Празници на топлината, или как посрещат пролетта по света

Автор : Альона Нейкова

Многобройните тържества по цял свят, продължаващи от март до май, всъщност са чудесен повод бурно да се порадваме на жадуваната слънчева светлина, приятната топлина и пищно разцъфващата природа

Пролетта е един от най-чаканите сезони. Това вероятно се дължи на факта, че доста хора по света, уморени от дългата есен и безкрайната зима, се надяват още от първия ден на март на чудо – слънцето да е по-осезаемо и да радва населението на Земята все повече. Наистина, през това време на годината се събужда цялата природа, отново започва да зеленее тревата, появяват се първите цветя, разпръскващи аромата си навсякъде. А съвкупността от всички тези, а и много други фактори е страхотен повод за празнуване на идването на пролетта.

Едно от най-ярките подобни чествания безспорно е Холи, като всяка година датата на тържествата в Индия се променя. Мобилността й се дължи на фактора пълнолуние. То настъпва през така наречения месец Пхалгуна, който варира между февруари и март. През 2014-а празникът Холи ще се отбелязва след малко повече от две седмици – на 17-и, понеделник. На този ден жителите на страната обикновено се замерват с цветни прахове и се поливат с боядисана вода. Също така всички вдигат наздравици с бханг – млечна напитка със сок или листа от коноп. Любопитна подробност е, че не е прието който и да било да се сърди, че на Холи са го изцапали с боя – все пак всичко се прави с най-добри чувства и в чест на все по-упоритото настъпване на пролетния сезон.

Формално все още сме едва в началото му, но вече се радваме, че все пак е настъпил. Календарната точност обаче често е далеч от реалността. Всички знаем, че Баба Марта винаги ни изненадва с времето, което не се подчинява на каквито и да било метеорологични прогнози. Докато в името на месеца има буквичката „р“, не може и дума да става за истинска пролет, гласи народното поверие. Затова някои празнуват настъпването й именно в началото на май.

За по-голяма част от Европа това се случва през Валпургиевата нощ. Още в Средновековието се ражда поверието, че на 1 май от цял свят на едно място се събират всички вещици и демони, което позволява на пролетта най-после да пукне. Но всъщност по това време селяните започват да изкарват добитъка на пасищата, да работят на полето и изобщо да се подготвят за началото на нов сезон, пълен с надежда и живот. И понеже честванията по този повод са изключително весели и буйни, това дава повод да тръгнат слухове за стряскащи дяволски ритуали.

В Германия също посрещат пролетта на 1 май. Всички на този ден танцуват, слушат музика и обикалят многобройните панаири. Символът на празника е Майското дърво, което всъщност представлява висок ствол с голям венец на върха и дълги клони по края. Сред жителите на различни населени места в Германия съществува развлечение, когато всеки се опитва да открадне дървото на съседите. И всичко е заради евентуален откуп – буренце с бира или направо две.

Майски граф и графиня се избират в Естония. Историята на подобно честване на пролетта също отвежда в Средновековието. Мъжете се проявяват в язденето на кон и стрелбата по различни мишени, след което победителят си избира графиня. А по-нататък всички просто се веселят.

Един от най-зрелищните турски празници е Фестивалът за посрещането на пролетта или Хидрелез. По време на честванията на 5 май е прието да се правят жертвоприношения, да се скача през огъня, да се гледа на кафе, на ръка и на карти. Със стихията на пламъците обикновено се опитват да се преборят млади мъже, а сред представителките на нежния пол са доста популярни бележки с написани върху тях желания. Гуляите основно се провеждат сред природата, недалеч от извори или свещени места.

Валенсия се слави не само като родина на популярното ястие – паелята, но е прочута и с не по-малко значимия празник на пролетта Лас Фалас, традиционен за града. Честванията се провеждат на 15-19 март и са посветени на Св. Йосиф – покровителя на Испания. Специално за тържествата се правят огромни фигури, наречени нинотс. Височината им е 6 метра и са хиперболизирани окарикатурени изображения на известни политици, спортисти, актьори, звезди от шоубизнеса и различни екзотични същества. Кулминацията на тържествата настъпва, когато безброй огньове озаряват градските площади в продължение на няколко нощи.

Денят на Свети Патрик се чества в Ирландия на 17 март като национален празник на страната. Хората почитат на този ден прочутия католически епископ, покръстил местните езичници и ги обърнал към католическата вяра. Символът на тържествата е трилистната детелина – препратка към християнската света Троица. И макар че благодарение на ирландските емигранти празникът стига чак до Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и други държави, най-ярки спомени за тържествата продължават да оставят шествията по улиците на Дъблин. В баровете на ирландската столица непрекъснато се лее тъмна бира и традиционно местно уиски. А в целия град царува зеленият цвят, който е знак за началото на пролетта.
Всички тези, а и много други празници на пролетта са чудесен повод бурно да се порадваме на жадуваната слънчева светлина, приятна топлина и неистово пищно разцъфващата природа.

Ритуалите на честванията

В календара на доста народи 1 март е особен ден, изпълнен с приказно-красива символика, допълвана от факта, че именно днес по-голяма част от тях посрещат пролетта.
В Беларус например изгарят чучело, олицетворяващо зимата. Молдовците пък си подаряват ръчно изработени цветя, които си закачат на гърдите и носят цял месец. След края на март поставят символите на пролетта на избрано дърво, като по този начин дават обещание да се грижат за него цяла година. Традицията сама по себе си е забележителна и екологично полезна.
В която точка на земното кълбо и да се намират на днешния ден, българите си разменят мартенички. Белият им цвят е символ на мъжкото начало, а червеният – на женското.
При повечето славяни е прието на 1 март да се подаряват кокичета – неподправен природен знак за настъпващата пролет. Забележителен факт е, че този сезон навсякъде по света се посреща с изключителна радост. И това може би е най-хубавият белег на по своему различните, традиционни за всяка държава чествания.