Политическа слепота и блъф с превръзка на очите

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Все повече анализатори започват да си задават въпроса: Какво наистина представлява проектът „Южен поток“? Видно е, че дефиницията „чист бизнес“ за него е повече от неподходяща. Ако му поставим единствено табелата „гео политическо оръжие“, също така клоним към крайно погрешно определение. Смятам, че точно в този момент проектът най-точно би бил определен като смес с газово-геополитически-реваншистки произход, със слаби оттенъци на чист бизнес. При това положение никой не трябва да бъде учуден, че въпросният проект не се случва.

В България темата просто се оказа „разкошен повод“ за мигновено разделение на обществото на русофили и русофоби. Колко сме наивни! Като начало „Южен поток“ не е българо-руски проект, това първо. Второ, цената на „Южен поток“ се движи около 23 млрд. евро, която в момента е абсолютно непосилна за руската хазна. До този момент категорично липсват публично оповестени стойностни показатели, които да бъдат коментирани чисто експертно. А, да, забравих анонса на г-н Путин, че България ще губи по 400 милиона евро на година. Защо не каза поне, че загубата ще нахвърли 1 млрд. евро годишно. Второто някак си

звучи по-мащабно,
по-руски

Моята позиция по темата е изцяло в съответствие с европейските стандарти и ще представя аргументите си в тази посока. Много тъжно се получава, когато гледаш родни политици от левия спектър на политическото ни пространство, които вкупом ревнаха след покер хода на Путин с лозунги за революция и национално предателство.

Нека да си припомним основните принципи за функциониране на Третия енергиен пакет, който Европейската комисия представи още през вече далечната 2007 година. Нека също така да се опитаме да разгледаме ситуацията около „Южен поток“ през призмата на европейската енергийна стратегия и тогава да режем с ножицата за крайни оценки. Според оценката на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу от 2007 г.: „Общият енергиен европейски пазар ще подсигури честни цени, независимост на доставките и ще увеличи конкурентоспособността за всеки един европеец, за всяка една компания. Всеки един европеец ще може да си из- бере сам доставчика на газ.“ За постигането на тези цели от ЕК бяха набелязани няколко важни стъпки.

Първо, отделяне на собствеността върху преносната инфраструктура.

Второ, доставчици от трети страни трябва по категоричен начин да заявят съгласието си за използване на пренос-
ната им мрежа от всички участници на пазара.

Трето, търговия „през граница“ на електричество и газ между европейските държави. Точно този подход ще позволи изграждането на единна европейска енергийна система, която е безусловно най-добрата гаранция за диверсификация на доставките и конкурентоспособност на енергийните цени.

Четвърто, комисията ще промотира съвместна колаборация и инвестиции между европейските държави в стреме-жа за изграждането на Европейска мрежа на системните оператори.

Пето, по-голяма прозрачност при обмена на информация между производители, доставчици и потребители, което ще

възпрепятства пазарни
манипулации с цените

Шесто, нарастваща солидарност чрез свързване на националните преносни мрежи в обща система.

Това са в най-общ порядък принципите на Третия енергиен пакет, който ЕК предложи през 2007 г. Някой от вас случайно да е запознат с руската позиция за спазването на европейското законодателство, въведено с Третия енергиен пакет при изграждането на „Южен поток“? Аз лично не. Някой от вас да съзира в тези принципи каквото и да е политиканстване? Аз лично не, виждам само и единствено стъпки в посока максимална защита на интереса на крайните потребители. И тъй като вече казах, че проектът „Южен поток“ е руско-европейски, не виждам нито едно основание г-н Путин, по най-недипломатичен начин, за пореден път да си позволява ди- ректни нападки към България. Знаете ли как „Южен поток“ ще започне веднага? Не се шегувам. Това е чрез подписването на декларация между Русия и Европа, че „Южен поток“ ще бъде изграден в съответствие с европейските норми и стандарти. Точка!

Не знам дали има успешен играч на покер, който блъфира с превръзка на очите, или казано в контекста на „Южен поток“, да блъфира при наличие на политическа слепота в напреднала фаза. „Южен поток“ няма да има. Ще строим „Турски поток“, отсече Путин и явно вече мисли как да построи газопровод през Марианската падина. Само да припомня, че мегапроектът за доставки на газ от Сибир към Китай, възлизащ на 400 млрд. долара, вече се забавя. Турция и Русия имат изключително сложни политически взаимоотношения. Напоследък най-вече заради Сирия. Путин безрезервно подкрепя режима на Асад, който до момента струва 200 000 човешки живота, Анкара е потънала в проблеми със сирийската бежанска вълна. Нямам идея дали е възможно да се прави бизнес на държавно ниво, тотално игнорирайки политическите различия. Путин твърди, че може – е да де, но той твърди също така и че в Украйна няма руски войници.

Турция ще получи 6% по-ниски цени на синьото гориво. Само да ви кажа, че и Китай получи зашеметяващо ценово предложение, за да отекнат фанфарите за многомилиардната сделка в света. Това са стари прийоми с привкус от периода на студената война. Знаете ли обаче къде е разликата? Предателят, наречен интернет. Имам предвид „предател“ от позицията на г-н Путин. И какво казва Предателят? Икономическият министър на Русия прогнозира, че за 2015 г. икономиката на страната ще потъне с 0,8%. Няколко часа по-късно тази публикация на

сайта на
Министерството на
финансите бе изтрита

Ах, този предател! На сайта на руската централна банка може да бъде намерена информация, че от 2008 г. насам нетният размер на чуждестранните капиталови потоци непрекъснато се свива. За 2014 г. сумата ще бъде минус 120 млрд. долара. Прогнозата за 2015-а ще бъде за „напуснали“ нови 90 млрд. долара. Нарочно споменавам тези числа, защото за нови газопроводи просто трябват огромни количества пари, а те са дефицитна стока за руския бюджет. Хората, които владеят бойните изкуства, никога не атакуват първи. Според тях това издава страх. Аз бих добавил – политическа слепота.

И така, дали България има нужда от европейско-руския проект „Южен поток“? Всеки нормален би казал – да. Дали България има нужда от някакъв договор за изграждане на някаква газова тръба между Русия и България? Всеки още по-нормален човек би извикал – не, не и пак не.

P.S. За троловете, които ще ме полазят след публикуването на статията, моля най-учтиво да се отнесат с уважение към майка ми, тя няма нищо общо с този материал. Благодаря!

 
 

„Живите мъртви“ се завръща на 23 октомври

| от chronicle.bg |

Осми сезон на „Живите мъртви“ стартира премиерно на 23 октомври по каналите на FOX извън САЩ.

Новият сезон на хитовата продукция ще се излъчва в 180 територии и феновете могат да станат свидетели на така очакваната премиера на 23 октомври едновременно в целия свят.

Както и в предишните сезони, новата осма част на сериала ще включва 16 епизода, които ще се излъчат на две части. Първите осем епизода стартират през октомври, а останалите – през февруари 2018.

The Walking Dead Y8

 
 

Doctor Who е жена? И къде да я гледате, преди да я гледате в шоуто

| от |

Това ли е началото на края, в което красивите мъже със секси акцент в киното и телевизията ще бъдат заместени от еквивалентни им жени, които ще правят нещата почти като тях, ама не точно? Това е въпросът, който всеки нормален фен на Doctor Who си задава в последната една седмица, след като беше обявено, че 13-тият Доктор ще бъде жена. Първата в историята на най-дълго излъчваното британско шоу.

Защо това е нужно? Никой не знае. Дали това е добро? Отново ще получите същия отговор.

Половата подмяна на персонажи започна още от новата версия на „Ловци на духове“, мина през „Бандата на Оушън“ и финишира на малкия британски екран. И да, това е едва началото! То би било добро и интересно като промяна, ако не носеше в себе си дъх на самоцелност и претенция, каквото лъщи и мирише, така както миришат неприятните парфюми.

Нуждата от равенство и тъжна безполовост се влива в така наречения ентъртеймънт, с бавни, но сигурни крачки.

Някои хора и фенове реагираха остро на появата на младата британка Джоди Уитакър в ролята на 13-тия Доктор в Doctor Who. Някои бяха шокирани, а онези възпяващи равенство, безсексие и безполовост, провъзгласиха британците за откриватели на топлата телевизионна вода.

Истината е, че избирането на женски образ, който да замести мъжки във вселената на Doctor Who e нещо, което е правено вече, при това успешно и феновете го знаят. Най-големият архи-злодей и нечовешки копелдак Мастъра беше мъж дълги години, преди в неговите обувки да влезе подлата Миси (в ролята чудесната шотландка Мишел Гомез).

Телевизията познава и други такива промени – Уотсън стана жена, както и Мориарти. Благодарим, за което NBC!  Но истината е, че на екип на Elementary им се получи добре. Не блестящо, но прилично. Което най-вероятно се дължи най-вече на Луси Лиу и Натали Дормър, които влизат в ролите.

Но да се върнем на Doctor Who. За първи път от близо 60-годишната история шоуто си позволява да промени пола на основния си персонаж. То е правило всякакви глупости – някои успешни, други не – и е доказало, че нищо не е в състояние да го спре.

Новият Доктор бележи и появата на нов шоурънър в редиците на сериала. Стивън Мофат, който водеше сценарния екип от няколко години насам, поел щафетата но Ръсел Т. Дейвис, изпява лебедовата си песен на финала на тази година. С оттеглянето на 12-тия Доктор и Питър Капалди в ролята му, Мофат дава капитанското място на сценариста Крис Чибнал. Именно тогава Джоди Уитакър официално влиза в обувките и ТАРДИС-а на Доктора.

След нова година Doctor Who ще бъде направо чисто нов, както се случи преди време, когато Мат Смит пое ролята от Дейвид Тенант. Всяка регенерация на Доктора е трудна за зрителите и феновете, а някак вярваме, че тази специално ще бъде най-хард. Още не знаем дали идеята жена да бъде Доктора е добра, но знаем, че леко ни плаши.

Самата Джоди Уитакър е приятно момиче, което прави големите си крачки към по-комерсиалното кино. И докато я чакаме като Доктора, в галерията горе може да видите няколко нейни роли, които й се получават добре.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.

 
 

Кристофър Нолан за филма си „Дюнкерк“

| от chronicle.bg, по БТА |

Независимо че филмът „Дюнкерк“ описва онова, което се смята за най-голямото поражение на Великобритания във Втората световна война, режисьорът му Кристофър Нолан заяви, че историята за евакуацията на 330 000 британски войници от Франция през 1940 г. е в духа на холивудска традиция, свързана с уестърни и представяне на героични поражения, предаде ДПА.

Новият филм на Нолан е базиран върху събития, свързани с британската евакуация от френското пристанище Дюнкерк след изненадващото настъпление на германците през линиите на Съюзниците. Според преценки на историци, евакуацията оставя Великобритания „сама и застрашена от инвазия“, като военната й стратегия се е провалила. Последвалото прегрупиране на войски и цивилни срещу очакваната германска инвазия е в основата на „духа на Дюнкерк“, намерил отражение в прочута реч на тогавашния премиер Уинстън Чърчил.

Сред предишните филми на 46-годишния Нолан са „Генезис“, „Черният рицар“ и „Интерстелар“. Редица критици възхваляват военната драма „Дюнкерк“, която днес излиза по екраните във Великобритания и САЩ, като най-добрия му филм.