Притча за предизборните коалиции

Иван Стамболов, 5corners.eu

Според мен предизборните коалиции трябва да бъдат забранени. Следизборните са нещо друго. При тях се знае кой колко депутати има и започват сметките за мнозинство и правителство. Никога не е излишно да има стабилен парламент и работещо правителство. Защото какъвто и вой да се надига в медиите, с каквито зурни и тъпани да се шуми по улиците, в една държава има купища ежедневна работа, която трябва да се върши.

Предизборните коалиции трябва да бъдат забранени, защото са нелогични и уронват нравите. Една партия се създава около някакъв мироглед, който поражда някаква идеология. Избирателите, които видят своя мироглед и своята идеология в мирогледа и идеологията на партията, гласуват за нея с надеждата тя да спечели изборите. Затова партиите трябва да се явяват сами: ако ги изберат – изберат; ако не ги изберат – следващия път. Това е логиката. Що се отнася до нравите, те се уронват тогава, когато избирателят заподозре партията си, че е готова на всякакви шашми, унижения и пазарлъци, само и само да влезе в парламента, пък после „каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка“. Макар че в конкретния случай да се говори за чест, граничи със сюрреализъм, при който мюсюлмани се борят за християндемократически ценности, подкрепяни от корумпирани екотерористи и пръскащи пестициди земеделци, които с пот по космати гърди сеят и жънат ГМО.

Предизборната коалиция прилича на смотан жених, който прави предложение. Изправя се пред момата в гордите си метър и петдесет и я пита:

– Шъ мъ земеш ли?

– Ама, погледни се на какво приличаш! Чеп за зеле не става от теб! Нито заплата ще ми носиш, нито крушките и бушоните ще сменяш, нито радост ще ми предизвикваш в спалнята!

– Не е вярно! – ще се докачи пършивият жених. – Мога да правя всичко това, макар че досега не съм го правил. Ти само ми гласувай доверието си!

Момата обаче не е вчерашна – и други такива изтърсаци са я лъгали. Ще напъди жениха и той ще си иде. Но на другия ден ще се върне с още двама като него – от утрепани по-утрепани.

– Направихме коалиция! – гордо ще се похвали мизерният жених. – Стойчо ще ти носи заплата, Благой ще сменя крушките и бушоните. Аз пък ще ти предизвиквам радост и наслада в спалнята!

Да, такава коалиция изглежда донякъде смислена. Ако се съберат три партии с различни, но допълващи се програми – защо не. Едната ще е добра в икономиката, другата в социалната политика, а третата, да речем, в екологията. Но на практика се получава нещо съвсем различно. Ако съберете всички партии в един читалищен салони и ги попитате:

– Ще увеличите ли пенсиите?

– Даааааааааааааа! – ще изреват те в един глас.

– Ще намалите ли данъците?

– Даааааааааааааа!

– Ще се грижите ли за бизнеса?

– Даааааааааааааа!

– А за работниците ще се грижите ли?

– Даааааааааааааа!

– Ще разкриете ли нови работни места?

– Даааааааааааааа!

– Ще спрете ли корупцията и контрабандата?

– Даааааааааааааа!

– Ще реформирате ли образованието и здравеопазването?

– Даааааааааааааа!

И така нататък, и така нататък. Всички ще кажат едно и също, защото са решили, че знаят какво искате да чуете. Единствената разлика между партиите ще е тая, че на някоя от тях лидерът ще е по-нахален и вместо пет хиляди лева средна заплата ще обещае десет хиляди.

Ако пренесем това наблюдение върху притчата с гърчавия жених и невестата, ще получим следното:

– Ние сме коалиция! – гордо ще се изпъчи женихът, след като другите двама убитаци са го избрали за свой лидер. – За заплата не знам, а и бушоните можеш да си сменяш сама, но пък и тримата ще пием бира пред телевизора и ще те уважаваме в леглото!

Всъщност не съм прав, защото коалицията на годежарите ще обещае да носи заплата и да сменя крушки, а ще седне пред телевизора чак след изборите (сватбата). Тогава невестата може да излезе на улицата и да протестира под прозореца на семейното гнездо колкото си ще.

Ето този модел на предизборна коалиция е много по-адекватен къмто действителността ни, колкото и тази действителност да се опитва да приеме какви ли не причудливи форми, за да ни се представи за нещо друго. Няма истински вододели като монархия-република, социализъм-демокрация, национализация-приватизация и т.н. Няма, защото никой не се интересува от това, а щом никой не се интересува, никой не го предлага. Истински избор няма. В момента има отбори от професионални политици, които се състезават за възможността в една или друга степен да се разпореждат с държавния бюджет. И тези отбори са разпределени в лиги с трансфери, сливания и разцепвания. Вярно, има „Левски“ и ЦСКА и винаги ще има под някаква форма, за да не изчезне тръпката у публиката, но това не променя общата картина. Всичко се прави в името на шампионата и купата. Човек вече гласува, не защото вярва или не вярва в демокрацията, а защото иска да го назначат за шеф на пощата. Като дойдат другите, сигурно ще го уволнят, но като се върната „нашите“, ще го назначат отново. Така на поста шеф на пощата вечно ще се редуват човекът на „Левски“ и човекът на ЦСКА, но никога няма да го заеме човекът, който наистина става за шеф на пощата.

Какво е общото между шефа на пощата и предизборната коалиция ли? Нищо. Единствено може би опасението, че някой ден можем да осъмнем с трима или петима шефове на единствената ни поща, за да са удовлетворени интересите на всички коалиционни партньори. Ще се събудим с петима шефове на пощата и с един пощальон. Този единствен пощальон съм аз, вие, тези, които четат, онези, които пишат и всички, които вярват, че все пак някаква работа трябва да се върши, по възможност с малка доза почтеност и не толкова егоизъм. Един пощальон крачи, превит под тежката си чанта, и си мисли, че Картаген трябва да бъде разрушен.