Различни в приликите – от Разлог до Бристол и от Бристол до Разлог

| от |

Бристол е град, намиращ се на три часа път с автобус от Лондон, столицата на Великобритания.

Разлог е град, намиращ се на три часа път с автобус от София, столицата на България.

Един текст от Юлия Кошаревска за приликите и разликите между двата града, който днес получи признание от кмета на британския град в социалната мрежа Twitter :

Прекарах последната година в единия от университетите в Бристол, a летата ми винаги са били свързани с поне седмица, прекарана в Разлог. Тази година седмицата всъщност бяха два дни и половина – време, което все пак се оказа достатъчно, за да видя Пиринския край с нови очи.

Разлог се намира в Разложката котловина и е заобиколен от Рила и Пирин. Природата е впечатляваща и екскурзиите по планината са въпрос само на желание. Бристол също е зелен град. Той даже е обявен за Европейска зелена столица за 2015. Разбира се, това „зелено” е различно от нашето „зелено” и се свързва преди всичко с инвестиции и планове за опазване на околната среда. Инвестициите, които се предвиждат в Разлог, не са за екология, а за застрояване на областта Кулиното и превръщането ѝ в ски комплекс.

Общината в Бристол стеснява улиците в центъра, за да се ограничи използването на лични автомобили. С просто око се забелязва, че в Разлог (който, припомням, се намира в най-бедната страна в ЕС) голяма част от колите са по-нови и по-скъпи от тези в английския град.

От друга страна, Бристол е втори дом на хиляди млади хора, учещи в двата му университета. А абитурентите в Разлог се отправят към София, Благоевград или към някой друг областен град… или директно към Терминал 1.

Но да оставим мрачните делници и да погледнем към празниците, които ще направят картината на двата града по-пълна. Всяка Нова година е огромно събитие за Разлог – на площада се събира целият град, облечен в носии или кукерски костюми; по-изобретателните имитират политици, поп-фолк певици и всякакви други странни птици. Така се гонят злите духове и се слага достойно начало на новата година. Всичко това е придружено с обилно количество ракия, капама и сладка баница. И така всяка година – независимо колко трудна е била предходната.

През лятото в Бристол се провежда фестивалът St. Pauls, който събира на открито танцьори, музиканти и хиляди зрители. Градът забравя за ежеднежните проблеми и мрачното време и отива в квартала, в който не винаги говорят с бели. Имало е години, през които фестивалът не се е провеждал по финансови причини (а това е една от най-богатите европейски страни).

Разликите в приликите далеч не свършват тук – от Бристол идват групи като Massive Attack и Portishead, а от Разлог – оркестър „Перун” (англичаните, между другото, много го харесват). Бристол е домът и на графити артиста Банкси. Преди няколко години в Разлог деца бяха изрисували кошчетата за боклук и аз бях поне толкова впечатлена от тях, колкото от десетките графити на малката бристолска улица Stokes Croft. Освен това, жителите и на двата града, се славят сред сънародниците си с понякога неразбираемия си акцент/диалект.

До Бристол се намира град Бат, прочут със своити римски бани.

До Разлог се намира село Баня и неговите римски бани.

Баните в Бат са развита туристическа атракция, стимулираща икономиката на града. Времето, което екскурзоводите отделят на всяко камъче, и начинът, по който с бизнес подход се извлича най-доброто от всяко ъгълче на града, са впечатляващи.

В село Баня има спа хотели. Точка.

Но най-голямата ралика между двата града е атмосферата – Разлог за мен винаги е бил едно спокойно и зареждащо място. Бристол е далеч по-динамичен, по-мултикултурен и модерен. Безсъмнено, ако мистър Жоро Фъргюсън, който миналата есен стана първият демократично избран кмет на Бристол, и господин Герчев, поредният (въпросително) демократично избран кмет на Разлог, решат да побратимят двата града, ще сме свидетели на интересно партньорство.

Разлог със сигурност може да научи много от Бристол – що е то предприемачески дух; какво е точност и как зависимостта от столицата да се сведе почти до 0. Но не съм сигурна, че Бристол ще може лесно да усвои разложките уроци по креативност (не в графитите, а в изкуството да свържеш двата края, въпреки че математиката всеки месец показва само колко точно невъзможно е това); по гостоприемство; по приготвяне на капама и по живот извън смартфона. Много бристолци навярно биха определили всичко това като ненужно връщане назад във времето, но се запознах с един, който се е оженил за разложенка и е влюбен не само в нея, а и в Разлог.

Това е ясен знак, че там някъде в този непознат британски град има още хора, готови да опознаят България и Пиринско такива, каквито са – без излишни хотели, изсечени гори и евтин алкохол. Само трябва да има кой да им го покаже.

А когато това стане, не се знае дали българите ще залеят Острова или британците – България!

 
 

Различни в приликите – от Разлог до Бристол и от Бристол до Разлог

| от |

След няколко противоречиви изявления, все пак британският актьор Даниъл Крейг потвърди, че отново ще се превъплъти на екрана в ролята на Джеймс Бонд, съобщават ТАСС и Ройтерс.

Агенцията цитира изявление на Крейг в ефира на американската телевизионна програма „Късното шоу със Стивън Колбер“. Запитан от водещия дали ще се завърне в сагата за Бонд, Крейг отговори утвърдително. „Да, знаех че ще поема ролята от около два месеца. Винаги съм го искал, но ми беше нужна известна почивка“, заяви Крейг.

Актьорът също намекна, че новата лента ще бъде и последната в неговата кариера. „Просто искам да се оттегля при високо вдигната летва. Нямам търпение да се включа в проекта!“

По-рано в интервю за една от радиостанциите в Бостън, щата Масачузетс, Крейг опроверга информацията за това, че е дал съгласието си за участие в два нови филма за Бонд.

По-рано вестник „Дейли телеграф“ съобщи, че 49-годишният Крейг се е поддал на уговорките на продуцентката на шпионската сага Барбара Броколи. В публикацията се казваше, че изигралият четири пъти ролята на Бонд артист ще се превъплъти в образа на агента 007 в още две ленти. Преди това Крейг публично беше заявил, че никога повече няма да се завърне в ролята на Джеймс Бонд.

Междувременно кинокомпанията „Метро Голдуин Майер“ обяви, че новият филм за Джеймс Бонд ще излезе през 2019 година. Това ще бъде 25-ата лента от киноцикъла за знаменития персонаж.

 
 

Различни в приликите – от Разлог до Бристол и от Бристол до Разлог

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Различни в приликите – от Разлог до Бристол и от Бристол до Разлог

| от |

Даниел Шопов от София ще харчи страхотната сума от 20 118 лева, благодарение на любимата си игра. Щастието го спохожда в пункта на бул. Ломско шосе, където се отбива често. Решава да пусне талон на Еврошанс, в който отбелязва 9 числа. И късметът му се усмихва – познава ги всичките, до едно, и взима сериозната сума от 20 118 лева.

„В моя квартал, в Надежда, всички ме познават, защото ми се носи славата на късметлия“, споделя с усмивка Даниел.

Еврошанс е игра за тези, които обичат числата и знаят как да предизвикат късмета си. Максималната печалба е 1 000 000 лева, а тегленията са на всеки 5 минути!

 
 

Различни в приликите – от Разлог до Бристол и от Бристол до Разлог

| от |

Тя е звездата, която няма аналог в музиката. Нито в миналата, нито в съвременната. Обичана или отричана, възхвалявана или омаловажавана, Мадона си е Мадона. И дали я харесваме или не, това не отменя факта, че скандалната певица е явлението в музиката, което я промени завинаги и ще остане на хоризонта дълги години след своя залез (който между другото не се задава засега).

Онези, които не са подробно запознати с биографията й я познават предимно от хитовете Material Girl, Open Your Heart, La Isla Bonita, Hung up, Like a Prayer и много други. Може и да я свързват със скандалите, които предизвиква с поведението си и тоалетите си. Всички я определят като най-влиятелната жена изпълнител. Сексът и феминизмът са запазените й марки.

Днес Мадона Луиза Вероника Чиконе навършва 59 години. За песните й няма какво повече да добавим, те винаги ще имат своята вярна публика, винаги ще има хора, които да ги поставят под съмнение (неясно по какви причини), а около имиджът й няма да спрат да се повдигат спорове (Нищо чудно някоя църква отново да се произнесе против разврата, в който тя възпитава публиката?!).

По случай рождения й ден сме подбрали няколко любопитни факта около живота на Мадона, които може би не знаете. Вижте галерията горе.