Продавачи на щастие

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

“Потребителските и ипотечните кредити отново са в центъра на обществения дебат. За пореден път обаче някак си липсват свежи идеи по темата. Общественото недоволство се стовари най-видимо върху фирмите, които отпуската „бързи“ потребителски кредити. Определено има защо? На пръв поглед тези компании показват чисто пазарно поведение, атакувайки потенциални клиенти най-вече в големи търговски вериги. Всеки, попаднал в капана на желанието си да притежава лъскава вещ на всяка цена, не мисли за „лихви“ и „кредити“. Представете си средностатистическа домакиня в магазин за бяла техника пред последен модел пералня машина с 10 лева в портмонето и 650 лева заплата. Съпругът – типичният неудачник, имал неблагоразумието да завърши химия, в момента изпаднал в поредния финансов гърч, за да погаси лизинговата вноска на таксито, с което си изкарва хляба, за който диагнозата и е „мани го тоя, от него нищо не става“. И така, тя и мечтаната пералня. Получава се нещо като „любов от пръв поглед“. В този момент до нея се доближава младо усмихнато момиче и с меден глас задава въпроса: „Мога ли да ви помогна с нещо? Отпускаме потребителски кредити веднага и само срещу лична карта.“ Добре, че „оня“ не е до нея в този момент, защото за пореден път мечтата й ще бъде отнесена с вятъра. Подписът е поставен моментално, с който си е купила „щастие за следващите две седмици, по-скоро до датата на първата погасителна вноска. Въпросната госпожа вече е в групата на „гневните потребители“.

garfield-credit-ca_1494519c

Нарочно започвам коментара си с този пример, защото считам, че той е „типичният“. Темата с потребителските и ипотечните кредити е изключително комплексна и всяко крайно мнение е неадекватно. Двете страни на медала са както защитата на интереса на потребителите, така и чисто икономическата логика за кредитиращата страна. Аз няма да взема страна, а ще се опитам да обясня проблема чисто икономически. В условия на икономическа криза увеличаването на системния риск води до увеличаването на цената на кредитния ресурс. Системен риск означава риск, който е извън условията по договора за кредит между двете страни. Такъв може да бъде политическата несигурност, грешни управленски решения от страна на правителството и т.н. Когато се сключва договор за кредит, винаги има и една невидима трета страна по договора. Това е държавата. Чрез регулаторните органи тя влияе индиректно върху взаимоотношенията между два стопански субекта. Най-голямата драма започва, когато тя не действа превантивно, а последващо.

И така, да започнем с лихвените проценти. Когато банките променят едностранно лихвените проценти по ипотечните договори, те де факто извършват прехвърляне на системен и специфичен риск върху кредитополучателя. Вече обясних какво означава системен риск. Специфичният риск възниква при влошаване на финансовото състояние на кредитополучателите. Това, което е изключително важно да се отбележи, е, че банките имат проциклично поведение, т.е. в условия на икономическо възстановяване активират кредитирането си и обратното, в ситуация на икономически трудности
действат рестриктивно

по отношение на кредитната си политика. Това, казано по друг начин, означава по-високи лихви. Оттук следва да се направи логичният извод, че лихвите ще паднат при възстановяване на икономиката ни. Това е твърде различно от масовото разбиране, че евтините кредити ще доведат до икономически ръст. Ако някой не вярва, да направи справка от сайта на Европейската централна банка. Лихвените проценти на ЕЦБ са почти нулеви, ресурс за търговските банки, спадащи към еврозоната, има в изобилие, но този ресурс достига до корпоративния сектор все така трудно. Тъй като родните банки нямат директен достъп до този ресурс, а от друга страна, банковите регулации все повече се затягат, единственият устойчив източник на финансов ресурс остават банковите депозити. Точно това е изключително важно да се разбере от законотворците. Никакъв LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR не може да бъдат използвани за „честно“ ценообразуване. Нали се говори, че референтният лихвен процент трябва да е пазарен индекс. Либорът представлява усреднен лихвен процент, на базата на който банките предоставят необезпечен ресурс на Лондонския междубанков паричен пазар. Юриборът касае банките от държавите, спадащи към еврозоната. Сега да си представим една българска банка, за която цената на кредитния ресурс, който ви предоставя, е вързана към гореспоменатите индекси, или казано с други думи, индекси, които не засягат българския паричен пазар. В същото време фактическата цена на ресурса, с който кредитира, т.е предимно депозити, е изцяло функция на родния пазар. В горното няма чисто финансова логика.

Най-вярно и чисто пазарно ситуацията в страната по отношение на цената на кредитирането се отразява от депозитния пазар. Трябва да бъде създаден индекс на депозитния пазар, като, разбира се, този модел трябва да бъде внимателно прецизиран от гледна точка на концентрацията на депозити по банки. Това е единствено възможният начин да се стигне до балансиран подход за решаване на „лихвените спорове“ между банки и потребители.

Правото на банките да променят едностранно лихвите по кредитите, разбира се, е „непазарно“. Абсурдно е и наличието на толкова много фирми за бързи потребителски кредити. Висш пилотаж в регулирането на банковия пазар ще бъде да се намери такъв подход, на базата на който банките няма да имат право да трансферират системен риск към своите клиенти. Впрочем като единствено решение в тази посока виждам членство на държавата в еврозоната. Осъзнавам, че съм един от малкото финансисти, които считат, че в такова членство ще има много повече позитиви, отколкото негативи за страната. Когато съм защитавал тази теза, като основен аргумент съм считал, че точното този трансфер на риск е необходим за намаляване на цената на кредитния ресурс. Това се отнася както до банките, така и до крайните кредитополучатели. Много кредитополучатели в затруднено финансово положение обвиняват банките за високите лихви. Ако лихвата им бъде намалена наполовина, в 90% от случаите няма да настъпи подобряване на финансовото им състояние. В периода 2004-2008 година лихвите бяха значително по-високи. Спомняте ли си тогава каквито и да е вълнения по темата. Не, разбира се. Да, определено банките имат директна вина за начина, по който отпускаха кредити в този период. Оценката за рисковия профил на клиентите на практика липсваше. Когато кредитите „гръмнаха“, започна този „масов трансфер на риск“, изразяващ се в цената на кредитния ресурс.

Опасявам се, че последните законодателни изменения за ипотечните и потребителските кредити са недомислени като концепция. Моите препоръки към бъдещите кредитополучатели са следните. Първо, ако можете, винаги договаряйте кредит с фиксирана лихва за целия период, даже и ако в самото начало това да ви се струва малко по-скъпо. Второ, никога не теглете потребителски кредит от „случайна“ фирма, колкото и да ви се иска да притежавате „пералнята“. Трето, кредитът е финансова операция, която иска сериозен подход. Ако се двоумите дали да го теглите, решението е – твърдо „Не“.

 
 

Продавачи на щастие

| от |

Radio Fresh! е най-слушаната радиостанция в столицата за месец юни. Изследването проведено от GARB утвърждава лидерското място на Radio Fresh!, като признанието идва след редица програмни промени в медията.

В сутрешния блок се завърнаха създателките на марката „Шоуто на Блондинките”- Цвети Георгиева и Елена Асенова. Между 08 ч. и 11 ч., с най-провокативното радио шоу на България, Radio Fresh! буди слушателите си със смях и настроение.

Денят продължава със забавния блок на Тео Койчинов (11ч.-14ч.), а следобеда поема актрисата Рая Белева („Сутрешен блок”, „Откраднат живот”) с предаването „Абсолютно Fresh!” 14ч- 17ч. В края на деня, от 17ч. идва времето на „So Fresh!“ с Надя, в която слушателите може избират хитовете, които слушат в ефира.

Radio Fresh! е и радио медията с най-голямата фейсбук група в България. Феновете надхвърлят 320 хиляди, което прави радиото лидер и в интерактивното пространство.

Radio Fresh! е част от най-бързо развиващата се радио група, ОБЕРОН РАДИО МАКС, в която влизат още радиата ФМ+, Melody и Star.

 
 

Продавачи на щастие

| от |

Списъкът на списание Forbes с най-високоплатените актриси на годината вече в тук… и несъмнено някои от нещата предизвикват учудването ни. Листът е за периода от юни 2016 до юли 2017 г.

На първо място в него застава Ема Стоун, която измести досегашната лидерка Дженифър Лоурънс. Последната беше най-високоплатената актриса за последните две години, а тази година застава на трето място. Разбира се 24 млн. далеч не е лоша печалба. Актрисите в списъка са спечелили общо 172,5 млн. за последната година. От печалбите не са премахнати данъците, таксите за адвокати, агенти и всички останали разходи. Добрата новина тази година е, че 6 от 10-те  актриси в списъка с над 40 години.

Както може да се очаква, не всички средства идват от филмовата индустрия. Типичните примери са Дженифър Анистън, чийто основен доход идва от работата й с Emirater Airline, и Дженифър Лоурънс, която е рекламно лице на Диор (разбира се филмите й mother! И Red Sparrow също допринасят).

Кои са всичките 10 имена в списъка, колко са парите им и откъде идват, можете да видите в галерията горе. И останете нащрек, защото другата седмица излиза списъкът с най-богатите актьори. 

 
 

Продавачи на щастие

| от |

Намерението на Дейвид и Виктория Бекъм да построят модерно селско имение в стил арт деко за над 7,7 милиона щатски долара ще се осъществи, след като управата на графство Оксфордшър най-накрая им разреши да изградят басейн и допълнителни постройки, съобщи в. „Дейли мейл“.

Звездното семейство планира да изгради екологичен басейн, който ще се пълни с пречистената вода, използвана в домакинството, включително тази от тоалетната. Размерите му ще са 12 х 7 метра и ще е дълбок малко над 1 метър. За почистването му няма да се използват химикали, а биофилтрационна система.

Освен плувния басейн в имението си, семейство Бекъм има намерение да построи градинска арка и сламени покриви на постройки в двора.

Двойката купи селския имот през декември 2016 г., но строителните дейности вървяха много бавно, тъй като бяха под наблюдение на властите. Звездите се надяваха да се преместят от дома си в Лос Анджелис до края на лятото. Техни представители отказаха да дадат коментар по въпроса.

 
 

Продавачи на щастие

| от |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.