Призракът на бившата е у дома

| от Цвети Иванова |

 

Тъй като живеем в зряло, модерно общество, всеки ден се стремим се към междуличностни взаимоотношения, изпълнени с разбиране, обич и хармония.

Една моя позната преди време ми разказа как е прекарала Нова година в компанията на новия си съпруг, неговата бивша жена и общото им дете, нейното собствено дете от него, собственото й дете от бившия съпруг, самият бивш съпруг и неговия нов приятел, който е мъж. Прекарали много добре. Това е едно семейство за пример, в което приемането на старите връзки се е осъществило напълно, всички членове са интегрирани в уюта на новогодишната вечеря и съвременната фамилия.

Честно казано обаче, ако бившата съпруга в случая на моята позната не е прекарала вечерта в сладки фантазии как да забие вилица в окото й, и ако настоящият й съпруг не си е представял как залива с горещ сос за пуйка нейния бивш съпруг и настоящ гей, то за мен тези  хора не са по-разбираеми от шепа извънземни, обитаващи синьото небе над Плутон. Може да съм тесногръда като рахитично пиле и ретроградна като Меркурий, но за мен контактите с бивши гаджета и любовници са абсолютно излишни.

Призракът на бившата е като полтъргайст. Не го виждате, но той бута разни неща у вас, размества и ви кара да се чудите това откъде дойде или това къде отиде. Може да е дошла нова студенина между вас и любимия ви. Може да си е отишла абсолютната близост с партньора. Във всеки случай, огледайте се и ако заподозрете присъствието на полтъргайста, напръскайте срещу мухъл. Тези духове са упорити и досадни като въшки и понякога, дори след като изчезнат от живота ви, гнидите им остават в косата ви и скалпът или душата ви продължава да ви сърби.

Полтъргайстите се крият най-често в старите папки на компютрите, в снимките на мобилния телефон, в невинно изглеждащи сувенири, подредени на перваза и в свидни мисли, които са се загърнали с мекото одеяло на спомените на партньора ви и се крият, така че да не ги видите. Моят съвет е и да не ги търсите. Защото ако ги раздразните, започват да правят повече бели. Не забравяйте и за миг, че това са проклети същества, които могат да стоят някъде над шкафа с чиниите и да ви се подиграват, докато се карате с гаджето си, че пак се е чул с оная ***.

„Не се гаси туй що не гасне“, „Старата любов ръжда не хваща“, „Където е горяло, пак ще гори“, „Където е сърбяло, пак ще сърби“ и прочие мъдрости на тема вечната природа на любовта. Това са глупости. Любовта може да бъде силна и продължителна, но може да има lifespan-а и устойчивостта на гупа и след нея да остане само празен аквариум и мътна вода. Работата е там, че, скъпи мъже, вие не може да обясните това на своята половинка. И не бива да го правите.

Протрито клише е, че всяка жена иска да се чувства различна, уникална и единствена. Дори е толкова клиширано, че може да предизвика позиви за повръщане у всеки почитател на оригиналността в езика. Но в случая е напълно вярно. Когато вашето момиче ревнува от бившата ви, тя не се страхува, че ще я зарежете заради нея или че ще й изневерите с нея. Жените също знаем, че сексът с бивш има вкуса и качеството на претоплена манджа. Тя не поставя под съмнение вашата любов и вярност, нито иска да ви подчини в името на някаква претенция. Тя просто не иска да знае, че сте обичали друга. И това е съвсем нормално. Дори сега сърцето, главата, жлъчката и всичките ви други органи да принадлежат само на нея, напомнянето, че те някога са били в краката на друга, я кара да се чувства слаба и беззащитна. Защото жените можем да се преборим с нещо реално от типа на секси колежка, която е решила, че иска точно нашия си идиот, но как можем да се борим с призрак?

Ами не можем. Можем само безпомощно да размахваме ръце в опитите си да го отпъдим, но той пак ще седи там горе, над шкафа с чиниите и ще се смее ехидно. Докато вие не го изгоните. Защото сте мъж и може да се справяте в всякакви вредители у дома: от комари, през мишки, до полтъргайсти.

Разбира се, ако държите на този призрак, дръжте го близо до себе си. Вашата избранница не може да го изгони сама. Ако е жена, която ви обича, тя няма да ви натисне главата в калта с ултиматум от типа на „Или спираш да се чуваш с тая *** или си взимам котката, дамските превръзки, тенджерите и възглавничките за дивана и се прибирам“. Тя ще живее с него и ако е достатъчно търпелива, ще изчака той да се разтвори в реалността и да изчезне. Ако е по-огнен тип, може и да я загубите. Но хей! Не унивайте! Над кухненския шкаф ще остане симпатичният полтъргайст, който да ви се смее.

 
 

“Никой не може да слага Бейби в ъгъла”: 30 години „Мръсни танци“

| от Цвети Иванова |

 

 Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Трима щастливци с атрактивни печалби от Еврошанс

| от Цвети Иванова |

Какво може да е общото между пенсионер, редови служител и собственик на транспортна фирма от три различни краища на България? Ами например това, че участват в играта на Евробет – Еврошанс и се радват на късмета си, като печелят страхотни суми.

78-годишният Илия Щърбов от село Старцево познава 8 от 9 числа, който му носят 5 000 лева. Той играе за 1 теглене, залагайки на следната кобинация: 4, 7, 27, 33, 34, 35, 37, 40 и 69. Бай Илия не може да повярва, когато букмейкърът обявява печалбата, а посетителите в пункта бурно го аплодират.

В същото време, 39-годишният Бейсим Риза е в родния си град Исперих и опитва късмета си в пункта на ул. Васил Левски № 76. Решава да играе с 10 случайно избрани числа. Само 5 минути по-късно 9 от 10-те числа се оказват печеливши и му осигуряват сумата от 5 006 лева.

Бейсим е много горд от печалбата си, защото донякъде повтаря успеха си от 10 000 лева, спечелени от него преди време в друга игра на Евробет – Лотомания.

Сериозен удар прави и 65-годишният собственик на транспортна фирма Стойко Василев, който печели 5 002 лева от Еврошанс. Съдбата го отвежда по работа в град Камено, където познава 7 поредни числа – 72, 73, 74, 75, 76, 77 и 78! Щастливцът планира да зарадва с подаръци най-голямото си богатство – своите внуците.

 
 

Има връзка между лудостта и гениалността

| от Цвети Иванова |

Тясната връзка между лудостта и гения доказано съществува: и шизофренията, и биполярното афективно разстройство по-често се отключват при високо интелигентни хора с мощен творчески заряд.

Тази идея е изследване от редица учени, които самите са страдали от психично разстройство.

Кей Редфилд от медицинското училище Джон Хопкинс, която страда от БАР (биполярно афективно разстройство), казва, че тестовете за интелигентност, проведени на 16-годишни ученици от Швеция, сочат, че интелигентните деца са в по-висок риск от отключване на това заболяване.

Ван Гог и Джак Керуак са доказани гении с изразено себедеструктивно поведение. Носителят на Нобелова награда Джон Наш, когото познаваме от великолепата роля на Ръсел Кроу във филма „Красив ум“, също се е борил с шизофрения през целия си живот. Но никой не може да обори научните му достижения. Примерите са много.

Това, което не е ясно, е защо хората развиват тези заболявания.

Идеята за „лудия учен“ или „измъчения гений“ е нещо повече от романтична визия. Изследванията категорично сочат, че биполярното разстройство (посочено в старите учебници по психиатрия като „циклофрения“) и шизофренията корелират силно с интелигентността и творческата продуктивност, повдигайки въпроса: „Каква роля играе околната среда по пътя към психичната болест?“

Предвидени ли са тези психични „дефекти“ единствено за онези, на които се пада честта да бъдат гении и да променят човешкия живот? Къде е границата между дар и дефицит?
Предишни проучвания намекват за връзка между „лудостта“ и един конкретен ген, познат на учените като DARPP-32.

 
 

Актьорите от „Мръсни танци“ преди и сега

| от Цвети Иванова |

 Този е от онези приятни носталгични спомени, за времето, когато Дженифър Грей скача в ръцете на Патрик Суейзи. Краят на 80-те и началото на 90-те в България са такива, че филмът с двамата става един от любимите на тийнейджърите тогава. А онези, които са го гледали години след излизането му, също остават пленени.

Каквото и да говорим, „Мръсни танци“ си остава една от вечните класики. Той и „Флашданс“ са марките на 80-те години, към които винаги ще се връщаме. Може актьорите да не са най-добрите и да не повтарят успеха си, но това не пречи още да ги обичаме. Все пак те станаха част от детството и юношеството на няколко поколения.

В галерията горе можете да видите как изглеждат Бейби, Джони и тяхната банда 30 години след премиерата на „Мръсни танци“.