Притча за предизборните коалиции

| от |

Иван Стамболов, 5corners.eu

Според мен предизборните коалиции трябва да бъдат забранени. Следизборните са нещо друго. При тях се знае кой колко депутати има и започват сметките за мнозинство и правителство. Никога не е излишно да има стабилен парламент и работещо правителство. Защото какъвто и вой да се надига в медиите, с каквито зурни и тъпани да се шуми по улиците, в една държава има купища ежедневна работа, която трябва да се върши.

Предизборните коалиции трябва да бъдат забранени, защото са нелогични и уронват нравите. Една партия се създава около някакъв мироглед, който поражда някаква идеология. Избирателите, които видят своя мироглед и своята идеология в мирогледа и идеологията на партията, гласуват за нея с надеждата тя да спечели изборите. Затова партиите трябва да се явяват сами: ако ги изберат – изберат; ако не ги изберат – следващия път. Това е логиката. Що се отнася до нравите, те се уронват тогава, когато избирателят заподозре партията си, че е готова на всякакви шашми, унижения и пазарлъци, само и само да влезе в парламента, пък после „каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка“. Макар че в конкретния случай да се говори за чест, граничи със сюрреализъм, при който мюсюлмани се борят за християндемократически ценности, подкрепяни от корумпирани екотерористи и пръскащи пестициди земеделци, които с пот по космати гърди сеят и жънат ГМО.

Предизборната коалиция прилича на смотан жених, който прави предложение. Изправя се пред момата в гордите си метър и петдесет и я пита:

– Шъ мъ земеш ли?

– Ама, погледни се на какво приличаш! Чеп за зеле не става от теб! Нито заплата ще ми носиш, нито крушките и бушоните ще сменяш, нито радост ще ми предизвикваш в спалнята!

– Не е вярно! – ще се докачи пършивият жених. – Мога да правя всичко това, макар че досега не съм го правил. Ти само ми гласувай доверието си!

Момата обаче не е вчерашна – и други такива изтърсаци са я лъгали. Ще напъди жениха и той ще си иде. Но на другия ден ще се върне с още двама като него – от утрепани по-утрепани.

– Направихме коалиция! – гордо ще се похвали мизерният жених. – Стойчо ще ти носи заплата, Благой ще сменя крушките и бушоните. Аз пък ще ти предизвиквам радост и наслада в спалнята!

Да, такава коалиция изглежда донякъде смислена. Ако се съберат три партии с различни, но допълващи се програми – защо не. Едната ще е добра в икономиката, другата в социалната политика, а третата, да речем, в екологията. Но на практика се получава нещо съвсем различно. Ако съберете всички партии в един читалищен салони и ги попитате:

– Ще увеличите ли пенсиите?

– Даааааааааааааа! – ще изреват те в един глас.

– Ще намалите ли данъците?

– Даааааааааааааа!

– Ще се грижите ли за бизнеса?

– Даааааааааааааа!

– А за работниците ще се грижите ли?

– Даааааааааааааа!

– Ще разкриете ли нови работни места?

– Даааааааааааааа!

– Ще спрете ли корупцията и контрабандата?

– Даааааааааааааа!

– Ще реформирате ли образованието и здравеопазването?

– Даааааааааааааа!

И така нататък, и така нататък. Всички ще кажат едно и също, защото са решили, че знаят какво искате да чуете. Единствената разлика между партиите ще е тая, че на някоя от тях лидерът ще е по-нахален и вместо пет хиляди лева средна заплата ще обещае десет хиляди.

Ако пренесем това наблюдение върху притчата с гърчавия жених и невестата, ще получим следното:

– Ние сме коалиция! – гордо ще се изпъчи женихът, след като другите двама убитаци са го избрали за свой лидер. – За заплата не знам, а и бушоните можеш да си сменяш сама, но пък и тримата ще пием бира пред телевизора и ще те уважаваме в леглото!

Всъщност не съм прав, защото коалицията на годежарите ще обещае да носи заплата и да сменя крушки, а ще седне пред телевизора чак след изборите (сватбата). Тогава невестата може да излезе на улицата и да протестира под прозореца на семейното гнездо колкото си ще.

Ето този модел на предизборна коалиция е много по-адекватен къмто действителността ни, колкото и тази действителност да се опитва да приеме какви ли не причудливи форми, за да ни се представи за нещо друго. Няма истински вододели като монархия-република, социализъм-демокрация, национализация-приватизация и т.н. Няма, защото никой не се интересува от това, а щом никой не се интересува, никой не го предлага. Истински избор няма. В момента има отбори от професионални политици, които се състезават за възможността в една или друга степен да се разпореждат с държавния бюджет. И тези отбори са разпределени в лиги с трансфери, сливания и разцепвания. Вярно, има „Левски“ и ЦСКА и винаги ще има под някаква форма, за да не изчезне тръпката у публиката, но това не променя общата картина. Всичко се прави в името на шампионата и купата. Човек вече гласува, не защото вярва или не вярва в демокрацията, а защото иска да го назначат за шеф на пощата. Като дойдат другите, сигурно ще го уволнят, но като се върната „нашите“, ще го назначат отново. Така на поста шеф на пощата вечно ще се редуват човекът на „Левски“ и човекът на ЦСКА, но никога няма да го заеме човекът, който наистина става за шеф на пощата.

Какво е общото между шефа на пощата и предизборната коалиция ли? Нищо. Единствено може би опасението, че някой ден можем да осъмнем с трима или петима шефове на единствената ни поща, за да са удовлетворени интересите на всички коалиционни партньори. Ще се събудим с петима шефове на пощата и с един пощальон. Този единствен пощальон съм аз, вие, тези, които четат, онези, които пишат и всички, които вярват, че все пак някаква работа трябва да се върши, по възможност с малка доза почтеност и не толкова егоизъм. Един пощальон крачи, превит под тежката си чанта, и си мисли, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 
 

Лондон в дъжд и слънце

| от |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.

 
 

Авантюра в Североизточна България: ден първи

| от |

Очаквах това приключение от толкова много време. Идеята бе да изберем  една определена част на България с най-близките ми приятели, за която знаем малко. След кратки разсъждения, решихме да се насочим към Североизточна България. Имахме само 6 дни на разположение да осъществим тази цел, но ни бяха достатъчни, за да прекараме едно незабравимо приключение. То ни донесе много емоции, невероятни гледки и специални моменти.

Потеглихме с кола от София рано сутринта и се бяхме запътили директно към Североизточната част на страната, нооо още в самото начало се разсеяхме по пътя и започнахме да следим за кафявите табелки, свързани с туристически обекти. Та само час, след като потеглихме от столицата намерихме и нашата непредвидена първа спирка- пещерата Съевата дупка. Тя не е толкова впечатляваща по дължина или големина, но те грабва с неземната красота, която е изразена чрез изключително богата гама от цветове върху многобройните варовикови образувания, които притежава.

Самата пещера впечатлява с факта, че притежава пет оформени от само себе си зали. Всяка, от тях носи интересно наименование: Белият замък, Концертна, Космос, Купене и Срутище. Неслучайно едната зала в пещерата носи името “Концертна” – благодарение на природно създадената акустика в пещерата, тук са изпълнявали свои концерти личности като Лили Иванова, Емил Димитров и Йорданка Христова.

Processed with VSCO with c7 preset

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 2лв;

Лятно работно време: 9:00-18:00 ч; Зимно работно време: 9:00 – 17:00 ч;

Препоръчително е да си носите връхна дреха, защото постоянната вътрешна темепература е между 8 – 11 градуса;

Близки населени места са град Луковит на 20 км и село Брестница на 2 км ( София – 60 км );

Маршрутът от София е по магистрала Хемус до самия край ( село Ябланица ), където се поема в посока Ловеч. Стигайки до село Брестница в самия център има табелка, която сочи към пътя за пещерата.;

След като успяхме да разгледаме пещерата, се насочихме към първата ни спирка от плана, който си бяхме създали. Именно Шумен или по-точно село Мадара. Отидохме до там, за да видим известния Мадарски конник, ако не знаете как изглежда или не сте виждали снимки, просто бръкнете в портмонето си и извадете една монета от ( 1, 2, 5, 10, 20 или 50 стотинки) и я обърнете – ще видите самия него.

Конникът изобразява изсечен владетел в естествен ръст, като е считано да символизира мощта на Първата българска държава. Самата забележителност предлага много повече! Самото място представлява един археологически комплекс, който позволява да се изкачите най-отгоре на Мадарското плато (431 м.), на което има останки от средновековна крепост и уникална гледка, която наистина си заслужава!

Processed with VSCO with c7 preset

 

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

1 ноември – 31 март: 8:30 -17:00 ;. 1 април – 31 октомври: 8:30 – 20:00 ч;

Близки населени места са село Мадара 2 км и град Шумен 17 км. ( Варна 75 км );

Маршрутът от София до Шумен е по магистрала Хемус, от там вече е добре обозначено с табели до село Мадара и до самия археологически комплекс;

Processed with VSCO with c7 preset

Времето напредваше и трябваше да продължим към следващия обект по план- крепост Овеч, град Провадия. Не мога да го обясня с думи, но това място ме завладя от първия момент, в който стъпих на самата крепост. Гледката, атмосферата всичко бе толкова магическо и красиво! Самата крепост датира от Средновековието и може само да си представите какво е преживяло това място, като имате предвид богатата история, която притежава нашата страна. Разположено е над самото скално плато, което предоставя една от най-хубавите гледки, на които съм бил свидетел в България! Обектът ви позволява да направите една незабравима разходка върху добре поддържана пътека по платото.

 

Полезна информация:

Има символичен вход за възрастни: 2лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

Препоръчително е да се посети този обект при благоприятни метерологични условия;

Близки населени места: град Провадия ( под самата крепост ) и Варна на 53 км;

Накрая потеглихме и към финалната отбивка за деня – Варна, където имахме запазен апартамент чрез интернет страница, предлагаща този тип услуги. Престоят ни във Варна беше само за една нощ. Местоположението на града ни бе удобно да отседнем, за да можем на следващия ден да продължим своето пътешествие.

Processed with VSCO with 6 preset

За автора:

Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Game of Thrones сезон 7, епизод 6: на север от Стената

| от |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 6!

Официалната премиера на шестия епизод от този сезон на „Игра на тронове“ мина и вече сме в правото си да разкриваме информация, да правим теории и да публикуваме смешни колажи с героите. 

В последния епизод Церсей не си помръдна пръста, но това не попречи да станем свидетели на редица ключови моменти. Денерис влезе в спор с Тирион (време беше), Кралят на севера за малко да бъде убит (няколко пъти?!), сестрите Старк са на нож, и Церсей вече е изправена „само“ пред два дракона.

В началото на епизода виждаме масата във форма на карта в Драконов камък. На фон има пукащ огън и шум на океански вълни. Няма никой. Кадърът на Стената в началото подсказва, че действието в този епизод ще се развива изцяло на север.

Конфликтът между Аря и Санса става все по-голям с всеки епизод. Началната искра, дадена от Литъфингър, вече прераства в по-големи спорове и една от най-добрите сцени на „Отвъд Стената“ беше именно между сестрите Старк. Изповедта на Аря, която разказваше за баща си, придава на мрачната сива крепост уют , с който едва ли бихме я свързали, поради географските й и архитектурни специфики.

3274917-061fa8add2325c6bc5b17f8ef9f0eb8a97808138874bfecc50d7adf7aeefa8b9011c512ed0cc63af1755779e768acb13

В сцената на балкона Аря разказа за детството си и спомените за Нед Старк, който я е наблюдавал как стреля с лък. Всичко това обаче е прелюдия преди хвърлянето на бомбата, когато Санса е обвинена в предателство спрямо собствения си род. Аря й показва бележката, която взе от стаята на Литълфингър, същата бележка, която Церсей кара Санса да напише в първи сезон. А след това разкрива, че е била в тълпата, когато баща й е екзекутиран.

По-късно в епизода Санса отказа да отиде в Кралски чертог и вместо това изпрати там заместник – Бриен.

3535817845b2327611e1d85a4aa350192adf5ade359c617bab1e49c0cd4ad3a1

Междувременно на север битките са повече от ожесточени. Видяхме опустошителни сражения между белите бродници и бандата на Джон Сноу, които оцеляха благодарение на Денерис. Тя пристигна с драконите си, получила вестта от Джендри. За съжаление обаче Визерион беше улучен и повален. А на финала на епизода вече имахме бял бродник дракон.

game-of-thrones-season-7-episode-6-dragon-1035835

Но абсурдният план със залавянето на бял бродник, който да бъде показан на Церсей, поне се увенча с успех. Тук е мястото да споменем, че това беше много феноугоден епизод. Джон Сноу не само се приближава до момента, в който с Денерис ще се съберат, но и се измъкна от ситуации, в които по всички параграфи би трябвало да умре. Дори успя да намери момент да се наслади на гледката на хилядите подивели бродници. Честно казано това дойде малко в повече. А накрая на епизода двамата с Денерис имаха прочувствен разговор насаме в каютата и по всичко личи, че двамата ще дадат шанс на евентуална връзка. Тук вече реакциите са на двата полюса, така че нека всеки сам прецени дали иска това. Важното е, че Джон взе решение да подвие коляно.

Като цяло видяхме един силен епизод. Очакваме следващия последен за този сезон. Трейлърът изглежда повече от обещаващо. А ние вече имаме усещането, че е неделя(седми сезон е към края си) и предстои дълга седмица преди следващата почивка (осмият сезон).

 
 

Сериалите за супергерои, които да гледате

| от |

 Мъже в тесни костюми борят злото по улиците на космополитен град. Жени в смели и секси униформи спасяват света от лоши хора, които искат да изтребят всички девици… Сюжетите за филми и съответно сериали за супергерои няма голямо разностилие, и може би именно затова се харесват толкова много от хората.

Ярката борба между доброто и злото, олицетворено от мъж в плащ и хилещ се зъл нещастник с бомба, скрита в джоба, датира от отдавна и е преляла в модерната поп индустрия, като лепкава течност в чай. Тя е тук, за да остане.

Най-новият сериал за супергерои, дело на Netflix – The Defenders, излезе този петък и целият му сезон вече е наличен. По този повод, пък и без повод, ние селектираме 5 добри сериала за доброто и злото в света на супергероите, които може да изгледате преди това.