Предизборна изповед на една българка в чужбина

| от |

Аз напуснах България през 1997 година, за да уча в чужбина. Бях приета „Планиране и прогнозиране“ в УНСС, но някак всичко ми звучеше еднакво, сиво и безперспективно. И нямах никаква визия за бъдещето.  Кандидатствах във Франция, защото говорех френски език и ме приеха да следвам в три Университета. Веднага, при това. Избрах най-престижният.  После е ясно – не е нужно да разказвам: следване, бедни, но романтични студентски години, борба за оцеляване в чужда действителност, липса на приятели /защото както е добре известно българите зад граница не се подкрепят/, работа като сервитьорка, после като застрахователен агент и здравно-осигурителен брокер, после всичките тези неща едновременно с ученето. Не е геройство. Нормалната борба за оцеляване.

След завършването, обаче, дойде по-голямата битка – тази за доказването на един дипломиран  българин в чуждата действителност. Мисията невъзможна!  Жена,  с български паспорт… Всички били чували, че България е по милост приета в Европейският съюз; че сме бълвали само цигани и това сякаш е единственото ни прието лице; че сме Балкани /казват го като еквивалент на „прокажени“/, че са много толерантни, но… Но…

След изключителни усилия и изтощителни конкурси, все пак попаднах в KPMG Страсбург на най-ниското възможно стъпало в йерархията на великата структура. Така започнах. Това бе преди 10 години. Сега съм високо платен служител в една от най-големите Европейски банки. Не казвам повече, защото току виж съм получила покана от някоя българска политическа формация. А аз не разбирам от политика. Имам статута на еврослужител с  всички привилегии и отговорности, произтичащи от позициата ми на професионален икономист и одитор. Работя много, наистина много. И понятието работно време нищо не значи за мен. Борих се много дълго за това и продължавам да се боря всеки ден. Гордея се с това.

Това не е разказ за кариера или геройство. Това е разказ на едно момиче, което идва от малка, бедна и непризната страна и търси изява на по- високо ниво. Разказвам ви всичко тук с чувство на успялост. И говоря за миналото си не за друго, а заради предстоящите избори. Защото  и до ден днешен ми пука какво се случва в моята Родина.

От момента в който съм напуснала България винаги съм гласувала. На всички избори без изключение. Където и да съм се намирала, колкото и скъпо и невъзможно да ми е било в годините да се приближа към избирателната секция – винаги съм гласувала. Считам това за дълг. Каквото и да се случва в моя живот, аз не можах в душата си да напусна България.  И днес, като се събуждам, първо чета новините по българските сайтове, а после всичко останало. Повечето ми приятели от Фейсбук са от България. Нали знаете – кръвта вода не става.

Да се върна към темата – изборите. Много години на лутане и на неуспехи. Препълнени години с икономически грешки.А за политическите – да не говоря. Нали ви казах, че политиката ми е встрани – тя за мен е производно явление на икономиката. Като професионален икономист виждам провалените политики на България, чета между редовете и не мога нищо да направя. Както сигурно и много от вас. В същото време виждам как колегите ми от бившите соц държави – Полша, Чехия, Унгария или Словакия се хвалят с правилният път, по който са поели държавите им. Все мълча в такива моменти. Нямам какво да кажа. Бушува в мен родолюбие и преданост към нацията, която грубата политическа реалност моментално притъпява.

И въпреки това ще гласувам. Пак ще гласува. Пак и пак!
Защото знам  и виждам, че човек във всеки един момент от живота си трябва да изказва и показва личното си мнение. Защото ме интересува какво се случва с  България. Защото не ми е все едно какви ги върши страната, в която живеят моите родители и в която не изключвам вероятността да се върна един ден.  Защото не искам някой друг да определя бъдещето – то е в моите ръце. Щастлива съм, че заразих с ентусиазма си всички българи, които познавам и с които контактувам тук, навън. Всичките съм ги мобилизирала да гласуват, но никога не обсъждаме кой за кого ще гласува. Това е личен избор и лично пространство. Важното е да има вот, да се конституира мнение, да се живее с усещането за съпричастност.

В събота, на 4 октомври ще бъда в командировка във Варшава. Банката, за която работя е предвидила връщането ми в понеделник, с полет в бизнес класа, естествено. Но аз ще пътувам през нощта с влак, за да мога в ранният следобяд да пристигна в Брюксел и да гласувам в избирателната секция в която съм регистрирана – на  1301 км. от Варшава.  Не ми пука за разстоянието и неудобството.

Пука ми за България!

InLIfe

 
 

Две нови книги за Хари Потър през октомври

| от chronicle.bg, по БТА |

Две нови книги за Хари Потър ще бъдат публикувани за британска изложба, посветена на 20-годишнината на поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Изложбата „История на магията“ ще бъде открита в Британската библиотека през октомври. Издателската къща „Блумсбъри“ обяви, че във връзка с нея ще публикува две нови книги за Хари Потър.

„Хари Потър: История на магията – книга за изложбата“ ще запознае читателите с предметите, изучавали в училището за магьосници на Хари Потър.

„Хари Потър – пътешествие в историята на магията“ ще разкаже за загадъчни неща, като алхимията, еднорозите, древните магии. И двете книги ще излязат от печат през октомври.

Изложбата „История на магията“ ще продължи до края на февруари 2018 г.

 
 

Излезе трейлърът на „Baa Baa Land“- най-досадния филм на всички времена

| от chronicle.bg, БТА |

Излезе трейлърът на 8-часовия филм „Baa Baa Land“, окачествен от собствените си създатели като най-досадния на всички времена.

Питали ли се сте се някога дали броенето на овце наистина помага на човек да заспи? Скоро страдащите от безсъние и почитателите на киното вероятно ще научат отговора. Това ще стане благодарение на ексцентричния филм „Baa Baa Land“, който не представлява нищо друго, освен гледка на овце на забавен кадър. При това в продължение на осем часа. Продукцията няма сюжет, диалог и актьори. Само овце, заети със свои дейности.

„Baa Baa Land“ е не само първият филм изцяло с овче участие, но и първият, продуциран от калифорнийските разработчици на приложението за медитация Calm.

Продукцията е снимана изцяло в Есекс, Великобритания. След очакваната премиера на „Baa Baa Land“ през септември в Лондон, филмът ще тръгне и по кината на Острова.

Според продуцента Питър Фрийдман това е най-отегчителният филм, правен някога. „Щом ние смятаме така, се надяваме и публиката да се съгласи“, казва той.

Съоснователят на Calm и изпълнителен продуцент на „Baa Baa Land“ Алекс Тю допълва: „Филмът е по-добър от което и да е сънотворно хапче, най-доброто средство срещу безсъние“.

Заредете се с търпение и вижте трейлъра:

 

 

 
 

Борбата срещу тютюнопушенето отбелязва напредък

| от chronicle.bg |

Борбата срещу глобалната тютюнева епидемия дава добри резултати през последното десетилетие, благодарение на различни стратегии за справяне с вредния порок – графични здравни предупреждения, забрана за рекламиране, повишено облагане с данъци и приемане на закони срещу пушенето, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на доклад на Световната здравна организация (СЗО).

Към настоящия момент мерките за справяне с проблема са достигнали до 60 процента от глобалното население. Цифрата е четири пъти по-висока спрямо предходното десетилетие.

Препоръчаните от СЗО мерки за борба с тютюнопушенето, сред които предлагане на помощ за отказ от порока, контрол над употребата на тютюневи продукти и въвеждане на забрани, целящи да предпазят хората от пасивно пушене, са достигнали до 4,7 милиарда души на планетата.

„Работейки заедно можем да предотвратим милиони смъртни случаи годишно от болести, свързани с тютюнопушенето, и да пестим милиарди долари от разходи за здравеопазване, които могат да се избегнат“, казва генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.

Според данни на организацията седем милиона души умират всяка година от болести, свързани с вредния порок.

 
 

Видяхте ли вече трейлъра на „Снежният човек“?

| от chronicle.bg |

Вече сме много нетърпелилви да видим екранизацията на Ю Несбьо „Снежният човек“. Подизираме, че ако филмът следва книгата, ще се получи наистина смразяващ кръвта трилър и това ни изпълва с ентусиазъм.

Филмът е с участието на Майкъл Фасбендър (поредицата X-Men), сексапилната Ребека Фъргюсън (Мисията невъзможна: Престъпна нация), Вал Килмър (Жега) и носителя на Оскар Джей Кей Симънс (Камшичен удар). Режисьорът Томас Алфредсон, който ще съживи романа, е познат на публиката от шпионския трилър Дама, поп, асо, шпионин и Пусни ме да вляза.

Когато главният инспектор на елитна полицейска група (Фасбендър) започва разследването на убийство по време на първия сняг, опасенията му, че мистериозен сериен убиец отново се е развилнял, се засилват с всеки изминал ден.

С помощта на находчива новобранка (Фъргюсън), полицаят ще трябва да разнищи случаи на повече от десетилетие, както и най-новия такъв, с надеждата, че ще успее да надхитри злодея, преди да е паднал следващият сняг.

Филмът е заснет изцяло на локации в Норвегия – градовете Осло и Берген, както и местността Рюкан.

Това прави сцените и смразяващия ужас, който сковава всички, още по-реалистични. Остава само да се надяваме да не завали сняг…

Снежния човек е продуциран от Тим Беван и Ерик Фелнър (Теорията на всичко, Клетниците), както и от Пиодор Густафсон (Мъжете, които мразеха жените) и Робин Слово (Дама, поп, асо, шпионин).

Снежния човек идва в кината на 13 октомври 2017 г. А ето го и трейлъра: