Преференциалното гласуване е глупост

| от |

Тома Биков, 5corners.eu

Преференциалното гласуване ще бъде факт на втори пореден избор. След евроизборите, на които избирателите на БСП се объркаха и пратиха в европарламента анонимния Момчил Неков, а избирателите на ДСБ изместиха Меглена Кунева от първото място в листата на Реформаторския блок, преференциалната кампания на предсрочните парламентарни избори е в ход. През последния месец се нагледахме на стотици малки кампанийки и вече тръпнем в очакване на изненадите. Основната интрига в тези избори е кой ще бъде прецакан от преференцията и как след това ще се обяснява пред избирателите. Това ще бъде крайният ефект от този тип гласуване. Със сигурност в парламента имат шанс да влязат и няколко откровени мутри, които няма да пропуснат шанса да си напазаруват гласове и да ги хвърлят в преференциалната кампания. След това ще избиват инвестицията, както намерят за добре и няма да имат никакъв ангажимент да се съобразяват с партийното ръководство.

Ще го кажа директно – преференцията е поредната пълна глупост, която първо ще направим с радост, а след това ще хвърлим всичките си усилия да поправим. Няма по тъпо нещо от поливинчатата работа – хем гласуваме за листа, хем сме в мажоритарна кампания. В същото време поне една трета от избирателите няма да отидат до урните, не защото са разочаровани от политиците, а защото изобщо не знаят, че има избори и не са наясно кой ще се явява на тях. Искам да кажа, че прилагаме сложна политическа технология в условия на неразвита и направо примитивна демокрация. И ние да сме като германците, само дето не сме Германия.

Преференциалният вот ще има един единствен позитив и той е, че ще изпитаме поредния мит на гърба си и след това ще го отречем. Явно така сме устроени – да се отричаме от бедите, чак след като са ни сполетели по наше желание. Със сигурност качеството на парламентаризма няма да се промени заради преференциалния вот, но ефектът от личните кампании на кандидатите ще бъде негативен. Ще имаме парламентарни групи от хора, които до вчера са се били един срещу друг в рамките на собствената си листа и не могат да се понасят. Не вярвайте на захаросаните предизборни интервюта, в които кандидатите обясняват, колко е хубаво да се гласува преференциално и как те самите много се радват, че са поставени в конкурентна среда. На избори с пропорционални листи обикновено се състезават отбори, а не отделни кандидати. Сегашната парламентарна кампания прилича на футболен мач, в който отборите имат по единадесет нападатели и всеки от тях брои головете, които вкарва в личната си сметка, а не в сметката на отбора. Проблемът е, че заради липсата на защитници, халфове и вратар, нито има кой да прави пасове, нито има кой да спасява голове. Затова загубата на отборите, които са тръгнали да играят само с нападатели е гарантирана. Ще спечелят партиите, които са успели да озаптят кандидатите си да се потопят в собствената си кампания и са ги мотивирали да играят за целия отбор. Всички останали ще загубят, къде в краткосрочен, къде в дългосрочен план. Защото сегашните избори са футбол, а не лека атлетика.

Големият проблем на българското изборно законодателство е, че всяко правителство прави свой изборен кодекс. Вторият проблем, е че вече всеки втори лаладжия се изживява като експерт по правене на избори и залива публиката с откровени глупости, които в крайна сметка внушават, че ако имаме ново изборно законодателство ще си решим всички битови, духовни и лични проблеми. То не бяха мажоритарни избори, референдуми, преференции, задължително гласуване, електронно гласуване, намаляване на бройката на депутатите, сваляне на бариерата за влизане в парламента…

Ако всички тези „идеи” бъдат приложени само ще усложнят и без това сложната политическа обстановка. Мажоритарните избори ще лишат от представителство близо 1 милион души, които гласуват за малки партии, защото ако бъдат въведени депутати ще имат само ГЕРБ, БСП и ДПС. Референдумите са доказано ненужни след като всеки път на тях излизат да гласуват около 20 процента от избирателите. Задължителното гласуване е невъзможно, защото близо 2 милиона българи живеят в чужбина и няма как да бъдат заставени да спазват закона. Електронното гласуване ще увеличи възможностите за контролиран вот и ще улесни купувачите на гласове, на които вече няма да се налага да водят „избирателите” си до урните, а ще гласуват от тяхно име директно от личния си компютър. Намаляването на депутатите няма да спести нищо на държавния бюджет, но ще направи далеч по-трудно съставянето на правителства. Също така ефектът от тази мярка ще бъде, че парламентът ще е недостъпен за партии, които в момента гравитират около изборната бариера. Свалянето на изборната бариера пък ще даде достъп до Народното събрание на партии, които функционират изцяло на базата на купени гласове и контролиран вот.

Рецептата за стабилизиране на изборния процес е да избутаме с един изборен закон поне 10 години, за да можем да си създадем трайни демократични навици. Честата смяна на изборното законодателство е възможно най-вредната мярка за здравето на демокрацията. Затова най-важната поправка в Конституцията, която е добре да приеме още следващото Народно събрание е, че промените в изборното законодателство влизат в сила 10 години след приемането им. Иначе е много лесно да плещим глупости – аз самият съм го правил не веднъж, но вече започна да ми омръзва.

Крайно време е да разберем, че демокрацията е технология, а не цел и идеология. Тя е инструмент за смяна на властта с мирни средства. Нищо повече. Ако инструментът е прекалено сложен за този, който работи с него, той или ще се счупи, или няма да свърши работа. Изборният процес е технически, а не идеологически въпрос и колкото повече се отдалечаваме от това виждане, толкова по нестабилна ще става демокрацията ни. Затова тези, които губят избори да не си измиват ръцете с изборното законодателство, а да погледнат първо себе си. В тях, а не в закона се крият причините за загубата. В тежката криза, в която се намира, България има нужда от стабилност и предвидимост, а не от организиране на още малки и големи кризи, в това число и изборни.

 
 

Кит Харингтън и Роуз Лесли не са сгодени

| от chronicle.bg, БТА |

Кит Харингтън не е предлагал брак на приятелката си, актрисата и негова бивша екранна партньорка в „Game of Thrones“ Роуз Лесли.

Представител на 30-годишния Харингтън е опровергал за в. „Метро“ публикацията на сп. „Life and style“, че актьорът е организирал романтична вечеря на свещи, по време на която е помолил своята изгора да стане негова съпруга.

Имената на Кит Харингтън и Роуз Лесли за първи път бяха свързани през 2012 г., когато актьорите играеха Джон Сноу и Игрит. Екранното им партньорство продължи във втория, третия и четвъртия сезон на хитовата поредица.

Харингтън, който все още е част от актьорския състав на любимия ни сериал, преди е споделял, че Роуз Лесли е най-големият му дар от сериала.

 
 

7 знака, че ви изневеряват емоционално

| от chronicle.bg |

Какво правим, когато не можем да определим дали рязката промяна, която виждаме в партньора, се дължи на обикновена депресия или има нещо по-дълбоко? Напълно е възможно той/тя да ви е верен/вярна физически, но не и емоционално.

Значително по-трудно е да сложим определение на емоционалната изневяра, а от там – много по-трудно да кажем дали сме участници (преки или непреки) в такава. Дори когато сме с някого от много време, е много по-трудно да кажем дали това, което до вчера е било обикновено приятелство, днес не е нещо повече, без наше знание.

Ако все пак в дадена ситуация параноята заговори, добре е да се огледаме за следните 7 знака, че нашият човек може да мисли за някого другиго. (местоименията за условни – написаното се отнася и за двата пола)

Има промяна в сексуалния живот
Когато някой има емоционална връзка с някого, която все още не е преминала във физическа, е напълно възможно да има „положителна“ тенденция в сексуалния живот на двойката – така страстта към другия човек се освобождава в рамките на вече съществуващата връзка, твърдят американски психолози. И разбира се винаги съществува другата, далеч по-логична крайност – сексуалният живот да се влоши с изчезването на емоционалната привързаност.

Той се отдалечава и става безразличен
Ако партньорът ви получава каквото му е нужно в емоционален план, той все по-рядко обсъжда с вас това, което се случва в живота му. А когато все пак го прави, нещата приличат по-скоро на новините по телевизията, вместо на мелодраматичен сериал (което винаги е за предпочитане). Това е така, защото винаги насочваме енергията си към обекта, към когото сме най-привлечени. Ако пък започне да прекарва повече време с някого, отколкото с всички други от обкръжението си, това е сигурен знак, че е време да поговорите.

„Нови“ технологии
Ако в последно време ви пише по-рядко, прекарва прекалено много време в социалните мрежи, или просто е постоянно прикован за телефона си, това може да е индикация за нещо друго. Друг признак е, ако започне да дава прекалено много детайли за човека, с когото си комуникира… уж за да ви увери, че няма нищо нередно. А всъщност самият той съзнава вината си, знае как това ще ви се отрази и иска да облекчи както вас, така и себе си.

Отношението му към вас се е променило
Освен да ви отблъсква или изолира от детайли от живота си, е вероятно партньорът да започне все по-често да ви критикува. И то по отношение на неща, които никога досега не са представлявали проблем за него. Това е особено силна индикация, тъй като сравняването с новия обект е неизбежно. А когато прехвърляме емоционалната си енергия към някого (особено някой нов), обикновено го виждаме в най-добра светлина… с досегашния ни партньор е съвсем обратното.

Вмъква другото име постоянно
Да, всички двойки говорят за приятелите си. Но когато единият започне често да вмята нечие име, става притеснително. Тук е идеалният момент за другата страна да атакува. Да го попита за въпросния човек и да наблюдава реакцията. Ако партньорът се настърви и започне да защитава „приятелството“ им, наблягайки неколкократно на това, че няма нищо между тях, или пък настоява на всяка цена да му повярвате, е добре да проучите въпроса.

Спори с вас по друг начин
Ако чуете необичаен коментар или забележка в скандал на тема, която водите от известно време има вероятност да е доверил на някого за проблемите във връзката ви и да е попил чуждото мнение.

Започвате да се чувствате като третото колело в собствената ви връзка
Да речем, че двамата сте на парти, на което се появява другият човек. И партньорът ви веднага ви зарязва за да му се притече на помощ. Това е огромен червен флаг. Ако не се чувствате като приоритет номер едно и всичко важно не е споделено първо с вас, земята под връзката със сигурност се клати.

Разбира се нищо от тези неща не бива да се взима като чиста монета. Всеки човек е различен, а когато двама души са във връзка нещата стават още по сложни и нееднозначни. Но ако параноята ви завладее и виждате някои от тези прояви в поведението на партньора ви, винаги е по-добре да проведете разговор, за да е ясно, че (дали) всичко е наред.

 
 

Сара Хъкъби Сандърс е новият прессекретар на Белия дом

| от chronicle.bg |

Мястото на подалия оставка прессекретар на Белия дом Шон Спайсър ще бъде заето от неговия заместник Сара Хъкъби Сандърс, предаде Fox News.

„Заместник прессекретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс ще поеме неговите задължения“, заяви новоназначеният директор-комуникации на Белия дом Антъни Скарамучи.

Спайсър подаде оставка в знак на протест срещу назначаването на Скарамучи.

Шон Спайсър сподели пред ABC News, че се чувства „облекчен“, след като подаде оставка от поста на прессекретар на Белия Дом. На въпрос за причините за оттеглянето си той отговори, че „организационно Белият дом има нужда от ново начало”.

Спайсър беше много популярен сред журналистите в Съединените щати, които често му се подиграваха. Прочу се още в самото начало на работата си, когато преувеличи броя на хората, дошли на встъпването в длъжност на президента Тръмп.

Пресконфренциите му бяха осмивани от комедийните програми в Америка, а в отговор Спайсър започна да се появява все по-рядко пред телевизионните камери.

 
 

Ротвайлер разкъса малко кученце или парадокса на естествения подбор

| от |

Предполагам знаете – ротвайлер разкъса малко кученце във вторник сутринта до Борисовата градина.

Коварното несъобразяване на съседите е класически троп. И това не е само при нас, разбира се, по целия свят го има. Най-лесният пример е как едно време Германия съсипа съседката си Франция за има-няма 2 седмици. В този случай също има цивилни жертви.

Стопанката на ротвайлера има още един ротвайлер, две немски овчарки и един пинчер. За тях съседи твърдят, че са агресивни, а жената ги разхожда без каишка и наморник. С един агресивен пинчер ще се преборим, но два ротвайлера и две овчарки са много. Няма да ни стигнат оплакванията до Общината.

Ясно е, че проблемът е в жената. Ясно е, че тази жена познава кучетата, както е ясно и че е глупава да не им сложи наморници. Защо не му слагаш намордник? Искаш да си говорите с кучето ли, какво?

Но колкото и гаден случай да е този, вече такива неща са като че ли нормални. Някак влиза в печално появилата се категория „стандартното гадно“. Като катастрофите и сбиванията между ученици. Друга ми я мисълта.

В животинския свят все още съществува естественият подбор. Ако едно животно е по-силно, разкъсва другото в парка пред блока. В човешкия, надживотински уж свят естественият подбор, е едва забележим. Като рапърът Кулио. Като БНТ2.

Жената е достатъчно нескопосана да не сложи наморник на злобните си кучета. На каквото и да е белег това – дали на глупост, на наивност или на самонадеяност – във всеки случай тя би била губеща в естествения подбор.

И сега парадоксът:

Парадоксално е как именно тя получава надмощие над околните, които се страхуват, заради успехите на сателитните й кучета в подбора. Тоест, губещ в „природното състезание“ човек, в момента печели именно в това състезание.

Инструментите, които тя използва за победата не са само наглостта й и кучетата. Има го и страхът на останалите човеци. Срамен ансамбъл от тези две неща е причината.

Разочароващо не знам към какво сочи това. Може би е коментар към достойнството на средностатистическия човек, не знам. Като всеки българин, затруднен от философията зад някакво събитие, и аз ще кажа просто – правете си извода сами.

И си пазете децата да не ходят далеч от вас, защото има опасности.

Може да ги вържете на каишка.