лупа. А в комуникацията си с публиката блокът не опитва да бъде логичен. Вместо това опитва, с известен патос, да се етикетира като единствена алтернатива, единствен шанс за България дори. Някои твърди симпатизанти може би биха казали „ГЕРБ са по-зле, избирайте си Бойко“, „БСП ли искате“, „вземете си Пеевски, тогава“. Но това, че не си Пеевски, не те прави спасител.

Факт е, че „десният избирател“ е нездравословно претенциозен. А пък да мрънкаме и да даваме акъл е национална черта. „Аз се отричам от вас, защото [някаква дребна и незначителна причина]„. Десният избирател, интелектуалец, е най-чист и пресвят, и много по-добре знае как стават нещата. И ако някой кривне от разбиранията му, той се фръцва. Един неподходящ кандидат в избирателен район на другия край на България може да го откаже да гласува. Връщайки се на доверието – доверието на такива хора (в политическия му смисъл) се печели много трудно, ако не невъзможно. И най-големите критики към блока идват именно от такива хора, а не от ДПС. А „при нас има и добри кандидати“ не е различителна черта от ГЕРБ, която може да накара десния избирател да гласува – и при ГЕРБ има някои добри кандидати (макар че е плюс председателят ти да не е мутра, а зам-председателят – физкултурник).

Обаче демокрацията не е чернобяла. Целта ни не е да гласуваме за супергероите на Марвел, а да преценим кой би защитил нашите тези поне малко повече от всички останали. И въпреки че можем да бъдем „отвратени и огорчени“ заради 1-2-3-10 неадекватни действия, и да седим цял живот с вирната глава и с мисълта, че „и тези излязоха криви, ама аз ги усетих отрано“, това няма как да доведе до положителен резултат.

В Реформаторския Блок наистина има свестни хора – едновременно способни, и с енергия да работят за идеи и концепции. За реформи, може би дори. И след като 57% от избирателите на блока на евроизборите са използвали преференция, това значи, че водачите на листи могат да бъдат изместени, ако са толкова скандални. А извън листите също има експерти, от които зависят политиките на блока (и програмата им, която надявам се ще се появи преди 5-ти октомври). В Реформаторския Блок има и идиоти, но няма как, политическа партия е; всъщност – даже 7 такива.

Радан Кънев веднъж каза, че не трябва да се доверяваме прекалено на политиците – на него включително. Съгласен съм – не мисля да се доверявам на Реформаторския блок прекалено. Не смятам, че „ще оправят България“, че това е „исторически шанс“, революция или някое друго клише. Това е „business as usual“, с този плюс, че най-накрая има някакво обединение на партиите, чиито тези са по-близо до тезите на по-самостоятелната и активна част от обществото.

Все пак, това да не си Пеевски, и да не си се възползвал от медийните услуги на Пеевски, е плюс. Позицията за обща европейска енергийна политика и намаляването на енергийната зависимост от Русия е плюс. Желанието за лустрация на агенти на ДС е плюс. Може би не достатъчно-големи плюсове, с неясно практическо изражение, но все пак неща, които трябва да сложим на масата.

И да, ще гласувам за Реформаторския Блок. С ясната идея, че биха се коалирали с ГЕРБ, че няма да изпълнят всички обещания, че и техни хора ще се облагодетелстват от обществени поръчки, че няма да „цъфнем и вържем“. И с убеждението, че задълженията ми не се изчерпват с пускането на бюлетина, а продължават и след това, с т.нар. обществен натиск, когато е нужно.

А ако излязат дори умерени реформатори (а смятам, че именно така ще стане), това наистина ще спечели доверие.

П.П. Първата част не беше просто контрастна прелюдия към това, че все пак ще гласувам за блока. Първата част беше нещото, върху което бих искал всички в блока да се замислят. И да не се вземат прекалено насериозно. Защото не ДПС ще е виновно, ако се провалят, а те самите.

 
 

Даниъл Крейг отрече, че ще се снима в нови филми за Джеймс Бонд

| от chronicle.bg, БТА |

Британският актьор Даниъл Крейг отрече информацията за това, че е дал съгласието си да се снима в два нови филма за Джеймс Бонд, съобщава ТАСС.

Агенцията цитира интервю на екранния агент 007 за една от радиостанциите в град Бостън, щата Масачузетс. „Никакво решение до този момент не е взето, отбеляза Крейг. Това не значи, че аз се стремя да ми платят повече пари. Сега просто ми предстои да взема решение от личен характер“, добави актьорът, без да се впуска в детайли.

По-рано вестник „Дейли телеграф“ съобщи, че 49-годишният Крейг се е поддал на уговорките на продуцентката на шпионската сага Барбара Броколи. В публикацията се казваше, че изигралият четири пъти ролята на Бонд артист ще се превъплъти в образа на агента 007 в още две ленти. Преди това Крейг публично беше заявил, че никога повече няма да се завърне в ролята на Джеймс Бонд.

Междувременно кинокомпанията „Метро Голдуин Майер“ обяви, че новият филм за Джеймс Бонд ще излезе през 2019 година. Това ще бъде 25-ата лента от киноцикъла за знаменития персонаж

 
 

Тейлър Суифт спечели делото за сексуално посегателство

| от chronicle.bg, БТА |

Певицата Тейлър Суифт спечели делото за сексуално посегателство срещу бивш радио диджей.

След продължило близо четири часа разискване съдебните заседатели се произнесоха в полза на 27-годишната Суифт. Съдът в Денвър постанови, че бившият диджей Дейвид Мюлер наистина е опипал голите задни части на изпълнителката, след като е бръкнал под полата й по време на фотосесия с фенове преди неин концерт в през 2013 г.
По-рано съдът отхвърли като неоснователно твърдението на 55-годишния Мюлер, че изфабрикуваната от Тейлър Суифт история за сексуално посегателство е довела до уволнението му от радио в Денвър. Бившият диджей заведе дело през 2015 г., обвинявайки певицата, че заради лъжливите й твърдения, подкрепени от тези на майка й и мениджмънта й, е останал без работа. Мюлер искаше обезщетение от 3 милиона долара. В отговор на неговия иск Тейлър Суифт заведе ответно дело за сексуално посегателство.

Певицата получи и символичното обезщетение от 1 долар, което поиска.

По време на заключителните пледоарии и след произнасянето на присъдата Тейлър Суифт не криеше емоциите си и се разплака.

В направеното от певицата изявление се посочва: „Искам да благодаря на съда, както и на правния ми екип за това, че се бореше за мен и за всички жертви, изпаднали в положението да премълчат сексуален тормоз“.

Тейлър Суифт

Певицата допълва, че осъзнава привилегията, която статутът й на публична личност й дава, за да поведе подобна битка и да понесе огромния товар да защити името си. Суифт отбеляза също, че се надява постигната от нея победа да вдъхнови други жени да се борят. Изпълнителката обеща и своята подкрепа под формата на бъдещи дарения за организации, които подпомагат жертви на сексуален тормоз.

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.

 
 

YALTA Club VS. Валери: 1:0

| от |

От няколко дни социалните мрежи възбудено се тресат от набезите на Валери Симеонов, който самоотвержено обикаля дискотеките в Слънчев бряг, иззема техника, арестува диджеи, спира музика т.н.

Преди час YALTA CLUB обяви във Facebook официалната си позиция, с която прекратява преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017 – фестивал, който се провежда повече от 10 години на Cacao Beach и в който са взимали участие имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други.

Решението на организаторите беше посрещнато едновременно с разочарование от тези, които вече са си взели билети за фестивала, и с възмущение от нелепостта, която поставя YALTA в такова положение.

Не е ясно дали в последните 10 години шумът от Cacao beach пречеше на някого, но това лято вицепремиерът реши да си направи малко очеизваждащ пиар и да поведе полицията в битката й за тишината на един курорт, където от години никой, пожелал да прекара почивката си на тишина, не ходи. Пазителят на българското семейство разцепи обществото на две: от едната страна на барикадата застанаха тези, за които Слънчака е синоним на хаос, ужас, пияни англичани и балконинг. Те подкрепиха Симеонов в борбата му срещу наглостта на част от заведенията и решиха, че това е удачният начин за натриване на едни носове и за въдворяване на ред в меката на тежките пиянства и лекия секс.

От другата се строиха онези, които защитават курорта като единствената парти дестинация в България и като място, което поглъща парите на туристите (които после отиват в родната икономика).

Кой е крив и кой – прав, подлежи на дискусия. Онова, което не подлежи, е друго.

Присъствието на министър, който лично, с лицето си, се развява по дискотеките и санкционира, конфискува и унижава, след което се хвали във Facebook, е нелепо и мирише на полицейщина, която мислехме, че е останала в едно друго минало. Никой не може да обвини организаторите на YALTA, че отлагат провеждането на ежегодния си фестивал, при положение, че на риск са изложени репутацията и финансите им.

Дори да оставим настрана неустойките, които клубът би дължал на артистите в случай на намеса на Защитника на тишината, и дори да пренебрегнем неизбежните финансови загуби, които би причинило връщането на билетите на посетителите, остава безумната излагация пред световното фен общество на електронната музика.

Сцената, в която Валери Симеонов собственоръчно конфискува техниката на Adam Beyer, който заедно с колегата си Paco Osuna, бива тикнат зад решетките в ареста, е съвсем реалистична предвид устрема на вицепремиера.

А отзвукът, който такава случка би имал в едни среди, за които Симеонов нехае, тъй като не раждат децата на България и вдигат шум, би бил оглушителен.

Вероятно дори ние бихме се посмяли, ако в Privilege на Ибиса пристигне Фелипе VI-ти и започне да конфискува диджейски пултове и да мести колони.

И не че арестуването на DJ Stancho е по-малко срамно отколкото би било арестуване на DJ – чужденец. Еднакво унизително, неловко и срамно е, тъй като прилагането на закона е едно, а лошо скроеният популизъм – друго. Но не можем да обвиним YALTA в претенциозност или прекалена предпазливост, която се случва на гърба на посетителите на SOLAR Summer.

Става дума за клуб с име, което говори нещо на световната електронната сцена. И ако организаторите имат възможност да не се поставят в ситуация на седмокласник, събрал съучениците си на порно у дома, и ненадейно връхлетян от гневна майка, няма да се поставят.

И това трябва да се уважи.